Адриан Николов: България е в капана на ниските доходи
Адриан Николов е стопански анализатор в Института за пазарна стопанска система (ИПИ). Бил е интернационален кореспондент в dnevnik.bg, анализатор за Експертния клуб за стопанска система и политика (ЕКИП), член на първите два изпълнителни борда на Българското либертарианско общество (БЛО), както и преводач на свободна процедура. Преди няколко дни разгласява разбора „ Бедността се задържа, само че структурните проблеми остават”.
- Г-н Николов, изследвахте разнообразни индикатори за бедността и неравенството у нас. Как е допустимо да живеем в страна, където се прави конкурс за специалист висшист в държавна организация за заплата от 650 лв.?
- Бих сподели, че това може да е оповестената заплата, само че надали това щеше да е сумата, на която човек ще бъде назначен действително. Много държавни институции афишират официално заплата, защото са задължени, само че след това подписват контракт за напълно други числа. Нямам съответни данни, с цел да настоявам това – единствено го допускам.
Може публично да пуснете поръчка за достъп до социална информация и да видите действително на тази позиция каква заплата се взима. Няма да разберете заплатата на съответния човек, само че за съответната служба ще ви дадат информация.
- И въпреки всичко каква е логиката да обявиш работно място с такава смешна заплата?
- Това е по-скоро предпочитание институциите да не си разкриват пред външния свят вътрешно-работни неща. Законът ги задължава някаква официална заплата да упоменат и те това вършат. Важно е да наблегнете смисъла на образованието, което постоянно пропущаме.
Завършвайки междинното си обучение, шансът човек да остане безпаричен у нас, е по-малко от 8%. При висшето обучение този % е 2,4. Но завършването на междинното учебно заведение е този най-съществен фактор, който съумява да ни изкара от бедността и задържането в пазара на труда.
- Защо неравенството в приходите не понижава? Изводът ви е, че обществените политики не дават осезателен резултат?
- Преди няколко месеца разгледахме с сътрудниците едно просторно проучване, които опита да види, кои ограничения правят най-вече работа за битка с неравенството. От съвсем всички ограничения, които страната прави, единствените, които реализират някакъв действителен резултат са пенсиите.
Те са единственото обществено заплащане, което има някакъв действителен резултат върху неравенството. Всичко останало има мощно лимитирани резултати – приказваме за детски надбавки, енергийни помощи и каквото и да е друго обществено заплащане.
По този знак сме на последно място в Европейския съюз – разликата в коефициента на неравноправие преди и след обществено тъждество, при нас е минимален. Референтната година за прихода, която преглеждаме е 2019. Това е върха на развиването на нашата стопанска система през последните 10 години. Тук няма проучване за интервала след коронавирус.
- Разликата сред най-високите и най-ниските приходи е 8 пъти – цифрата ми наподобява дребна.
- Това са 20-е % най-бедни и 20-е % най-богати. И отношението сред тях е 8 пъти. Това не е толкоз шокиращо и напоследък се задържа почти на непрекъснати нива – при този знак по-скоро растеж имаше при започване на десетилетието, когато имаше много повече безработни и много повече хора с доста ниски приходи.
Този растеж, който следим последните няколко години е растеж на приходите на най-горната доходна група. Това е частично вследствие на развиването на осведомителните технологии, позамогването на хората, които имат дребен бизнес преди пандемията. Затова и евентуално техните резултати в този момент ще са редуцирани.
- Линията на беднотия за година по година се усилва доста от година на година – сред 2016 и 2017 тя се усилва с повече от 10% - от 308 на 351 лв..
- Това е резултат на методологията на пресмятане на този индикатор. Свързан е не със междинната заплата, а със медианата. Когато вдигнете минималната заплата тя автоматизирано измества и медианата нагоре. Струпването на хора с медианен приход /сега е 750 лв. – б. р./ се е изместило леко нагоре.
- Говорим за сполучливо десетилетие, а броят на хората под линията на бедността си остава висок. През 2019 те са 1,586 милиона, а през 2020 преди коронавирус рецесията доближават 1,660 милиона. Защо линията не демонстрира наклонност към понижаване?
- Нямаме чисто икономическо пояснение. По-скоро би трябвало да се види какво тъкмо съставлява покупателната дарба на хората, които са под линията на бедността.
Когато вдигнем нагоре линията бедността и няма кой знае какъв брой огромна инфлация на цените на потребителските артикули, може да се окаже, че това са хора, които са били „ богати” по отношение на тези, които са били „ бедни” предходната година.
Все повече под линията на бедността остават хора с по-висока покупателна дарба спрямо тези, които са били под линията предната година. Имаме общо замогване в огромни количества, тъй като става дума за релативно дребни растежи, само че забогатяват хора, които са били под линията на бедността.
Тук няма абсурд! Ако цените на стоките растяха по-бързо от растежа на приходите на тези хора, те щяха да обедняват действително. Понеже последните няколко години нямаше кой-знае каква инфлация, то тази група, която е под линията на бедността през 2020 година има по-голяма покупателно дарба от бедните предните години.
- Обяснимо ли е другото срамно събитие „ работещи бедни”? Те са цели 9,6% за 2020 преди коронавирус рецесията – с 0,7% повече от предната година.
- Това е необикновен случай, тъй като тук приказваме за огромни фамилии, които разчитат единствено на един приход. Ако вземете един човек с минимална заплата, той няма по какъв начин да е безпаричен, тъй като приходът му ще е най-малко 510 лв..
Но когато приказваме за един работещ, жена, която гледа деца и 1-2 пенсионери в едно домакинство, то тогава към този момент имаме тези т. н. „ работещи бедни”. Това са фамилии с по-нисък интензитет на икономическата интензивност и единствено с един приход.
- Продължаваме да сме на последно място в Европейски Съюз във връзка с неравенството и на заплахата от изпадане в беднотия?
- Като цяло съществуването на някаква форма на обществено неравноправие в приходите не е доста огромен проблем. Тук приказвам за пределно неравноправие, което е потребно за съществуването на конкуренция в една стопанска система.
Ние сме достигнали равнището, когато даже това високо равнище на неравноправие се трансформира в обществен проблем – т.е. има доста огромно разслоение и не изключително огромна подвижност сред обособените доходни групи.
Това може да се види от ниския дял на хора, които излизат от най-долните доходни групи и се движат нагоре през годините. В горните доходни групи има огромна подвижност - човек може да е бил в 60% и да се качи в 80%. Но да се качи от 20-е и 30-е нагоре е доста мъчно при нас.
- Искате да кажете, че превъзмогването на ниските приходи е огромният проблем?
- Можем умерено да кажем, че има „ Капан на ниските доходи” за избрани обществени групи. Там са хора с по-ниска икономическа интензивност, доста безработни, пенсионери и роми.
- Г-н Николов, изследвахте разнообразни индикатори за бедността и неравенството у нас. Как е допустимо да живеем в страна, където се прави конкурс за специалист висшист в държавна организация за заплата от 650 лв.?
- Бих сподели, че това може да е оповестената заплата, само че надали това щеше да е сумата, на която човек ще бъде назначен действително. Много държавни институции афишират официално заплата, защото са задължени, само че след това подписват контракт за напълно други числа. Нямам съответни данни, с цел да настоявам това – единствено го допускам.
Може публично да пуснете поръчка за достъп до социална информация и да видите действително на тази позиция каква заплата се взима. Няма да разберете заплатата на съответния човек, само че за съответната служба ще ви дадат информация.
- И въпреки всичко каква е логиката да обявиш работно място с такава смешна заплата?
- Това е по-скоро предпочитание институциите да не си разкриват пред външния свят вътрешно-работни неща. Законът ги задължава някаква официална заплата да упоменат и те това вършат. Важно е да наблегнете смисъла на образованието, което постоянно пропущаме.
Завършвайки междинното си обучение, шансът човек да остане безпаричен у нас, е по-малко от 8%. При висшето обучение този % е 2,4. Но завършването на междинното учебно заведение е този най-съществен фактор, който съумява да ни изкара от бедността и задържането в пазара на труда.
- Защо неравенството в приходите не понижава? Изводът ви е, че обществените политики не дават осезателен резултат?
- Преди няколко месеца разгледахме с сътрудниците едно просторно проучване, които опита да види, кои ограничения правят най-вече работа за битка с неравенството. От съвсем всички ограничения, които страната прави, единствените, които реализират някакъв действителен резултат са пенсиите.
Те са единственото обществено заплащане, което има някакъв действителен резултат върху неравенството. Всичко останало има мощно лимитирани резултати – приказваме за детски надбавки, енергийни помощи и каквото и да е друго обществено заплащане.
По този знак сме на последно място в Европейския съюз – разликата в коефициента на неравноправие преди и след обществено тъждество, при нас е минимален. Референтната година за прихода, която преглеждаме е 2019. Това е върха на развиването на нашата стопанска система през последните 10 години. Тук няма проучване за интервала след коронавирус.
- Разликата сред най-високите и най-ниските приходи е 8 пъти – цифрата ми наподобява дребна.
- Това са 20-е % най-бедни и 20-е % най-богати. И отношението сред тях е 8 пъти. Това не е толкоз шокиращо и напоследък се задържа почти на непрекъснати нива – при този знак по-скоро растеж имаше при започване на десетилетието, когато имаше много повече безработни и много повече хора с доста ниски приходи.
Този растеж, който следим последните няколко години е растеж на приходите на най-горната доходна група. Това е частично вследствие на развиването на осведомителните технологии, позамогването на хората, които имат дребен бизнес преди пандемията. Затова и евентуално техните резултати в този момент ще са редуцирани.
- Линията на беднотия за година по година се усилва доста от година на година – сред 2016 и 2017 тя се усилва с повече от 10% - от 308 на 351 лв..
- Това е резултат на методологията на пресмятане на този индикатор. Свързан е не със междинната заплата, а със медианата. Когато вдигнете минималната заплата тя автоматизирано измества и медианата нагоре. Струпването на хора с медианен приход /сега е 750 лв. – б. р./ се е изместило леко нагоре.
- Говорим за сполучливо десетилетие, а броят на хората под линията на бедността си остава висок. През 2019 те са 1,586 милиона, а през 2020 преди коронавирус рецесията доближават 1,660 милиона. Защо линията не демонстрира наклонност към понижаване?
- Нямаме чисто икономическо пояснение. По-скоро би трябвало да се види какво тъкмо съставлява покупателната дарба на хората, които са под линията на бедността.
Когато вдигнем нагоре линията бедността и няма кой знае какъв брой огромна инфлация на цените на потребителските артикули, може да се окаже, че това са хора, които са били „ богати” по отношение на тези, които са били „ бедни” предходната година.
Все повече под линията на бедността остават хора с по-висока покупателна дарба спрямо тези, които са били под линията предната година. Имаме общо замогване в огромни количества, тъй като става дума за релативно дребни растежи, само че забогатяват хора, които са били под линията на бедността.
Тук няма абсурд! Ако цените на стоките растяха по-бързо от растежа на приходите на тези хора, те щяха да обедняват действително. Понеже последните няколко години нямаше кой-знае каква инфлация, то тази група, която е под линията на бедността през 2020 година има по-голяма покупателно дарба от бедните предните години.
- Обяснимо ли е другото срамно събитие „ работещи бедни”? Те са цели 9,6% за 2020 преди коронавирус рецесията – с 0,7% повече от предната година.
- Това е необикновен случай, тъй като тук приказваме за огромни фамилии, които разчитат единствено на един приход. Ако вземете един човек с минимална заплата, той няма по какъв начин да е безпаричен, тъй като приходът му ще е най-малко 510 лв..
Но когато приказваме за един работещ, жена, която гледа деца и 1-2 пенсионери в едно домакинство, то тогава към този момент имаме тези т. н. „ работещи бедни”. Това са фамилии с по-нисък интензитет на икономическата интензивност и единствено с един приход.
- Продължаваме да сме на последно място в Европейски Съюз във връзка с неравенството и на заплахата от изпадане в беднотия?
- Като цяло съществуването на някаква форма на обществено неравноправие в приходите не е доста огромен проблем. Тук приказвам за пределно неравноправие, което е потребно за съществуването на конкуренция в една стопанска система.
Ние сме достигнали равнището, когато даже това високо равнище на неравноправие се трансформира в обществен проблем – т.е. има доста огромно разслоение и не изключително огромна подвижност сред обособените доходни групи.
Това може да се види от ниския дял на хора, които излизат от най-долните доходни групи и се движат нагоре през годините. В горните доходни групи има огромна подвижност - човек може да е бил в 60% и да се качи в 80%. Но да се качи от 20-е и 30-е нагоре е доста мъчно при нас.
- Искате да кажете, че превъзмогването на ниските приходи е огромният проблем?
- Можем умерено да кажем, че има „ Капан на ниските доходи” за избрани обществени групи. Там са хора с по-ниска икономическа интензивност, доста безработни, пенсионери и роми.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ