Слънчогледите поглеждат в друга посока - започва миграцията на предателите
Администрацията, построена под знамето на ГЕРБ и Движение за права и свободи, няма да се разпадне, множеството хора ще останат, единствено портретите по стените ще бъдат заменени
Помните ли времената, когато сцените на Българската социалистическа партия не можеха да стартират и да завършат без гласа на Веселин Маринов? Тогава той беше не просто реализатор, а знак. Бардът на една политическа идея, неизменима част от нейната прочувствена оркестровка. Нямаше протест, нямаше акция, в която неговото наличие да не бъде съвсем ритуално.
После пристигна 2009-а - година на изкривяване. Политическият вятър смени посоката си, а дружно с него и тези, които постоянно умеят да се подреждат по течението. Тогавашната победа на Бойко Борисов не просто размести пластовете, тя пренареди лоялностите. И Веселин Маринов към този момент не беше бардът на Българска социалистическа партия, а гласът на новата власт. В оня интервал прозвуча и емблематичната ария „ Родната полиция ни пази “ - химн не толкоз на сигурността, колкото на новото политическо нареждане.
Днес историята се повтаря. Настъпва нов миг на пренастройване. Слънчогледите - онези безконечни знаци на приспособимостта – още веднъж стартират да се въртят. Те не гледат към корените си, не търсят почвата, която ги е хранила. Те търсят светлината. Най-силната, най-властната, най-обещаващата.
България се разсъни с нов център на власт. Проектът към Румен Радев стартира да придобива контури, които не са непознати на българската политическа традиция – пирамидална конструкция, съсредоточена воля, еднолично взимане на решения. Познат модел, който към този момент сме виждали. И тъкмо в това се крие парадоксалната му мощ – той не плаши, а успокоява тези, които са привикнали да се движат към един център.
За досегашните поклонници на Борисов преходът няма да бъде трагичен. Напротив - той ще бъде равномерен, съвсем натурален. Защото не става дума за идеология, нито за правила. Става дума за достъп до запаси, до въздействие, до власт.
И ето по какъв начин стартира огромното прехвръкване. Олигарси, предприемачи, кметове, съдии, прокурори, медии, социолози, самопровъзгласили се „ общественици “, актьори – всички тези, които умеят да оцеляват при всяка власт, към този момент настройват компасите си. Те не се двоумят, не се раздират от морални алтернативи. За тях посоката е ясна - към новото слънце.
Същите тези хора, които през вчерашния ден бранеха статуквото, през днешния ден ще приказват за смяна. Същите, които защитаваха едни, на следващия ден ще възхваляват други. Защото тяхната честност в никакъв случай не е била към хрумвания – тя постоянно е била към източника.
Администрацията, построена под знамето на ГЕРБ и Движение за права и свободи, няма да се разпадне. Тя просто ще се пренареди. Повечето хора ще останат, единствено портретите по стените ще бъдат заменени. И поклоните ще продължат със същата дълбочина, със същото старание.
Това не е нова история. Това е българската политическа константа – безконечната миграция на удобството.
Кралят е мъртъв - да живее кралят.
Помните ли времената, когато сцените на Българската социалистическа партия не можеха да стартират и да завършат без гласа на Веселин Маринов? Тогава той беше не просто реализатор, а знак. Бардът на една политическа идея, неизменима част от нейната прочувствена оркестровка. Нямаше протест, нямаше акция, в която неговото наличие да не бъде съвсем ритуално.
После пристигна 2009-а - година на изкривяване. Политическият вятър смени посоката си, а дружно с него и тези, които постоянно умеят да се подреждат по течението. Тогавашната победа на Бойко Борисов не просто размести пластовете, тя пренареди лоялностите. И Веселин Маринов към този момент не беше бардът на Българска социалистическа партия, а гласът на новата власт. В оня интервал прозвуча и емблематичната ария „ Родната полиция ни пази “ - химн не толкоз на сигурността, колкото на новото политическо нареждане.
Днес историята се повтаря. Настъпва нов миг на пренастройване. Слънчогледите - онези безконечни знаци на приспособимостта – още веднъж стартират да се въртят. Те не гледат към корените си, не търсят почвата, която ги е хранила. Те търсят светлината. Най-силната, най-властната, най-обещаващата.
България се разсъни с нов център на власт. Проектът към Румен Радев стартира да придобива контури, които не са непознати на българската политическа традиция – пирамидална конструкция, съсредоточена воля, еднолично взимане на решения. Познат модел, който към този момент сме виждали. И тъкмо в това се крие парадоксалната му мощ – той не плаши, а успокоява тези, които са привикнали да се движат към един център.
За досегашните поклонници на Борисов преходът няма да бъде трагичен. Напротив - той ще бъде равномерен, съвсем натурален. Защото не става дума за идеология, нито за правила. Става дума за достъп до запаси, до въздействие, до власт.
И ето по какъв начин стартира огромното прехвръкване. Олигарси, предприемачи, кметове, съдии, прокурори, медии, социолози, самопровъзгласили се „ общественици “, актьори – всички тези, които умеят да оцеляват при всяка власт, към този момент настройват компасите си. Те не се двоумят, не се раздират от морални алтернативи. За тях посоката е ясна - към новото слънце.
Същите тези хора, които през вчерашния ден бранеха статуквото, през днешния ден ще приказват за смяна. Същите, които защитаваха едни, на следващия ден ще възхваляват други. Защото тяхната честност в никакъв случай не е била към хрумвания – тя постоянно е била към източника.
Администрацията, построена под знамето на ГЕРБ и Движение за права и свободи, няма да се разпадне. Тя просто ще се пренареди. Повечето хора ще останат, единствено портретите по стените ще бъдат заменени. И поклоните ще продължат със същата дълбочина, със същото старание.
Това не е нова история. Това е българската политическа константа – безконечната миграция на удобството.
Кралят е мъртъв - да живее кралят.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ