Необичайната, но вдъхновяваща история на Човекът дърво
Абул Баджандар, именуван " Човекът дърво ", страда от извънредно и извънредно положение. Претърпял е голям брой интервенции, преодолявайки големи трудности по пътя си. Въпреки това с непоколебима увереност и благодарение на редица медицински специалисти, преди няколко години той претърпява значим и паметен миг - още веднъж може да държи щерка си в ръцете си.
Двойката, която осинови момиче с рядко заболяване, само че я направи първенец
Една вдъхновяваща история
Въпреки че не е заразно, това наследствено заболяване няма трайно лекуване и интервенциите обезпечават единствено краткотрайно облекчение. Рядкото положение " епидермодисплазия веруциформис (EV) " предизвиква разпространяване на брадавици по цялото тяло.
Абул не е единственият, изправен пред тези предизвикателства; други по света също се оправят с този синдром. Синдромът предизвиква сходни на брадавици кожни израстъци, които наподобяват на дървесна кора. Първоначално дребни, тези израстъци могат да набъбнат доста, причинявайки доста огромно увреждане на засегнатите.
Първите признаци на заболяването му стартират по време на юношеството, когато дребни брадавици се появяват по тялото му на към 13 или 14-годишна възраст. За страдание, с напредването на възрастта, положението бързо се утежнява, разпространявайки се в разнообразни елементи на тялото му. Абул опитва с разнообразни обичайни медикаменти и нито едно не дава облекчение. Той също така търси помощ от голям брой лекари, само че за жалост те не могат да предложат решение. " Бях потиснат и некадърен да бъда част от обществото ", споделя той пред Bright Side. Но въпреки всичко съумява.
След поредност от 16 интервенции, осъществени от 2016 година до 2017 година в Dhaka Medical College Hospital в Дака, Бангладеш, Абул Баджандар постига нещо, което не е вярвал, че ще му се случи - той най-сетне може да прегърне щерка си още веднъж. Тези операции са ориентирани към унищожаване на сходните на кора израстъци от ръцете и краката му, осигурявайки лъч вяра в битката му против Синдрома на индивида дърво.
Баджандар не крие дълбокото благополучие, което изпитва да прекарва време с щерка си, като акцентира желанието си да живее обикновено: " Ако се възстановя от това, желая да работя още веднъж, да изградя дребен бизнес, с цел да оказвам помощ на дъщеря си в образованието и да им дам добър живот. " Думите му показват решимостта му да преодолее трудностите на необикновеното си положение и мощната му отдаденост да обезпечи по-светло бъдеще за фамилията си.
В тежката борба на Абул Баджандар със Синдрома на индивида дърво, той намира мощ в непрекъснатата поддръжка на брачната половинка и майка си. Въпреки непрекъснатото утежняване на положението му, тяхното непоколебимо наличие му предлага разтуха и мотивация. Размишлявайки върху дълбокото влияние на бащинството, Баджандар споделя: " Когато щерка ми се роди, тя още веднъж ми донесе вярата за живот. Не желаех да я оставя като сираче. Чувствах, че би трябвало да пребивавам за нея. "
Въпреки обезсърчаващото завръщане на положението му, Абул Баджандар остава оптимист, заявявайки: " Единствената ми фантазия е да се възстановя от тази обстановка и да пребивавам здравословен живот. " Той поддържа убеждението, че един ден би трябвало да има лек за заболяването му.
Момиченцето, което се ражда и живее без нос
Един дребен войник
Неговите сърдечни думи отразяват освен личните му битки, само че и повсеместен блян за положително здраве и благоденствие. Постоянният оптимизъм на Баджандар е явен: " Всичко, което мога да кажа е, че в действителност имам вяра и се надявам, че съществува лек за тази болест. " Въпреки несгодите, духът му остава непреклонен, като скъп образец за всички тези, които са изправени пред необикновени и сложни медицински положения.
Двойката, която осинови момиче с рядко заболяване, само че я направи първенец
Една вдъхновяваща история
Въпреки че не е заразно, това наследствено заболяване няма трайно лекуване и интервенциите обезпечават единствено краткотрайно облекчение. Рядкото положение " епидермодисплазия веруциформис (EV) " предизвиква разпространяване на брадавици по цялото тяло.
Абул не е единственият, изправен пред тези предизвикателства; други по света също се оправят с този синдром. Синдромът предизвиква сходни на брадавици кожни израстъци, които наподобяват на дървесна кора. Първоначално дребни, тези израстъци могат да набъбнат доста, причинявайки доста огромно увреждане на засегнатите.
Първите признаци на заболяването му стартират по време на юношеството, когато дребни брадавици се появяват по тялото му на към 13 или 14-годишна възраст. За страдание, с напредването на възрастта, положението бързо се утежнява, разпространявайки се в разнообразни елементи на тялото му. Абул опитва с разнообразни обичайни медикаменти и нито едно не дава облекчение. Той също така търси помощ от голям брой лекари, само че за жалост те не могат да предложат решение. " Бях потиснат и некадърен да бъда част от обществото ", споделя той пред Bright Side. Но въпреки всичко съумява.
След поредност от 16 интервенции, осъществени от 2016 година до 2017 година в Dhaka Medical College Hospital в Дака, Бангладеш, Абул Баджандар постига нещо, което не е вярвал, че ще му се случи - той най-сетне може да прегърне щерка си още веднъж. Тези операции са ориентирани към унищожаване на сходните на кора израстъци от ръцете и краката му, осигурявайки лъч вяра в битката му против Синдрома на индивида дърво.
Баджандар не крие дълбокото благополучие, което изпитва да прекарва време с щерка си, като акцентира желанието си да живее обикновено: " Ако се възстановя от това, желая да работя още веднъж, да изградя дребен бизнес, с цел да оказвам помощ на дъщеря си в образованието и да им дам добър живот. " Думите му показват решимостта му да преодолее трудностите на необикновеното си положение и мощната му отдаденост да обезпечи по-светло бъдеще за фамилията си.
В тежката борба на Абул Баджандар със Синдрома на индивида дърво, той намира мощ в непрекъснатата поддръжка на брачната половинка и майка си. Въпреки непрекъснатото утежняване на положението му, тяхното непоколебимо наличие му предлага разтуха и мотивация. Размишлявайки върху дълбокото влияние на бащинството, Баджандар споделя: " Когато щерка ми се роди, тя още веднъж ми донесе вярата за живот. Не желаех да я оставя като сираче. Чувствах, че би трябвало да пребивавам за нея. "
Въпреки обезсърчаващото завръщане на положението му, Абул Баджандар остава оптимист, заявявайки: " Единствената ми фантазия е да се възстановя от тази обстановка и да пребивавам здравословен живот. " Той поддържа убеждението, че един ден би трябвало да има лек за заболяването му.
Момиченцето, което се ражда и живее без нос
Един дребен войник
Неговите сърдечни думи отразяват освен личните му битки, само че и повсеместен блян за положително здраве и благоденствие. Постоянният оптимизъм на Баджандар е явен: " Всичко, което мога да кажа е, че в действителност имам вяра и се надявам, че съществува лек за тази болест. " Въпреки несгодите, духът му остава непреклонен, като скъп образец за всички тези, които са изправени пред необикновени и сложни медицински положения.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ