Тайната история за ролята на САЩ във войната в Украйна
Адам Ентоус,
" Ню Йорк таймс "
Това е неразказаната история на скритата роля на Америка в украинските военни интервенции против нахлуващата войска на Русия. В продължение на повече от година Адам Ентоус организира над 300 изявленията с държавни, военни и разследващи чиновници в Украйна, Съединени американски щати, Англия, Германия, Полша, Белгия, Латвия, Литва, Естония и Турция.
В една пролетна заран, два месеца откакто войските на Владимир Путин навлизат в Украйна, ескорт от необозначени коли стига гладко до ъгъла на киевска улица и взима двама мъже на междинна възраст в цивилни облекла.
Излизайки от града, конвоят - обслужван от английски командоси без униформи, само че тежко въоръжени - изминава 400 благи на запад до полската граница. Преминаването става безпроблемно - с дипломатически паспорти. По-нататък те стигат до летище Ржешув-Ясьонка, където чака товарен аероплан С-130.
Пътниците са висши украински генерали. Тяхната дестинация е " Clay Kaserne ", щабът на армията на Съединени американски щати за Европа и Африка във Висбаден, Германия. Тяхната задача е да оказват помощ за изковаването на това, което щеше да стане една от най-строго защитаваните секрети на войната в Украйна.
Един от мъжете, генерал-лейтенант Михайло Забродски, си спомня, че са го извели по стълбите до пътека с аспект към аудиторията „ Тони Бас “ в гарнизона. Преди войната тя е била спортна зала, употребена за събрания на всички командири, осъществявания на армейския оркестър и скаутски надпревари по бойни спортове. Сега военачалник Забродски гледа надолу към офицерите от съдружните страни, които зад бариера от спонтанни кабинети провеждат първите западни доставки за Украйна на артилерийски батареи М777 и 155-милиметрови снаряди.
След това той е въведен в кабинета на генерал-лейтенант Кристофър Т. Донахю, пълководец на 18-и въздушнодесантен корпус, който предлага партньорство.
Това партньорство в региона на разузнаването, тактиката, планирането и технологиите ще се трансформира в скрито оръжие на по този начин нареченото от администрацията на Байдън изпитание за избавяне на Украйна и отбрана на застрашения ред след Втората международна война.
Днес този ред - дружно със отбраната на украинската земя - е на ръба, защото президентът Тръмп се стреми към доближаване с Путин и дава обещание да постави завършек на войната. За украинците прогнозите не са обнадеждаващи...
Тръмп към този момент е почнал да ликвидира детайли от партньорството, скрепено във Висбаден в оня ден напролет на 2022 година И въпреки всичко следенето на историята му значи да разберем по-добре по какъв начин украинците са съумели да оцелеят в продължение на три дълги години на война, в лицето на доста по-голям, доста по-мощен зложелател.
Със забележителна бистрота Пентагонът предложи обществен лист на оръжията, доставени на Украйна за 66,5 милиарда $, измежду които по последни данни са над половин милиард муниции за леко стрелково оръжие и гранати, 10 000 противотанкови оръжия „ Javelin “, 3000 зенитни системи „ Stinger “, 272 гаубици, 76 танка, 40 ракетни системи за висока подвижност, 20 хеликоптера Ми-17 и три батареи за противовъздушна защита „ Patriot “.
Но следствие на „ Ню Йорк Таймс “ разкрива, че Америка е била въвлечена във войната доста по-интимно и необятно, в сравнение с се смяташе до момента. В сериозни моменти партньорството е било гръбнакът на украинските военни интервенции, в които по американски данни са убити или ранени над 700 000 съветски бойци. (Според Украйна броят на жертвите е 435 000.)
Рамо до рамо в командния център на задачата във Висбаден американски и украински офицери възнамеряват контраатаките на Киев. Огромни старания за събиране на американска разследваща информация са направлявали както цялостната тактика на борбата, по този начин и са предоставяли точна информация за задачите на украинските бойци на терен.
Един от ръководителите на европейското разузнаване си спомня, че е останал сюрпризиран, когато е научил какъв брой надълбоко са се вплели сътрудниците му от НАТО в украинските интервенции. „ Сега те са част от веригата на убийствата “, сподели той.
Водещата концепция на партньорството е, че това тясно съдействие може да разреши на украинците да извършат най-невероятния героизъм - да нанесат пагубен удар на нахлуващите руснаци. И след един сполучлив удар в първите месеци на войната - с помощта на украинската смелост и сръчност, само че и на съветската непросветеност - тази упоритост на новобранеца се появи все по-достижима.
Ранното доказателство за тази обстановка беше акция против една от най-страховитите съветски бойни групи - 58-а войска с комбинирани оръжия. В средата на 2022 година, употребявайки американско разузнаване и информация за ориентиране, украинците обстрелват с ракети щаба на 58-а войска в Херсонска област, убивайки намиращите се там генерали и щабни офицери. Отново и още веднъж групата се открива на друго място. Всеки път американците я откриват и украинците я унищожават.
Далеч на юг сътрудниците се насочват към кримското пристанище Севастопол, където съветският Черноморски флот зарежда военни кораби и подводници с ракети, предопределени за удари по украински цели. В разгара на украинската контраатака през 2022 година рой морски безпилотни летателни апарати с поддръжката на Централно разузнавателно управление на САЩ нападна пристанището, като повреди няколко военни кораба и накара руснаците да стартират да ги изтеглят.
Но в последна сметка партньорството се обтяга, а ходът на войната се трансформира на фона на съревнование, обиди и разнообразни императиви и проекти.
Понякога украинците считат американците за властни и контролиращи - първообраз на покровителствените американци. Понякога американците не могат да схванат за какво украинците просто не одобряват положителните препоръки.
Докато американците се концентрират върху измерими, постижими цели, украинците непрекъснато се стремят към огромната победа, към ярката, блестяща премия, което американците виждат. Украинците, от своя страна, постоянно виждат, че американците ги задържат. Украинците желаят да завоюват войната с цялостна мощ, а американците, даже и да споделят тази вяра, желаят да са сигурни, че украинците няма да я изгубят.
С извоюването на по-голяма автономност в границите на партньорството украинците стартират все по-често да пазят желанията си в загадка. Постоянно се ядосват, че американците не могат или не желаят да им дават всички оръжия и друго съоръжение, което те желаят. Американците, от своя страна, се гневят от голословните съгласно тях претенции на украинците, и от нежеланието им да подхващат политически рисковани стъпки за подсилване на доста по-малобройните си сили.
На тактическо равнище партньорството носи успех след успех. И въпреки всичко, в може би основния миг на войната - средата на 2023 година, когато украинците започнаха контранастъпление, с цел да запазят инерцията след триумфите от първата година - тактиката, създадена във Висбаден, става жертва на вътрешнополитическите битки в Украйна.
Президентът Володимир Зеленски се опълчва на своя боен шеф (и евентуален противник на изборите), а военният шеф - на упорития си зависещ пълководец. Когато Зеленски застава на страната на подчинения, украинските сили влагат големи запаси в безплодната акция за отвоюване на разрушения Бахмут. Само няколко месеца по-късно цялата контраатака приключва с крах.
Партньорството действа в сянката на най-дълбокия геополитически боязън - че Путин може да го сметне за нарушаване на алената линия на военна ангажираност и да извърши постоянно отправяните от него нуклеарни закани. Историята на партньорството демонстрира какъв брой близо са били американците и техните съдружници от време на време до тази алена линия, по какъв начин все по-страшните събития са ги принуждавали - съгласно някои прекомерно постепенно - да я придвижват към по-опасни места и по какъв начин деликатно са разработвали протоколи, с цел да останат от безвредната й страна.
Неведнъж администрацията на Байдън позволяваше секрети интервенции, които преди този момент беше забранявала. Американски военни съветници бяха изпращани в Киев, а по-късно им беше разрешавано да пътуват по-близо до бойните дейности. Военни и офицери от Централно разузнавателно управление на САЩ във Висбаден са помогнали да се възнамерява и поддържа акция от украински удари в анексирания от Русия Крим. Накрая военните, а по-късно и Централно разузнавателно управление на САЩ, получиха зелена светлина за нанасяне на точкови удари надълбоко в самата Русия.
Дали прецизното ориентиране, усъвършенствано в битката против терористични групи, ще бъде дейно в спор с една от най-мощните армии в света? Ще стрелят ли украинските артилеристи без съмнение по координати, изпратени от американски офицери на 1300 благи разстояние? Ще заповядат ли украинските командири на пехотинците да влязат в село зад вражеските линии, разчитайки само на разследваща информация и безтелесен американски глас, който ги приканва: „ Там няма никой - тръгвайте “?
Отговорите на тези въпроси - а и на цялата траектория на партньорството - ще зависят от това до каква степен американските и украинските офицери ще си имат взаимно доверие.
„ Никога няма да те излъжа. Ако ме излъжеш, с нас е свършено “, спомня си военачалник Забродски, че военачалник Донахю му е споделил на първата им среща. „ Чувствам се по безусловно същия метод “, отвърнал украинецът.
със съкращения
Превод за " Гласове " Екатерина Грънчарова
" Ню Йорк таймс "
Това е неразказаната история на скритата роля на Америка в украинските военни интервенции против нахлуващата войска на Русия. В продължение на повече от година Адам Ентоус организира над 300 изявленията с държавни, военни и разследващи чиновници в Украйна, Съединени американски щати, Англия, Германия, Полша, Белгия, Латвия, Литва, Естония и Турция.
В една пролетна заран, два месеца откакто войските на Владимир Путин навлизат в Украйна, ескорт от необозначени коли стига гладко до ъгъла на киевска улица и взима двама мъже на междинна възраст в цивилни облекла.
Излизайки от града, конвоят - обслужван от английски командоси без униформи, само че тежко въоръжени - изминава 400 благи на запад до полската граница. Преминаването става безпроблемно - с дипломатически паспорти. По-нататък те стигат до летище Ржешув-Ясьонка, където чака товарен аероплан С-130.
Пътниците са висши украински генерали. Тяхната дестинация е " Clay Kaserne ", щабът на армията на Съединени американски щати за Европа и Африка във Висбаден, Германия. Тяхната задача е да оказват помощ за изковаването на това, което щеше да стане една от най-строго защитаваните секрети на войната в Украйна.
Един от мъжете, генерал-лейтенант Михайло Забродски, си спомня, че са го извели по стълбите до пътека с аспект към аудиторията „ Тони Бас “ в гарнизона. Преди войната тя е била спортна зала, употребена за събрания на всички командири, осъществявания на армейския оркестър и скаутски надпревари по бойни спортове. Сега военачалник Забродски гледа надолу към офицерите от съдружните страни, които зад бариера от спонтанни кабинети провеждат първите западни доставки за Украйна на артилерийски батареи М777 и 155-милиметрови снаряди.
След това той е въведен в кабинета на генерал-лейтенант Кристофър Т. Донахю, пълководец на 18-и въздушнодесантен корпус, който предлага партньорство.
Това партньорство в региона на разузнаването, тактиката, планирането и технологиите ще се трансформира в скрито оръжие на по този начин нареченото от администрацията на Байдън изпитание за избавяне на Украйна и отбрана на застрашения ред след Втората международна война.
Днес този ред - дружно със отбраната на украинската земя - е на ръба, защото президентът Тръмп се стреми към доближаване с Путин и дава обещание да постави завършек на войната. За украинците прогнозите не са обнадеждаващи...
Тръмп към този момент е почнал да ликвидира детайли от партньорството, скрепено във Висбаден в оня ден напролет на 2022 година И въпреки всичко следенето на историята му значи да разберем по-добре по какъв начин украинците са съумели да оцелеят в продължение на три дълги години на война, в лицето на доста по-голям, доста по-мощен зложелател.
Със забележителна бистрота Пентагонът предложи обществен лист на оръжията, доставени на Украйна за 66,5 милиарда $, измежду които по последни данни са над половин милиард муниции за леко стрелково оръжие и гранати, 10 000 противотанкови оръжия „ Javelin “, 3000 зенитни системи „ Stinger “, 272 гаубици, 76 танка, 40 ракетни системи за висока подвижност, 20 хеликоптера Ми-17 и три батареи за противовъздушна защита „ Patriot “.
Но следствие на „ Ню Йорк Таймс “ разкрива, че Америка е била въвлечена във войната доста по-интимно и необятно, в сравнение с се смяташе до момента. В сериозни моменти партньорството е било гръбнакът на украинските военни интервенции, в които по американски данни са убити или ранени над 700 000 съветски бойци. (Според Украйна броят на жертвите е 435 000.)
Рамо до рамо в командния център на задачата във Висбаден американски и украински офицери възнамеряват контраатаките на Киев. Огромни старания за събиране на американска разследваща информация са направлявали както цялостната тактика на борбата, по този начин и са предоставяли точна информация за задачите на украинските бойци на терен.
Един от ръководителите на европейското разузнаване си спомня, че е останал сюрпризиран, когато е научил какъв брой надълбоко са се вплели сътрудниците му от НАТО в украинските интервенции. „ Сега те са част от веригата на убийствата “, сподели той.
Водещата концепция на партньорството е, че това тясно съдействие може да разреши на украинците да извършат най-невероятния героизъм - да нанесат пагубен удар на нахлуващите руснаци. И след един сполучлив удар в първите месеци на войната - с помощта на украинската смелост и сръчност, само че и на съветската непросветеност - тази упоритост на новобранеца се появи все по-достижима.
Ранното доказателство за тази обстановка беше акция против една от най-страховитите съветски бойни групи - 58-а войска с комбинирани оръжия. В средата на 2022 година, употребявайки американско разузнаване и информация за ориентиране, украинците обстрелват с ракети щаба на 58-а войска в Херсонска област, убивайки намиращите се там генерали и щабни офицери. Отново и още веднъж групата се открива на друго място. Всеки път американците я откриват и украинците я унищожават.
Далеч на юг сътрудниците се насочват към кримското пристанище Севастопол, където съветският Черноморски флот зарежда военни кораби и подводници с ракети, предопределени за удари по украински цели. В разгара на украинската контраатака през 2022 година рой морски безпилотни летателни апарати с поддръжката на Централно разузнавателно управление на САЩ нападна пристанището, като повреди няколко военни кораба и накара руснаците да стартират да ги изтеглят.
Но в последна сметка партньорството се обтяга, а ходът на войната се трансформира на фона на съревнование, обиди и разнообразни императиви и проекти.
Понякога украинците считат американците за властни и контролиращи - първообраз на покровителствените американци. Понякога американците не могат да схванат за какво украинците просто не одобряват положителните препоръки.
Докато американците се концентрират върху измерими, постижими цели, украинците непрекъснато се стремят към огромната победа, към ярката, блестяща премия, което американците виждат. Украинците, от своя страна, постоянно виждат, че американците ги задържат. Украинците желаят да завоюват войната с цялостна мощ, а американците, даже и да споделят тази вяра, желаят да са сигурни, че украинците няма да я изгубят.
С извоюването на по-голяма автономност в границите на партньорството украинците стартират все по-често да пазят желанията си в загадка. Постоянно се ядосват, че американците не могат или не желаят да им дават всички оръжия и друго съоръжение, което те желаят. Американците, от своя страна, се гневят от голословните съгласно тях претенции на украинците, и от нежеланието им да подхващат политически рисковани стъпки за подсилване на доста по-малобройните си сили.
На тактическо равнище партньорството носи успех след успех. И въпреки всичко, в може би основния миг на войната - средата на 2023 година, когато украинците започнаха контранастъпление, с цел да запазят инерцията след триумфите от първата година - тактиката, създадена във Висбаден, става жертва на вътрешнополитическите битки в Украйна.
Президентът Володимир Зеленски се опълчва на своя боен шеф (и евентуален противник на изборите), а военният шеф - на упорития си зависещ пълководец. Когато Зеленски застава на страната на подчинения, украинските сили влагат големи запаси в безплодната акция за отвоюване на разрушения Бахмут. Само няколко месеца по-късно цялата контраатака приключва с крах.
Партньорството действа в сянката на най-дълбокия геополитически боязън - че Путин може да го сметне за нарушаване на алената линия на военна ангажираност и да извърши постоянно отправяните от него нуклеарни закани. Историята на партньорството демонстрира какъв брой близо са били американците и техните съдружници от време на време до тази алена линия, по какъв начин все по-страшните събития са ги принуждавали - съгласно някои прекомерно постепенно - да я придвижват към по-опасни места и по какъв начин деликатно са разработвали протоколи, с цел да останат от безвредната й страна.
Неведнъж администрацията на Байдън позволяваше секрети интервенции, които преди този момент беше забранявала. Американски военни съветници бяха изпращани в Киев, а по-късно им беше разрешавано да пътуват по-близо до бойните дейности. Военни и офицери от Централно разузнавателно управление на САЩ във Висбаден са помогнали да се възнамерява и поддържа акция от украински удари в анексирания от Русия Крим. Накрая военните, а по-късно и Централно разузнавателно управление на САЩ, получиха зелена светлина за нанасяне на точкови удари надълбоко в самата Русия.
Дали прецизното ориентиране, усъвършенствано в битката против терористични групи, ще бъде дейно в спор с една от най-мощните армии в света? Ще стрелят ли украинските артилеристи без съмнение по координати, изпратени от американски офицери на 1300 благи разстояние? Ще заповядат ли украинските командири на пехотинците да влязат в село зад вражеските линии, разчитайки само на разследваща информация и безтелесен американски глас, който ги приканва: „ Там няма никой - тръгвайте “?
Отговорите на тези въпроси - а и на цялата траектория на партньорството - ще зависят от това до каква степен американските и украинските офицери ще си имат взаимно доверие.
„ Никога няма да те излъжа. Ако ме излъжеш, с нас е свършено “, спомня си военачалник Забродски, че военачалник Донахю му е споделил на първата им среща. „ Чувствам се по безусловно същия метод “, отвърнал украинецът.
със съкращения
Превод за " Гласове " Екатерина Грънчарова
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ