Съдът отказа да разсекрети доклада на ДАНС за политици и магистрати, които крият сметки в чужбина
Административният съд - София-град е удостоверил отхвърли на ДАНС да разкрие обществено кой влиза в листата с политици и магистрати, които имат парцели и сметки в чужбина, само че не са ги заявили.
Съществуването на подобен лист, в който би трябвало да влизат 27 магистрати и 11 лица на висши обществени длъжностни позиции, беше оповестено от прокуратурата през 2019 година след публикуването на непотвърдени сигнали, че основният прокурор Иван Гешев може да има сметки зад граница. Прокуратура на Република България отхвърли слуховете по адрес на Гешев, само че удостовери, че има информация от ДАНС за други магистрати с недекларирани банкови сметки и недвижими парцели в чужбина.
За въпросния лист говореше и вътрешният министър Бойко Рашков през 2021 година, който обвиняваше прокуратурата, че бездейства във връзка с 38 души - извършители - обаче също отхвърли да разкрие кои са те.
Антикорупционният фонд изиска ДАНС да разсекрети кои са хората, които са нарушили закона посредством укриване на активи в чужбина. Агенцията обаче отхвърля да го направи при започване на 2022 година с претекста, че това е част от инспекция на прокуратурата и данните не може да се изнасят без нейно позволение.
Административният съд удостоверява, че решените на ДАНС е законосъобразно. Според съда - организацията не е длъжен орган по Закона за достъп до социална информация, а данните би трябвало да се разгласяват от КПКОНПИ.
" И преди обаче да питаме отговорности съгласно АССГ индивид – КПКОНПИ, знаем, че защото не тя е органът, открил несъответствието, а някой различен – ДАНС, тя ще отговори, че няма по какъв начин да разгласи нещо, с което не разполага. Успоредно с това явно няма и кой да задължи институциите, притежаващи информацията – прокуратурата, ДАНС, Министерство на вътрешните работи, да я създадат обществена – такава, каквато в последна сметка е по силата на закона “, споделя юристът Андрей Янкулов от " Антикорупционния фонд ".
Съществуването на подобен лист, в който би трябвало да влизат 27 магистрати и 11 лица на висши обществени длъжностни позиции, беше оповестено от прокуратурата през 2019 година след публикуването на непотвърдени сигнали, че основният прокурор Иван Гешев може да има сметки зад граница. Прокуратура на Република България отхвърли слуховете по адрес на Гешев, само че удостовери, че има информация от ДАНС за други магистрати с недекларирани банкови сметки и недвижими парцели в чужбина.
За въпросния лист говореше и вътрешният министър Бойко Рашков през 2021 година, който обвиняваше прокуратурата, че бездейства във връзка с 38 души - извършители - обаче също отхвърли да разкрие кои са те.
Антикорупционният фонд изиска ДАНС да разсекрети кои са хората, които са нарушили закона посредством укриване на активи в чужбина. Агенцията обаче отхвърля да го направи при започване на 2022 година с претекста, че това е част от инспекция на прокуратурата и данните не може да се изнасят без нейно позволение.
Административният съд удостоверява, че решените на ДАНС е законосъобразно. Според съда - организацията не е длъжен орган по Закона за достъп до социална информация, а данните би трябвало да се разгласяват от КПКОНПИ.
" И преди обаче да питаме отговорности съгласно АССГ индивид – КПКОНПИ, знаем, че защото не тя е органът, открил несъответствието, а някой различен – ДАНС, тя ще отговори, че няма по какъв начин да разгласи нещо, с което не разполага. Успоредно с това явно няма и кой да задължи институциите, притежаващи информацията – прокуратурата, ДАНС, Министерство на вътрешните работи, да я създадат обществена – такава, каквато в последна сметка е по силата на закона “, споделя юристът Андрей Янкулов от " Антикорупционния фонд ".
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ