НАСА с историческо откритие: Адската луна на Юпитер разкри стъклено езеро от лава
Адски театър в орбита: Йо – мястото, където луните горят
Йо – един от най-близките спътници на Юпитер – не просто се отличава измежду луните на Слънчевата система. Тя е жива, кипяща и брутално дейна. НАСА преди малко снима нещо, което звучи като научна фантастика: езеро от охлаждаща лава, безпрепятствено като стъкло, ширнало се на повърхността на този извънземен пъкъл.
Йо не е място за деликатни души – това е галактическия еквивалент на вулканичен призрачен сън, където земята безусловно се топи под личните си крайници.
Космически вулкан с темперамент: по какъв начин Юпитер " изтезава " луната си
Йо претърпява гравитационен тормоз, какъвто никоя друга луна не понася. Докато Юпитер я дърпа към себе си със страховита мощ, прилежащите луни я дърпат в противоположната посока. Резултатът? Вътрешна тресчица, размразяване и изригвания, които пращат магма на стотици километри нагоре.
Цветната ѝ повърхнина е като картина на полудял художник – жълта, алена, бяла, формирана от сяра и застинали потоци лава.
Juno вижда Йо като в никакъв случай до момента
Космическият транспортен съд Juno, който изследва Юпитер от 2011 година, неотдавна прелетя единствено на 1500 км от повърхността на Йо, предоставяйки най-близките изображения до момента.
И това, което вижда, е напряко шокиращо.
Локи Патера – име, почтено за древногръцко провидение, само че в действителност съставлява 200-километров кратер, изпълнен с магма и острови от лава, като че ли части от пъкъла са се подредили в съвършен кръг.
Според основния откривател доктор Скот Болтън, повърхността на това езеро частично отразява светлината като стъкло – напомняйки на обсидиана, който се образува на Земята при бързо изстудяване на вулканичната лава.
Йо: живата лаборатория на планетарната геология
Това не е просто красива панорама – това е ключ към разбирането на вътрешните процеси на газовите колоси. Използвайки микровълновия радиометър (MWR) на Juno, учените засичат температури под и над повърхността.
Оказва се, че полюсите на Йо са доста по-студени, което навежда на мисълта, че вулканизмът е съсредоточен в междинните ширини – нещо, което единствено ускорява мистерията към вътрешната ѝ конструкция.
А Юпитер? Един въртящ се, плевел исполин с изненади
Докато Йо бушува, Юпитер също не стои на едно място. JunoCam снима първите изображения на южния полюс на Йо, до момента в който в това време следи и въртящите се циклони на Юпитер. Един от тях – централният северен циклон – е изключително загадъчен: наподобява мощен в светлинен набор, само че спокоен в микровълновия, намеквайки за изцяло друга вътрешна конструкция.
Търсенето на водата: Галилео ли се е объркал?
Нека не забравяме и огромната тайнственост на Юпитер – какъв брой вода в действителност има там?
През 1995 година сондата Галилео регистрира съвсем никаква вода – и науката се почесваше 25 години. Но Juno в този момент демонстрира, че в екваториалните зони водата е три до четири пъти повече от предстоящото.
Извод? Галилео е паднал в галактическа пустиня – най-сухото кътче на планетата.
Juno продължава задачата си, събирайки данни, които ще разкрият: Колко вода има по полюсите на Юпитер? Как наподобява вътрешното ядро на газовия колос? И най-много – какви още изненади крие Йо – луната, която отхвърля да бъде забравена? Интересен факт:
Ако Йо се намираше на мястото на Луната в небето ни, тя щеше да свети с оранжево-червен искра, а всяка нощ можеше да станем очевидци на вулканични изригвания, забележими с просто око.
Йо – един от най-близките спътници на Юпитер – не просто се отличава измежду луните на Слънчевата система. Тя е жива, кипяща и брутално дейна. НАСА преди малко снима нещо, което звучи като научна фантастика: езеро от охлаждаща лава, безпрепятствено като стъкло, ширнало се на повърхността на този извънземен пъкъл.
Йо не е място за деликатни души – това е галактическия еквивалент на вулканичен призрачен сън, където земята безусловно се топи под личните си крайници.
Космически вулкан с темперамент: по какъв начин Юпитер " изтезава " луната си
Йо претърпява гравитационен тормоз, какъвто никоя друга луна не понася. Докато Юпитер я дърпа към себе си със страховита мощ, прилежащите луни я дърпат в противоположната посока. Резултатът? Вътрешна тресчица, размразяване и изригвания, които пращат магма на стотици километри нагоре.
Цветната ѝ повърхнина е като картина на полудял художник – жълта, алена, бяла, формирана от сяра и застинали потоци лава.
Juno вижда Йо като в никакъв случай до момента
Космическият транспортен съд Juno, който изследва Юпитер от 2011 година, неотдавна прелетя единствено на 1500 км от повърхността на Йо, предоставяйки най-близките изображения до момента.
И това, което вижда, е напряко шокиращо.
Локи Патера – име, почтено за древногръцко провидение, само че в действителност съставлява 200-километров кратер, изпълнен с магма и острови от лава, като че ли части от пъкъла са се подредили в съвършен кръг.
Според основния откривател доктор Скот Болтън, повърхността на това езеро частично отразява светлината като стъкло – напомняйки на обсидиана, който се образува на Земята при бързо изстудяване на вулканичната лава.
Йо: живата лаборатория на планетарната геология
Това не е просто красива панорама – това е ключ към разбирането на вътрешните процеси на газовите колоси. Използвайки микровълновия радиометър (MWR) на Juno, учените засичат температури под и над повърхността.
Оказва се, че полюсите на Йо са доста по-студени, което навежда на мисълта, че вулканизмът е съсредоточен в междинните ширини – нещо, което единствено ускорява мистерията към вътрешната ѝ конструкция.
А Юпитер? Един въртящ се, плевел исполин с изненади
Докато Йо бушува, Юпитер също не стои на едно място. JunoCam снима първите изображения на южния полюс на Йо, до момента в който в това време следи и въртящите се циклони на Юпитер. Един от тях – централният северен циклон – е изключително загадъчен: наподобява мощен в светлинен набор, само че спокоен в микровълновия, намеквайки за изцяло друга вътрешна конструкция.
Търсенето на водата: Галилео ли се е объркал?
Нека не забравяме и огромната тайнственост на Юпитер – какъв брой вода в действителност има там?
През 1995 година сондата Галилео регистрира съвсем никаква вода – и науката се почесваше 25 години. Но Juno в този момент демонстрира, че в екваториалните зони водата е три до четири пъти повече от предстоящото.
Извод? Галилео е паднал в галактическа пустиня – най-сухото кътче на планетата.
Juno продължава задачата си, събирайки данни, които ще разкрият: Колко вода има по полюсите на Юпитер? Как наподобява вътрешното ядро на газовия колос? И най-много – какви още изненади крие Йо – луната, която отхвърля да бъде забравена? Интересен факт:
Ако Йо се намираше на мястото на Луната в небето ни, тя щеше да свети с оранжево-червен искра, а всяка нощ можеше да станем очевидци на вулканични изригвания, забележими с просто око.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ