Да се върна в Турция ли? Никога!
Адем Коркут е следвал за преподавател по турски език и литература. След дипломирането си е приключил курс по британски. Преди да бъде назначен на работа като преподавател обаче, в Турция стартира ловът на вещици и Адем е измежду пострадалите, споделя obzornews.bg.
Той е предаден персонално от татко му на управляващите и лежи в пандиза осемнайсет месеца.
След като излиза от пандиза, в личната му татковина той е жертван на самотност и изолираност от фамилията и най-близкото си обграждане. Това го кара да вземе решение за овакантяване на Турция. Първо отива в Атина, а след това – в Родос и оттова отпътува за Холандия, която в този момент е втората му татковина.
Адем Коркут разказва живота си в Турция, който е бил заставен да зареже в разцвета на своята младост, с думите:
„ Не съумях да стана нито преподавател, нито худжник, нито музикант. “
Понастоящем се намира в бежанският център Вагенинген, Холандия.
„ Съдът ме осъди, тъй като персонално татко ми ме съобщи “
Адем Коркут декларира, че повода да лежи в пандиза е донос на личния му татко.
„ В съда нямах доста причини за отбрана, защото персонално личният ми татко беше подал информацията против мен. Неговият донос имаше по-голяма тежест в съда. И тъй като доносът беше от татко ми, съдията ме осъди “, споделя Коркут.
По думите му, след опита за прелом в Турция раздорите заразили и фамилните връзки.
„ В доста фамилии и измежду близки другари се появиха дрязги. Проблемът в нашето семейство породи преди опита за прелом на 15 юли, той стартира още след мега корупционния скандал на 17 декември 2013 година (тогава четирима министри от кабинета на Едоган бяха уличени в корупционни практики в изключително огромни размери – бел. ред.) Оттогава напрежението в нашето семейство се повиши. Най-накрая опитът за прелом стана точката на изкривяване. Аз се пробвах да увещавам родителите си, че по този начин прелом не се прави и да не имат вяра на това. Опитах се да обясня, че това ще послужи единствено за предлог, зад който прозират други проекти. А татко ми изрично се противопоставяше и най-сетне работата опря до такава степен, той да подаде донос против мен. В деня на опита за прелом водих изострен спор с татко ми. По това време аз напуснах дома си. Баща ми очевидно се е засегнал и несъмнено по тази причина е подал сигнал против мен. После ми се обади по телефона и сподели: „ Подадох сигнал против теб. Отиди в полицията и напиши пояснение. “ Аз оставах при един мой другар. След това отидох да пребивавам при дядо ми на село, с цел да не основа неприятности на приятеля си. Делото против мен беше заведено в Карабюк. Арестуваха ме в дома на дядо ми “, споделя Адем Коркут.
„ Зави ми се свят когато ми сложиха белезниците “
Разказвайки за дните си в ареста и пандиза, Адем Коркут като че ли още веднъж претърпява оня смут.
„ Зави ми се свят, когато служителят на реда ми заповяда да си подам ръцете, с цел да ми постави белезници. Причерня ми пред очите. Попитах в какво съм упрекнат, за какво ме задържат с белезници без съответно обвиняване, а служителят на реда отвърна, че това е процедура, която би трябвало да извърши. Това ме травмира. Задържаха ме. Два месеца от общо осемнайсет прекарах в Карабюк. Държаха ме в един закрит състезателен салон. По това време течеше интензивен развой на всеобщи арести. Арестуваха всеки, който им попадне. После ме реалокираха. Шестнайсет месеца лежах в пандиза в Бурхание, Балъкесир. Аз по начало се веселя на дребните неща в живота. През тези осемнайсет месеца нито един път не съм обикалял с броеница в ръка. Разходките ми бяха придружени от чаша чай, радио и хубава ария. Опитвах се да разнообразя ситуацията по този метод “, изяснява младият мъж.
„ В пандиза планираш заниманията си по този начин, че времето да минава по-бързо “
В пандиза ползата на Адем Коркут към изкуството се въплътило в същински произведения. Той споделя за напъните си в тази посока със следните думи:
„ Всъщност аз не съм взимал уроци по изобразително изкуство. В пандиза планираш заниманията си по този начин, че времето да минава по-бързо. В пандиза взех решение, че мога да рисувам. Защото тук има художествени ателиета. Написах молба до управлението. След два дни получих отговор: „ Обвинените в тероризъм нямат право да се записват на ателие. “ Предложих да купим бои, дадоха отговор ми, че в килиите не е разрешено. Но аз се заинатих. Когато пиех кафе, ми хрумна една концепция. Съединих косъмчетата от четката ми за бръснене с молив и изобретих четка за боядисване, а вместо багра използвах утайката на кафето. Така почнах да рисувам. После направих близо двайсет картини, употребявайки и артикули от хладилника. Това притегли вниманието на надзирателите. На тях също им харесваха моите картини. Започнаха да ме поздравяват, когато идваха да ме търсят. “
„ Никой не ме посрещна, когато излязох от пандиза “
След осемнайсет месеца в пандиза без да има виновност Адем Коркут бил освободен привечер. Никой не пристигнал да го посрещне.
„ Освободиха ме в късен час. Веднага отидох на автогарата и отпътувах за Истанбул. Братята ми ме посрещнаха. След всичко претърпяно обаче, не можеше да се чака нещата да бъдат отново както досега. Не останах дълго в Истанбул. Отидох на село при дядо ми. От друга страна, ми предстоеше казарма. А в Истанбул има засилени ограничения за надзор. Въпросът за военната работа се изпречваше на пътя ми непрекъснато. Но аз към този момент нямах предпочитание да послужвам. Защото страната те е обвинила в тероризъм. А след това ти споделят ела да изпълниш дълга си към родината. Това ми се струваше неуместно. Но аз не бях спокоен и на село. Известно време работих на един градеж при мой другар. Спестих малко пари. Петнайсет дни преди да ме призоват от военното, отпътувах за Истанбул. Тъкмо до момента в който си мислех по какъв начин да напусна Турция, пред мен се откри добра опция. И аз я осъществих. Преминах в Гърция с надуваема лодка през река Марица. “
„ Успех в новия ви живот! “
Моментът на прекосяването си в Гърция Адем Коркут дефинира като сън:
„ Когато лодкарят ми пожела „ триумф в новия живот “, в действителност чак тогава осъзнах какво съм направил. В Гърция полицията ни разпита. Те добре са наясно с политическата конюнктура в Турция. Казаха ми да не се тормозя и, че няма да ме върнат назад. Една нощ престоях в ареста. На идващия ден ме освободиха. По-късно дойдох в Атина. Тук наехме квартира с още двама другари. “
„ В Атина започнах да изсвирвам на флейта в един подлез “
Адем Коркут споделя с изключително неспокойствие за живота си в Атина, където е направил първите си крачки към свободата:
„ От дълго време имах предпочитание да изсвирвам на флейта. Когато бях финален курс студент завоювах известна сума. И без това щях да ги похарча. Помислих си за какво да не купя една флейта. Един другар ме научи на ноти, след това изгледах и няколко видео урока и се научих да изсвирвам няколко мелодии. Една година свирих на флейта. После попаднах в пандиза. В Затвора репетирах, че сякаш изсвирвам на флейта, като заставах пред огледалото и си подсвирквах с уста. Пробвах дали към момента пръстите ми не са изгубили тренинг. След като излязох от пандиза, още веднъж започнах да изсвирвам на флейта. Свирех песни, които ме вършат благополучен. Впрочем аз обичам уличните музиканти. И си помислих за какво да не го върша в Атина. В последна сметка никой не чака от мен професионални осъществявания. В Атина открих един подлез с добра звучност. Започнах да изсвирвам и на хората им хареса. Погледите на хората, които харесват твоята музика, ти вдъхват убеденост. Спечелих и малко пари. После отпътувах за Родос. Всъщност за мен беше съчетаване на потребното с приятното. “
„ Отлетях за Амстердам с на ниска цена билет без да имам виза “
В Родос Адем Коркут помагал на мнозина бежанци, които желали да заминат за Европа, било при настаняване в интернат, било като преводач. По гледище на неговите другари и той си купил билет за Холандия, с което свършило гръцкото му премеждие.
„ Исках още веднъж да се върна в Атина от Родос. Имах турски паспорт. Но нямах виза за Холандия. Приятелите ми ми споделиха да опитам, защото съм оказал помощ на доста хора и е редно да опитвам шанса си. Избрах най-евтиния вид и без изключително предпочитание си купих самолетен билет за 200 евро за Амстердам. Пристигнах на летището. Подадох паспорта и билета си на гишето. Служителката ревизира всички страници. Помислих си, че всеки миг ще забележи, че нямам виза за Холандия. Служителката се концентрира дали паспортът не е подправен. После изиска банковата ми карта. Сетне ми пожела прелестно пътешестване. Аз бях изумен. Отдалечих се без да издавам насладата си. И се качих на самолета за Амстердам. Впрочем аз не познавах никого в Холандия. Отидох при някакъв човек, който беше прочут на мой другар, с който бяхме дружно в Гърция. Останах при него. После отидох в бежански център Тер Апел и подадох молба за леговище. “, споделя за премеждията си Коркут.
Адем Коркут, който е от два месеца в холандски бежански център, рзказва за живота си там с думите:
„ В Холандия бях изместен в два бежански центъра. Сега съм във Вагенинген. Оттук ще отида на друго място. Служителите в холандските бежански центрове са извънредно вежливи и човечни. Всъщност тук човек се усеща сигурен и скъп. В подмяна на суровото отношение на полицията в Турция, тук е налице хуманна конюнктура. Когато подадох молба за статут на емигрант, ме сложиха в една кабина. Бях претърсен. Тогава бях облечен с пуловер. Свалих го, само че нямаше къде да го окача. Полицаят го подържа персонално. Тъкмо когато отново трябваше да го облека служителят на реда още веднъж ми оказа помощ. А аз го попитах на британски за какво прави това, откакто не е задължен да ми оказва помощ. Холандският служител на реда ми отвърна, че в последна сметка всички сме индивиди. Тези думи доста ме трогнаха. Те ме накараха да обикна тази страна. В центъра всичко е доста добре. Чакам процесът ми да завърши. Кога ще стане е въпрос на шанс. “
„ Картините ми бяха оценени в бежанския център “
На въпрос по какъв начин минават дните му в бежанския център Адем Коркут дава отговор:
„ Продължавам да изсвирвам на флейта. Опитвам се да обогатя репертоара си. Освен това се занимавам и с изобразяване. Впрочем картините ми са резултат от непрофесионалните ми опити. Използвам материали от природата. Даже една от картините ми се хареса доста от управлението на центъра. Искам да доразвия това си качество. Но не всичко може да се реализира с аматьорски умения. Нужна е образователна подготовка. “
В края на диалога ни питаме Адем Коркут за бъдещите му проекти, на което той ни дава отговор следното:
„ Преди всичко ще подчертавам на езиковата подготовка. Наред с това ще акцентира и на рисуването и ръкоделието. Защото изкуството е нещото, което ме прави благополучен. Ако съумея да получа по-солидна подготовка, мога да реализира по-добри резултати. Ако получа позволение за непрекъснато престояване, бих желал да допринеса с нещо към това общество. Тук ни обезпечават храна, спане и избрана сума. Холандците са работливи и вежливи хора. И тъй като тук ми обезпечават материални условия, аз се усещам длъжен към тях. Надявам се в миналото да имам опция, с цел да се отблагодаря. Моето бъдеще е в Холандия. След опита за прелом в Турция аз бях тикнат към самотност от близки и другари. Дори ситуацията да се оправи, не мисля да се връщам в Турция. В Холандия ще съм минимум пет години по силата на Закона за бежанците, защото имам подадена молба. Останалото Господ ще реши. Тук съм колкото ми е отредено от живота. “
Той е предаден персонално от татко му на управляващите и лежи в пандиза осемнайсет месеца.
След като излиза от пандиза, в личната му татковина той е жертван на самотност и изолираност от фамилията и най-близкото си обграждане. Това го кара да вземе решение за овакантяване на Турция. Първо отива в Атина, а след това – в Родос и оттова отпътува за Холандия, която в този момент е втората му татковина.
Адем Коркут разказва живота си в Турция, който е бил заставен да зареже в разцвета на своята младост, с думите:
„ Не съумях да стана нито преподавател, нито худжник, нито музикант. “
Понастоящем се намира в бежанският център Вагенинген, Холандия.
„ Съдът ме осъди, тъй като персонално татко ми ме съобщи “
Адем Коркут декларира, че повода да лежи в пандиза е донос на личния му татко.
„ В съда нямах доста причини за отбрана, защото персонално личният ми татко беше подал информацията против мен. Неговият донос имаше по-голяма тежест в съда. И тъй като доносът беше от татко ми, съдията ме осъди “, споделя Коркут.
По думите му, след опита за прелом в Турция раздорите заразили и фамилните връзки.
„ В доста фамилии и измежду близки другари се появиха дрязги. Проблемът в нашето семейство породи преди опита за прелом на 15 юли, той стартира още след мега корупционния скандал на 17 декември 2013 година (тогава четирима министри от кабинета на Едоган бяха уличени в корупционни практики в изключително огромни размери – бел. ред.) Оттогава напрежението в нашето семейство се повиши. Най-накрая опитът за прелом стана точката на изкривяване. Аз се пробвах да увещавам родителите си, че по този начин прелом не се прави и да не имат вяра на това. Опитах се да обясня, че това ще послужи единствено за предлог, зад който прозират други проекти. А татко ми изрично се противопоставяше и най-сетне работата опря до такава степен, той да подаде донос против мен. В деня на опита за прелом водих изострен спор с татко ми. По това време аз напуснах дома си. Баща ми очевидно се е засегнал и несъмнено по тази причина е подал сигнал против мен. После ми се обади по телефона и сподели: „ Подадох сигнал против теб. Отиди в полицията и напиши пояснение. “ Аз оставах при един мой другар. След това отидох да пребивавам при дядо ми на село, с цел да не основа неприятности на приятеля си. Делото против мен беше заведено в Карабюк. Арестуваха ме в дома на дядо ми “, споделя Адем Коркут.
„ Зави ми се свят когато ми сложиха белезниците “
Разказвайки за дните си в ареста и пандиза, Адем Коркут като че ли още веднъж претърпява оня смут.
„ Зави ми се свят, когато служителят на реда ми заповяда да си подам ръцете, с цел да ми постави белезници. Причерня ми пред очите. Попитах в какво съм упрекнат, за какво ме задържат с белезници без съответно обвиняване, а служителят на реда отвърна, че това е процедура, която би трябвало да извърши. Това ме травмира. Задържаха ме. Два месеца от общо осемнайсет прекарах в Карабюк. Държаха ме в един закрит състезателен салон. По това време течеше интензивен развой на всеобщи арести. Арестуваха всеки, който им попадне. После ме реалокираха. Шестнайсет месеца лежах в пандиза в Бурхание, Балъкесир. Аз по начало се веселя на дребните неща в живота. През тези осемнайсет месеца нито един път не съм обикалял с броеница в ръка. Разходките ми бяха придружени от чаша чай, радио и хубава ария. Опитвах се да разнообразя ситуацията по този метод “, изяснява младият мъж.
„ В пандиза планираш заниманията си по този начин, че времето да минава по-бързо “
В пандиза ползата на Адем Коркут към изкуството се въплътило в същински произведения. Той споделя за напъните си в тази посока със следните думи:
„ Всъщност аз не съм взимал уроци по изобразително изкуство. В пандиза планираш заниманията си по този начин, че времето да минава по-бързо. В пандиза взех решение, че мога да рисувам. Защото тук има художествени ателиета. Написах молба до управлението. След два дни получих отговор: „ Обвинените в тероризъм нямат право да се записват на ателие. “ Предложих да купим бои, дадоха отговор ми, че в килиите не е разрешено. Но аз се заинатих. Когато пиех кафе, ми хрумна една концепция. Съединих косъмчетата от четката ми за бръснене с молив и изобретих четка за боядисване, а вместо багра използвах утайката на кафето. Така почнах да рисувам. После направих близо двайсет картини, употребявайки и артикули от хладилника. Това притегли вниманието на надзирателите. На тях също им харесваха моите картини. Започнаха да ме поздравяват, когато идваха да ме търсят. “
„ Никой не ме посрещна, когато излязох от пандиза “
След осемнайсет месеца в пандиза без да има виновност Адем Коркут бил освободен привечер. Никой не пристигнал да го посрещне.
„ Освободиха ме в късен час. Веднага отидох на автогарата и отпътувах за Истанбул. Братята ми ме посрещнаха. След всичко претърпяно обаче, не можеше да се чака нещата да бъдат отново както досега. Не останах дълго в Истанбул. Отидох на село при дядо ми. От друга страна, ми предстоеше казарма. А в Истанбул има засилени ограничения за надзор. Въпросът за военната работа се изпречваше на пътя ми непрекъснато. Но аз към този момент нямах предпочитание да послужвам. Защото страната те е обвинила в тероризъм. А след това ти споделят ела да изпълниш дълга си към родината. Това ми се струваше неуместно. Но аз не бях спокоен и на село. Известно време работих на един градеж при мой другар. Спестих малко пари. Петнайсет дни преди да ме призоват от военното, отпътувах за Истанбул. Тъкмо до момента в който си мислех по какъв начин да напусна Турция, пред мен се откри добра опция. И аз я осъществих. Преминах в Гърция с надуваема лодка през река Марица. “
„ Успех в новия ви живот! “
Моментът на прекосяването си в Гърция Адем Коркут дефинира като сън:
„ Когато лодкарят ми пожела „ триумф в новия живот “, в действителност чак тогава осъзнах какво съм направил. В Гърция полицията ни разпита. Те добре са наясно с политическата конюнктура в Турция. Казаха ми да не се тормозя и, че няма да ме върнат назад. Една нощ престоях в ареста. На идващия ден ме освободиха. По-късно дойдох в Атина. Тук наехме квартира с още двама другари. “
„ В Атина започнах да изсвирвам на флейта в един подлез “
Адем Коркут споделя с изключително неспокойствие за живота си в Атина, където е направил първите си крачки към свободата:
„ От дълго време имах предпочитание да изсвирвам на флейта. Когато бях финален курс студент завоювах известна сума. И без това щях да ги похарча. Помислих си за какво да не купя една флейта. Един другар ме научи на ноти, след това изгледах и няколко видео урока и се научих да изсвирвам няколко мелодии. Една година свирих на флейта. После попаднах в пандиза. В Затвора репетирах, че сякаш изсвирвам на флейта, като заставах пред огледалото и си подсвирквах с уста. Пробвах дали към момента пръстите ми не са изгубили тренинг. След като излязох от пандиза, още веднъж започнах да изсвирвам на флейта. Свирех песни, които ме вършат благополучен. Впрочем аз обичам уличните музиканти. И си помислих за какво да не го върша в Атина. В последна сметка никой не чака от мен професионални осъществявания. В Атина открих един подлез с добра звучност. Започнах да изсвирвам и на хората им хареса. Погледите на хората, които харесват твоята музика, ти вдъхват убеденост. Спечелих и малко пари. После отпътувах за Родос. Всъщност за мен беше съчетаване на потребното с приятното. “
„ Отлетях за Амстердам с на ниска цена билет без да имам виза “
В Родос Адем Коркут помагал на мнозина бежанци, които желали да заминат за Европа, било при настаняване в интернат, било като преводач. По гледище на неговите другари и той си купил билет за Холандия, с което свършило гръцкото му премеждие.
„ Исках още веднъж да се върна в Атина от Родос. Имах турски паспорт. Но нямах виза за Холандия. Приятелите ми ми споделиха да опитам, защото съм оказал помощ на доста хора и е редно да опитвам шанса си. Избрах най-евтиния вид и без изключително предпочитание си купих самолетен билет за 200 евро за Амстердам. Пристигнах на летището. Подадох паспорта и билета си на гишето. Служителката ревизира всички страници. Помислих си, че всеки миг ще забележи, че нямам виза за Холандия. Служителката се концентрира дали паспортът не е подправен. После изиска банковата ми карта. Сетне ми пожела прелестно пътешестване. Аз бях изумен. Отдалечих се без да издавам насладата си. И се качих на самолета за Амстердам. Впрочем аз не познавах никого в Холандия. Отидох при някакъв човек, който беше прочут на мой другар, с който бяхме дружно в Гърция. Останах при него. После отидох в бежански център Тер Апел и подадох молба за леговище. “, споделя за премеждията си Коркут.
Адем Коркут, който е от два месеца в холандски бежански център, рзказва за живота си там с думите:
„ В Холандия бях изместен в два бежански центъра. Сега съм във Вагенинген. Оттук ще отида на друго място. Служителите в холандските бежански центрове са извънредно вежливи и човечни. Всъщност тук човек се усеща сигурен и скъп. В подмяна на суровото отношение на полицията в Турция, тук е налице хуманна конюнктура. Когато подадох молба за статут на емигрант, ме сложиха в една кабина. Бях претърсен. Тогава бях облечен с пуловер. Свалих го, само че нямаше къде да го окача. Полицаят го подържа персонално. Тъкмо когато отново трябваше да го облека служителят на реда още веднъж ми оказа помощ. А аз го попитах на британски за какво прави това, откакто не е задължен да ми оказва помощ. Холандският служител на реда ми отвърна, че в последна сметка всички сме индивиди. Тези думи доста ме трогнаха. Те ме накараха да обикна тази страна. В центъра всичко е доста добре. Чакам процесът ми да завърши. Кога ще стане е въпрос на шанс. “
„ Картините ми бяха оценени в бежанския център “
На въпрос по какъв начин минават дните му в бежанския център Адем Коркут дава отговор:
„ Продължавам да изсвирвам на флейта. Опитвам се да обогатя репертоара си. Освен това се занимавам и с изобразяване. Впрочем картините ми са резултат от непрофесионалните ми опити. Използвам материали от природата. Даже една от картините ми се хареса доста от управлението на центъра. Искам да доразвия това си качество. Но не всичко може да се реализира с аматьорски умения. Нужна е образователна подготовка. “
В края на диалога ни питаме Адем Коркут за бъдещите му проекти, на което той ни дава отговор следното:
„ Преди всичко ще подчертавам на езиковата подготовка. Наред с това ще акцентира и на рисуването и ръкоделието. Защото изкуството е нещото, което ме прави благополучен. Ако съумея да получа по-солидна подготовка, мога да реализира по-добри резултати. Ако получа позволение за непрекъснато престояване, бих желал да допринеса с нещо към това общество. Тук ни обезпечават храна, спане и избрана сума. Холандците са работливи и вежливи хора. И тъй като тук ми обезпечават материални условия, аз се усещам длъжен към тях. Надявам се в миналото да имам опция, с цел да се отблагодаря. Моето бъдеще е в Холандия. След опита за прелом в Турция аз бях тикнат към самотност от близки и другари. Дори ситуацията да се оправи, не мисля да се връщам в Турция. В Холандия ще съм минимум пет години по силата на Закона за бежанците, защото имам подадена молба. Останалото Господ ще реши. Тук съм колкото ми е отредено от живота. “
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ