Силните и слабите страни на столичната икономика на фона на пандемията
Адриан Николов е икономист и част от екипа на Института за пазарна стопанска система (ИПИ). Пише за обучение, беднотия и неравноправие, електронно ръководство, районно развиване. Анализът му е от седмичния бюлетин на ИПИ.
В рамките на миналата седмица, с поддръжката на ИПИ, Столичната общинска организация за приватизация и вложения изготви разбор на последствията за столичната стопанска система от епидемията от ковид и резюме на вероятните ограничения, които могат да бъдат подхванати за тяхното облекчение. Тук представяме най-важните изводи от икономическия аспект на разбора и спомагателни мнения.
София реагира на рецесията по доста по-различен метод спрямо останалата част от страната, тъй като стопанската система на града е много по-различна от тази на множеството други общини. Най-общо, София има доста по-голям дял на услугите, от която и да било друга община, за сметка на доста по-слабо застъпена преработваща индустрия и земеделие. Няма по какъв начин да не споменем и туризма, който, макар че е измежду растящите през последните няколко години браншове, не е измежду основните мотори на столичната стопанска система. По-доброто състояние на столицата се обуславя и от
огромния дял на търговията в общия размер на стопанската система ѝ, а тя от своя страна не е изключително наранена.
През 2019 година София беше достигнала до безспорни върхове на пазара на труда - съгласно окончателните данни за годината, заетостта на популацията в дейна възраст надвишава 78%, а безработицата е спаднала до 1,6% (или, в безспорни цифри, малко над 11 хиляди безработни). Вследствие на неизбежното закъснение на стопанската система при започване на 2020 година обаче, наподобява че тези върхове ще останат в предишното. Първоначалният разбор на ИПИ сочи, че мощно наранени от рецесията са към 86 хиляди наети, или над 10% от всички работещи в София. От тях, в хотели и заведения за хранене - бранш, който на процедура е спрял активността си в границите на изключителното състояние - са 35 хиляди души, а с културни и спортни действия, също на практика прекъснати - други 10 хиляди.
Несъмнено, най-засегнатият бранш на столичната стопанска система е туристическият. Той обаче е релативно дребен - съгласно последните калкулации, съставлява към 2,5% от стопанската система на столицата, измерен посредством добавената стойност. Негативните резултати върху бранша идват по две линии - сериозните ограничавания за пътешестване в хода на самото изключително състояние и спада на туристическия поток по-късно, в резултат, от една страна, на стесняване в приходите на евентуалните туристи, от друга - на нараснал боязън от пътешестване. Цитирани от СОАПИ прогнози на туристически асоциации слагат оптималните евентуалните загуби за стопанската система на София, при положение на дълготрайна карантина, на над 175 милиона лв.. Допълнителен риск основава и събитието, че огромна част от заетите в бранша не са с високо равнище на обучение и умения, което попречва лесната им преквалификация. При прегледа на рисковете за този бранш би трябвало да се има поради, че в столицата се намира и
най-голямото интернационално летище в страната, чийто трафик ще намалее сензитивно.
Търговията е най-големият бранш на столичната стопанска система, като образува съвсем 1/4 от целия ѝ размер, и дава работа на 180 хиляди души. Що се отнася до търговията на дребно, сегментът, който се занимава с продажби на храни и питиета, на този стадий, наподобява едва засегнат; анекдотични образци сочат, че на фона на прекосяването на доста компании към работа от разстояние продажбите на техника също не страдат. Обратно, при първокласните артикули (и доста от нехранителните стоки) имаме всички учредения да чакаме спад в близко бъдеще. Струва си да отбележим и промяната на модела на работа на доста компании в търговията на дребно - експресни изследвания сочат, че има нараснало търсене на покупки през интернет, и надлежно - сензитивен растеж на продажбите при компаниите, които употребяват този бизнес модел, изключително при храните. Това важи с особена мощ за столицата, която е с най-високото навлизане на интернет в страната, и най-голяма плътност на доставчиците.
Гъвкавостта на София е резултат от огромния дял на информационно-комуникационните технологии и аутсорсинга на услуги; взети дружно, тежестта им в столичната стопанска система е съпоставима с тази на комерсиалния бранш. На фона на ограничението на обществените контакти и несъщественото напредване, този бранш най-лесно съумява да премине към модел на отдалечена работа и да продължи активността си. Рисковете при него идват най-много от
евентуалното понижаване на поръчките за програмен продукт на фона на световна икономическа рецесия,
съчетано с събитието, че ИТ и аутсорсинг секторите в София работят съвсем извънредно за експорт, което ги прави изключително чувствителни към стопански земетресения в Западна Европа и Съединени американски щати.
Значителен риск обаче има за свободните специалности - те са с релативно огромен дял в стопанския живот на столицата. Те включват редица бизнес и механически услуги - от юристи и нотариуси до архитекти и бизнес оценители. Спирането на покупко-продажбите, и в по-общ проект предстоящото средносрочно стесняване на новите капиталови начинания, ще влияят релативно мощно върху търсенето за тези услуги в посока понижение. Същото важи за медиите и рекламата, защото рекламните бюджети са обект на първите съкращения при положение на " стягане на коланите " от страна на бизнеса.
По-трудно наподобява прогнозирането при преработващата индустрия, защото активността ѝ в по-голяма степен зависи от строгостта на ограниченията за ограничение на разпространяването на вируса;
стягането до цялостна карантина ще направи работата на бранша на процедура невъзможна.
Същото в известна степен важи за строителството - довършват се стартирани градежи, само че може да се чака закъснение на новите градежи и ремонтните действия вследствие на отсрочени вложения, и пазара на парцели.
Едно от значимите преимущества на столицата е и релативно високата дарба на трудовия ѝ пазар да поема нови безработни и многото свободни работни места. Прогнозирането какъв брой от свободните места ще останат открити след началото на рецесията и какъв брой от тях ще се запълнят също е спекулативна задача, само че до неотдавна столичния пазар на труда успяваше да интегрира на практика всички служащи с съответстващо обучение и умения, и способността му да продължава да го прави ще е от основно значение за възобновяване след края на рецесията.
В резюме - с помощта на огромния дял на услугите, и изключително на високотехнологичния бранш и на търговията, стопанската система на София е по-гъвкава и по-добре готова да поеме неизбежния удар вследствие на епидемията и ограничаващите ограничения. Това обаче никога не значи, че вредите, изключително в кратковременен проект, няма да са обилни.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (1211)
В рамките на миналата седмица, с поддръжката на ИПИ, Столичната общинска организация за приватизация и вложения изготви разбор на последствията за столичната стопанска система от епидемията от ковид и резюме на вероятните ограничения, които могат да бъдат подхванати за тяхното облекчение. Тук представяме най-важните изводи от икономическия аспект на разбора и спомагателни мнения.
София реагира на рецесията по доста по-различен метод спрямо останалата част от страната, тъй като стопанската система на града е много по-различна от тази на множеството други общини. Най-общо, София има доста по-голям дял на услугите, от която и да било друга община, за сметка на доста по-слабо застъпена преработваща индустрия и земеделие. Няма по какъв начин да не споменем и туризма, който, макар че е измежду растящите през последните няколко години браншове, не е измежду основните мотори на столичната стопанска система. По-доброто състояние на столицата се обуславя и от
огромния дял на търговията в общия размер на стопанската система ѝ, а тя от своя страна не е изключително наранена.
През 2019 година София беше достигнала до безспорни върхове на пазара на труда - съгласно окончателните данни за годината, заетостта на популацията в дейна възраст надвишава 78%, а безработицата е спаднала до 1,6% (или, в безспорни цифри, малко над 11 хиляди безработни). Вследствие на неизбежното закъснение на стопанската система при започване на 2020 година обаче, наподобява че тези върхове ще останат в предишното. Първоначалният разбор на ИПИ сочи, че мощно наранени от рецесията са към 86 хиляди наети, или над 10% от всички работещи в София. От тях, в хотели и заведения за хранене - бранш, който на процедура е спрял активността си в границите на изключителното състояние - са 35 хиляди души, а с културни и спортни действия, също на практика прекъснати - други 10 хиляди.
Несъмнено, най-засегнатият бранш на столичната стопанска система е туристическият. Той обаче е релативно дребен - съгласно последните калкулации, съставлява към 2,5% от стопанската система на столицата, измерен посредством добавената стойност. Негативните резултати върху бранша идват по две линии - сериозните ограничавания за пътешестване в хода на самото изключително състояние и спада на туристическия поток по-късно, в резултат, от една страна, на стесняване в приходите на евентуалните туристи, от друга - на нараснал боязън от пътешестване. Цитирани от СОАПИ прогнози на туристически асоциации слагат оптималните евентуалните загуби за стопанската система на София, при положение на дълготрайна карантина, на над 175 милиона лв.. Допълнителен риск основава и събитието, че огромна част от заетите в бранша не са с високо равнище на обучение и умения, което попречва лесната им преквалификация. При прегледа на рисковете за този бранш би трябвало да се има поради, че в столицата се намира и
най-голямото интернационално летище в страната, чийто трафик ще намалее сензитивно.
Търговията е най-големият бранш на столичната стопанска система, като образува съвсем 1/4 от целия ѝ размер, и дава работа на 180 хиляди души. Що се отнася до търговията на дребно, сегментът, който се занимава с продажби на храни и питиета, на този стадий, наподобява едва засегнат; анекдотични образци сочат, че на фона на прекосяването на доста компании към работа от разстояние продажбите на техника също не страдат. Обратно, при първокласните артикули (и доста от нехранителните стоки) имаме всички учредения да чакаме спад в близко бъдеще. Струва си да отбележим и промяната на модела на работа на доста компании в търговията на дребно - експресни изследвания сочат, че има нараснало търсене на покупки през интернет, и надлежно - сензитивен растеж на продажбите при компаниите, които употребяват този бизнес модел, изключително при храните. Това важи с особена мощ за столицата, която е с най-високото навлизане на интернет в страната, и най-голяма плътност на доставчиците.
Гъвкавостта на София е резултат от огромния дял на информационно-комуникационните технологии и аутсорсинга на услуги; взети дружно, тежестта им в столичната стопанска система е съпоставима с тази на комерсиалния бранш. На фона на ограничението на обществените контакти и несъщественото напредване, този бранш най-лесно съумява да премине към модел на отдалечена работа и да продължи активността си. Рисковете при него идват най-много от
евентуалното понижаване на поръчките за програмен продукт на фона на световна икономическа рецесия,
съчетано с събитието, че ИТ и аутсорсинг секторите в София работят съвсем извънредно за експорт, което ги прави изключително чувствителни към стопански земетресения в Западна Европа и Съединени американски щати.
Значителен риск обаче има за свободните специалности - те са с релативно огромен дял в стопанския живот на столицата. Те включват редица бизнес и механически услуги - от юристи и нотариуси до архитекти и бизнес оценители. Спирането на покупко-продажбите, и в по-общ проект предстоящото средносрочно стесняване на новите капиталови начинания, ще влияят релативно мощно върху търсенето за тези услуги в посока понижение. Същото важи за медиите и рекламата, защото рекламните бюджети са обект на първите съкращения при положение на " стягане на коланите " от страна на бизнеса.
По-трудно наподобява прогнозирането при преработващата индустрия, защото активността ѝ в по-голяма степен зависи от строгостта на ограниченията за ограничение на разпространяването на вируса;
стягането до цялостна карантина ще направи работата на бранша на процедура невъзможна.
Същото в известна степен важи за строителството - довършват се стартирани градежи, само че може да се чака закъснение на новите градежи и ремонтните действия вследствие на отсрочени вложения, и пазара на парцели.
Едно от значимите преимущества на столицата е и релативно високата дарба на трудовия ѝ пазар да поема нови безработни и многото свободни работни места. Прогнозирането какъв брой от свободните места ще останат открити след началото на рецесията и какъв брой от тях ще се запълнят също е спекулативна задача, само че до неотдавна столичния пазар на труда успяваше да интегрира на практика всички служащи с съответстващо обучение и умения, и способността му да продължава да го прави ще е от основно значение за възобновяване след края на рецесията.
В резюме - с помощта на огромния дял на услугите, и изключително на високотехнологичния бранш и на търговията, стопанската система на София е по-гъвкава и по-добре готова да поеме неизбежния удар вследствие на епидемията и ограничаващите ограничения. Това обаче никога не значи, че вредите, изключително в кратковременен проект, няма да са обилни.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (1211)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ