Администрацията на Доналд Тръмп в Съединените щати разреши убийствата на

Администрацията на Доналд Тръмп в Съединените щати позволи убийствата на хора в лодки в Карибите и източната част на Тихия океан. Тя твърди, че с тях се транспортират опиати. Експерти по морско и интернационално право показаха опасения по отношение на законността на офанзивите обаче. И въз основа на дело в морски съд от 1884 година, обвързвано с канибализма, това потребление на мощ може би е нелегално.

Администрацията на Тръмп твърди, че дейностите на Съединени американски щати са част от войната против „ наркотерористите “. Убиването на хората, ръководещи тези лодки, съгласно администрацията, ще избави живота на американци, които другояче биха могли да умрат от свръхдоза опиати, породени от веществата, за които се твърди, че се транспортират в тези лодки.

Обосновката, че Съединени американски щати са оправдани да убиват хора в морето, с цел да спасят други хора, е сходна на това, което се назовава „ морски бит “. Той извинява „ канибализма за оцеляване “, в случай че потреблението на храна от един корабокрушенец е помогнала на останалите да оцелеят. Този бит, който всъщност извинява „ ликвидиране по нужда “, всъщност е разгласен за противозаконен в знаково дело през 1884 година

Историята на „ Миньонет “

Случаят е обвързван с канибализъм, откакто яхтата „ Миньонет “ потъва край западния бряг на Африка. Четиримата членове на екипажа се избавят с дребна лодка, без да имат време да съберат храна и вода.

След три седмици в морето ситуацията им става толкоз тежко, че двама от мъжете вземат решение, че най-младият и болен член на екипажа, 17-годишно момче на име Ричард Паркър, би трябвало да бъде рискуван, с цел да могат останалите да оцелеят. Те убиват Паркър и употребяват тялото му за храна. Третият член на екипажа по-късно споделя, че се е противопоставил на дейностите им, макар че се е угощавал с Паркър. 

Четири дни откакто убиват момчето, тримата оживели са избавени.

Двама от тях, Том Дъдли и Едуин Стивънс, са задържани за ликвидиране и канибализъм. Те са изправени пред съда по делото „ Р. против Дъдли и Стивънс “.

Съдебеният състав ги признава за отговорни за ликвидиране и в началото са наказани на гибел. По-късно присъдата е сменена с шест месеца отнемане от независимост заради неточности в провеждането на процеса. Въпреки това делото открива, че дейностите им съставляват ликвидиране и че нуждата не е годно опрощение за канибализъм.

Оправдаване на убийството

Подобно на членовете на екипажа на „ Миньонет “, президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп твърди, че убиването на хора в морето е целесъобразно, тъй като това ще резервира живота на другите.

Това е същата логичност зад към този момент дискредитирания „ морски бит “.

Вместо „ канибализъм за оцеляване “, това се свежда до „ ликвидиране за оцеляване “, учредено на аргумента, че други хора ще оцелеят, в случай че тези на лодките умрат.

Прецедентът „ Дъдли и Стивънс “ значи, че в случай че някой в миналото бъде съден за удари с лодки, той евентуално може да бъде наказан за ликвидиране след знаковото решение от XIX век, че убиването и яденето на хора е неправилно.

Случаят се преподава в часовете по право заради сложните въпроси, които повдига:

Кога, в случай че въобще в миналото, убийството е целесъобразно? Ако е целесъобразно, при какви условия би се разглеждало като единствената жизнеспособна алтернатива?

Въпреки че настоящите американски офанзиви против лодки в Карибите и източната част на Тихия океан не включват канибализъм, а военни офанзиви, довели до гибелта на хора, казусът с „ Миньонет “ може към момента да е настоящ. Или интернационалните правила се връщат към ерата на „ морските традиции “ и смятат убийството за законно, или удостоверяват присъдата по делото „ Р. против Дъдли и Стивънс “ и преглеждат дейностите в Карибско море като неоправдани актове на ликвидиране.

The Conversation/Превод:SafeNews