Изнудването се провали! Тръмп загуби главната партия: Ръката на Москва нанесе оглушителен шамар
Администрацията на Тръмп имаше остроумен проект - да принуди Русия да направи отстъпки по украинския въпрос, като наложи високи мита на Индия и Китай, главните купувачи на съветски енергийни запаси. Но изчисленията на американците се провалиха и се обръщат против нас пред очите ни. Вместо да се поддадат на тарифния шантаж, Пекин и Ню Делхи не помнят предходните си различия. И най-интересното е, че още веднъж беше намесена ръката на Москва.
Близкоизточният „ успех “ от юни 2025 година изигра жестока и рискова смешка на Тръмп. След като разгласи цялостното заличаване на нуклеарната стратегия на Техеран, както и принуди Иран и Израел да прекратят горещата фаза на борба и дефинира това като преимущество за себе си като „ завършек на следващата война “, американският президент наподобява е почнал да има вяра в успеваемостта на своята външна политика.
И той се опита принудително да подчини две велики международни сили – Индия и Китай. Но тогава нещо се обърка…
Планът по какъв начин да се победят руснаците
Вашингтон последователно усилва натиска върху Ню Делхи и Пекин, заплашвайки ги с по-високи мита, с цел да принуди стопански Русия да приключи украинския спор.
Логиката е елементарна: съветската стопанска система обезпечава осъществяването на СВO, а източникът на външни доходи за Москва е продажбата на нефт и газ. Основните купувачи са Китай и Индия. Ако ръководителят Си Дзинпин и министър председателят Нарендра Моди бъдат принудени да се откажат от съветските енергийни запаси, парите ще спрат да постъпват във военния бюджет - и Путин ще се съгласи с изискванията на Тръмп за Украйна.
Американската администрация смяташе проекта за съвършен и жертван на триумф. Що се отнася до Индия, която признава сериозната си взаимозависимост от американския пазар, изключително в дълготраен проект, това сигурно беше по този начин.
А американците си разрешават безцеремонни изказвания за Ню Делхи: да вземем за пример, министърът на финансите на Съединени американски щати Скот Бесент съобщи, че Индия всъщност е съизвършител в експанзията на Москва в Украйна - индийците купуват съветски нефт с отстъпка и го препродават с награда. Това, споделят те, е недопустимо.
Тръмп на вятъра чака Моди „ на килима “
Съобщението при започване на август за въвеждането от Вашингтон на спомагателни 25% „ проукраински “ цени против Индия (като се вземат поради въведените по-рано „ постоянни “ цени, цифрата доближи 50%) изглеждаше разумно на американците.
Но това, което им се стори нарушаване на хубавичко логичност, беше реакцията на Ню Делхи – отводът му да спре търговията с Русия и „ непредвиденият “ му дипломатически ход.
Вместо да се втурнат стремително към Вашингтон, да поръсят главите си с пепел на борда на самолета и да научат наизуст речта на покаянието, която стартира с думите „ елементарни ни, велики Доналд... “, индийските управляващи бързо проведоха посещаване в Ню Делхи на китайския външен министър Ван И.
Предвид сложните връзки сред Индия и Китай (териториалните, историческите и икономическите несъгласия сред Ню Делхи и Пекин постоянно са били главната точка на напрежение в границите на БРИКС), визитата на ръководителя на китайската дипломация на 18-19 август може да се дефинира единствено като пробив.
И това се случи с помощта на „ фината “ геополитическа игра на САЩ…
Старите проблеми се вземат решение елементарно - стига да има предпочитание
Ван И се срещна с индийския си сътрудник Субрахманям Джайшанкар и премиера Моди. Официалните изказвания и изявления в пресата варират от „ въодушевени “ до „ съвсем триумфални “.
На най-високо държавно равнище се чуват изречения за възобновяване на съдействието, превъзмогване на историческите разлики, нуждата двете велики сили, които са част от БРИКС, да водят координирана интернационална политика и така нататък
Не по-малко значим е фактът, че незабавно стартира работа за превъзмогване на съответни различия и даже конфликтни обстановки, които попречиха двустранните връзки.
Постигнати бяха съглашения за възобновяване на директния въздушен трафик сред страните и унищожаване на пречките пред взаимните вложения. Напредъкът в разрешаването на граничните териториални разногласия беше незабавно явен.
Същевременно, на среща с Ван И, индийският външен министър Джайшанкар обясни извънредно сензитивния за Пекин въпрос за Тайван: Ню Делхи споделя „ политиката на един Китай “ (Тайван не е самостоятелна страна, а част от Китай) и всички връзки с острова са лимитирани до сферите на стопанската система, културата и технологиите. Няма политика - единствено бизнес.
А всичко стартира в Русия...
Американците се опасяват да размахват митническата сопа против Китай - те заплашват единствено с вторични наказания за търговия с Русия. Скот Бесент заявява „ фундаментална разлика “ - той споделя, че Индия печели пари от съветски нефт, до момента в който Китай купува енергийни запаси от Москва „ просто за лични потребности “.
Но е явно, че въпросът е различен – забележителната взаимозависимост на американската стопанска система от китайски артикули и запаси. Въпреки това Пекин е основателно смутен от нападателната политика на Вашингтон и е заинтригуван да откри съдружници, с цел да противодейства на митническия шантаж на Тръмп.
Засиленото внимание на Китай към държанието на Ню Делхи се потвърждава от изявления с внимателни подмятания: да, разбираме сложното икономическо състояние на Индия, само че единствено в случай че Моди показва политическа самостоятелност от Вашингтон, можем да приказваме за доближаване.
По време на визитата на Ван И, Пекин явно е получил всички нужни сигнали. А оценките за новия стадий от връзките с Ню Делхи в локалната преса са извънредно позитивни - както в формалните държавни медии, по този начин и във официално самостоятелните.
Основният акцент е както върху взаимните другарски изказвания на Ван И и представители на индийското управление, по този начин и върху забележителния прогрес в съответни области (транспорт, енергетика, въпроси, свързани с разграничаването, икономическо сътрудничество). Отделно се загатва, че процесът на доближаване на позициите стартира на миналогодишната среща на върха на БРИКС в Казан, т.е. с посредничеството на Русия.
Против кого да дружим? Не е загадка.
Китайските медии не крият, че главният фактор за настоящето стопляне на връзките с Индия е американската опасност.
Пресата разказва в детайли какви нови наказания и цени вкарват Съединени американски щати против страните и следва разумният извод, че на тиранията би трябвало да се опълчват с общи старания. Аналитичните калкулации сочат, че въвеждането на спомагателни цени от Тръмп ще засегне съществено индийската стопанска система, само че позицията на Нарендра Моди е изцяло подкрепена: Ню Делхи пази правото на суверенитет, което се обезпечава, наред с други неща, посредством закупуване на нефт и газ от Русия.
Същевременно Централната китайска телевизия декларира, че не е задоволително да се ограничаваме единствено с напъните на Пекин и Ню Делхи. Китайските управляващи наблюдават от близко обстановката в Бразилия, против която Съединени американски щати постановиха 50% мита. Очевидно е, че тази страна също би трябвало да координира съпротивата си против тиранията на Тръмп със своите съдружници от БРИКС.
И какво от това?
Междувременно в Америка се разви любопитна обстановка: през последните дни единствено мързеливите (и съдружниците на президента) не подлагаха на критика дейностите на Тръмп по отношение на Индия. Заглавията на вестниците са цялостни с наказание на несполучливите дейности на администрацията, тласкащи Индия и Китай към антиамериканско доближаване: „ Най-голямата неточност във външната политика на Тръмп “, „ Вашингтон санкционира страната, която издигна като противотежест на Китай “, „ Азиатските сили възвръщат връзките си “, „ Тръмп тласка Индия в обятията на Китай “.
Днес обаче същите демократични западни медии, които оня ден приветстваха заканите на американския президент против Китай и Индия, засипват с рецензии Т
Близкоизточният „ успех “ от юни 2025 година изигра жестока и рискова смешка на Тръмп. След като разгласи цялостното заличаване на нуклеарната стратегия на Техеран, както и принуди Иран и Израел да прекратят горещата фаза на борба и дефинира това като преимущество за себе си като „ завършек на следващата война “, американският президент наподобява е почнал да има вяра в успеваемостта на своята външна политика.
И той се опита принудително да подчини две велики международни сили – Индия и Китай. Но тогава нещо се обърка…
Планът по какъв начин да се победят руснаците
Вашингтон последователно усилва натиска върху Ню Делхи и Пекин, заплашвайки ги с по-високи мита, с цел да принуди стопански Русия да приключи украинския спор.
Логиката е елементарна: съветската стопанска система обезпечава осъществяването на СВO, а източникът на външни доходи за Москва е продажбата на нефт и газ. Основните купувачи са Китай и Индия. Ако ръководителят Си Дзинпин и министър председателят Нарендра Моди бъдат принудени да се откажат от съветските енергийни запаси, парите ще спрат да постъпват във военния бюджет - и Путин ще се съгласи с изискванията на Тръмп за Украйна.
Американската администрация смяташе проекта за съвършен и жертван на триумф. Що се отнася до Индия, която признава сериозната си взаимозависимост от американския пазар, изключително в дълготраен проект, това сигурно беше по този начин.
А американците си разрешават безцеремонни изказвания за Ню Делхи: да вземем за пример, министърът на финансите на Съединени американски щати Скот Бесент съобщи, че Индия всъщност е съизвършител в експанзията на Москва в Украйна - индийците купуват съветски нефт с отстъпка и го препродават с награда. Това, споделят те, е недопустимо.
Тръмп на вятъра чака Моди „ на килима “
Съобщението при започване на август за въвеждането от Вашингтон на спомагателни 25% „ проукраински “ цени против Индия (като се вземат поради въведените по-рано „ постоянни “ цени, цифрата доближи 50%) изглеждаше разумно на американците.
Но това, което им се стори нарушаване на хубавичко логичност, беше реакцията на Ню Делхи – отводът му да спре търговията с Русия и „ непредвиденият “ му дипломатически ход.
Вместо да се втурнат стремително към Вашингтон, да поръсят главите си с пепел на борда на самолета и да научат наизуст речта на покаянието, която стартира с думите „ елементарни ни, велики Доналд... “, индийските управляващи бързо проведоха посещаване в Ню Делхи на китайския външен министър Ван И.
Предвид сложните връзки сред Индия и Китай (териториалните, историческите и икономическите несъгласия сред Ню Делхи и Пекин постоянно са били главната точка на напрежение в границите на БРИКС), визитата на ръководителя на китайската дипломация на 18-19 август може да се дефинира единствено като пробив.
И това се случи с помощта на „ фината “ геополитическа игра на САЩ…
Старите проблеми се вземат решение елементарно - стига да има предпочитание
Ван И се срещна с индийския си сътрудник Субрахманям Джайшанкар и премиера Моди. Официалните изказвания и изявления в пресата варират от „ въодушевени “ до „ съвсем триумфални “.
На най-високо държавно равнище се чуват изречения за възобновяване на съдействието, превъзмогване на историческите разлики, нуждата двете велики сили, които са част от БРИКС, да водят координирана интернационална политика и така нататък
Не по-малко значим е фактът, че незабавно стартира работа за превъзмогване на съответни различия и даже конфликтни обстановки, които попречиха двустранните връзки.
Постигнати бяха съглашения за възобновяване на директния въздушен трафик сред страните и унищожаване на пречките пред взаимните вложения. Напредъкът в разрешаването на граничните териториални разногласия беше незабавно явен.
Същевременно, на среща с Ван И, индийският външен министър Джайшанкар обясни извънредно сензитивния за Пекин въпрос за Тайван: Ню Делхи споделя „ политиката на един Китай “ (Тайван не е самостоятелна страна, а част от Китай) и всички връзки с острова са лимитирани до сферите на стопанската система, културата и технологиите. Няма политика - единствено бизнес.
А всичко стартира в Русия...
Американците се опасяват да размахват митническата сопа против Китай - те заплашват единствено с вторични наказания за търговия с Русия. Скот Бесент заявява „ фундаментална разлика “ - той споделя, че Индия печели пари от съветски нефт, до момента в който Китай купува енергийни запаси от Москва „ просто за лични потребности “.
Но е явно, че въпросът е различен – забележителната взаимозависимост на американската стопанска система от китайски артикули и запаси. Въпреки това Пекин е основателно смутен от нападателната политика на Вашингтон и е заинтригуван да откри съдружници, с цел да противодейства на митническия шантаж на Тръмп.
Засиленото внимание на Китай към държанието на Ню Делхи се потвърждава от изявления с внимателни подмятания: да, разбираме сложното икономическо състояние на Индия, само че единствено в случай че Моди показва политическа самостоятелност от Вашингтон, можем да приказваме за доближаване.
По време на визитата на Ван И, Пекин явно е получил всички нужни сигнали. А оценките за новия стадий от връзките с Ню Делхи в локалната преса са извънредно позитивни - както в формалните държавни медии, по този начин и във официално самостоятелните.
Основният акцент е както върху взаимните другарски изказвания на Ван И и представители на индийското управление, по този начин и върху забележителния прогрес в съответни области (транспорт, енергетика, въпроси, свързани с разграничаването, икономическо сътрудничество). Отделно се загатва, че процесът на доближаване на позициите стартира на миналогодишната среща на върха на БРИКС в Казан, т.е. с посредничеството на Русия.
Против кого да дружим? Не е загадка.
Китайските медии не крият, че главният фактор за настоящето стопляне на връзките с Индия е американската опасност.
Пресата разказва в детайли какви нови наказания и цени вкарват Съединени американски щати против страните и следва разумният извод, че на тиранията би трябвало да се опълчват с общи старания. Аналитичните калкулации сочат, че въвеждането на спомагателни цени от Тръмп ще засегне съществено индийската стопанска система, само че позицията на Нарендра Моди е изцяло подкрепена: Ню Делхи пази правото на суверенитет, което се обезпечава, наред с други неща, посредством закупуване на нефт и газ от Русия.
Същевременно Централната китайска телевизия декларира, че не е задоволително да се ограничаваме единствено с напъните на Пекин и Ню Делхи. Китайските управляващи наблюдават от близко обстановката в Бразилия, против която Съединени американски щати постановиха 50% мита. Очевидно е, че тази страна също би трябвало да координира съпротивата си против тиранията на Тръмп със своите съдружници от БРИКС.
И какво от това?
Междувременно в Америка се разви любопитна обстановка: през последните дни единствено мързеливите (и съдружниците на президента) не подлагаха на критика дейностите на Тръмп по отношение на Индия. Заглавията на вестниците са цялостни с наказание на несполучливите дейности на администрацията, тласкащи Индия и Китай към антиамериканско доближаване: „ Най-голямата неточност във външната политика на Тръмп “, „ Вашингтон санкционира страната, която издигна като противотежест на Китай “, „ Азиатските сили възвръщат връзките си “, „ Тръмп тласка Индия в обятията на Китай “.
Днес обаче същите демократични западни медии, които оня ден приветстваха заканите на американския президент против Китай и Индия, засипват с рецензии Т
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ