Адв. Дерменджиев, приключи ли процедурата по избора на нови висши

Адв. Дерменджиев, завърши ли процедурата по избора на нови висши управителни органи на адвокатурата?

- Процедурата е със разбъркан състав и новият състав на Висшия адвокатски съвет може да встъпи единствено накуп с тези на другите управителни органи. Поради тази причина при съществуване на тъжба против някои от членовете фактическият състав на избора няма по какъв начин да бъде приключен. Такава имаше, само че обжалването става по специфичен бърз пред пред Върховния касационен съд и забави забави процедурата единствено с два месеца. Формалният акт на встъпване на новите управителни органи е насрочен за петък, 6 август, а през септември, въпреки и по различен мотив,  ще отбележим началото на мандата и по-представително.

За следващ път изборната интензивност беше обичайно ниската от последните две десетилетия -  вероятно тъй като юристите не имат вяра в настъпването на предстоящите от тях промени.

- Отчитам го, наклонността е трайна и извънредно притеснителна. Избирателната интензивност е надалеч по-ниска даже от интензивността на последните парламентарни избори, която на собствен ред беше най-ниската. Едното пояснение е, че сътрудниците очевидно възприемат управлението на адвокатурата като част от статуквото, орган чиято роля е главно да се самовъзпроизвежда. Има въпреки всичко и различен фактор – с изключение на високообразована част от обществото юристите са по формулировка бунтари и индивидуалисти, не одобряват елементарно груповия вид мислене.

Поставихте като приоритет остарялата цел за издигане престижа на специалността. Как да стане това?  

- Има доста посоки и стъпки, посредством които да стане, само че най-съществен за мен е персоналният фактор. Адвокатът да се държи, както прилича на един юрист – с достолепие, достойнство, почитание към страните и закона. Истината е, че доста огромна част от проблемите, които има адвокатурата, има ги поради самата себе си. От една страна избрани дейности на сътрудници разрушават положителното име и репутацията на специалността. От друга страна тя е и по-уязвима против злонамерени внушения, защото не разполага с институционална отбрана, каквато обезпечава функционалният имунитет на магистратите. Изповядам максимата, че честността е най-хубавата политика, което значи честност както към клиента, по този начин и по отношение на  всички участници в административните и правосъдните производства.  

Въпросът за промени в устройствения за специалността Закон за адвокатурата остава провесен. След десетки разисквания, мнения, решения, заявления и митинги, налице е един затънал от години в Народното събрание план и няколко други, по които няма развитие.

- Въпросът е фактически комплициран и остава подобен. Предмет е на разискване в разнообразни формати - както в органите на адвокатурата, по този начин и в разнообразни неофициални адвокатски групи, а те са няколко. Не одобрявам мантрата, че би трябвало да имаме безусловно напълно нов закон, в случай че от него няма практическа и институционална изгода за специалността. Освен това следим порочната законодателна процедура сред първото и второто четене на законопроекти вкараният в началото артикул да се видоизменя дотам, че в крайния му тип вносителите да не го познаят и той да не бъде харесван от никого. Сегашният законодателен вакуум, в който не знаем кой състав на Народното събрание докога ще изкара, поражда опасения дали подобен законопроект ще бъде прегледан съответно. Във всеки случай от септември започваме сериозна работа в тази тенденция. Но прагматично, тъй като в настоящия закон има положителни неща, чието пренаписване е ненужно.

Промените в политическата власт са съпроводени с следващ апел за правосъдна промяна – разбиране, чието наличие се възпроизвежда или мени безуспешно към този момент три десетилетия.

- Тема, по-сложна и от тази за адвокатурата. На първо място казусът е обвързван с конституционния модел на правосъдната власт. Повечето насоки и детайли на правосъдната промяна са свързани с организацията и активността на правосъдната власт – устройство на Висшия правосъден съвет, статут на основния прокурор, взаимовръзки, надзор.  Не намирам, че сегашната организация на ръководство на правосъдната система е най-хубавата, тъй като възприетият модел на Висш съдебен съвет като непрекъснато настоящ орган сътвори една администрация от съдии, прокурори и следователи, които с цел да влязат в нея, излизат от същинската си активност. Така в границите на дългия мандат губят връзка с действителността и постоянно взимат странни решения. Като прибавите финансовите минуси на издръжката им във тип на високи заплати, бонуси, привилегии и чиновници, за които данъкоплатецът заплаща посредством бюджета на правосъдната власт, въпросителните стават доста. Помня предходния модел на непостоянно настоящ Висш съдебен съвет – представителите на магистратите се събираха един път седмично всяка сряда против известно понижение в натоварването с каузи без да губят връзка с сътрудниците си. Необходимо е обществото и системата да се разтоварят от този тежък административен уред, а правосъдният съвет да се върне към корените си – оттова, откъдето е тръгнал. Другият сериозен проблем  е огромната политическа квота и неналичието на адвокатска.

Въвеждане на последната най-малко с един представител беше препоръчано преди няколко години, само че реакцията беше еднопосочна: Каква работа имат юристите в ръководството на правосъдната власт?!

- Адвокати във Висш съдебен съвет и в този момент влизат през парламентарната квота, само че те не са представители на адвокатурата, а на политическата мощ, която ги е излъчила. Затова неслучайно споделям, че потребността е от обособена адвокатска квота.  Ако юристите нямат място в управлението на правосъдната власт, какво място имат там политиците?! Ние сме всеки ден в съда и сме неделима част от системата на правосъдие без да сме нейни директни чиновници. Адвокатурата може да е извънредно потребен коректив, тъй като знае доста добре какво се случва в прокуратурата и в съда. Но и при съществуване на политическа квота тя следва да бъде формирана с присъединяване на адвокатските препоръки. Те да оферират кандидатури за разглеждане и лъчение от Народното събрание. Защо едно Неправителствени организации с има-няма десетина членове може да прави това, а най-масовата конституционно и законово устроена юридическа специалност с 14 хиляден състав, не може?! Отделно е наложително да има повече юристи в Народното събрание - за разлика от други страни у нас броят им беше редуциран под санитарния най-малко.

Проблемът за въздействието на политическата квота колаборира с този за въздействието на прокурорската.  Как гледате на безкрайния спор за мястото на прокуратурата в правосъдната власт. Та даже номинално понятието " правосъдна промяна " съставлява нонсенс – има се поради прокуратурата, само че не и съдът.

- Изключително сериозен въпрос, настоящ и дискутиран откогато има основен прокурор. Проблемът с прокуратурата е единоначалието, което изключва институционалната либералност и лимитира правилото на вътрешното разбиране. Същевременно прокуратурата разполага с ограничаващи правата на личността пълномощия, каквито никоя друга конструкция не има. При тези условия те се употребяват от дадената им институционалност в границите на правосъдната власт, което води до неравнопоставеност с адвокатурата – в нарушаване на правилото на състезателност в процеса. Това се усеща по доста неща, като стартираме от нежеланието им да влизат в правосъдните здания през един и същи вход с юристите и фамилиарните връзки със съда в правосъдна зала. Представете си останалото. 

Натискът за закриване на профилираните наказателни структури или редуцирането им до отделения към общите съдилища се усилва. Образът на бухалка на властта не е без учредения, само че преди този момент наказателното правосъдие беше още по-неефективно.  Каква е изгодата от сходна метаморфоза, в случай че фрагментите са същите?

- Ами най-малкото ще бъдат наранени посредством отнемане от финансовите бонуси и привилегии, които им подсигуряват елитарност по отношение на другите структури в системата - даже и това е задоволително съображение за закриване. Като прибавим ниската успеваемост и теглим чертата – профилираните съд и прокуратура са надалеч от упованията на обществото.

Макар и непрекъснато на прицел, наказателното правосъдие е единствено част от правната сфера. В последния отчет на Брюксел беше регистрирана бързината при административните каузи, само че липсва мониторинг върху гражданските и комерсиалните. Да не забравяме, че нарицателното „ гнили ябълки “ изскочи от устата на френския дипломат по комерсиално дело. Практикувате точно в тази област, в това число по арбитражни производства.

- По отношение на арбитража като частно правораздавене отвън държавния съд, той разтоварва правосъдната система. И в тази връзка незабавно върша отпратка към упоменатите законодателни практики сред първо и второ четене. При последните промени в Гражданския процесуален кодекс и Закона за интернационалния търговски арбитраж ненадейно се появи една корекция, с която беше анулирано основно съображение за анулация на арбитражни решения от Върховния касационен съд – несъгласието им с публичния ред. Само тази необяснима за мен смяна ни вкара в едни други отчети, на интернационалните профилирани арбитражни общности, които цитират България като „ пионер “ – една от дребното, да не кажа единствената страна, в която към този момент няма вътрешна отбрана от съда против такива порочни арбитражни актове. Гражданското право е най-голямо, то е кръвта на правната система, и в случай че не работи добре, вложителите просто не идват да вършат бизнес в тази страна. Ясно е, че наказателно-правните дефицити са тежки, само че не си припомням някой от огромните вложители у нас да е имал такива проблеми. Проблемите им са в региона на гражданското, комерсиалното, административното, данъчното право – там правораздаването би трябвало да бъде бързо, законосъобразно и обективно, а не под въздействието на частни субекти или на изпълнителната власт.

Санкциите по американския закон „ Магнитски “ са непозната до момента екзотика, на която правната ни система би трябвало да реагира. Нужна ли е допълваща правна уредба, която да регламентира реда за това?

- Ако това ставаше в границите на Европейския съюз със стройната система от контракти, регламенти и наставления, проблем нямаше да възникне. Тук е налице обаче една особена екстериториалност, налагана освен това несъдебно, а посредством техните административни принадлежности. В Съединени американски щати не се интересуват дали и по какъв начин другите страни ще ползват тези наказания – те ги постановат по свои съображения, за решение на свои проблеми и в отбрана на свои ползи. Проблемът в тази ситуация е, че тези наказания бяха оповестени в един чудноват за мен акт на Министерския съвет, който няма друга правна мощ с изключение на да оповести една необятна съгласуваност сред лицата. Засегнатите от този лист естествено започнаха да апелират, а Върховният административен съд още няма единна процедура по тези тъжби. Новият парламент ще би трябвало да се занимае с казуса и да търси регламентиране на тези производства – на първо място пораждат ли такива описи правни последствия или са единствено с оповестително-декларативно деяние. Можеше въпреки всичко да не се дава такава гласност, а защитното деяние на листата да се популяризира по-дискретно. Както, доколкото знам, направи Българска народна банка, която осведоми по обособен ред банките за такава съгласуваност.

Докато решим по какъв начин да реагираме на непознатия антикорупционен закон “Магнитски “,  критиките против националния ни антикорупционен закон не престават. Ще бъде ли призната трайно гражданската конфискация на необяснимите благосъстояния?

- Ако изхождаме от наказателноправната презумпция за невиновност, те са в явно несъгласие. Но пък в случай че приемем насрещния мотив за разграничение в основанията и правния ред за лишаване на имущество, значими са факторите функционалност и резултатност. Вижте обаче голямата бездна сред наложените запори и действително иззетите активи, и изводът е явен. А в последна сметка най-важни са потребните за обществото резултати от всяка една активност, в това число правосъдната.