Администокрация: форма на управление, при която властта е у хора,

Честито. Изобретихме нова форма на управление – администокрация

Администокрация: форма на ръководство, при която властта е у хора, които никой не е избирал, само че всички към този момент са ги назначавали.

Началото, несъмнено, беше тържествено

През 2001 година царят слезе от историята с оня характерен звук на човек, който е чакал половин век да му върнат бащиния парцел и апропо страната. Съюз на демократичните сили беше извадено от властта не просто изборно, а съвсем хирургически.

Това беше първият огромен триумф на новия модел. Не победа на друга партия. Не промяна на идеология. А откритието, че обществото може да бъде извадено от политиката и преместено в чакалнята. Там му дават вяра, столче и номерче. После го викат, в случай че би трябвало да гласоподава.

Сетне пристигна Доган и сподели простичко това, което другите единствено правеха комплицирано. Обръчи от компании. Доган не измисли превзетата страна. Той просто ѝ постави етикетче.

После на сцената излезе Пеевски. Или по-точно не излезе. Пеевски дълго време беше точно популярен с това, че отсъстваше. Човекът го няма, само че вестниците са там. Няма го, само че назначенията се случват. Няма го, само че системата някак си знае какво да прави. Пеевски сподели, че медията не е средство за информация, а инфраструктура.

А след това – ерата Борисов

Борисов не беше теоретик. Той беше практик. Разбра нещо просто: страната се държи освен от горната страна, а и изпод. Кметът, регионалният, шефът на учебното заведение, шефът на ВиК, индивидът в кадастъра, общинарят, компанията за асфалт, локалният феодал с джипа и секретарката, която знае по кое време началникът е в въодушевление.

Това беше огромното преодоляване на локалната администрация. Не с доктрина. С асфалт. С европроект. С заричане. С намек. С телефон. С едно „ да забележим какво може да създадем “. И най-после всички знаят какво може да се направи. Може да се завоюва поръчка. Може да не се завоюва. Може да ти пристигна инспекция. Може и да не ти пристигна. Държавата става възпитателна институция.

И по този начин, година след година, калинка след калинка, заместител след заместител, специалист след специалист, младшите фрагменти пораснаха. Онези, които преди двайсет години носеха досиетата, към този момент подписват досиетата. Онези, които чакаха пред кабинета, към този момент имат личен кабинет. Онези, които в миналото бяха „ момчето от дирекцията “, към този момент са „ господин ръководител “, „ госпожа заместник-министър “, „ уважаемият член на комисията “.

Тук към този момент администокрацията беше изцяло конфигурирана. Нямаш потребност от прелом. Имаш график за кариерно развиване.

До 2021 година машината беше подготвена. Борисов падна, само че машината не падна. Просто за миг остана без лицето, което най-добре я разказваше по малкия екран. Много хора се заблудиха, че това е краят на модела. Не беше. Беше единствено моментът, в който моделът сподели, че към този момент може да работи и без остарелия си занаятчия на церемониите.

И пристигна ред на Радев

Не като външен човек. Не като унищожител. Не като бунтовник с кирка. А като първия същински артикул на администокрацията. Човек, изработен не от партия, а от институционален кулоар. От пагони, служебни кабинети, съветници, регулатори, специалисти, безмълвни шефове, хора с биографии, които не се четат, а се ревизират.

Около него няма класическа партия. Има кадрова мокрота. Една такава особена среда, в която всичко пониква безшумно: някогашни министри, сегашни съветници, пенсионирани пагони, финансови контрольори, хора от службите, адвокати с тежък взор, специалисти с папки и постоянно подготвени цивилен лица, които инцидентно постоянно са на вярната фотография.

Това не е придвижване. Това е инвентаризация.

Радев не желае да събори превзетата страна. Той желае да потвърди, че тя е била превзета от неправилните хора. И че в случай че ключовете минат в верните ръце, кочината към този момент няма да е кочина, а възобновена държавност.

В България живеем в администокрация. Това е значимото.

Администокрацията не пита какво мисли народът.
Тя пита кой може да подпише.
Кой може да назначи.
Кой може да блокира.
Кой може да пренасочи.
Кой може да изчака.

Демокрацията има избори.
Олигархията има пари.
Мутрокрацията има бухалки.
Администокрацията има входящ номер.

Няма деспот с фуражка.
Има човек с директория, който споделя: „ Процедурата е спазена. “

Честито. Изобретихме нова форма на ръководство – администокрация.

Не се избира. Назначава се.