Евробарометър: Повечето европейци искат реформи в здравеопазването и образованието
Администрациите в страните-членки на Европейски Съюз не престават да поддържат имидж на бюрократизирани и тромави машини Посочва се потребността от ускорено понижаване на бюрокрацията, по-активна цифровизация, повече канали за другарство, по-добре квалифицирани чиновници. Реформи в региона " зелен преход и енергоснабдяване " са значими за 25% от европейците, само че единствено за 8% от българите
Здравеопазването и образованието са двете топ области, в които националните институции и публични услуги съгласно множеството европейци би трябвало да бъдат предпочитано реформирани. Това сочи изследване на " Евробарометър ", отдадено на тематиката за обществената администрация и качеството на услугите й. В България това също са двете най-важни сфери за усъвършенствания на обществените услуги, като делът на интервюираните българи, които ги показват за предпочитани, е по-висок от междинното за Европейски Съюз.
Администрациите в страните-членки на Европейски Съюз не престават да поддържат имидж на бюрократизирани и тромави машини Посочва се потребността от ускорено понижаване на бюрокрацията, по-активна цифровизация, повече канали за другарство, по-добре квалифицирани чиновници. Реформи в региона " зелен преход и енергоснабдяване " са значими за 25% от европейците, само че единствено за 8% от българите
Здравеопазването и образованието са двете топ области, в които националните институции и публични услуги съгласно множеството европейци би трябвало да бъдат предпочитано реформирани. Това сочи изследване на " Евробарометър ", отдадено на тематиката за обществената администрация и качеството на услугите й. В България това също са двете най-важни сфери за усъвършенствания на обществените услуги, като делът на интервюираните българи, които ги показват за предпочитани, е по-висок от междинното за Европейски Съюз.
В 21 век жителите на Европейски Съюз не са изключително щастливи от общуването си със своите национални обществени администрации и качествата на услугите, които те им дават. Администрациите в страните-членки на Европейски Съюз не престават да поддържат имидж на бюрократизирани и тромави машини. Почти половината европейски жители считат, че те са " комплицирани и тежки " и дават услугите прекомерно постепенно. Посочва се потребността от ускорено понижаване на бюрокрацията, по-активна цифровизация, повече канали за другарство, по-добре квалифицирани чиновници.
Като цяло на равнище Европейски Съюз негативните описания за администрацията са повече от позитивните. Само 14% виждат своята администрация лато " атрактивен шеф ", а едвам 9% считат, че е " бърза и ефикасна ".
Реклама Обща оценка: Незадоволително
България е измежду страните, в които най-вече респонденти дават отговор, че " комплицирана и обременителна " разказва обществената администрация в тяхната страна най-добре (58%). Повече хора са съгласни с това изложение за услугите във Франция (60%), а малко по-малко - в Германия (56%). Като цяло най-вече страни намират това определение за обществените им администрации за най-точно. Описанието " постепенно даване на услуги " е определено от към две трети от респондентите (67%) в Кипър и е водещо в още 9 страни, а осем страни пък показват " комплицирано и натоварващо " като най-точно за техните администрации.
В множеството страни респондентите, които считат, че обществените услуги " не са е покрай жителите " превъзхождат тези на противоположното мнение. Една от най-големите разлики се следи в Латвия, където 38% дават отговор, че тяхната обществена администрация " не е покрай жителите ", а единствено 10% декларират противоположното. Почти противопоставен пък е резултатът в Малта, където 42% разказват своята обществена администрация като " покрай жителите ", а единствено 18% са на обратно мнение.
Изследването показва, че европейците поддържат връзка с обществената администрация в страните им най-често сред един и три пъти в годината (44%). Честотата е по-висока от междинното в Дания, Франция, Кипър и Гърция, а по-ниска - в Малта, Хърватия, Ирландия и Холандия, където над половината от интервюираните не са общували с обществената администрация нито един път в границите на последната година.
Реклама
В България хората поддържат връзка с администрацията в действителност по-рядко от междинното за Европейски Съюз - 42% въобще са нямали допир с нея в последната година при 36% приблизително в Европейски Съюз, а 38% са взаимодействали с институциите сред 1 и 3 пъти (44% приблизително за ЕС).
Къде и какво би трябвало да се усъвършенства
Изследването на " Евробарометър " локализира областите, в които националните институции или публични услуги имат най-голяма потребност от усъвършенстване съгласно европейците. " Обществено здраве " е региона, посочвана най-често от интервюираните (56%) - тя топ приортитет в 19 страни, като с най-голям дял се отличават Словакия (78%), следвана от Унгария (73%), Словения (72%), Гърция (70%), а също и в България (67%). " Образование " е втората най-често посочвана област за промени (средно 50%) - тя е водеща в Румъния, Германия, Белгия (50%). В България 55% считат, че в нея са нужни промени.
Повече от една трета от интервюираните (35%) показват и " семейство, жилищно настаняване и обществена отбрана " като значима област. Тя е измежду най-приоритетните (57%) в Чехия, да вземем за пример. В България се вижда като по-малко значима с поддръжка от 25%. За една четвърт от европейците значими са и " зелен преход и енергоснабдяване ". Тук оценката на българите мощно се разминава като едвам 8% считат тази сфера за значима.
Здравеопазването и образованието са двете топ области, в които националните институции и публични услуги съгласно множеството европейци би трябвало да бъдат предпочитано реформирани. Това сочи изследване на " Евробарометър ", отдадено на тематиката за обществената администрация и качеството на услугите й. В България това също са двете най-важни сфери за усъвършенствания на обществените услуги, като делът на интервюираните българи, които ги показват за предпочитани, е по-висок от междинното за Европейски Съюз.
Администрациите в страните-членки на Европейски Съюз не престават да поддържат имидж на бюрократизирани и тромави машини Посочва се потребността от ускорено понижаване на бюрокрацията, по-активна цифровизация, повече канали за другарство, по-добре квалифицирани чиновници. Реформи в региона " зелен преход и енергоснабдяване " са значими за 25% от европейците, само че единствено за 8% от българите
Здравеопазването и образованието са двете топ области, в които националните институции и публични услуги съгласно множеството европейци би трябвало да бъдат предпочитано реформирани. Това сочи изследване на " Евробарометър ", отдадено на тематиката за обществената администрация и качеството на услугите й. В България това също са двете най-важни сфери за усъвършенствания на обществените услуги, като делът на интервюираните българи, които ги показват за предпочитани, е по-висок от междинното за Европейски Съюз.
В 21 век жителите на Европейски Съюз не са изключително щастливи от общуването си със своите национални обществени администрации и качествата на услугите, които те им дават. Администрациите в страните-членки на Европейски Съюз не престават да поддържат имидж на бюрократизирани и тромави машини. Почти половината европейски жители считат, че те са " комплицирани и тежки " и дават услугите прекомерно постепенно. Посочва се потребността от ускорено понижаване на бюрокрацията, по-активна цифровизация, повече канали за другарство, по-добре квалифицирани чиновници.
Като цяло на равнище Европейски Съюз негативните описания за администрацията са повече от позитивните. Само 14% виждат своята администрация лато " атрактивен шеф ", а едвам 9% считат, че е " бърза и ефикасна ".
Реклама Обща оценка: Незадоволително
България е измежду страните, в които най-вече респонденти дават отговор, че " комплицирана и обременителна " разказва обществената администрация в тяхната страна най-добре (58%). Повече хора са съгласни с това изложение за услугите във Франция (60%), а малко по-малко - в Германия (56%). Като цяло най-вече страни намират това определение за обществените им администрации за най-точно. Описанието " постепенно даване на услуги " е определено от към две трети от респондентите (67%) в Кипър и е водещо в още 9 страни, а осем страни пък показват " комплицирано и натоварващо " като най-точно за техните администрации.
В множеството страни респондентите, които считат, че обществените услуги " не са е покрай жителите " превъзхождат тези на противоположното мнение. Една от най-големите разлики се следи в Латвия, където 38% дават отговор, че тяхната обществена администрация " не е покрай жителите ", а единствено 10% декларират противоположното. Почти противопоставен пък е резултатът в Малта, където 42% разказват своята обществена администрация като " покрай жителите ", а единствено 18% са на обратно мнение.
Изследването показва, че европейците поддържат връзка с обществената администрация в страните им най-често сред един и три пъти в годината (44%). Честотата е по-висока от междинното в Дания, Франция, Кипър и Гърция, а по-ниска - в Малта, Хърватия, Ирландия и Холандия, където над половината от интервюираните не са общували с обществената администрация нито един път в границите на последната година.
Реклама
В България хората поддържат връзка с администрацията в действителност по-рядко от междинното за Европейски Съюз - 42% въобще са нямали допир с нея в последната година при 36% приблизително в Европейски Съюз, а 38% са взаимодействали с институциите сред 1 и 3 пъти (44% приблизително за ЕС).
Къде и какво би трябвало да се усъвършенства
Изследването на " Евробарометър " локализира областите, в които националните институции или публични услуги имат най-голяма потребност от усъвършенстване съгласно европейците. " Обществено здраве " е региона, посочвана най-често от интервюираните (56%) - тя топ приортитет в 19 страни, като с най-голям дял се отличават Словакия (78%), следвана от Унгария (73%), Словения (72%), Гърция (70%), а също и в България (67%). " Образование " е втората най-често посочвана област за промени (средно 50%) - тя е водеща в Румъния, Германия, Белгия (50%). В България 55% считат, че в нея са нужни промени.
Повече от една трета от интервюираните (35%) показват и " семейство, жилищно настаняване и обществена отбрана " като значима област. Тя е измежду най-приоритетните (57%) в Чехия, да вземем за пример. В България се вижда като по-малко значима с поддръжка от 25%. За една четвърт от европейците значими са и " зелен преход и енергоснабдяване ". Тук оценката на българите мощно се разминава като едвам 8% считат тази сфера за значима.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ