Сакалиев: Няма нищо на всяка цена в живота, но дербито с Левски трябва да се печели
Административният шеф на ЦСКА – Стойко Сакалиев, даде особено изявление за „ Домът на футбола “ дни преди огромното дерби против Левски. Саката, както е известен измежду „ алените “, приказва за историите в клуба от „ Българска войска “ и описа любопитни моменти от годините.
„ Щастлив съм, че отново съм покрай тима и да изживявам всяка страст с тях. Работата ми, обвързвана с ЦСКА, е обширна. Всичко, което е нужно на един футболист да се усеща добре и да е спокоен. Всичко би трябвало да бъде изчистено и да са съсредоточени единствено върху тренировките и мачовете. Когато един тим върви добре и побеждава с положителни игри, настроението е много положително и е хубаво, че всеки състезател осъзнава какво се случва. Трябва да запазим салдото и във всеки идващ мач да сме съсредоточени “, сподели Сакалиев пред DIEMA SPORT.
“Първото ми стъпване на футболен мач от А група в Нефтохимик беше против Левски Кюстендил в Бургас. Изминах пътя и след това огромните мемоари, които няма да изоставен моето схващане, е ЦСКА. Особено първия ми гол за тима против Славия със задната ножица. Като дете всеки един от моите съотборници мечтаеше какъв гол да вкара като стане експерт. Аз желаех тъкмо подобен гол да отбележа. Това не се е случвало да го споделям. Сега ми изплува в съзнанието. При центрирането на Данчо Тодоров при задната ножица тъкмо тогава изплува този мой спомен като дете. Това беше огромна страст и сбъдната фантазия “, продължи той.
„ Държаха ме надалеч в Бургас преди прехвърлянето в ЦСКА. Бяхме на зимна подготовка в Слънчев бряг и Херо ми сподели, че няма да упражнявам, а ще тичам в профил. Тогава видях Тодор Кирков на стадиона в Ахелой, където се готвихме, и към този момент имаше клюки, само че не знаех защо иде тирада. Думите на Херо бяха „ Ей,чорбарче “ и тогава осъзнах какво се случва. Бях много благополучен и в Нефтохимик ме изпратиха уместно “, изясни Саката, както е известен измежду „ алените “.
„ Бяхме в Бургас преди да се случи прехвърлянето в София и се разхождах в Слънчев бряг. Тогава един човек ме спря и ми сподели, че доста желае да играя в ЦСКА и да ми подари нещо. Тогава останах заинтригуван. Човекът продаваше фланелки и ми подари тази фланелка. Позагледах я и му разбрах концепцията. Той е огромен почитател на ЦСКА и му споделих, че в случай че ида в миналото, то във всеки мач ще я демонстрирам с почитание. С този човек сме се виждали много пъти във времето и останахме положителни другари. Радвам се, че тази фланелка първо въодушеви мен, почитателите и поддръжката, която аз получавах от тях. Тя беше нещо неописуемо “.
„ Емоцията преди Вечното дерби е строго самостоятелна. Това, което аз преживявах, беше мисълта, когато идва този мач, то всеки един миг почваш да мислиш за него. Такава ми беше настройката за този дуел. Визуализираш моменти в дуела, представяш си ги и в един миг стават действителност. Вече в навечерието на въпросния мач вълнението е още по-голямо. Заспиваш и мислиш за него, публиката, успеха най-много. Когато назрее моментът, вълнението е голямо, само че би трябвало да можеш да запазваш тази страст, с цел да не прегориш и да си съсредоточен върху самия мач. Такова дерби се печели със сърце, с мотивация, предпочитание. Доста мачове сме играли през годините. Не е значимо тимът в какво положение е, а полюсът е различен. Говорим за сила, предпочитание, борба. Това е война. Трябва да се завоюва непременно. Не е хубаво да се употребява тази дума, само че при подобен мач би трябвало непременно “.
„ Головете против Левски ги слагам над всеки, даже този против Стяуа. Винаги имам вяра, че може да станем първенци. Искам да заразя футболистите с това, даже да е невероятно. Един човек, когато има ясна цел и има вяра, тогава може и да се случат нещата “.
„ Ибрахима Гай беше ужасно момче. Беше доста самоотвержен и с него обичах да се майтапя, защото приемаше добре шегите. Една занимателна история е, че той постоянно излизаше финален след подготовка и веднъж аз му бях скрил автомобила. Излизайки на паркинга в продължение на 10 минути се чудеше дали е пристигнал с колата или без. Видя, че му я няма колата и не можеше да се сети къде е. Сега към този момент не върша по този начин. Човек има стадии и не съм си разрешавал да върша сходни, защото работата ми е сериозна. Понякога се майтапим, закачаме. Сега с Назон си приказваме шеговито и той схваща моя комизъм “, приключи Сакалиев.
„ Щастлив съм, че отново съм покрай тима и да изживявам всяка страст с тях. Работата ми, обвързвана с ЦСКА, е обширна. Всичко, което е нужно на един футболист да се усеща добре и да е спокоен. Всичко би трябвало да бъде изчистено и да са съсредоточени единствено върху тренировките и мачовете. Когато един тим върви добре и побеждава с положителни игри, настроението е много положително и е хубаво, че всеки състезател осъзнава какво се случва. Трябва да запазим салдото и във всеки идващ мач да сме съсредоточени “, сподели Сакалиев пред DIEMA SPORT.
“Първото ми стъпване на футболен мач от А група в Нефтохимик беше против Левски Кюстендил в Бургас. Изминах пътя и след това огромните мемоари, които няма да изоставен моето схващане, е ЦСКА. Особено първия ми гол за тима против Славия със задната ножица. Като дете всеки един от моите съотборници мечтаеше какъв гол да вкара като стане експерт. Аз желаех тъкмо подобен гол да отбележа. Това не се е случвало да го споделям. Сега ми изплува в съзнанието. При центрирането на Данчо Тодоров при задната ножица тъкмо тогава изплува този мой спомен като дете. Това беше огромна страст и сбъдната фантазия “, продължи той.
„ Държаха ме надалеч в Бургас преди прехвърлянето в ЦСКА. Бяхме на зимна подготовка в Слънчев бряг и Херо ми сподели, че няма да упражнявам, а ще тичам в профил. Тогава видях Тодор Кирков на стадиона в Ахелой, където се готвихме, и към този момент имаше клюки, само че не знаех защо иде тирада. Думите на Херо бяха „ Ей,чорбарче “ и тогава осъзнах какво се случва. Бях много благополучен и в Нефтохимик ме изпратиха уместно “, изясни Саката, както е известен измежду „ алените “.
„ Бяхме в Бургас преди да се случи прехвърлянето в София и се разхождах в Слънчев бряг. Тогава един човек ме спря и ми сподели, че доста желае да играя в ЦСКА и да ми подари нещо. Тогава останах заинтригуван. Човекът продаваше фланелки и ми подари тази фланелка. Позагледах я и му разбрах концепцията. Той е огромен почитател на ЦСКА и му споделих, че в случай че ида в миналото, то във всеки мач ще я демонстрирам с почитание. С този човек сме се виждали много пъти във времето и останахме положителни другари. Радвам се, че тази фланелка първо въодушеви мен, почитателите и поддръжката, която аз получавах от тях. Тя беше нещо неописуемо “.
„ Емоцията преди Вечното дерби е строго самостоятелна. Това, което аз преживявах, беше мисълта, когато идва този мач, то всеки един миг почваш да мислиш за него. Такава ми беше настройката за този дуел. Визуализираш моменти в дуела, представяш си ги и в един миг стават действителност. Вече в навечерието на въпросния мач вълнението е още по-голямо. Заспиваш и мислиш за него, публиката, успеха най-много. Когато назрее моментът, вълнението е голямо, само че би трябвало да можеш да запазваш тази страст, с цел да не прегориш и да си съсредоточен върху самия мач. Такова дерби се печели със сърце, с мотивация, предпочитание. Доста мачове сме играли през годините. Не е значимо тимът в какво положение е, а полюсът е различен. Говорим за сила, предпочитание, борба. Това е война. Трябва да се завоюва непременно. Не е хубаво да се употребява тази дума, само че при подобен мач би трябвало непременно “.
„ Головете против Левски ги слагам над всеки, даже този против Стяуа. Винаги имам вяра, че може да станем първенци. Искам да заразя футболистите с това, даже да е невероятно. Един човек, когато има ясна цел и има вяра, тогава може и да се случат нещата “.
„ Ибрахима Гай беше ужасно момче. Беше доста самоотвержен и с него обичах да се майтапя, защото приемаше добре шегите. Една занимателна история е, че той постоянно излизаше финален след подготовка и веднъж аз му бях скрил автомобила. Излизайки на паркинга в продължение на 10 минути се чудеше дали е пристигнал с колата или без. Видя, че му я няма колата и не можеше да се сети къде е. Сега към този момент не върша по този начин. Човек има стадии и не съм си разрешавал да върша сходни, защото работата ми е сериозна. Понякога се майтапим, закачаме. Сега с Назон си приказваме шеговито и той схваща моя комизъм “, приключи Сакалиев.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ