При комунизма работехме като роби за жълти стотинки
Административните служащи взимаха оскъдни заплати. Но трябваше да се работи, без да се стачкува. Последното беше наказуемо
Моята дребна България е минала през доста войни, робства, капиталистически строй и най-после пристигна така наречен социализъм. А той си беше комунизъм, през който управляваха комунистите. 9 септември 1944 година Още като превзеха властта, се заклеха, че ще подобрят живота в България.
Първо нарекоха богатите „ кулаци ” и някои отпътуваха в концлагерите,
а други не се разбра къде изчезнаха.
Това беше на село. Бях на 6 години, чичо една заран сподели безшумно на татко ми: „ Много хора унищожиха! ”.
Първо се стартира с Трудово-кооперативно земеделско стопанство. Имаха за цел да машинизират земеделието. Появиха се трактори, комбайни, производството се усили. Селянинът от заран до вечер работеше на равнищата. А взимаше стотинки – 1,20 на работен ден. Същото беше при животновъдите. Младите избягаха в града, където се работеше в новопостроените фабрики. Там имаше 8-часов работен ден и почивни дни. Но и заплатите бяха такива като на селянина.
Административните служащи взимаха оскъдни заплати. Но трябваше да се работи, без да се стачкува. Последното беше наказуемо. Комунистите се мъчеха да покажат, че се грижат за богатството на народа. Ясли, градини, учебни заведения, университети, лечебни заведения – всичко беше гратис. Въпросът е, че ги използваха – и тези, които работят, и тези, които не работят.
След текезесетата на село образуваха колхозите. Обраха селянина до последно. Независимо какъв брой земя си дал, никой не ти дава нищо за нея. Истинско иго. Минаха 50 години. Мълчиш и работиш, границите затворени, няма къде да отидеш, децата на тези „ прогресивни ” хора учеха висше обучение в Русия, в Съединени американски щати и на доста други места. Другите учеха в нашите университети или не можеше изобщо да бъдат признати.
Накрая тази „ национална ” партия реши да си поправи грешките и като набеди, че за това е отговорен тоталитаризмът, реши да разгласи демокрацията. Захвърли земите на селяните, които бяха измрели и към този момент не можеха да работят, а които бяха живи – нямаха с какво да я работят. Младежта я нямаше на село.
В града заводите бяха затворени, служащите – освободени, отвориха границите и българинът отпътува за чужбината. Сега слушаме единствено за доста пари в другите страни и че тук ще усилват заплатите и пенсиите. Остава единствено да се надяваме.
Христина Неделчева, с. Герман за вестник „ Ретро “
Инфо: Флагман
