Михаил Екимджиев пред Dir.bg: КС действа като мешере, тълкува перверзно Конституцията
Адв. Михаил Екимджиев е правозащитник, някогашен прокурор, началник е на голям брой правозащитни планове, осъществени от " Асоциация за европейска интеграция и права на индивида ", чийто основател е. Носител е на редица награди, сред които оценката за високи професионални достижения в региона на правото на " Апис " - 2010 година, бил е разгласен за правист на годината на списание " Правен свят " през 2009 година Носител е и на почетния знак на Пловдивската адвокатска гилдия за своята дейна и запаметяваща се професионална активност и издигане престижа на адвокатската специалност. Има специализация в Съвета на Европа по Защита правата на индивида.
Още по темата
В изявление за Dir.bg той разяснява решението на Конституционния съд от през днешния ден, с което назначението на Кирил Петков за длъжностен министър бе оповестено за противоконституционно поради двойното му поданство. Според правозащитника съдът е защитил едни архаични правила, които нямат място в световния свят, тълкувал е Конституцията " перверзно " поради " недотам чистоплътни зависимости " и не е дал правото на самия Петков да бъде изслушан и да се отбрани.
- Адвокат Екимджиев, по какъв начин коментирате решението на Конституционен съд, че указът на президента в частта му за назначението на някогашния стопански министър Кирил Петков е противоконституционен?
- След решенията на този състав на Конституционен съд по делата за Истанбулската спогодба и вчерашното решение по отношение на пола, мислех, че това е дъното, само че с днешното решение, обвързвано с поданството на Кирил Петков, виждаме, че той не просто дълбае дъното на юридическата и ценностна мизерия, а той към този момент е в едно подземие от позиция на споделени европейски полезности. От позиция на действителностите на живота, които постановат Конституцията и нейното вземане предвид с тези действителности.
- Защо дълбае дъното с това решение Конституционен съд?
- Не дълбае, към този момент го е издълбал - в този момент е в подземието. Вече е на долния етаж. Това е по този начин, тъй като Конституцията и правото пазят и пазят полезности. Само преди няколко дни в изявление някогашният парламентарен арбитър изясни какво в действителност е целяло Великото национално заседание, когато е приемало тези ограничавания. Може да му се има вяра, тъй като той е взел участие в тези процеси, той не просто е дал своя вот. Той в прав текст изяснява по какъв начин особено тази възбрана за двойно поданство е наложена, с цел да не може починалият проф. Александър Чирков да стане народен представител и министър, тъй като тогава той имаше и немско поданство. Обяснено и за другите ограничавания за президента, който като се изключи че не може да има двойно поданство, е наложено последните 5 години да не е живял в България, с цел да не може Симеон Сакскобургготски да стане президент и така нататък Тоест, виждаме по какъв начин зад тила на суверена неговите " избраници " във Велико народно събрание са осъществили един политически картел, с цел да защитят не нашите ползи като гласоподаватели, тъй като безспорно доста хора тогава щяха да гласоподават и за проф. Александър Чирков, и за Симеон Сакскобургготски, а по един низък, недодялан метод са желали да защитят личните си политически ползи - да ги извадят от конкуренцията. Аз го назовавам политически картел, тъй като по този метод те елиминарт авторитетни, способени, харизматични българи от мъзможността да вземат участие в политическия живот. По този метод са лишили българския народ да гласоподава за тези лица без да се интересуват дали това е действителната воля на народа. От юридическа позиция е неприемливо в какъвто и да е нормативен акт, даже в устав за вътрешния ред на селско читалище да има норма, която да е ориентирана към Бай Иван или към съответно лице. А това е позволено в българската Конституция. И освен е позволено тогава, а такива правила не престават да съществуват и в този момент, 30 години по-късно, ограничавайки правото ни да избираме тези, които считаме за най-подходящи да ни ръководят.
- Но това е било във Велико народно събрание. Каква виновност имат конституционните съдии, че съблюдават Конституцията такава, каквато е призната?
Това е било преди 30 години. Да кажем, изострени политически пристрастености. Да кажем - ценностен инфантилизъм, само че какво се оказва? Че въз основата на едни правила, признати предвид на личността, които не пазят никакви полезности, те не бранят някакъв публичен интерес, а разчистват персонални сметки с тези хора с двойно поданство тогава, Конституционен съд, вместо да направи едно еволюитивно пояснение и да съобрази новите действителности, при които хората живеят в един световен свят - пътуват, женят се в чужбина, откриват се там, работят, той избра да отбрани едни архаични, провинциални правила, които са признати зад тила на българския народ от един политически картел в Народното събрание. Както тогава Велико народно събрание е лишило българите да гласоподават за александър Чирков и за Царя, в този момент, по същата перверзна логичност, правна и ценностна, лишават един човек от опцията да взе участие в ръководството просто тъй като той е харизматичен, той е избираем и е една доста мощна конкуренция на овехтелите и амортизирани политически елити в България.
- Само че, доколкото излиза наяве, той има право да се кандидатира и да стане народен представител, тъй като поданството му към този момент е единствено българско?
Виж още
- Да, той си остава народен представител, само че аз виждам проблема от позиция на това, че те /б.р. - конституционните съдии/ преценят имал ли е право той да бъде министър, а въпреки всичко министрите се излъчват директно или косвено от волята на суверена. Идеята ми е, че тези скелети на провинциализъм, на параноя, на остракиране, на авторитетни хора с двойно поданство, които са били заровени от създателите на Конституцията преди 30 години, вместо да бъдат малко по малко погребвани, тъй като нямаме изгода от тях, ние ги възраждаме и продължаваме да ги използваме за елиминация на кадърни, способни българи и за препятстване на опцията ние да избираме такива хора за народни представители, за президенти, те да станат министри и така нататък
- Но дано да уточним - конституционните съдии, даже и да схващат, че това са остарели правила, до каква степен могат да се отдалечат от Конституцията, тълкувайки я?
- Разбира се, че имат право да поясняват. Ако погледнете деликатно дори вчерашното решение, обвързвано с пола, има два забавни пасажа. В единия се споделя, че по принцип е възможно Конституционен съд да пояснява конституционните правила в сходство с променените обществено-политически настройки и връзки. Специално що се отнася до понятието " пол ", Конституционен съд споделя, че в България не са чак толкоз развити и еволюирали обществено-политическите връзки, че да приемем транссексуалността, да приемем полът да се дефинира от други признаци с изключение на биологичните. Но, добре, даже да се съгласим с хиляди запаси с това умозаключение във връзка с пола, то не може да се каже, че при фрапантно променените обществено-политически връзки, свързани с поданството, Конституционен съд не беше задължен да извърши тъкмо едно такова еволюитивно и контекстуално пояснение. Защото през 1991 година, когато е одобрявана Конституцията, ние още сме в Съвет за икономическа взаимопомощ, още сме във Варшавския контракт, още са в действие тогава идеологемите за загниващия противников Запад. Съюз на съветските социалистически републики не се е разпаднал. Ситуацията от този момент трагично се е трансформирала. Ние сме в Европейски Съюз.
Би трябвало да споделяме европейските полезности, а с това решение Конституционен съд ни отдалечава от европейските полезности. Той ни хвърля някъде в евразийските степи, където са средноазиатските султанатства, и ни връща 50 години обратно в зрелия социализъм, когато понятието поданство беше тълкувано като принадлежност на жителя към избрана страна, когато всички западни страни бяха гледани с неприязън и съмнение, и когато някой имаше двойно поданство, той наложително трябваше да бъде сътрудник или разузнавач. Ето, това е перверзното и несъответстващото в решението на Конституционен съд.
- Все отново, не би трябвало ли първо в Конституцията да се промени, с цел да дава отговор на новите действителности, с цел да укоряваме по-късно Конституционен съд?
- Конституционен съд може да пояснява. Неговата роля не е да папагалства правила, които наподобяват ясни. Неговата роля е точно тъй като Конституцията се трансформира извънредно постепенно, мъчно и комплицирано, знаете нуждата от съставяне на квалифицирано болшинство, а през това време животът препуска към нас. Именно поради това, че не всеки път Конституцията може да бъде променяна задоволително навреме, с цел да бъде съответна на изменящите се условия, ролята на един умен Конституционен съд е по тълкувателен път да вразуми, да приспособява някои конституционни правила към трагично изменени действителности.
- А съзирате ли някакъв политически колорит в това решение посред акция?
- Не знам кое е по-малкото зло - дали, в случай че това е политически стимулирано решение, или в случай че е откровена нелепост. И в двата случая то е неприятно. Но има признаци, че Конституционен съд направи вероятното да злепостави чисто процедурно Кирил Петков. Конституционен съд изиска от Кирил Петков да показа доказателства за канадското си поданство, за това по кое време го е придобил, по кое време го е изгубил и така нататък Но не му даде опция, даже посредством документално мнение, даже посредством едно обикновено чуване, той да изрази своята теза. Той го лиши от всякаква форма на отбрана. В същото време Конституционен съд случайно си избра шестима адвокати, които да показват мнения какво мислят за проблема с поданството. Важно е да се отбчележи, че най-малко трима от тях преди да бъдат конституирани като участници в производството, неведнъж и изрично бяха изразили мнения в поддръжка на настояването на депутатите от ГЕРБ в поддръжка на настояването за оповестяване на противоконституционност на указа на президента в частта му, с която Кирил Петков е назначен.
Тоест, Конституционен съд си избира трима души, за които знае към този момент какво ще му напишат в мненията, кани ги услужливо да показват своите мнения и след това стимулира решението си с тяхното мнение. Много е обикновено и злепоставящо, тъй като в самата Конституция, член 56, е записано, че всеки има право на отбрана.
Кирил Петков не просто не беше позволен да взе участие в процедурата пред Конституционен съд, той не беше изслушан и не му беше дадена опция да показа свои писмени бележки там. А единствено за съпоставяне, през 1998 година по първото дело, обвързвано с царските парцели, са били поканени да вземат участие в процедурата пред Конституционен съд освен Симеон Сакскобургготски и сестра му и сестра му Мария-Луиза, само че още шестима души, които даже не са български жители, а благородници, живеещи по целия свят.
Тоест, изтъкнат е този двоен критерий, при който някакси индивидът, чиято правна сфера в най-голяма степен е наранена, имам поради Кирил Петков и това, че имплицитно в изказванието на депутатите от ГЕРБ, които желаят да бъде разгласен указът за противоконституционен, то това искане съдържа изказвания, че той е един нечестен човек, че е нарушил Конституцията и така нататък Е, ерго това визира неговата обществена известност, това визира достойнството му, достолепието му - това са все права, предпазени от член 32 на българската Конституция, а точно - право на персонална чест, достолепие и персонален живот.
- А удря ли и реномето на президента, още повече, че и той е в предизборна акция за втори мандат?
- Несъмнено това е една от задачите. Но мен повече ме интересува въпросът на Кирил Петков. Защото той беше най-злепоставен и това, в случай че беше един същински парламентарен съд, а не институция, която работи като мешере, най-малкото, което трябваше да му бъде разрешено на този човек - приказвам като правозащитник, е да показа своето мнение, да бъде изслушен. Това право съществува още от Древния Рим, от зараждането на правото - човек, за който се твърди, че е нарушил някаква норма, да бъде изслушан.
Нашият Конституционен съд отхвърли това право на Кирил Петков, което, съгласно мен, е индикация, дружно с монолитното му днешно решение, за някои недотам чистоплътни зависимости или за перверзно пояснение на Конституцията.
Още по темата
В изявление за Dir.bg той разяснява решението на Конституционния съд от през днешния ден, с което назначението на Кирил Петков за длъжностен министър бе оповестено за противоконституционно поради двойното му поданство. Според правозащитника съдът е защитил едни архаични правила, които нямат място в световния свят, тълкувал е Конституцията " перверзно " поради " недотам чистоплътни зависимости " и не е дал правото на самия Петков да бъде изслушан и да се отбрани.
- Адвокат Екимджиев, по какъв начин коментирате решението на Конституционен съд, че указът на президента в частта му за назначението на някогашния стопански министър Кирил Петков е противоконституционен?
- След решенията на този състав на Конституционен съд по делата за Истанбулската спогодба и вчерашното решение по отношение на пола, мислех, че това е дъното, само че с днешното решение, обвързвано с поданството на Кирил Петков, виждаме, че той не просто дълбае дъното на юридическата и ценностна мизерия, а той към този момент е в едно подземие от позиция на споделени европейски полезности. От позиция на действителностите на живота, които постановат Конституцията и нейното вземане предвид с тези действителности.
- Защо дълбае дъното с това решение Конституционен съд?
- Не дълбае, към този момент го е издълбал - в този момент е в подземието. Вече е на долния етаж. Това е по този начин, тъй като Конституцията и правото пазят и пазят полезности. Само преди няколко дни в изявление някогашният парламентарен арбитър изясни какво в действителност е целяло Великото национално заседание, когато е приемало тези ограничавания. Може да му се има вяра, тъй като той е взел участие в тези процеси, той не просто е дал своя вот. Той в прав текст изяснява по какъв начин особено тази възбрана за двойно поданство е наложена, с цел да не може починалият проф. Александър Чирков да стане народен представител и министър, тъй като тогава той имаше и немско поданство. Обяснено и за другите ограничавания за президента, който като се изключи че не може да има двойно поданство, е наложено последните 5 години да не е живял в България, с цел да не може Симеон Сакскобургготски да стане президент и така нататък Тоест, виждаме по какъв начин зад тила на суверена неговите " избраници " във Велико народно събрание са осъществили един политически картел, с цел да защитят не нашите ползи като гласоподаватели, тъй като безспорно доста хора тогава щяха да гласоподават и за проф. Александър Чирков, и за Симеон Сакскобургготски, а по един низък, недодялан метод са желали да защитят личните си политически ползи - да ги извадят от конкуренцията. Аз го назовавам политически картел, тъй като по този метод те елиминарт авторитетни, способени, харизматични българи от мъзможността да вземат участие в политическия живот. По този метод са лишили българския народ да гласоподава за тези лица без да се интересуват дали това е действителната воля на народа. От юридическа позиция е неприемливо в какъвто и да е нормативен акт, даже в устав за вътрешния ред на селско читалище да има норма, която да е ориентирана към Бай Иван или към съответно лице. А това е позволено в българската Конституция. И освен е позволено тогава, а такива правила не престават да съществуват и в този момент, 30 години по-късно, ограничавайки правото ни да избираме тези, които считаме за най-подходящи да ни ръководят.
- Но това е било във Велико народно събрание. Каква виновност имат конституционните съдии, че съблюдават Конституцията такава, каквато е призната?
Това е било преди 30 години. Да кажем, изострени политически пристрастености. Да кажем - ценностен инфантилизъм, само че какво се оказва? Че въз основата на едни правила, признати предвид на личността, които не пазят никакви полезности, те не бранят някакъв публичен интерес, а разчистват персонални сметки с тези хора с двойно поданство тогава, Конституционен съд, вместо да направи едно еволюитивно пояснение и да съобрази новите действителности, при които хората живеят в един световен свят - пътуват, женят се в чужбина, откриват се там, работят, той избра да отбрани едни архаични, провинциални правила, които са признати зад тила на българския народ от един политически картел в Народното събрание. Както тогава Велико народно събрание е лишило българите да гласоподават за александър Чирков и за Царя, в този момент, по същата перверзна логичност, правна и ценностна, лишават един човек от опцията да взе участие в ръководството просто тъй като той е харизматичен, той е избираем и е една доста мощна конкуренция на овехтелите и амортизирани политически елити в България.
- Само че, доколкото излиза наяве, той има право да се кандидатира и да стане народен представител, тъй като поданството му към този момент е единствено българско?
Виж още - Да, той си остава народен представител, само че аз виждам проблема от позиция на това, че те /б.р. - конституционните съдии/ преценят имал ли е право той да бъде министър, а въпреки всичко министрите се излъчват директно или косвено от волята на суверена. Идеята ми е, че тези скелети на провинциализъм, на параноя, на остракиране, на авторитетни хора с двойно поданство, които са били заровени от създателите на Конституцията преди 30 години, вместо да бъдат малко по малко погребвани, тъй като нямаме изгода от тях, ние ги възраждаме и продължаваме да ги използваме за елиминация на кадърни, способни българи и за препятстване на опцията ние да избираме такива хора за народни представители, за президенти, те да станат министри и така нататък
- Но дано да уточним - конституционните съдии, даже и да схващат, че това са остарели правила, до каква степен могат да се отдалечат от Конституцията, тълкувайки я?
- Разбира се, че имат право да поясняват. Ако погледнете деликатно дори вчерашното решение, обвързвано с пола, има два забавни пасажа. В единия се споделя, че по принцип е възможно Конституционен съд да пояснява конституционните правила в сходство с променените обществено-политически настройки и връзки. Специално що се отнася до понятието " пол ", Конституционен съд споделя, че в България не са чак толкоз развити и еволюирали обществено-политическите връзки, че да приемем транссексуалността, да приемем полът да се дефинира от други признаци с изключение на биологичните. Но, добре, даже да се съгласим с хиляди запаси с това умозаключение във връзка с пола, то не може да се каже, че при фрапантно променените обществено-политически връзки, свързани с поданството, Конституционен съд не беше задължен да извърши тъкмо едно такова еволюитивно и контекстуално пояснение. Защото през 1991 година, когато е одобрявана Конституцията, ние още сме в Съвет за икономическа взаимопомощ, още сме във Варшавския контракт, още са в действие тогава идеологемите за загниващия противников Запад. Съюз на съветските социалистически републики не се е разпаднал. Ситуацията от този момент трагично се е трансформирала. Ние сме в Европейски Съюз.
Би трябвало да споделяме европейските полезности, а с това решение Конституционен съд ни отдалечава от европейските полезности. Той ни хвърля някъде в евразийските степи, където са средноазиатските султанатства, и ни връща 50 години обратно в зрелия социализъм, когато понятието поданство беше тълкувано като принадлежност на жителя към избрана страна, когато всички западни страни бяха гледани с неприязън и съмнение, и когато някой имаше двойно поданство, той наложително трябваше да бъде сътрудник или разузнавач. Ето, това е перверзното и несъответстващото в решението на Конституционен съд.
- Все отново, не би трябвало ли първо в Конституцията да се промени, с цел да дава отговор на новите действителности, с цел да укоряваме по-късно Конституционен съд?
- Конституционен съд може да пояснява. Неговата роля не е да папагалства правила, които наподобяват ясни. Неговата роля е точно тъй като Конституцията се трансформира извънредно постепенно, мъчно и комплицирано, знаете нуждата от съставяне на квалифицирано болшинство, а през това време животът препуска към нас. Именно поради това, че не всеки път Конституцията може да бъде променяна задоволително навреме, с цел да бъде съответна на изменящите се условия, ролята на един умен Конституционен съд е по тълкувателен път да вразуми, да приспособява някои конституционни правила към трагично изменени действителности.
- А съзирате ли някакъв политически колорит в това решение посред акция?
- Не знам кое е по-малкото зло - дали, в случай че това е политически стимулирано решение, или в случай че е откровена нелепост. И в двата случая то е неприятно. Но има признаци, че Конституционен съд направи вероятното да злепостави чисто процедурно Кирил Петков. Конституционен съд изиска от Кирил Петков да показа доказателства за канадското си поданство, за това по кое време го е придобил, по кое време го е изгубил и така нататък Но не му даде опция, даже посредством документално мнение, даже посредством едно обикновено чуване, той да изрази своята теза. Той го лиши от всякаква форма на отбрана. В същото време Конституционен съд случайно си избра шестима адвокати, които да показват мнения какво мислят за проблема с поданството. Важно е да се отбчележи, че най-малко трима от тях преди да бъдат конституирани като участници в производството, неведнъж и изрично бяха изразили мнения в поддръжка на настояването на депутатите от ГЕРБ в поддръжка на настояването за оповестяване на противоконституционност на указа на президента в частта му, с която Кирил Петков е назначен.
Тоест, Конституционен съд си избира трима души, за които знае към този момент какво ще му напишат в мненията, кани ги услужливо да показват своите мнения и след това стимулира решението си с тяхното мнение. Много е обикновено и злепоставящо, тъй като в самата Конституция, член 56, е записано, че всеки има право на отбрана.
Кирил Петков не просто не беше позволен да взе участие в процедурата пред Конституционен съд, той не беше изслушан и не му беше дадена опция да показа свои писмени бележки там. А единствено за съпоставяне, през 1998 година по първото дело, обвързвано с царските парцели, са били поканени да вземат участие в процедурата пред Конституционен съд освен Симеон Сакскобургготски и сестра му и сестра му Мария-Луиза, само че още шестима души, които даже не са български жители, а благородници, живеещи по целия свят.
Тоест, изтъкнат е този двоен критерий, при който някакси индивидът, чиято правна сфера в най-голяма степен е наранена, имам поради Кирил Петков и това, че имплицитно в изказванието на депутатите от ГЕРБ, които желаят да бъде разгласен указът за противоконституционен, то това искане съдържа изказвания, че той е един нечестен човек, че е нарушил Конституцията и така нататък Е, ерго това визира неговата обществена известност, това визира достойнството му, достолепието му - това са все права, предпазени от член 32 на българската Конституция, а точно - право на персонална чест, достолепие и персонален живот.
- А удря ли и реномето на президента, още повече, че и той е в предизборна акция за втори мандат?
- Несъмнено това е една от задачите. Но мен повече ме интересува въпросът на Кирил Петков. Защото той беше най-злепоставен и това, в случай че беше един същински парламентарен съд, а не институция, която работи като мешере, най-малкото, което трябваше да му бъде разрешено на този човек - приказвам като правозащитник, е да показа своето мнение, да бъде изслушен. Това право съществува още от Древния Рим, от зараждането на правото - човек, за който се твърди, че е нарушил някаква норма, да бъде изслушан.
Нашият Конституционен съд отхвърли това право на Кирил Петков, което, съгласно мен, е индикация, дружно с монолитното му днешно решение, за някои недотам чистоплътни зависимости или за перверзно пояснение на Конституцията.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ