Абсурдните истории от реалния живот на Пловдив никога не свършват,

Абсурдните истории от действителния живот на Пловдив в никакъв случай не свършват, изключително към Капана и Стария град, където ежедневно можем да станем очевидци на десетки обстановки, почтени за сюжети на късометражни крими продукции.
Прочетете още
Представете си, че живеете в Стария град в Пловдив – един от най-красивите, само че и най-трудни за паркиране региони в града. Улиците са тесни, цялостни с туристи и коли, а места за паркиране за живущите, на практика не съществуват. Една вечер, откакто обикаляте безрезултатно към къщата си, виждате патрулка. Решавате да попитате почтително чиновниците на реда дали можете да спрете до църквата наоколо, тъй като местата пред дома ви са заети.

„ Няма проблем, стига да не пречите “, дават отговор униформените.

После спокоен оставяте колата си на ул. „ Съборна ” 24. Малко по-късно обаче получавате изненада. На стъклото на колата ви чака фиш за 20 лв., публикуван в 22:35 ч., по член 6, алинея 1 от Закона за придвижване по пътищата – „ Участниците в придвижването са длъжни да преценяват своето държание със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да контролират или да управляват придвижването по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка ”.

Ядосан, се връщате на мястото, с цел да потърсите пояснение от същите тези служители на реда. И тогава – нова изненада. Патрулката е към момента там, фаровете светят, а вътре – двамата служители на реда, сладко заспали и от тук нататък закона за всички „ спи ”.

Това обаче не е сюжет на късометражна продукция или анекдот, а напълно действителна обстановка, случила се на наш четец.

През това време, измежду нощ, в центъра на града, до момента в който те си „ почиват “, Старият град се е трансформирал в безпорядък – коли, спрели по тротоари, в кръстовища, в зони с стеснен достъп и тн. Няма фишове, няма надзор, няма никой. Или по-точно – има, само че спи.

Ситуацията е по едно и също време комична и тревожна. Гражданинът, към този момент засегнат не от санкцията, а от двойния стандарт, стартира да снима нарушителите по калдъръмените улички. И какво се вижда? Автомобили, паркирани където им падне. Старият град се е трансформирал в музей на паркирането без правила. Явно законът има „ работно време ”, само че естествено както постоянно се случва – не за всички.

Историята е показателна не просто за съответния фиш. Тя разкрива по-дълбок проблем – неналичието на съответен надзор и отводът от действително ръководство на придвижването в емблематичната част на града. Старият град не е просто туристическа дестинация. Той е жив квартал – непрекъснато! С хора, които живеят, заплащат налози и имат потребност от съответна инфраструктура и потребности, а не от клопки, заложени от личната им полиция.

Докато Общината се чуди по какъв начин да контролира достъпа и паркирането, а КАТ разчита на фишове без предизвестие и не за всички, елементарният пловдивчанин се бори самичък против системата. И какво му остава? Да не има вяра на патрулите, даже когато му кимат с схващане. Защото на следващия ден ще го глобят, а по-късно ще си легнат да поспят, до момента в който са на работа. С включени фарове, само че с изключен надзор.