Съдът нареди на КФН да свали доклад срещу бизнесмена Ивайло Пенчев
Административен съд - София подреди на Комисията за финансов контрол да смъкна от интернет страницата си отчета за установени нарушавания от страна на платформата за онлайн търгове с назад наддаване " Окшънайз ", чийто създател е притежателят на Walltopia Ивайло Пенчев.
Според съда КФН е надвишила правата си, публикувайки на интернет страницата си неизвестен отчет от на практика неприключила инспекция.
Застрахователният регулатор стартира инспекция против " Окшънайз " за осъществяване на нелегално застрахователно ходатайство. Пенчев обаче твърди, че подобен въобще не е нужен, защото компанията не предлага такива услуги, а действа като табло за разгласи.
За правосъдното решение в интерес на " Окшънайз " се разбра от обява на Ивайло Пенчев във фейсбук. Ето какво написа предприемачът, който в последно време е подхванал същинска атака против практиките на КФН:
ОКШЪНАЙЗ против къфънъ 1:0
Ало, комисионерчетата,
СВАЛЯЙТЕ АНОНИМКАТА ОТ САЙТА!
АЙДЕ ГАС!
АМА НЕ съдебна експертиза ПОМОТВАЙТЕ БЕЕ!
ОСВЕН МЕН, И БЪЛГАРСКИЯТ СЪД Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС) Гражданско отделение КАЗВА!
СЪДЪТ
Р А З П О Р Е Д И:
НЕЗАБАВНО и абсолютно преустановяване на дейностите на Комисията за финансов контрол, изразяващи се в издание на интернет страницата на институцията на Доклад по отношение на осъществена инспекция на [фирма] с ЕИК203556634съгласно заповед № 137 от 13.04.2017г. на зам.председателя на КФН, като
ОТСТРАНИ от интернет страницата си Доклад по отношение на осъществена инспекция на [фирма] с ЕИК според заповед № 137 от 13.04.2017г., оповестен на 23.06.2017г.
По-долу е цялостният текст на решението в интерес на ОКШЪНАЙЗ и във щета на тарикатите и простаците!
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 4507
гр. София, 30.06.2017 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, Първо поделение 12 състав, в закрито съвещание на 30.06.2017 година в следния състав: СЪДИЯ: Наталия Ангелова
като прегледа дело номер 7224 по разказа за 2017 година докладвано от съдията, и с цел да се произнесе взе поради следното:
Производството е по реда на член 250 от Административно Процесуалния Кодекс /АПК/.
Образувано е по тъжба на [фирма] с ЕИК[ЕИК], посредством адв. К. с приложено пълномощие като се желае съдът да разпореди незабавното прекратяване на в действителност дейности на Комисията за финансов контрол, изразяващи се в публикуването на личната й интернет страница на недатиран неподписан документ, озаглавен отчет, по основание, че не се основава на административен акт или на закона, на правно съображение член 250 Административнопроцесуален кодекс. В жалбата се излагат доводи, че известието на комисията съдържало отпратка към недатиран документ, защото не съдържал никакви данни за органа и длъжностното лице, което го е основало, посочвало се само,че е публикуван въз основа на Заповед № 137/13.04.2017г. на зам. Председателя на КФН и управляващ ръководство „ осигурителен контрол, за осъществена инспекция. Като се базира на пълномощията на КФН по чл.1, ал.3 от ЗКФН, които се реализират посредством осъществяване на инспекции на място и използване на насилствени административни ограничения, плануваното по чл.19, ал.1 и ал.6 от същия закон, че инспекциите се реализират от чиновници на администрацията на КФН, смята, с изключение на другото за авторството на документите, че оповестеният документ не съставлява самостоятелен административен акт или констативен документ по чл.19, ал.6 ЗКФН. Докладът представлявал вътрешен акт по смисъла на чл.7, ал.3 от Правилника за устройството и активността на КФН и на нейната администрация вр. чл.21, ал.5 Административнопроцесуален кодекс. Тези актове не подлежали на независимо оборване, заради което за заинтригуваното лице не оставало друга опция за отбрана на ползите му с изключение на да разгласява мнението си в средствата за всеобща информация или в обществените мрежи. Претендира се, че не са подхванати ограничения за отбрана на персоналните данни в отчета. Претендира се и позволено нарушаване на чл.25 от ЗКФН по отношение на единодушието на лицето, за което се отнася разкритата професионална загадка, а при положение документът съдържал информация за повече от едно лице. По тези съображения смята, че публикуването на отчета не се основавало на административен акт или на закона. Жалбоподателят твърди, че подхванатите от КФН в действителност дейности, изразяващи се в публикуването и разгласяването на посочения недатиран и неизвестен документ били неоснователни и незаконосъобразни, заради което следвало да бъдат прекратени. Иска се от съда на съображение чл.253, ал.2 Административнопроцесуален кодекс съдът да разпореди на КФН да смъкна неотложно от интернет страницата си оповестения на 23.06.2017г. неизвестен документ, озаглавен отчет, който към момента съществувал на интернет страницата на КФН, което обуславяло и юридически интерес от търсената отбрана. Иска се и отсъждане на направените разходи. Към жалбата е показан и документ за държавна такса. Допълнително жалбата е подписана от юрист К. пред чиновник от регистратурата на съда.
По делото е показана административната кореспонденция ведно със мнение по настояването от ръководителя на Комисията за финансов контрол (КФН) К. К..
В мнението се акцентира аргумент, че отчетът – с № Д-84#1/23.06.2017г. отразявал резултатите от инспекция на сдружението, голословно се твърдяло, че отчетът бил неизвестен и неспособност да разбере на какво съображение е публикуван. Посочено е, че със заповед № 137/13.04.2017г. на зам.председателя на КФН, управляващ ръководство „ осигурителен контрол, е, връчена на представляващия сдружението, е разпоредена инспекция, като при приключването й, също бил връчен констативен документ с констатации, които всъщност представлявали оповестения на страницата отчет. Дружеството било осведомено с отчета. На 23. 06.2017г. „ резултатите от отчета “ били оповестени на формалната интернет страница на КФН в Раздел Новини при съблюдаване на Закона за достъп до социална информация и Закона за отбрана на персоналните данни и заложените правила за неприкритост, меродавност и цялост на информацията. Поддържа се, че по този начин оповестения отчет от една страна бил част от инспекция на Комисията, която била упражнена по силата на КФН, въпреки това се основавал на административен акт – заповед на зам.председателя на КФН и като подобен не представлявал фактическо деяние по смисъла на чл.250 Административнопроцесуален кодекс. Докладът представлявал констативен документ по чл.19, ал.6 от ЗКФН. Ако сдружението смятало, че констатациите в отчета били неточни, то разполагало с опцията да отбрани правата си в друго произвеждане, което правело безпричинно настояването по чл.250 Административнопроцесуален кодекс. Оспорва се също като безпричинно, че с публикуването на отчета КФН е разкрила професионална загадка в нарушаване на чл.25 ЗКФН. Информацията в отчета не отговаряла на законовата формулировка за професионална загадка по чл.24 от същия закон.
Твърди също, че публикуването на отчета не съставлявало фактическо деяние, защото разгласила на интернет страницата си общозначима информация, в сходство с Правила за обявяване на обществена информация, обвързвана с активността на КФН. Спазени били при публикуването заложените в чл.1, ал.4 правила, доколкото жителите и обществеността имали правото да бъдат осведомени Привеждат се образци за издание на интернет страницата на КФН на отчети с резултатите от прегледите на пенсионните фондове, както и данни за стрес тестванията на застрахователите и презастрахователите.
Съдът като взе поради доводите и възраженията на страните, разиска доказателствата по делото, от фактическа и правна страна приема следното:
При осъществената през днешния ден служебна интернет страницата на КФН, фактически беше открито издание на посочения отчет – в рубриката вести със заглавие „ Доклад от инспекция на онлайн-платформата „ О. “ с дата на издание 23.06.2017г. и текст: „ КФН разгласява отчета от инспекцията на онлайн-платформата „ О. ”. Пълният текст на отчета може да намерите тук. “ (http://www.fsc.bg/…/doklad-ot-proverka-na-onlayn-platformat…). На първа страница се съдържа надпис КФН и заглавие Доклад по отношение на осъществена инспекция на [фирма] с[ЕИК] според заповед № 137 от 13.04.2017г. на зам.председателя на КФН, управляващ ръководство осигурителен контрол “. Нито от наличието на текста, нито от обозначението в края може да се образува извод за съответен издател на отчета, съдържа се само препращане към заповедта. Докладът съдържа 32 страници печатан текст.
Тази заповед е показана по делото, и със същата е подредено осъществяването на инспекция на дружеството-жалбоподател, на съображение член 19, ал.1 и ал.2 вр. л.18 от Закона за Комисията за финансов контрол (ЗКФН) В същата заповед е посочено на кои длъжностни лица се разпорежда инспекцията, избран е началник, посочени за отговорностите на проверяването лице, както и задължението на посочените в заповедта лица при установени нарушавания на Кодекса за застраховането, да сформират актове за определяне на административни нарушавания. Съдържа се и предписание за връчване на заповедта и за възлагане на осъществяването й. В тази заповед не се съдържа предписание, че отчет за резултатите от инспекцията следва да се разгласява на интернет страницата на комисията.
Докладът на посочения интернет адрес не съдържа произлязъл номер и дата, както се твърди в мнението на ръководителя на КФН.
По делото е показан Доклад с изх.№Д-84#1/23.06.2017г., направен от посочените в Заповед №137/13.04.2017г. длъжностни лица от КФН, адресиран до заместващия зам. ръководителя на КФН и управляващ ръководство „ Застрахователен контрол “, като като наличието на отчета е идентично с оповестеното на интернет страницата на комисията, съдържат се и подписи на лицата, изготвили отчета.
По делото е показан констативен протокол № Р-04-59/18.04.2017г., формиран от органите, на които с разискваната заповед е предоставена инспекцията, формиран ръкописно и съдържащ 6 страници ръкописен текст, връчен на адв. К., прокурист на жалбоподателя, на 18.04.2017г., на която дата е и формиран.
По делото е показан и констативен протокол № Р-04-97/26.06.2017г., който както се твърди в мнението, повтаря наличието на отчета, съдържа подписи на съставителите му и е връчен на 26.06.2017г. на жалбоподателя посредством адв. К.. В този протокол също е обозначено, че е формиран въз основа на заповед № 137813.04.2017г. за инспекция.
като съображение за осъществяване на действитео по издание на отчета в мнението си от страна на КФН еса посочени Правила за опосвестяване на обществена информация, обвързвана с активността на КФН. Съгласно чл.2 от тези правила, на оповестьяване предстои информация, за която има нормативно основание(задължение( за оповестението й, както и друга общественозначима информация, в това число настоящи вести и известия. Тези правила са признати с Решение № 40/20.08.2015г. на КФН и оповестени на " вътрешната страница " на КФН за запознаване на чиновниците с тях и спазванетго им.
Въз основа на по този начин изложеното по обстоятелствата, съдът образува следните правни заключения по
настояването, с което е сезиран:
Искането за отбрана по член 250, алинея 1 от Административнопроцесуален кодекс е възможно – дейностите по публикуването на решенията на КФН на електронната страница на комисията са от в действителност темперамент, а в качеството си на получател на съответния отчет, оспорващият има юридически интерес от преустановяването им.
Разгледано всъщност, същото е основателно.
Обект на отбрана по този ред са застрашените или нарушени права от неоснователни дейности на административен орган или длъжностно лице. Нормативно откритият аршин с цел да се дефинира фактическо деяние на администрацията като безпричинно е то да не почива на административен акт или на закона, т.е. да не е налице правно съображение за осъществяването му. Преценката за съществуването на съображение за издание на отчета е от справедлив темперамент и може да бъде направена без значение от данните по член 252, алинея 2 от Административнопроцесуален кодекс. Съгласно тази наредба, съдът задължава административният орган или длъжностното лице, което прави неоснователните дейности, неотложно да даде информация за основанието на осъществените дейности.
На първо място, съдът приема за открито и изветстно на жалбоподателя, че процесният отчет съответствува с връчения му констативен протокол за осъществена инспекция по Заповед № 137/13.04.2017г., с идентично наличие. Действително обаче на интернет страницата на КФН, наличието на отчета е оповестено без създател, като видно от новината, инспекцията е осъществена от КФН. Тази информация е неточна от позиция на член 19, ал.1 и ал.2 ЗКФН, доколкото инспекцията се прави не от КФН - доколкото посоченото разбиране значи и административен орган, а от чиновници в администрацията на КФН.
Както основателно се показва в жалбата, според наредбата на чл.19, ал.1 ЗКФН, инспекции се реализират от чиновници от администрацията на комисията, избрани със заповед на ръководителя или на съответния заместник-председател, в алинея 2 - ал.5 от същата норма са планувани пълномощията на тези чиновници и отговорностите на проверяваното лице, а в алинея 6 - задължението на чиновниците, на които е предоставена инспекцията да сформират констативен документ в два екземпляра, който се подписва от длъжностните лица на комисията, направили инспекцията, и се връчва против автограф на тестваното лице. Проверката на жалбоподателя е разпоредена точно на съображение чл.19, ал.1 и ал.2 ЗКФН със заповед №137/13.04.2017г.
При по този начин изложеното по обстоятелствата, съдът приема, че процесният отчет е публикуван от чиновници на КФН вследствие на осъществена инспекция по чл.19 ЗКФН, предоставена с експлицитна заповед, и не съставляла акт на КФН като административен орган.
Липсва нормативно открито съображение за публикуването на процесния отчет, който съставлява акт по чл.19, ал.6 ЗКФН. Този отчет, еднакъв с констативния протокол окт 26.06.2017г., въпреки и да съдържа обстоятелства с правно значение, открити от длъжностно лице по планувания в закона ред - в тази ситуация по отношение на спазването на условията на Кодекса за застраховането и сътоветните актове по правото на Европейски Съюз от проверяваното лица, не съставлява акт на КФН, попадащ в приложното поле на чл.13, ал.7 ЗКФН. Тази норма планува, че: " Приеманите от комисията нормативни актове по алинея 1, т. 1 и 3, както и издаваните от нея административни актове по алинея 1, т. 5 и 6 се обнародват в " Държавен вестник ", а останалите се разгласяват по подобаващ метод.
Указанията по алинея 1, т. 4 се разгласяват в бюлетина на комисията и на нейната страница в Интернет. ". В проблема по делото не се касае за нито една от посочените хипотези.
Пуликуването на акт по чл.19, ал.6 ЗКФН не може да се основава и на плануваното по чл.2 от Правилата за обявяване на обществената информация, обвързвана с активността на КФН. На първо място, не се касае за обвързване, зао оповестението на отчета, не попада и в обсега на понятието " друга общественозначима информация ", доколкото се изисква и тази информация да е избрана в закона. Това следва от признатото в тълкувателно решение Конституционният съд в диспозитива на Решение № 7 от 4 юни 1996 година по к.д. № 1 от 1996 година (ДВ, бр. 55 от 1996 г.) - съдът е постановил, че " Правото да се търси и получава информация по член 41, алинея 1 от Конституцията обгръща задължението на държавните органи да обезпечават достъп до общественозначима информация. Съдържанието на това обвързване предстои на установяване по законодателен път. " В претекстовете на решението също категорично е посочено, че " Законодателят е този, който предвид на смисъла на конституционната заръка би трябвало да разпознава многообразието от хипотези, в които задължението предстои на категорично формулиране ". Правото да се търси и получава информация е конституционно скрепено ( член 41 от Конституцията) и обгръща и задължението на държавните органи да обезпечат достъп до общественозначима информация, с изключение нормативно уредените ограничавания на това право. От друга страна, на съображение член 9 ЗДОИ публичната информация, създавана и съхранявана от органите (между които е и КФН) и техните администрации, е публична и служебна. Официална е информацията (чл. 10 ЗДОИ), която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на локално самоуправление при реализиране на техните пълномощия, а служебна е информацията (чл. 11 ЗДОИ), която се събира, основава и съхранява при реализиране на техните пълномощия. В проблема по делото не става въпрос за приложение на правила на ЗДОИ, само че въз основа на посочените разпореждания също не може да се направи извод за съществуване на обвързване за издание на процения отчет, поради разграничението на информацията на публична или служебна и служебния темперамент на информацията, която се съдържа в процесния отчет.
Предвид на изложеното, плануваното в чл.2 от разпоредбите за издание на общественозначима информация също не значи всяка информация.
Не може да се изведе и планувано в закона съображение за публикуването на отчета от позиция на довода в мнението, че инспекцията е осъществена по сигнал.
Действията по публикуването на отчета от инспекцията, без да съставлява акт на КФН, са голословни от позиция на закона и не се основават на самостоятелен административен акт, защото заповедта за възлагането на инспекцията не разпорежда най-малкото издание на констативен акт - отчета от инспекцията, нито въз основа на нея поражда обвързване за правенето му, последното поражда по силата на члр.19, ал.6 ЗКФН. Освен това съобщаването на акта по чл.19, ал.6 ЗКФН е осъществено посредством връчването на дубликат от него, поради връчването на консаттивен протокол със същото наличие, както отчета, оповестен на интернет страницата на комисията. Следователно, и обвързване за връчване на този акт не може да обоснове публикуването на отчета на интернет страницата на КФН.
Не е налице предстоящ на издание акт на КФН за установеното при инспекцията - самостоятелен административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 Административнопроцесуален кодекс, предстоящ на съделбен надзор и за който е планувано побуликуването му по чл.13, ал.7 ЗКФН. Публикуването на актове по чл.19, ал.6 ЗКФН, по които КФН не е взела решение, би довело до неправилно усещане у трети лица, че съществува решение, респ. до възможни вреди за жалбоподателя.
Предвид гореизложеното и на съображение член 253, алинея 2 от Административнопроцесуален кодекс следва да се подреди абсолютно преустановяване на процесното деяние, предвид на което съдът
Р А З П О Р Е Д И:
НЕЗАБАВНО и абсолютно преустановяване на дейностите на Комисията за финансов контрол, изразяващи се в издание на интернет страницата на институцията на Доклад по отношение на осъществена инспекция на [фирма] с ЕИК203556634съгласно заповед № 137 от 13.04.2017г. на зам.председателя на КФН, като
ОТСТРАНИ от интернет страницата си Доклад по отношение на осъществена инспекция на [фирма] с ЕИК според заповед № 137 от 13.04.2017г., оповестен на 23.06.2017г.
Разпореждането предстои на обжалване пред Върховния административен съд в 3-дневен период от съобщаването му.
СЪДИЯ:
Според съда КФН е надвишила правата си, публикувайки на интернет страницата си неизвестен отчет от на практика неприключила инспекция.
Застрахователният регулатор стартира инспекция против " Окшънайз " за осъществяване на нелегално застрахователно ходатайство. Пенчев обаче твърди, че подобен въобще не е нужен, защото компанията не предлага такива услуги, а действа като табло за разгласи.
За правосъдното решение в интерес на " Окшънайз " се разбра от обява на Ивайло Пенчев във фейсбук. Ето какво написа предприемачът, който в последно време е подхванал същинска атака против практиките на КФН:
ОКШЪНАЙЗ против къфънъ 1:0
Ало, комисионерчетата,
СВАЛЯЙТЕ АНОНИМКАТА ОТ САЙТА!
АЙДЕ ГАС!
АМА НЕ съдебна експертиза ПОМОТВАЙТЕ БЕЕ!
ОСВЕН МЕН, И БЪЛГАРСКИЯТ СЪД Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС) Гражданско отделение КАЗВА!
СЪДЪТ
Р А З П О Р Е Д И:
НЕЗАБАВНО и абсолютно преустановяване на дейностите на Комисията за финансов контрол, изразяващи се в издание на интернет страницата на институцията на Доклад по отношение на осъществена инспекция на [фирма] с ЕИК203556634съгласно заповед № 137 от 13.04.2017г. на зам.председателя на КФН, като
ОТСТРАНИ от интернет страницата си Доклад по отношение на осъществена инспекция на [фирма] с ЕИК според заповед № 137 от 13.04.2017г., оповестен на 23.06.2017г.
По-долу е цялостният текст на решението в интерес на ОКШЪНАЙЗ и във щета на тарикатите и простаците!
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 4507
гр. София, 30.06.2017 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, Първо поделение 12 състав, в закрито съвещание на 30.06.2017 година в следния състав: СЪДИЯ: Наталия Ангелова
като прегледа дело номер 7224 по разказа за 2017 година докладвано от съдията, и с цел да се произнесе взе поради следното:
Производството е по реда на член 250 от Административно Процесуалния Кодекс /АПК/.
Образувано е по тъжба на [фирма] с ЕИК[ЕИК], посредством адв. К. с приложено пълномощие като се желае съдът да разпореди незабавното прекратяване на в действителност дейности на Комисията за финансов контрол, изразяващи се в публикуването на личната й интернет страница на недатиран неподписан документ, озаглавен отчет, по основание, че не се основава на административен акт или на закона, на правно съображение член 250 Административнопроцесуален кодекс. В жалбата се излагат доводи, че известието на комисията съдържало отпратка към недатиран документ, защото не съдържал никакви данни за органа и длъжностното лице, което го е основало, посочвало се само,че е публикуван въз основа на Заповед № 137/13.04.2017г. на зам. Председателя на КФН и управляващ ръководство „ осигурителен контрол, за осъществена инспекция. Като се базира на пълномощията на КФН по чл.1, ал.3 от ЗКФН, които се реализират посредством осъществяване на инспекции на място и използване на насилствени административни ограничения, плануваното по чл.19, ал.1 и ал.6 от същия закон, че инспекциите се реализират от чиновници на администрацията на КФН, смята, с изключение на другото за авторството на документите, че оповестеният документ не съставлява самостоятелен административен акт или констативен документ по чл.19, ал.6 ЗКФН. Докладът представлявал вътрешен акт по смисъла на чл.7, ал.3 от Правилника за устройството и активността на КФН и на нейната администрация вр. чл.21, ал.5 Административнопроцесуален кодекс. Тези актове не подлежали на независимо оборване, заради което за заинтригуваното лице не оставало друга опция за отбрана на ползите му с изключение на да разгласява мнението си в средствата за всеобща информация или в обществените мрежи. Претендира се, че не са подхванати ограничения за отбрана на персоналните данни в отчета. Претендира се и позволено нарушаване на чл.25 от ЗКФН по отношение на единодушието на лицето, за което се отнася разкритата професионална загадка, а при положение документът съдържал информация за повече от едно лице. По тези съображения смята, че публикуването на отчета не се основавало на административен акт или на закона. Жалбоподателят твърди, че подхванатите от КФН в действителност дейности, изразяващи се в публикуването и разгласяването на посочения недатиран и неизвестен документ били неоснователни и незаконосъобразни, заради което следвало да бъдат прекратени. Иска се от съда на съображение чл.253, ал.2 Административнопроцесуален кодекс съдът да разпореди на КФН да смъкна неотложно от интернет страницата си оповестения на 23.06.2017г. неизвестен документ, озаглавен отчет, който към момента съществувал на интернет страницата на КФН, което обуславяло и юридически интерес от търсената отбрана. Иска се и отсъждане на направените разходи. Към жалбата е показан и документ за държавна такса. Допълнително жалбата е подписана от юрист К. пред чиновник от регистратурата на съда.
По делото е показана административната кореспонденция ведно със мнение по настояването от ръководителя на Комисията за финансов контрол (КФН) К. К..
В мнението се акцентира аргумент, че отчетът – с № Д-84#1/23.06.2017г. отразявал резултатите от инспекция на сдружението, голословно се твърдяло, че отчетът бил неизвестен и неспособност да разбере на какво съображение е публикуван. Посочено е, че със заповед № 137/13.04.2017г. на зам.председателя на КФН, управляващ ръководство „ осигурителен контрол, е, връчена на представляващия сдружението, е разпоредена инспекция, като при приключването й, също бил връчен констативен документ с констатации, които всъщност представлявали оповестения на страницата отчет. Дружеството било осведомено с отчета. На 23. 06.2017г. „ резултатите от отчета “ били оповестени на формалната интернет страница на КФН в Раздел Новини при съблюдаване на Закона за достъп до социална информация и Закона за отбрана на персоналните данни и заложените правила за неприкритост, меродавност и цялост на информацията. Поддържа се, че по този начин оповестения отчет от една страна бил част от инспекция на Комисията, която била упражнена по силата на КФН, въпреки това се основавал на административен акт – заповед на зам.председателя на КФН и като подобен не представлявал фактическо деяние по смисъла на чл.250 Административнопроцесуален кодекс. Докладът представлявал констативен документ по чл.19, ал.6 от ЗКФН. Ако сдружението смятало, че констатациите в отчета били неточни, то разполагало с опцията да отбрани правата си в друго произвеждане, което правело безпричинно настояването по чл.250 Административнопроцесуален кодекс. Оспорва се също като безпричинно, че с публикуването на отчета КФН е разкрила професионална загадка в нарушаване на чл.25 ЗКФН. Информацията в отчета не отговаряла на законовата формулировка за професионална загадка по чл.24 от същия закон.
Твърди също, че публикуването на отчета не съставлявало фактическо деяние, защото разгласила на интернет страницата си общозначима информация, в сходство с Правила за обявяване на обществена информация, обвързвана с активността на КФН. Спазени били при публикуването заложените в чл.1, ал.4 правила, доколкото жителите и обществеността имали правото да бъдат осведомени Привеждат се образци за издание на интернет страницата на КФН на отчети с резултатите от прегледите на пенсионните фондове, както и данни за стрес тестванията на застрахователите и презастрахователите.
Съдът като взе поради доводите и възраженията на страните, разиска доказателствата по делото, от фактическа и правна страна приема следното:
При осъществената през днешния ден служебна интернет страницата на КФН, фактически беше открито издание на посочения отчет – в рубриката вести със заглавие „ Доклад от инспекция на онлайн-платформата „ О. “ с дата на издание 23.06.2017г. и текст: „ КФН разгласява отчета от инспекцията на онлайн-платформата „ О. ”. Пълният текст на отчета може да намерите тук. “ (http://www.fsc.bg/…/doklad-ot-proverka-na-onlayn-platformat…). На първа страница се съдържа надпис КФН и заглавие Доклад по отношение на осъществена инспекция на [фирма] с[ЕИК] според заповед № 137 от 13.04.2017г. на зам.председателя на КФН, управляващ ръководство осигурителен контрол “. Нито от наличието на текста, нито от обозначението в края може да се образува извод за съответен издател на отчета, съдържа се само препращане към заповедта. Докладът съдържа 32 страници печатан текст.
Тази заповед е показана по делото, и със същата е подредено осъществяването на инспекция на дружеството-жалбоподател, на съображение член 19, ал.1 и ал.2 вр. л.18 от Закона за Комисията за финансов контрол (ЗКФН) В същата заповед е посочено на кои длъжностни лица се разпорежда инспекцията, избран е началник, посочени за отговорностите на проверяването лице, както и задължението на посочените в заповедта лица при установени нарушавания на Кодекса за застраховането, да сформират актове за определяне на административни нарушавания. Съдържа се и предписание за връчване на заповедта и за възлагане на осъществяването й. В тази заповед не се съдържа предписание, че отчет за резултатите от инспекцията следва да се разгласява на интернет страницата на комисията.
Докладът на посочения интернет адрес не съдържа произлязъл номер и дата, както се твърди в мнението на ръководителя на КФН.
По делото е показан Доклад с изх.№Д-84#1/23.06.2017г., направен от посочените в Заповед №137/13.04.2017г. длъжностни лица от КФН, адресиран до заместващия зам. ръководителя на КФН и управляващ ръководство „ Застрахователен контрол “, като като наличието на отчета е идентично с оповестеното на интернет страницата на комисията, съдържат се и подписи на лицата, изготвили отчета.
По делото е показан констативен протокол № Р-04-59/18.04.2017г., формиран от органите, на които с разискваната заповед е предоставена инспекцията, формиран ръкописно и съдържащ 6 страници ръкописен текст, връчен на адв. К., прокурист на жалбоподателя, на 18.04.2017г., на която дата е и формиран.
По делото е показан и констативен протокол № Р-04-97/26.06.2017г., който както се твърди в мнението, повтаря наличието на отчета, съдържа подписи на съставителите му и е връчен на 26.06.2017г. на жалбоподателя посредством адв. К.. В този протокол също е обозначено, че е формиран въз основа на заповед № 137813.04.2017г. за инспекция.
като съображение за осъществяване на действитео по издание на отчета в мнението си от страна на КФН еса посочени Правила за опосвестяване на обществена информация, обвързвана с активността на КФН. Съгласно чл.2 от тези правила, на оповестьяване предстои информация, за която има нормативно основание(задължение( за оповестението й, както и друга общественозначима информация, в това число настоящи вести и известия. Тези правила са признати с Решение № 40/20.08.2015г. на КФН и оповестени на " вътрешната страница " на КФН за запознаване на чиновниците с тях и спазванетго им.
Въз основа на по този начин изложеното по обстоятелствата, съдът образува следните правни заключения по
настояването, с което е сезиран:
Искането за отбрана по член 250, алинея 1 от Административнопроцесуален кодекс е възможно – дейностите по публикуването на решенията на КФН на електронната страница на комисията са от в действителност темперамент, а в качеството си на получател на съответния отчет, оспорващият има юридически интерес от преустановяването им.
Разгледано всъщност, същото е основателно.
Обект на отбрана по този ред са застрашените или нарушени права от неоснователни дейности на административен орган или длъжностно лице. Нормативно откритият аршин с цел да се дефинира фактическо деяние на администрацията като безпричинно е то да не почива на административен акт или на закона, т.е. да не е налице правно съображение за осъществяването му. Преценката за съществуването на съображение за издание на отчета е от справедлив темперамент и може да бъде направена без значение от данните по член 252, алинея 2 от Административнопроцесуален кодекс. Съгласно тази наредба, съдът задължава административният орган или длъжностното лице, което прави неоснователните дейности, неотложно да даде информация за основанието на осъществените дейности.
На първо място, съдът приема за открито и изветстно на жалбоподателя, че процесният отчет съответствува с връчения му констативен протокол за осъществена инспекция по Заповед № 137/13.04.2017г., с идентично наличие. Действително обаче на интернет страницата на КФН, наличието на отчета е оповестено без създател, като видно от новината, инспекцията е осъществена от КФН. Тази информация е неточна от позиция на член 19, ал.1 и ал.2 ЗКФН, доколкото инспекцията се прави не от КФН - доколкото посоченото разбиране значи и административен орган, а от чиновници в администрацията на КФН.
Както основателно се показва в жалбата, според наредбата на чл.19, ал.1 ЗКФН, инспекции се реализират от чиновници от администрацията на комисията, избрани със заповед на ръководителя или на съответния заместник-председател, в алинея 2 - ал.5 от същата норма са планувани пълномощията на тези чиновници и отговорностите на проверяваното лице, а в алинея 6 - задължението на чиновниците, на които е предоставена инспекцията да сформират констативен документ в два екземпляра, който се подписва от длъжностните лица на комисията, направили инспекцията, и се връчва против автограф на тестваното лице. Проверката на жалбоподателя е разпоредена точно на съображение чл.19, ал.1 и ал.2 ЗКФН със заповед №137/13.04.2017г.
При по този начин изложеното по обстоятелствата, съдът приема, че процесният отчет е публикуван от чиновници на КФН вследствие на осъществена инспекция по чл.19 ЗКФН, предоставена с експлицитна заповед, и не съставляла акт на КФН като административен орган.
Липсва нормативно открито съображение за публикуването на процесния отчет, който съставлява акт по чл.19, ал.6 ЗКФН. Този отчет, еднакъв с констативния протокол окт 26.06.2017г., въпреки и да съдържа обстоятелства с правно значение, открити от длъжностно лице по планувания в закона ред - в тази ситуация по отношение на спазването на условията на Кодекса за застраховането и сътоветните актове по правото на Европейски Съюз от проверяваното лица, не съставлява акт на КФН, попадащ в приложното поле на чл.13, ал.7 ЗКФН. Тази норма планува, че: " Приеманите от комисията нормативни актове по алинея 1, т. 1 и 3, както и издаваните от нея административни актове по алинея 1, т. 5 и 6 се обнародват в " Държавен вестник ", а останалите се разгласяват по подобаващ метод.
Указанията по алинея 1, т. 4 се разгласяват в бюлетина на комисията и на нейната страница в Интернет. ". В проблема по делото не се касае за нито една от посочените хипотези.
Пуликуването на акт по чл.19, ал.6 ЗКФН не може да се основава и на плануваното по чл.2 от Правилата за обявяване на обществената информация, обвързвана с активността на КФН. На първо място, не се касае за обвързване, зао оповестението на отчета, не попада и в обсега на понятието " друга общественозначима информация ", доколкото се изисква и тази информация да е избрана в закона. Това следва от признатото в тълкувателно решение Конституционният съд в диспозитива на Решение № 7 от 4 юни 1996 година по к.д. № 1 от 1996 година (ДВ, бр. 55 от 1996 г.) - съдът е постановил, че " Правото да се търси и получава информация по член 41, алинея 1 от Конституцията обгръща задължението на държавните органи да обезпечават достъп до общественозначима информация. Съдържанието на това обвързване предстои на установяване по законодателен път. " В претекстовете на решението също категорично е посочено, че " Законодателят е този, който предвид на смисъла на конституционната заръка би трябвало да разпознава многообразието от хипотези, в които задължението предстои на категорично формулиране ". Правото да се търси и получава информация е конституционно скрепено ( член 41 от Конституцията) и обгръща и задължението на държавните органи да обезпечат достъп до общественозначима информация, с изключение нормативно уредените ограничавания на това право. От друга страна, на съображение член 9 ЗДОИ публичната информация, създавана и съхранявана от органите (между които е и КФН) и техните администрации, е публична и служебна. Официална е информацията (чл. 10 ЗДОИ), която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на локално самоуправление при реализиране на техните пълномощия, а служебна е информацията (чл. 11 ЗДОИ), която се събира, основава и съхранява при реализиране на техните пълномощия. В проблема по делото не става въпрос за приложение на правила на ЗДОИ, само че въз основа на посочените разпореждания също не може да се направи извод за съществуване на обвързване за издание на процения отчет, поради разграничението на информацията на публична или служебна и служебния темперамент на информацията, която се съдържа в процесния отчет.
Предвид на изложеното, плануваното в чл.2 от разпоредбите за издание на общественозначима информация също не значи всяка информация.
Не може да се изведе и планувано в закона съображение за публикуването на отчета от позиция на довода в мнението, че инспекцията е осъществена по сигнал.
Действията по публикуването на отчета от инспекцията, без да съставлява акт на КФН, са голословни от позиция на закона и не се основават на самостоятелен административен акт, защото заповедта за възлагането на инспекцията не разпорежда най-малкото издание на констативен акт - отчета от инспекцията, нито въз основа на нея поражда обвързване за правенето му, последното поражда по силата на члр.19, ал.6 ЗКФН. Освен това съобщаването на акта по чл.19, ал.6 ЗКФН е осъществено посредством връчването на дубликат от него, поради връчването на консаттивен протокол със същото наличие, както отчета, оповестен на интернет страницата на комисията. Следователно, и обвързване за връчване на този акт не може да обоснове публикуването на отчета на интернет страницата на КФН.
Не е налице предстоящ на издание акт на КФН за установеното при инспекцията - самостоятелен административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 Административнопроцесуален кодекс, предстоящ на съделбен надзор и за който е планувано побуликуването му по чл.13, ал.7 ЗКФН. Публикуването на актове по чл.19, ал.6 ЗКФН, по които КФН не е взела решение, би довело до неправилно усещане у трети лица, че съществува решение, респ. до възможни вреди за жалбоподателя.
Предвид гореизложеното и на съображение член 253, алинея 2 от Административнопроцесуален кодекс следва да се подреди абсолютно преустановяване на процесното деяние, предвид на което съдът
Р А З П О Р Е Д И:
НЕЗАБАВНО и абсолютно преустановяване на дейностите на Комисията за финансов контрол, изразяващи се в издание на интернет страницата на институцията на Доклад по отношение на осъществена инспекция на [фирма] с ЕИК203556634съгласно заповед № 137 от 13.04.2017г. на зам.председателя на КФН, като
ОТСТРАНИ от интернет страницата си Доклад по отношение на осъществена инспекция на [фирма] с ЕИК според заповед № 137 от 13.04.2017г., оповестен на 23.06.2017г.
Разпореждането предстои на обжалване пред Върховния административен съд в 3-дневен период от съобщаването му.
СЪДИЯ:
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ