Насилие без поука и история без смисъл в „Сикарио 2: Солдадо“
„ Абсурдно елементарни “ сюжети – това е определението, което Тейлър Шеридън дава на историите в написаните от него пълнометражни филми, а повода, която акцентира за това определение, е, че желае да се концентрира напълно върху персонажите и личностите на екрана.
В лимитираната си филмография дотук Шеридън се придържаше към тази философия и тя не му донесе нищо друго, с изключение на универсално критическо утвърждение и номинация за „ Оскар “. „ Сикарио “, „ На всяка цена “ и „ Дивата река “ записаха и приемливи финансови приходи за дребните продукционни бюджети, които се изискваха за тяхната изработка.
Но както се досещате по използването ми на минало време, Шеридън не остава правилен на досегашната си креативна философия в „ Сикарио 2: Солдадо “. Резултатът от това е мощно отчаяние за почитателите на типичния му жанр под формата на филм без ясна конструкция и честен център.
Джош Бролин и Бенисио Дел Торо се завръщат към функциите си от първия филм и играта им на екрана е безупречна. След като Дел Торо открадна всяка сцена със свое присъединяване в истинския „ Сикарио “, в продължението Бролин е индивидът, който приковава зрителското внимание и впечатлява с приказен жестомимичен надзор в най-драматичните моменти за неговия персонаж, на който е заложена и най-сериозна трансформация в хода на действието.
Проблемът пред двамата потвърдено положителни артисти е, че са във филм без протагонист и антагонист, и затова, без морална поука от действието на екрана. Докато в първия „ Сикарио “ моралният център на сюжета се предоставяше от героинята на Емили Блънт, от чиято позиция се проследяваше и историята, в продължението антигероите на Бролин и Дел Торо са сами.
Лентата илюстрира техните две сюжетни линии, наред с тази на новоизлюпен млад нарушител от разбъркан генезис. Действието наблюдава неговото проваляне в подземния свят на мексиканско-американската граница редом с кървавите завършения на основните герои. Макар и да произлиза от честно семейство с покрив над главата, той взема решение да се включи в локалния картел за причина, която не може да бъде дефинирана като нещо по-различно от обикновена лакомия.
Само една от тези три сюжетни линии доближава нещо, което да може да се приближи до определението за термина „ умозаключение “ – тази на героя на Джош Бролин. След като в хода на първия филм той е илюстриран като безсъвестен, себелюбив и способен наемник, действието в продължението постепенно и последователно го довежда до честен компромис и смяна в отношението, които артистът илюстрира ужасно съвсем без никакви написани реплики на екрана.
Функцията на антагонист в неговата сюжетна линия си трансферират мексиканските картели и американските бюрократи. Бенисио Дел Торо няма този шанс. След като и неговият персонаж е вкаран в действието, с цел да се бори с картелите, героят му Алехандро Гилик просто затъва в поредност от сантиментални опити да избави дребната щерка на локален наркобос, които наподобяват тотално неестествено и необяснимо за човек, който екзекутира безогледно цялото семейство на различен разбойник, в това число двете му деца, в края на първия „ Сикарио “.
Що се отнася до сюжетната линия на младежа на границата сред Мексико и Щатите, то тя несъмнено е най-фрустрираща за следене на екрана, защото на персонажа са заложени изрично негативни качества, които не довеждат до никакво отмъщение. Той изоставя фамилията си, с цел да стане трафикант на хора и съвсем убива собственоръчно Гилик, единствено с цел да бъде пощаден в края на действието.
Това евентуално е първото ми критическо ревю за този уебсайт, в което си разрешавам да преразкажа една част от действието наред с мненията ми върху него. В този смисъл съм задължен да поднеса извинения, в случай че несъзнателно съм дал спойлери по отношение на кино лентата, само че задачата на моя преразказ е да покажа какъв брой
нехарактерен за сценариста Тейлър Шеридън филм е „ Сикарио 2: Солдадо “.
Никакъв честен център, никакво обръщение, комплицирана и тотално объркана конструкция от персонажи – това са дефекти, които във всеки един от предходните филми на Шеридън бяха блестящи преимущества. А поради тежката и извънредно близка до обществената действителност тема в неговите филми, посланията са от изключителна значимост за тяхното зрителско и критическо усещане.
„ Сикарио 2: Солдадо “ действа добре само на базисното, обикновено ниво на екшън филм. Режисьорът Стефано Солима прави американския си дебют с умело режисирана лента с функционална, практична визия, въпреки и да остава надалеч от майсторството и усета, засвидетелствани от Дени Вилньов и именития оператор Роджър Дикинс в първия „ Сикарио “.
Финалният нехарактерен за Шеридън детайл от сюжетната конструкция е крещящо отвореният край.
Трети „ Сикарио “ може да изясни редица от парадоксалните детайли в действието на втория филм и самичък по себе си да бъде отговарящ свършек на трилогия. Но това няма да промени фактът, че „ Солдадо “ е неприлично, незавършено и тъпо продължение на надалеч по-добър предходник – и първо леке върху безупречната дотук кариера на неговия сценарист.
Четете още за кино:
Най-очакваните касови филми това лято
Филмовите продължения с дами, които желаеме да забележим
Как „ Междузвездни войни “ станаха междурасови
За още любопитно наличие от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
В лимитираната си филмография дотук Шеридън се придържаше към тази философия и тя не му донесе нищо друго, с изключение на универсално критическо утвърждение и номинация за „ Оскар “. „ Сикарио “, „ На всяка цена “ и „ Дивата река “ записаха и приемливи финансови приходи за дребните продукционни бюджети, които се изискваха за тяхната изработка.
Но както се досещате по използването ми на минало време, Шеридън не остава правилен на досегашната си креативна философия в „ Сикарио 2: Солдадо “. Резултатът от това е мощно отчаяние за почитателите на типичния му жанр под формата на филм без ясна конструкция и честен център.
Джош Бролин и Бенисио Дел Торо се завръщат към функциите си от първия филм и играта им на екрана е безупречна. След като Дел Торо открадна всяка сцена със свое присъединяване в истинския „ Сикарио “, в продължението Бролин е индивидът, който приковава зрителското внимание и впечатлява с приказен жестомимичен надзор в най-драматичните моменти за неговия персонаж, на който е заложена и най-сериозна трансформация в хода на действието.
Проблемът пред двамата потвърдено положителни артисти е, че са във филм без протагонист и антагонист, и затова, без морална поука от действието на екрана. Докато в първия „ Сикарио “ моралният център на сюжета се предоставяше от героинята на Емили Блънт, от чиято позиция се проследяваше и историята, в продължението антигероите на Бролин и Дел Торо са сами.
Лентата илюстрира техните две сюжетни линии, наред с тази на новоизлюпен млад нарушител от разбъркан генезис. Действието наблюдава неговото проваляне в подземния свят на мексиканско-американската граница редом с кървавите завършения на основните герои. Макар и да произлиза от честно семейство с покрив над главата, той взема решение да се включи в локалния картел за причина, която не може да бъде дефинирана като нещо по-различно от обикновена лакомия.
Само една от тези три сюжетни линии доближава нещо, което да може да се приближи до определението за термина „ умозаключение “ – тази на героя на Джош Бролин. След като в хода на първия филм той е илюстриран като безсъвестен, себелюбив и способен наемник, действието в продължението постепенно и последователно го довежда до честен компромис и смяна в отношението, които артистът илюстрира ужасно съвсем без никакви написани реплики на екрана.
Функцията на антагонист в неговата сюжетна линия си трансферират мексиканските картели и американските бюрократи. Бенисио Дел Торо няма този шанс. След като и неговият персонаж е вкаран в действието, с цел да се бори с картелите, героят му Алехандро Гилик просто затъва в поредност от сантиментални опити да избави дребната щерка на локален наркобос, които наподобяват тотално неестествено и необяснимо за човек, който екзекутира безогледно цялото семейство на различен разбойник, в това число двете му деца, в края на първия „ Сикарио “.
Що се отнася до сюжетната линия на младежа на границата сред Мексико и Щатите, то тя несъмнено е най-фрустрираща за следене на екрана, защото на персонажа са заложени изрично негативни качества, които не довеждат до никакво отмъщение. Той изоставя фамилията си, с цел да стане трафикант на хора и съвсем убива собственоръчно Гилик, единствено с цел да бъде пощаден в края на действието.
Това евентуално е първото ми критическо ревю за този уебсайт, в което си разрешавам да преразкажа една част от действието наред с мненията ми върху него. В този смисъл съм задължен да поднеса извинения, в случай че несъзнателно съм дал спойлери по отношение на кино лентата, само че задачата на моя преразказ е да покажа какъв брой
нехарактерен за сценариста Тейлър Шеридън филм е „ Сикарио 2: Солдадо “.
Никакъв честен център, никакво обръщение, комплицирана и тотално объркана конструкция от персонажи – това са дефекти, които във всеки един от предходните филми на Шеридън бяха блестящи преимущества. А поради тежката и извънредно близка до обществената действителност тема в неговите филми, посланията са от изключителна значимост за тяхното зрителско и критическо усещане.
„ Сикарио 2: Солдадо “ действа добре само на базисното, обикновено ниво на екшън филм. Режисьорът Стефано Солима прави американския си дебют с умело режисирана лента с функционална, практична визия, въпреки и да остава надалеч от майсторството и усета, засвидетелствани от Дени Вилньов и именития оператор Роджър Дикинс в първия „ Сикарио “.
Финалният нехарактерен за Шеридън детайл от сюжетната конструкция е крещящо отвореният край.
Трети „ Сикарио “ може да изясни редица от парадоксалните детайли в действието на втория филм и самичък по себе си да бъде отговарящ свършек на трилогия. Но това няма да промени фактът, че „ Солдадо “ е неприлично, незавършено и тъпо продължение на надалеч по-добър предходник – и първо леке върху безупречната дотук кариера на неговия сценарист.
Четете още за кино:
Най-очакваните касови филми това лято
Филмовите продължения с дами, които желаеме да забележим
Как „ Междузвездни войни “ станаха междурасови
За още любопитно наличие от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ