Административен съд-Варна прекрати дело по жалба на кмета на общината Благомир Коцев
Административен съд – Варна остави без разглеждане тъжба от кмета на Община Варна срещу Решение №382-2 по Протокол №16 от 31.10.2024 година, с което Общински съвет – Варна анулира свое Решение №116-4(8)/11.03 - 12.03.2024 година и считано от 31.10.2024 година приключва оправомощаването на кмета на Община Варна да прави обезщетени промени, наложени вследствие на изменение в макроикономическите условия, пораждане на неотложни потребности или други непредвидими условия, настъпили през бюджетната година.
В претекстовете за определението си съдът сочи, че е налице законодателна воля за съвместен надзор сред общинския съвет и кмета на общината, само че единствено по повод тези актове, които имат темперамент на административни - самостоятелни, общи или нормативни, само че не и във връзка с всички юридически решения. Критерият, въз основа на който може да се реши допустимост на оспорването на актове на органи на локалното самоуправление, какъвто е общински съвет, е дали те са или не са административни актове. Решение № 382-2 от Протокол № 16/31.10.2024 година, не е самостоятелен административен акт, тъй като с него не се засягат права, свободи и законни ползи на жители или организации, включително на общината и кмета на общината. Съдът показва, че аргумента на жалбоподателят, че правния му интерес се обосновава от желанието да отбрани ползите на лица, нуждаещи се от средства е безпочвен, тъй като не е препятствана опцията тези лица да упражнят правата си и получат съответните средства. По същите съображения оспореното решение не е и общ административен акт или подзаконов подобен.
При тези констатации и на съображение член 159, т.1 от Административнопроцесуален кодекс, съдът одобри, че жалбата е неприемлива и я остави без разглеждане, производството по делото е прекъснато.
Определението предстои на обжалване с частна тъжба пред Върховния административен съд в 7-дневен период от съобщаването му на страните.
С цялостния текст на определението можете да се запознаете.
В претекстовете за определението си съдът сочи, че е налице законодателна воля за съвместен надзор сред общинския съвет и кмета на общината, само че единствено по повод тези актове, които имат темперамент на административни - самостоятелни, общи или нормативни, само че не и във връзка с всички юридически решения. Критерият, въз основа на който може да се реши допустимост на оспорването на актове на органи на локалното самоуправление, какъвто е общински съвет, е дали те са или не са административни актове. Решение № 382-2 от Протокол № 16/31.10.2024 година, не е самостоятелен административен акт, тъй като с него не се засягат права, свободи и законни ползи на жители или организации, включително на общината и кмета на общината. Съдът показва, че аргумента на жалбоподателят, че правния му интерес се обосновава от желанието да отбрани ползите на лица, нуждаещи се от средства е безпочвен, тъй като не е препятствана опцията тези лица да упражнят правата си и получат съответните средства. По същите съображения оспореното решение не е и общ административен акт или подзаконов подобен.
При тези констатации и на съображение член 159, т.1 от Административнопроцесуален кодекс, съдът одобри, че жалбата е неприемлива и я остави без разглеждане, производството по делото е прекъснато.
Определението предстои на обжалване с частна тъжба пред Върховния административен съд в 7-дневен период от съобщаването му на страните.
С цялостния текст на определението можете да се запознаете.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ