Фасаден терор: Мазилка се стоварва върху коли, а институциите гледат встрани СНИМКИ
Адрес: ул. „ Цар Симеон Велики “ 74, Стара Загора. Сцена на деяние: тротоар, два разрушени автомобила, части бетон и – за благополучие – липса на човешка жертва. Засега.
Днес мазилка пада от третия етаж на жилищен блок. Утре може да падне върху нечие дете. Или върху възрастен човек, който просто е имал нещастието да върви по „ погрешен тротоар “. Но, както постоянно се случва у нас, вредите по имущество не са задоволителни, с цел да се случи нещо действително.
Жителката на Стара Загора Полина Милчева разгласява фотоси, показващи разрушените коли и рисковата фасада. По думите ѝ – няма формиран акт, няма обезопасяване, няма реакция от общината, няма даже сянка на отговорност от притежателите на жилището, от чийто балкон се е откъснало бетонното парче. Казано другояче: има цялостно административно безучастие.
Бетонът пада, институциите – също
Това не е просто случай. Това е предизвестие – бетонен пестник към самодоволната администрация, която си затваря очите, до момента в който градската среда става безусловно смъртоносна.
Кой би трябвало да загине, с цел да се напише акт? Колко тенекии би трябвало да се огънат, с цел да се задейства механизмът на отговорността? Колко още тераси би трябвало да се ронят, с цел да се вземе нещо насериозно?
Стара Загора, само че не и остаряла болежка
Всяка година в България имаме най-малко няколко сходни случая – бетонни блокове, мазилки, козирки и корнизи, които падат без предизвестие. Последният беше единствено отпреди няколко дни - части мазилка се откъртиха от блок и паднаха върху кола в Кюстендил. Общото сред всички тях? Липса на предварителна защита. Липса на надзор. И постоянно едно и също безмълвие по-късно.
Ако автомобилът беше с дете вътре? Ако минувач се беше оказал на мястото на ламарината?
Община Стара Загора, време е за пробуждане. Или най-малко за отговорност. Ако не поради закона – най-малко от човечност. Защото този път беше ламарина. Следващият може да е живот.
Това не е просто сигнал от Facebook. Това е зов. И до момента в който институциите спят – бетонът не прости.
Днес мазилка пада от третия етаж на жилищен блок. Утре може да падне върху нечие дете. Или върху възрастен човек, който просто е имал нещастието да върви по „ погрешен тротоар “. Но, както постоянно се случва у нас, вредите по имущество не са задоволителни, с цел да се случи нещо действително.
Жителката на Стара Загора Полина Милчева разгласява фотоси, показващи разрушените коли и рисковата фасада. По думите ѝ – няма формиран акт, няма обезопасяване, няма реакция от общината, няма даже сянка на отговорност от притежателите на жилището, от чийто балкон се е откъснало бетонното парче. Казано другояче: има цялостно административно безучастие.
Бетонът пада, институциите – също
Това не е просто случай. Това е предизвестие – бетонен пестник към самодоволната администрация, която си затваря очите, до момента в който градската среда става безусловно смъртоносна.
Кой би трябвало да загине, с цел да се напише акт? Колко тенекии би трябвало да се огънат, с цел да се задейства механизмът на отговорността? Колко още тераси би трябвало да се ронят, с цел да се вземе нещо насериозно?
Стара Загора, само че не и остаряла болежка
Всяка година в България имаме най-малко няколко сходни случая – бетонни блокове, мазилки, козирки и корнизи, които падат без предизвестие. Последният беше единствено отпреди няколко дни - части мазилка се откъртиха от блок и паднаха върху кола в Кюстендил. Общото сред всички тях? Липса на предварителна защита. Липса на надзор. И постоянно едно и също безмълвие по-късно.
Ако автомобилът беше с дете вътре? Ако минувач се беше оказал на мястото на ламарината?
Община Стара Загора, време е за пробуждане. Или най-малко за отговорност. Ако не поради закона – най-малко от човечност. Защото този път беше ламарина. Следващият може да е живот.
Това не е просто сигнал от Facebook. Това е зов. И до момента в който институциите спят – бетонът не прости.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ