Скопие демонстрира политическо безбожие и желание за открита конфронтация с ЕС
Адв. Станислав Станев
Всяка година, на 06 май военният мемориал в Ново село, Македония събира стотици хора от всички точки на двете страни, с цел да почетем паметта на тези, чиито кости лежат там. Инициативата има 17-годишна история и може да бъде посочена като
пример за ценностна система и достолепие
Затова и всяка година събитието се почита от дипломати. Сега обаче „ владата “ в Скопие се опита да се погаври с паметта на покойниците (много от които, родени на територията на днешна Македония). Много добре знаейки, че Милен Врабевски и Андрей Ковачев отиват точно, с цел да отдадат респект на покойниците, Македония реши да ги спре на границата. Актът е абсурден, а оправданието – неуместно и зад него прозира желанието на
Скопие да се конфронтира с Европейски Съюз
Андрей Ковачев е член на Европейския парламент. Човек с демократични визии, сдържан и изкусен изказ. Той в никакъв случай и по никакъв метод не е отричал актуалната еднаквост на хората, които живеят в Македония, в противен случай. Това, което желае, е да помогне на страната да огледа самоуверено в Европейски Съюз и да влезе там с достолепие. Забраната точно той да влиза в страната, демонстрира нейното предпочитание за открита борба с Европейски Съюз.
Д-р Милен Врабевски е човеколюбец, човек, който поставя доста старания за осъществяване на благородни дела от двете страни на границата. Да, тъкмо по този начин, и от двете страни, в това число в Македония. Недопускането му в западната ни съседка на събитие, което съставлява респект към покойници, е проява на политическото безбожие. Демонстрация, с която ръководещите в Скопие декларират, че имат спор точно с умерените и толерантни хора. Именно те съставляват опасност за комнитерновския метод, по който страната продължава да се ръководи и потъва. Като второстепенен резултат от това очевидно се целеше пропадане на събитието и дискредитиране пред военните аташета, пристигнали да уважат паметта на жертвите. За злощастие на политиците това не се случи, само че пък даде мотив за следващ път да се замислим по какъв метод се ръководи прилежащата ни страна, с която ни свързва освен история, само че и кръв и родство. Най-точното определение го даде един локален българин, който ми сподели „ е, в този момент към този момент видяхте ли по какъв начин живеем ние тук “.
С недопускането на Милен Врабевски и Андрей Ковачев за следващ път лъсна истината, че
Македония е нереформирана страна,
чиито политици имат югославско мислене и облъчват поколенията с такова. За страдание, с този метод на мислене и с неналичието на социална реакция в Македония, отрудените и изстрадали жители на страната нямат друга вероятност, с изключение на да вегетират в нереформиран постюгославски концлагер, в какъвто духовните наследници на Тито трансфораха прелестната земя.
В цялата тази скандална обстановка обаче има и нещо положително – маските паднаха и там, само че и тук. Позорното безмълвие от страна на тукашните „ демократи “, които упорстват да „ разберем “ Македония, в действителност ни оказа помощ да разберем в какво „ имат вяра “ и защо се борят. Остава да допускаме естеството на тласъците за тази „ религия “ и битка.
Всяка година, на 06 май военният мемориал в Ново село, Македония събира стотици хора от всички точки на двете страни, с цел да почетем паметта на тези, чиито кости лежат там. Инициативата има 17-годишна история и може да бъде посочена като
пример за ценностна система и достолепие
Затова и всяка година събитието се почита от дипломати. Сега обаче „ владата “ в Скопие се опита да се погаври с паметта на покойниците (много от които, родени на територията на днешна Македония). Много добре знаейки, че Милен Врабевски и Андрей Ковачев отиват точно, с цел да отдадат респект на покойниците, Македония реши да ги спре на границата. Актът е абсурден, а оправданието – неуместно и зад него прозира желанието на
Скопие да се конфронтира с Европейски Съюз
Андрей Ковачев е член на Европейския парламент. Човек с демократични визии, сдържан и изкусен изказ. Той в никакъв случай и по никакъв метод не е отричал актуалната еднаквост на хората, които живеят в Македония, в противен случай. Това, което желае, е да помогне на страната да огледа самоуверено в Европейски Съюз и да влезе там с достолепие. Забраната точно той да влиза в страната, демонстрира нейното предпочитание за открита борба с Европейски Съюз.
Д-р Милен Врабевски е човеколюбец, човек, който поставя доста старания за осъществяване на благородни дела от двете страни на границата. Да, тъкмо по този начин, и от двете страни, в това число в Македония. Недопускането му в западната ни съседка на събитие, което съставлява респект към покойници, е проява на политическото безбожие. Демонстрация, с която ръководещите в Скопие декларират, че имат спор точно с умерените и толерантни хора. Именно те съставляват опасност за комнитерновския метод, по който страната продължава да се ръководи и потъва. Като второстепенен резултат от това очевидно се целеше пропадане на събитието и дискредитиране пред военните аташета, пристигнали да уважат паметта на жертвите. За злощастие на политиците това не се случи, само че пък даде мотив за следващ път да се замислим по какъв метод се ръководи прилежащата ни страна, с която ни свързва освен история, само че и кръв и родство. Най-точното определение го даде един локален българин, който ми сподели „ е, в този момент към този момент видяхте ли по какъв начин живеем ние тук “.
С недопускането на Милен Врабевски и Андрей Ковачев за следващ път лъсна истината, че
Македония е нереформирана страна,
чиито политици имат югославско мислене и облъчват поколенията с такова. За страдание, с този метод на мислене и с неналичието на социална реакция в Македония, отрудените и изстрадали жители на страната нямат друга вероятност, с изключение на да вегетират в нереформиран постюгославски концлагер, в какъвто духовните наследници на Тито трансфораха прелестната земя.
В цялата тази скандална обстановка обаче има и нещо положително – маските паднаха и там, само че и тук. Позорното безмълвие от страна на тукашните „ демократи “, които упорстват да „ разберем “ Македония, в действителност ни оказа помощ да разберем в какво „ имат вяра “ и защо се борят. Остава да допускаме естеството на тласъците за тази „ религия “ и битка.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ