Кратка история на ада
Адът е едно мистично пространство, което от много време намира реализация в редица музикални лирики, до него може да се сдигне по автомагистралата или по друга по-специфична линия. От време на време се отхвърля от персони като Джон Ленън, който желае да си представим, че го няма. Други създатели като Тодор Колев задават въпроса непосредствено:
„ Ад ли ни чака или парадайс? “.
А в зората на религията, мистичната локация, насочваща грешниците непосредствено към дълбините на планетата. И до момента в който си мислим, че пъкълът участва единствено в християнството, следва да разочароваме мнозина – сходен край чака грешниците, които имат вяра в месопотамските религии от 3 в. прочие Хр., античните римляни и гърци също са познавали този отрицателен край на човешката душа, а след тях се редят ислямът, будизмът и хиндунизмът.
Макар и тяхното предложение да има някои дребни разлики, най-вече в превода, всички имат задоволително огън, с цел да пречистват. В еврейската библия няма да откриете пъкъл, заради простата причина, че няма даже конценцпия за живот оттатък гибелта. Древните египтяни да вземем за пример са разполагали с книга на гибелта и книга на портите. Двете давали ясно пояснение какво ще се разкрие след гибелта. В редките случаи, в които човек може да открие наличието на под земята свят, маркиран на иврит е точно съществуването на по този начин нареченото място Шеол.
За разлика от по-съвременните концепти, в Шеол – изобразен най-вече като тюрма, участват всички праведни и неправедни. В някои случаи може да се следят и детайли на връщане на мъртвите от въпросното подземие, в множеството случаи, както призоваването на оракул Самюел, мъртвият е неудовлетворен от обстоятелството, че някой го тормози и връща назад. В множеството случаи можем да заключим, че първият вероятен пъкъл е на практика основан като място, където всички души се събират и прекарват времето си в нещо като отмора.
В книгата на Даниил 12:2 участват едни от дребното случаи, в които се приказва за възкресение или възобновление на мъртвите, които до този миг се напират в пръстта, а не в пъкъла. Точният откъс е:
„ Тогава мнозина от спящите в пръстта на земята ще се разсънят – едни за безконечен живот, а други – за позор и постоянно пренебрежение. “
Разбира се, това за първи път е и по този начин нареченото наличие на „ Морална гибел “ или с други думи, човек ще има опция да дефинира своята безконечна орис по отношение на изборите, които е правил през живота си. За пъкълът стартира да се приказва по-обстойно едвам в Новия завет. До него се доближава след деня на Страшния съд. За него Матей написа, че това е систематизиране, в което положителните и неприятните се разделят, както овчарят разделя овцете от козите. Тези, които се разпределят в ляво, са прокълнати и изпратени във безконечния огън при, забележете „ Дявола и неговите ангели “.
В историята на Лазар и богатия, когато единият гуляе, а другият стои в ъгъла и се храни с трохите, двамата се срещат още веднъж след гибелта, Авраам незабавно изпраща богаташа в пъкъла, до момента в който Лазар е взет дружно с него към парадайса. Повече информация за разпределянето, по отношение на греховете, е записан в „ Откровенията на Петър “.
Там всичко стартира с красивата картина на парадайса и несъмнено, подробното изложение на пъкъла. Там убийците отиват при някои от най-злите змии, с цел да бъдат изумени. Богохулницте са принуждавани да изгризат своите устни и да получат огнено алено желязо в очите си. Богатите вървят дрипави и мръсни по остри камъни безпределно. Реално видяно, огромното тестване не е обвързано със загубата на Бог и вярата.
Що се отнася до съдържателя на пъкъла – дяволът, неговата история е малко по-различна. Присъствието му за първи път в Библията идва от Стария завет, където се появява дружно с други „ синове на Бог “. В най-първата си форма, Сатаната е олицетворен като съперник, съблазнител и обвинител на индивида, само че никога не е чистото зло, което познаваме през днешния ден. За същинската същина би трябвало да благодарим на персите, които за към 200 години са владени от евреите от 530 до 330 година прочие Н. е. Като дуалисти, те постоянно имат идеален образец за положителното и още по-съвършен образец за неприятното.
До появяването на Христос, евреите към този момент са усвоили двете крайности и всичко положително се присъжда на Бог, а всичко неприятно отива в интерес на Сатаната. И до момента в който всяка човешка душа е изпраща в чистилището, което на практика служи за пречистването на греховете – тези грехове, които не са могли да бъдат изкупени по време на земния път – католическата черква счита, че там попадналите хора могат да се поправят. Източноправославната черква, въпреки това, има вяра напълно в концепцията, че сходно помилван може да пристигна, само че единствено посредством молитвите на живите.
Заглавна фотография: By Jeremyboer – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=27421484
