Адаптацията започва от дома - около тази ключова теза се

" Адаптацията стартира от вкъщи " - към тази основна теза се сплотиха участниците в полемиката " Отвъд оцеляването: Преосмисляне на устойчивостта в изменящия се климат ", част от петото издание на Green Transition Forum 5.0. Най-голямото събитие за зелена промяна и стабилно развиване в Централна и Източна Европа се организира от 16 до 20 юни в Sofia Event Center, проведено от Green Transition Forum, Dir.bg и 3Е-news.net.

Green Transition

На живо: Чист промишлен пакт, Черноморски район, синя стопанска система, селско стопанствоНужни са работещи решения, не бюрокрацияБългария предлага основаването на районна банка за продан на данни за водата на Черно море

Експерти и политици от България и чужбина обрисуваха провокациите пред страната ни в подтекста на световното стопляне и нуждата от незабавни и координирани дейности на всички равнища.

Светлана Жекова, член на Експертния съвещателен съвет към Мисията на Европейски Съюз за адаптиране към изменението на климата и някогашен министър на околната среда и водите, откри полемиката с тревожни данни: " Прогнозата за бъдещето е за нарастване на температурите сред 1,6 и 3,1 градуса до 2050 година, а до 2080 година - до 2,9 и 4,1 градуса по Целзий. В някои райони към този момент надхвърляме 1,5 градуса стопляне, което е задачата на Парижкото съглашение. Това ще докара до понижаване на преваляванията с до 40% до 2080 година, което ще направи водата в действителност златно богатство. Наводненията към този момент са естественото злополучие с най-висока периодичност у нас, засягайки приблизително 80 000 души годишно. Макроикономическите последствия от изменението на климата са оценени на загуба сред 1 и 3,5% от Брутният вътрешен продукт за България, според от сюжетите. "

Снимка: Булфото

Жекова акцентира, че България е класифицирана като страна с висок риск от речни и градски наводнения и горски пожари, а икономическите загуби от климатичните промени към този момент възлизат на стотици милиони левове. " Трябва да спрем да мислим за оцеляването и да действаме в този момент, с цел да предотвратим рисковите климатични рискове. Разполагаме с близо 11 милиарда евро по разнообразни европейски стратегии, предопределени за климатични дейности. Имаме създадени тактики и проекти, само че 95% от ограниченията би трябвало да бъдат приложени на локално равнище. Местните управляващи и общности би трябвало да си сътрудничат, с цел да трансфорат националните проекти в действителни дейности за резистентност ", прикани тя.

Д-р Филип Тюлкенс, заместник-мениджър на Мисията на Европейски Съюз за адаптиране към изменението на климата, се включи онлайн от Болоня, където взе участие в среща с локални и районни заинтригувани страни. " В неволя сме ", съобщи той, цитирайки думите на участници във форума. " Трябва да ускорим напредъка си по адаптиране. Това е явно, само че би трябвало да се повтаря още веднъж и още веднъж, тъй като в случай че приказваме единствено за намаляване, не е задоволително. Мисията на Европейски Съюз за адаптиране е предопределена да обслужва районните и локалните управляващи на всички места, в това число в България. Имаме 46 плана, работещи по този въпрос, и виждаме, че районите, които са се възползвали от услугите на задачата, са много удовлетворени. Важно е българските управляващи, които желаят да вземат участие, да повдигнат глас и да изискат помощ. "

Йоана Машич от Световната банка показа опита на институцията в поддръжка на страните за създаване на тактики за адаптиране. " Инвестирането в резистентност има стопански смисъл ", сподели тя, наблягайки тройния дял от сходни ограничения - отбягване на загуби, отключване на стопански капацитет и изгоди за развиването и околната среда. " Трябва да спрем да мислим единствено за вложение в неща, които ни защищават от климатичен и катастрофален риск, а да забележим икономическите изгоди от интелигентните вложения. Световната банка приготвя отчети за климата и развиването за всяка страна, в това число и за България, с цел да подкрепи този развой. Важно е да се намерят способи за хващане на тези облаги, когато се влага в резистентност, а освен за отбягване на загуби. "

Снимка: Булфото

Ричард Смитърс, шеф на Платформата за осъществяване на задачата за адаптиране към изменението на климата (MIP4Adapt), подчертава върху спешността на обстановката: " Адаптацията може да отнеме толкоз време, колкото е належащо на едно дърво да порасне и да донесе изгоди. Трябва да продължим напред занапред нататък по метод, който цели да построи нашата резистентност. Всеки един от нас би трябвало да се приспособява - като субект, като организация, като локална, национална, районна власт. Финансирането на акомодацията би трябвало да стартира от вкъщи. Който и да сте, какъвто и да е бюджетът ви, би трябвало да го преразгледате и да му дадете нов приоритет, с цел да сте сигурни, че е подобаващ за резистентност. Кавалерията не идва, не чакайте. "

Снимка: Булфото

Надежда Бобчева, заместник-кмет на София, показа съответни ограничения, които столицата подхваща. " Климатичните промени засягат нашия живот под най-различна форма ", сподели тя. " Ние започваме да преразглеждаме метода, по който се грижим за зелената система, за водите, за чистотата на атмосферния въздух. Имаме създаден климатичен контракт, в който акомодацията е интегриран съставен елемент. София е един от стоте климатично неутрални града в Европа и сме поели уговорката да понижим излъчванията си с 81% до 2030 година. Това изисква освен огромни вложения, само че и смяна в метода на мислене и работа. Например, засаждаме по-устойчиви дървесни типове, разширяваме зелената система, подобряваме ръководството на водите и насърчаваме чистия градски превоз. "

Снимка: Булфото

Камен Костов, заместник-кмет на Сливен, показа опита на общината в оправянето с провокациите. " Ние също се сблъскваме с топлинни талази и градски топлинен остров ", сподели той. " Разработихме план за зелена инфраструктура, който цели да смекчи тези резултати. Идеята беше целият парк, цялата улица да придобие един зелен тунел или кулоар, в който хората да могат да се разхождат сред двата парка и да се избегне резултатът на топлинния остров. Важно е да се работи с локалните общности и да се ангажират жителите в процеса на адаптиране, тъй като без тяхното присъединяване и схващане, ограниченията няма да бъдат ефикасни. "

Снимка: Булфото

Магдалена Малеева, създател на Gorichka.bg и климатичен деятел, приключи полемиката с прочувствено и въздействащо обръщение, което отекна мощно в залата: " Адаптацията стартира у дома. Аз пребивавам в Симеоново и към този момент не можем да спим, когато има топлинна вълна. Децата ни не могат да спят. Това към този момент е на персонално равнище, всички ще ни засегне. Всяка стотица от градуса има значение. Искам да употребявам случая, че Надежда е тук, и когато си приказваме, че няма задоволително пари за климатична акомодация, аз предлагам Софийска община, колкото може по-бързо, да стартира да ползва мярката за градските градини. Това е нещо, за което не трябват пари, а единствено предпочитание и смяна в настройките. Имаме създаден справочник, София План създадоха карта на евентуалните терени, има готови промени в наредбата. Това е нещо, което може да се случи бързо и да има голям резултат. Защото, когато приказваме за акомодация, не би трябвало да мислим единствено за огромни инфраструктурни планове. Трябва да мислим и за дребните, ежедневни неща, които всеки от нас може да направи. И градските градини са тъкмо подобен образец - те усъвършенстват микроклимата, основават зелени пространства, предизвикват биоразнообразието и най-важното - ангажират общността. Това е нещо, което можем да създадем незабавно, без да чакаме огромни бюджети. "

Снимка: Булфото

Малеева прикани за по-бързо намиране на консенсус по значимите въпроси и за по-голяма емпатия в диалозите за климатичните промени. " Нека не се изпокарваме за въглищата или за ветрогенераторите в морето ", сподели тя. " Нека да намерим общ език и да работим дружно за решения, които са положителни за всички. Защото, в случай че не го създадем, ще загубим доста повече от това, което си мислим. "

Дискусията " Отвъд оцеляването " ясно очерта нуждата от незабавни и координирани дейности за адаптиране към климатичните промени в България. Участниците се сплотиха към тезата, че акомодацията не е просто въпрос на оцеляване, а опция за създаване на по-устойчиво и проспериращо бъдеще. Финансирането е налично, само че основни са знанията, политическата воля и ангажираността на всички равнища - от национално до локално, от институции до всеки обособен жител. Защото, както сподели Магдалена Малеева, всяка стотица от градуса има значение.