Съдът отмени начисляването на 20% ДДС за паркиране, гласувани от ОбС – Пловдив
Административният съд в Пловдив анулира част от разпоредба, призната от Общинския съвет в Пловдив, с която непозволено е било начислявано 20% ДДС за паркиране, слагане на скоби и репатриране на коли
Прочетете още
Това не е първо решение по проблема, като то към този момент стигна един път до Върховния административен съд и бе върнато за ново разглеждане. Въпреки че производството стартира изначало, изходът остава неизменен в интерес на ощетените жители.
Сагата започва през 2025 година, когато жител на Димитровград, който пред съда изяснява, че постоянно пътува до Пловдив за културни събития в операта и Народната библиотека „ Иван Вазов “, завежда дело против локалната власт. Към неговия иск след това се причисляват още двама негови съграждани, възмутени от изкуствено надутите цени на общинските услуги. Основният им мотив е, че таксите за паркиране и глобите на пътя не са комерсиална активност и по закон не би трябвало да се таксуват с налог.
Още в края на октомври 2025 година пловдивските магистрати отсъдиха в интерес на жалбоподателите, обявявайки наложеното Данък добавена стойност за незаконосъобразно.
Обжалването пред висшите магистрати фактически дава краткотраен отдих на общината. С решение от 29 април 2026 година, Върховен административен съд обезсилва първичния акт на пловдивския съд заради процесуални аргументи и връща делото за ново разглеждане от различен правосъден състав. На локално равнище обаче, Общинският съвет прави опит да затвърди остарелия модел, като в това време приема нова разпоредба, която вкарва цените в лв. и евро поради идното приемане на единната валута, само че резервира събиране на Данък добавена стойност.
Този ход обаче не дава резултат. При новото разглеждане на проблема на 10 юли 2026 година, тричленен състав на Административния съд в Пловдив излиза с нови претекстове против локалната власт, констатирайки очевидно несъгласие с материалния закон.
В своето в детайли решение магистратите вършат основно разграничаване – Община Пловдив не е компания, която търси комерсиална облага от улиците на града. Съдът показва, че дейностите по организация на паркирането, премахването на скоби (с цена от 40 лева) и репатрирането с „ паяк “ (80 лева) се реализират в публичен интерес. Когато дава тези услуги и постанова санкции, общината работи в качеството си на орган на локалната власт и упражнява обществени преимущества.
Законът за Данък добавена стойност категорично постановява, че държавните и локалните органи не са данъчно задължени лица за дейностите, които правят като органи на власт, даже когато събират такси за тях. Нещо повече, тази позиция е подкрепена и от практиката на Съда на Европейския съюз, съгласно която даването тук-там за прекъсване и санкционирането при превишаване на времето са израз на обществена власт и не могат да се третират като икономическа активност по смисъла на европейските наставления. Фактът, че единствено общината има пълномощието да слага скоби и да оперира със „ Синя зона “, изключва всякаква пазарна конкуренция и потвърждава неналичието на икономически темперамент.
Решението предстои на ново обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен период. Ако актът бъде дефинитивно доказан, Общинският съвет в Пловдив ще бъде заставен да пренапише наредбата си и да отстрани думата Данък добавена стойност. Това не значи автоматизирано събаряне на цената на услугата. Тя се пресмята на база разноските, които се вършат по нея, а в случай че в предлагането бъде предпазена по-висока цена, то тя ще бъде записана.
Има и различен нормален сюжет, при който Община Пловдив и Общинския съвет в Пловдив могат да променят наредбата и по този начин автоматизирано да прекратят актуалното произвеждане.
Прочетете още
Това не е първо решение по проблема, като то към този момент стигна един път до Върховния административен съд и бе върнато за ново разглеждане. Въпреки че производството стартира изначало, изходът остава неизменен в интерес на ощетените жители.
Сагата започва през 2025 година, когато жител на Димитровград, който пред съда изяснява, че постоянно пътува до Пловдив за културни събития в операта и Народната библиотека „ Иван Вазов “, завежда дело против локалната власт. Към неговия иск след това се причисляват още двама негови съграждани, възмутени от изкуствено надутите цени на общинските услуги. Основният им мотив е, че таксите за паркиране и глобите на пътя не са комерсиална активност и по закон не би трябвало да се таксуват с налог.
Още в края на октомври 2025 година пловдивските магистрати отсъдиха в интерес на жалбоподателите, обявявайки наложеното Данък добавена стойност за незаконосъобразно.
Обжалването пред висшите магистрати фактически дава краткотраен отдих на общината. С решение от 29 април 2026 година, Върховен административен съд обезсилва първичния акт на пловдивския съд заради процесуални аргументи и връща делото за ново разглеждане от различен правосъден състав. На локално равнище обаче, Общинският съвет прави опит да затвърди остарелия модел, като в това време приема нова разпоредба, която вкарва цените в лв. и евро поради идното приемане на единната валута, само че резервира събиране на Данък добавена стойност.
Този ход обаче не дава резултат. При новото разглеждане на проблема на 10 юли 2026 година, тричленен състав на Административния съд в Пловдив излиза с нови претекстове против локалната власт, констатирайки очевидно несъгласие с материалния закон.
В своето в детайли решение магистратите вършат основно разграничаване – Община Пловдив не е компания, която търси комерсиална облага от улиците на града. Съдът показва, че дейностите по организация на паркирането, премахването на скоби (с цена от 40 лева) и репатрирането с „ паяк “ (80 лева) се реализират в публичен интерес. Когато дава тези услуги и постанова санкции, общината работи в качеството си на орган на локалната власт и упражнява обществени преимущества.
Законът за Данък добавена стойност категорично постановява, че държавните и локалните органи не са данъчно задължени лица за дейностите, които правят като органи на власт, даже когато събират такси за тях. Нещо повече, тази позиция е подкрепена и от практиката на Съда на Европейския съюз, съгласно която даването тук-там за прекъсване и санкционирането при превишаване на времето са израз на обществена власт и не могат да се третират като икономическа активност по смисъла на европейските наставления. Фактът, че единствено общината има пълномощието да слага скоби и да оперира със „ Синя зона “, изключва всякаква пазарна конкуренция и потвърждава неналичието на икономически темперамент.
Решението предстои на ново обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен период. Ако актът бъде дефинитивно доказан, Общинският съвет в Пловдив ще бъде заставен да пренапише наредбата си и да отстрани думата Данък добавена стойност. Това не значи автоматизирано събаряне на цената на услугата. Тя се пресмята на база разноските, които се вършат по нея, а в случай че в предлагането бъде предпазена по-висока цена, то тя ще бъде записана.
Има и различен нормален сюжет, при който Община Пловдив и Общинския съвет в Пловдив могат да променят наредбата и по този начин автоматизирано да прекратят актуалното произвеждане.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ