В Кюстендил вземат 1 200 лв. по-ниска заплата от София, ножицата богати
Адриан Николов, Институт за пазарна икономика
Ръстът на междинната заплата, а и на междинния приход на разположение от домакинство в нито един миг не беше по-нисък от динамичността на потребителските цени. Дори и в интервала на най-сериозна инфлация през третото и четвъртото тримесечие на предходната година имаше своего рода фотофиниш, в който действителните приходи бяха застинали, само че не намаляваха в следствие както на сериозното покачване на работните заплати, по този начин и на пенсиите.
Разбира се, това се отнася единствено за междинните стойности – динамичността надалеч не е еднопосочна сред обособените райони на страната, браншове или видове семейства. При пенсиите растежът е релативно постоянен, само че при заплатите разликите са обилни. Особено стеснителен в тази връзка е по-бавният растеж на заплатите на работещите с по-ниски приходи, което води до в допълнение повишение на към този момент доста високото неравноправие у нас.
Остава отворен и въпросът докога работодателите ще могат да поддържат ударния растеж на заплатите от предходната година, защото прогнозите са за доста по-висока инфлация, в сравнение с сме привикнали – от порядъка на 3-4% на годишна база за идващите няколко години. Това от своя страна значи, че в случай че работодателите желаят освен да поддържат виталния стандарт на служащите си, само че и да го усъвършенстват, ще би трябвало да покачват заплатите над тези темпове на повишаване на потребителските цени.
Както районните, по този начин и отрасловите разлики в заплатите са доста огромни. Въпреки че междинната заплата приближи 2,1 хиляди лева месечно към септември 2023 година, повече от половината стопански действия са под нея. Значително по-добре се показват действия с висока добавена стойност и продуктивност на труда като добива, енергетиката, опазването на здравето, аутсорсинга. Не е изненада за никого, че безспорен водач тук е ИКТ секторът, чиито заплати в близко бъдеще – евентуално до тримесечие-две, ще надвишават приблизително 5 хиляди лева На този декор междинната в туризма към момента е 1,3 хиляди лева месечно, в строителството – 1,5 хиляди лева месечно, да речем. Неравенствата сред областите са сходни – до момента в който в столицата междинната заплата е 2,7 хиляди лева, то във Видин, Кюстендил, Монтана, Благоевград, Силистра остава под 1,5 хиляди лева месечно. Това отразява доста другите структури на стопанската система на районите, изискванията на пазара на труда, конкуренцията – факторите са десетки.
Трудно може страната да въздейства непосредствено на браншове, където тя самата няма огромно наличие, като в образованието и опазването на здравето, където заплатите са въпрос на държавна политика. Прави усещане обаче, че браншовете с най-ниски заплати по публична статистика са и тези
с най-сериозна сива стопанска система и нерегламентирани заплащания за труд – с други думи, наподобява доста евентуално формалните данни да подценяват действителните заплати там.
В този смисъл битката с този вид нерегламентирани заплащания няма да докара до действително покачване на заплатите, само че ще оправи статистиката и ще я приближи повече до действителността, дружно несъмнено с усъвършенствания в събираемостта на налозите и осигурителните заплащания.
Струва си да се разясняват три промени, които планува планът за бюджет за 2024 г.
Ръстът на минималната заплата е най-високият, който сме виждали от доста години, и първото приложение на новата формула. Доскоро нямаше доказателства покачванията на минималната заплата да се отразяват директно в растеж на безработицата и спад на заетостта, само че отново
в никакъв случай не сме виждали толкоз внезапен скок Има и значим районен аспект тук – до момента в който покритието на междинната заплата от минималната в София е 35%, то в най-слаборазвитите области надвишава 70%. С други думи, в случай че новата минимална заплата няма да съставлява забележителна спънка на входа на пазара на труда в столицата или пък във Варна, то условията пред нискоквалифицираните или младите служащи във Видин и Кюстендил стават прекомерно високи, което основава сериозен риск или да изгубят работата си, или да бъдат принудени да работят на черно. Това е повода, заради която е добре да се премисли актуалната, въпреки и нововъведена формула предвид на доста огромните районни неравенства.
Вдигането на оптималния застрахователен приход е отдавнашно предложение на финансовия министър, така че изненади няма. Новото предложение значително отразява бързия растеж на заплатите в последната година и измененията в доходната конструкция като цяло. Редно е и тук да се мисли за въвеждане на ясна, изчистена формула за пресмятане на оптималния приход, с цел да има предвидимост и изясненост, с цел да може бизнесът да възнамерява за бъдещето.
При пенсиите дори има лека изненада и поради предходните скокообразни покачвания чаках да има по-сериозен растеж. Вероятно тук желанието е станало жертва на действителностите на макроикономическата рамка, предстоящите доходи и въпреки всичко спазването на 3% недостиг в името на присъединението в еврозоната.
Не е невероятно следващата година приходите да порастват двойно по-бързо от инфлацията поради нейното закъснение освен у нас, само че и в Европа – с по-бързи темпове от предстоящите. Очевидният риск е покачването на приходите в бюджетната сфера да се трансформира в нов мотор на растеж на цените, само че на този стадий приказваме по-скоро за догонване.
По-сериозният риск е неизпълнението на макродопусканията – бюджетът за идната година планува сериозен стопански напредък, а виждаме доста закъснение на стопанските системи, изключително във водещите европейски страни. Това от своя страна слага под въпрос заложените данъчни доходи.
Ръстът на междинната заплата, а и на междинния приход на разположение от домакинство в нито един миг не беше по-нисък от динамичността на потребителските цени. Дори и в интервала на най-сериозна инфлация през третото и четвъртото тримесечие на предходната година имаше своего рода фотофиниш, в който действителните приходи бяха застинали, само че не намаляваха в следствие както на сериозното покачване на работните заплати, по този начин и на пенсиите.
Разбира се, това се отнася единствено за междинните стойности – динамичността надалеч не е еднопосочна сред обособените райони на страната, браншове или видове семейства. При пенсиите растежът е релативно постоянен, само че при заплатите разликите са обилни. Особено стеснителен в тази връзка е по-бавният растеж на заплатите на работещите с по-ниски приходи, което води до в допълнение повишение на към този момент доста високото неравноправие у нас.
Остава отворен и въпросът докога работодателите ще могат да поддържат ударния растеж на заплатите от предходната година, защото прогнозите са за доста по-висока инфлация, в сравнение с сме привикнали – от порядъка на 3-4% на годишна база за идващите няколко години. Това от своя страна значи, че в случай че работодателите желаят освен да поддържат виталния стандарт на служащите си, само че и да го усъвършенстват, ще би трябвало да покачват заплатите над тези темпове на повишаване на потребителските цени.
Както районните, по този начин и отрасловите разлики в заплатите са доста огромни. Въпреки че междинната заплата приближи 2,1 хиляди лева месечно към септември 2023 година, повече от половината стопански действия са под нея. Значително по-добре се показват действия с висока добавена стойност и продуктивност на труда като добива, енергетиката, опазването на здравето, аутсорсинга. Не е изненада за никого, че безспорен водач тук е ИКТ секторът, чиито заплати в близко бъдеще – евентуално до тримесечие-две, ще надвишават приблизително 5 хиляди лева На този декор междинната в туризма към момента е 1,3 хиляди лева месечно, в строителството – 1,5 хиляди лева месечно, да речем. Неравенствата сред областите са сходни – до момента в който в столицата междинната заплата е 2,7 хиляди лева, то във Видин, Кюстендил, Монтана, Благоевград, Силистра остава под 1,5 хиляди лева месечно. Това отразява доста другите структури на стопанската система на районите, изискванията на пазара на труда, конкуренцията – факторите са десетки.
Трудно може страната да въздейства непосредствено на браншове, където тя самата няма огромно наличие, като в образованието и опазването на здравето, където заплатите са въпрос на държавна политика. Прави усещане обаче, че браншовете с най-ниски заплати по публична статистика са и тези
с най-сериозна сива стопанска система и нерегламентирани заплащания за труд – с други думи, наподобява доста евентуално формалните данни да подценяват действителните заплати там.
В този смисъл битката с този вид нерегламентирани заплащания няма да докара до действително покачване на заплатите, само че ще оправи статистиката и ще я приближи повече до действителността, дружно несъмнено с усъвършенствания в събираемостта на налозите и осигурителните заплащания.
Струва си да се разясняват три промени, които планува планът за бюджет за 2024 г.
Ръстът на минималната заплата е най-високият, който сме виждали от доста години, и първото приложение на новата формула. Доскоро нямаше доказателства покачванията на минималната заплата да се отразяват директно в растеж на безработицата и спад на заетостта, само че отново
в никакъв случай не сме виждали толкоз внезапен скок Има и значим районен аспект тук – до момента в който покритието на междинната заплата от минималната в София е 35%, то в най-слаборазвитите области надвишава 70%. С други думи, в случай че новата минимална заплата няма да съставлява забележителна спънка на входа на пазара на труда в столицата или пък във Варна, то условията пред нискоквалифицираните или младите служащи във Видин и Кюстендил стават прекомерно високи, което основава сериозен риск или да изгубят работата си, или да бъдат принудени да работят на черно. Това е повода, заради която е добре да се премисли актуалната, въпреки и нововъведена формула предвид на доста огромните районни неравенства.
Вдигането на оптималния застрахователен приход е отдавнашно предложение на финансовия министър, така че изненади няма. Новото предложение значително отразява бързия растеж на заплатите в последната година и измененията в доходната конструкция като цяло. Редно е и тук да се мисли за въвеждане на ясна, изчистена формула за пресмятане на оптималния приход, с цел да има предвидимост и изясненост, с цел да може бизнесът да възнамерява за бъдещето.
При пенсиите дори има лека изненада и поради предходните скокообразни покачвания чаках да има по-сериозен растеж. Вероятно тук желанието е станало жертва на действителностите на макроикономическата рамка, предстоящите доходи и въпреки всичко спазването на 3% недостиг в името на присъединението в еврозоната.
Не е невероятно следващата година приходите да порастват двойно по-бързо от инфлацията поради нейното закъснение освен у нас, само че и в Европа – с по-бързи темпове от предстоящите. Очевидният риск е покачването на приходите в бюджетната сфера да се трансформира в нов мотор на растеж на цените, само че на този стадий приказваме по-скоро за догонване.
По-сериозният риск е неизпълнението на макродопусканията – бюджетът за идната година планува сериозен стопански напредък, а виждаме доста закъснение на стопанските системи, изключително във водещите европейски страни. Това от своя страна слага под въпрос заложените данъчни доходи.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ