Абу Дис - "кварталът", който не иска да е "столица на Палестина"
Абу Дис - столица на самостоятелна Палестина? Може би в очите на Доналд Тръмп, само че не и за палестинците Мохамед, Халед и Ияра, които гледат скептично на американския план, сложил столицата на една бъдеща палестинска страна в това предградие на Ерусалим. Американският президент очерта във вторник във Вашингтон мирния си проект за Близкия изток, наименуван " договорката на века ", в която обаче палестинците не имат вяра.
Проектът отрежда на Израел противоречивия град Ерусалим - туптящото сърце на монотеистичните религии, който получава съгласно статут на " неделима " столица. И планува основаването на палестинска страна, в отчасти орязан тип.
Столицата ѝ съгласно него ще бъде ситуирана в част от Ерусалим източно или северно от " бариерата за сигурност ". Кварталите зад нея исторически са част от града, само че бяха разграничени от него с бетонна стена, издигната при започване на 2000-те по време на втората интифада, палестинското въстание.
Американският документ показва квартала Абу Дис за възможна столица на Палестина, добавяйки, че той би могъл да получи името Ал Кудс - " заветен ", както арабите назовават Ерусалим. На доктрина единствено няколко минути път с кола разделят светите места в Стария град от Абу Дис, в случай че минеш като на слалом из квартала Рас ал Амуд сред колите на туристите, прииждащи в Ерусалим.
На едно кръгово кръстовище обаче джипиесът отхвърля - пътят е препречен от бетонна стена. И волю-неволю, караш още веднъж нагоре, след това надолу, след това на зигзаг, излизаш отново на автомагистралата, минаваш контролно-пропусквателен пункт, прекосяваш някакво село със зейнали дупки по пътя, оставяш зад тила си едно бунище, сетне гробище за коли - чак тогава пристигаш в Абу Дис след трийсетина минути зад кормилото.
© Associated Press
Изоставена от палестинците постройка на парламент
" Предпочитам Ерусалим "
Пред погледа на локалните хора се издига - отвъд стената - Маслиновият рид. Но би трябвало да застанеш на високо място или на някой втори етаж, с цел да видиш Купола на скалата, издигнат на Храмовия рид, третата реликва на исляма.
В сянката на стената, почерняла от пушека на гумите, горени при демонстрации, изпъстрена с рисунки на палестинското знаме и възхвали за палестинските " мъченици ", 43-годишният търговец Мохамед Хермас се чуди по какъв начин така кварталът му би могъл да стане столица. " Не виждам това да ми е някак от изгода - дали столицата ще е в Ерусалим или тук. Никъде няма концепция за нашето бъдеще ", споделя той пред казана с врящо масло, в който танцуват топчета фалафел.
Друг палестинец - Сами, наподобява е подготвен на компромис: " Държавата и религията би трябвало да са разделени; щом позволяват да се молим в Ал Акса, столицата може да бъде и другаде ". " Но в действителност избирам Ерусалим ", прибавя той. Палестинските ръководители жигосаха американския проект по доста аргументи, по-специално тъй като дава Ерусалим на Израел.
Според Сами - юноша със скъсани дънки и татко на семейство, нещата все по този начин опират основно до работните места и заплатите. А заплатите зависят сега от достъпа до другата страна, тази зад разграничителната преграда. " Тук работим за 80 шекела на ден (21 евро), а в Израел ти дават 400 шекела (105 евро) за същата работа ", споделя той.
Така наподобява в Ерусалим израелската преграда в региона на Абу Дис
Парламентът в Абу Дис
Преди втората интифада, преди построяването на стената жителите на Абу Дис ходеха до другите елементи на Ерусалим, с цел да пазарят, да учат, да работят. Абу Дис " не би трябвало, не може да е столицата. (Ерусалим) би трябвало да бъде едно цяло, град, из който да се движат всички ", декларира Ияра - жителка на Ерусалим, която минава отвъд и оттук стената по няколко пъти седмично, тъй като следва в локалния университет.
Палестинската самостоятелна власт стартира да строи в Абу Дис постройка за Народното събрание, само че в последна сметка го разположи в Рамалла. Днес каменната сграда в песъчлив цвят е сгушена на метри от бетонната стена.
От кабинета си в библиотеката на Абу Дис, където се пазят преписките по наследствата на ерусалимските фамилии, Халед Елиян може да съзерцава по едно и също време незавършения парламент и в далечината - Купола на скалата.
" Абу Дис е част от Ерусалим, един от кварталите на града, не е обособен град. Абу Дис няма по какъв начин да е столицата ", споделя той, щом допушва цигарата си. " Стената ни сложи в изолираност. Целта беше да ни раздели от Ерусалим. Тръмп и (премиерът на Израел Бенямин) Нетаняху се мъчат да ни продадат една заблуда ", твърди той./БТА
Проектът отрежда на Израел противоречивия град Ерусалим - туптящото сърце на монотеистичните религии, който получава съгласно статут на " неделима " столица. И планува основаването на палестинска страна, в отчасти орязан тип.
Столицата ѝ съгласно него ще бъде ситуирана в част от Ерусалим източно или северно от " бариерата за сигурност ". Кварталите зад нея исторически са част от града, само че бяха разграничени от него с бетонна стена, издигната при започване на 2000-те по време на втората интифада, палестинското въстание.
Американският документ показва квартала Абу Дис за възможна столица на Палестина, добавяйки, че той би могъл да получи името Ал Кудс - " заветен ", както арабите назовават Ерусалим. На доктрина единствено няколко минути път с кола разделят светите места в Стария град от Абу Дис, в случай че минеш като на слалом из квартала Рас ал Амуд сред колите на туристите, прииждащи в Ерусалим.
На едно кръгово кръстовище обаче джипиесът отхвърля - пътят е препречен от бетонна стена. И волю-неволю, караш още веднъж нагоре, след това надолу, след това на зигзаг, излизаш отново на автомагистралата, минаваш контролно-пропусквателен пункт, прекосяваш някакво село със зейнали дупки по пътя, оставяш зад тила си едно бунище, сетне гробище за коли - чак тогава пристигаш в Абу Дис след трийсетина минути зад кормилото.
© Associated Press
Изоставена от палестинците постройка на парламент
" Предпочитам Ерусалим "
Пред погледа на локалните хора се издига - отвъд стената - Маслиновият рид. Но би трябвало да застанеш на високо място или на някой втори етаж, с цел да видиш Купола на скалата, издигнат на Храмовия рид, третата реликва на исляма.
В сянката на стената, почерняла от пушека на гумите, горени при демонстрации, изпъстрена с рисунки на палестинското знаме и възхвали за палестинските " мъченици ", 43-годишният търговец Мохамед Хермас се чуди по какъв начин така кварталът му би могъл да стане столица. " Не виждам това да ми е някак от изгода - дали столицата ще е в Ерусалим или тук. Никъде няма концепция за нашето бъдеще ", споделя той пред казана с врящо масло, в който танцуват топчета фалафел.
Друг палестинец - Сами, наподобява е подготвен на компромис: " Държавата и религията би трябвало да са разделени; щом позволяват да се молим в Ал Акса, столицата може да бъде и другаде ". " Но в действителност избирам Ерусалим ", прибавя той. Палестинските ръководители жигосаха американския проект по доста аргументи, по-специално тъй като дава Ерусалим на Израел.
Според Сами - юноша със скъсани дънки и татко на семейство, нещата все по този начин опират основно до работните места и заплатите. А заплатите зависят сега от достъпа до другата страна, тази зад разграничителната преграда. " Тук работим за 80 шекела на ден (21 евро), а в Израел ти дават 400 шекела (105 евро) за същата работа ", споделя той.
Така наподобява в Ерусалим израелската преграда в региона на Абу Дис
Парламентът в Абу Дис
Преди втората интифада, преди построяването на стената жителите на Абу Дис ходеха до другите елементи на Ерусалим, с цел да пазарят, да учат, да работят. Абу Дис " не би трябвало, не може да е столицата. (Ерусалим) би трябвало да бъде едно цяло, град, из който да се движат всички ", декларира Ияра - жителка на Ерусалим, която минава отвъд и оттук стената по няколко пъти седмично, тъй като следва в локалния университет.
Палестинската самостоятелна власт стартира да строи в Абу Дис постройка за Народното събрание, само че в последна сметка го разположи в Рамалла. Днес каменната сграда в песъчлив цвят е сгушена на метри от бетонната стена.
От кабинета си в библиотеката на Абу Дис, където се пазят преписките по наследствата на ерусалимските фамилии, Халед Елиян може да съзерцава по едно и също време незавършения парламент и в далечината - Купола на скалата.
" Абу Дис е част от Ерусалим, един от кварталите на града, не е обособен град. Абу Дис няма по какъв начин да е столицата ", споделя той, щом допушва цигарата си. " Стената ни сложи в изолираност. Целта беше да ни раздели от Ерусалим. Тръмп и (премиерът на Израел Бенямин) Нетаняху се мъчат да ни продадат една заблуда ", твърди той./БТА
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ