Абсурдна имотна сага
Абсурдна правосъдна сага, в която страната продава собствен парцел на частни лица, а след това ги осъжда да го предадат на свои съседи, че и да им платят обезщетение от 3 500 000 лева, се върти към този момент 20 години по българските съдилища.
Въпросният парцел е хотел „ Пчелина “, който е в едноименната околност сред метох „ Пчелина “ и шосето за Рилски манастир. В него има ресторант и няколко стаи за нощуване, прецизира Struma.bg. Хотелът е прочут като постройката на Държавно стопанско обединение „ Родопа “ – бившето държавно дружество в Дупница. Била е почивна станция на месокомбината. Въведена е в употреба през 1965 година, а през 1968 година е актувана като държавна благосъстоятелност. В нея са почивали работещите в предприятието до оповестяването ѝ на обществена обмен през 1996 година
Тогава дупничанинът Васил Кадийски я купува от страната дружно със земята от 520 кв.м под нея. Взема я на обществена обмен по дело за неплатежоспособност на държавното дружество, приватизирано от „ Теример “ ЕООД – Дупница. Превежда парите в държавния бюджет. Окръжен съд – Кюстендил позволява продажбата и по-късно вписва договорката в „ Държавен вестник”.
През идващите 10 година постройката е осъвременена и обзаведена от Велислав и Милен Кадийски и работи като хотел с ресторант.
Неприятностите за притежателите стартират през 1992 година, когато тогавашният свещеник на Рилския манастир Йоан взема решение, че би трябвало да върне всички земи на манастира, които не са били възобновени на братството, т.е. са изпаднали от листата след одържавяването на манастирските парцели през 1961 година и връщането им в благосъстоятелност на братството през 1991 година
В книгата, издадена от Рилския манастир предходната година, монасите си признават, че хотел „ Пчелина “ в действителност няма нищо общо със остарялата магерница
Игуменът упорства междуведомствени комисии да опишат противозаконното съгласно него строителство в региона на манастира, осъществено на манастирски земи по времето на соца, и същото да бъде отстранено.
В дългия лист с бунгала, павилиони, санаториуми, почивни бази и хотели, издигнати на манастирски земи, игуменът включва и хотел „ Пчелина “. Малко по-късно той обаче самичък ревизира настояването си хотелът да бъде съборен и афишира, че желае друго – той да бъде върнат на манастира, тъй като бил част от прилежащия метох „ Пчелина “. Метохът е архитектурен отбор от здания, монумент на културата под егидата на ЮНЕСКО, и е обособен с ограда и подпорна стена от хотела, само че съгласно Йоан хотелът е не в съседство, а е част от метоха. Развива и изказванието, че преди години Министерството на културата я дало на дупнишкото дружество да я употребява за отмора на служащите, а „ Родопа “ вместо да я върнат след 1991 година на манастира, взели, че я продали. Министерството на културата отхвърля в съда да е вземало постройка от метоха и изобщо да има нещо общо с държавното дружество Държавно стопанско обединение „ Родопа “, и тъй като манастирът пробва да потвърди благосъстоятелност върху постройката на хотела единствено с движимости лица, през 2003 година Окръжен съд – Кюстендил отхвърля желае на Рилския манастир по отношение на хотел „ Пчелина “. Мотивът на съда е, че Рилската света обител не показва никакъв документ за благосъстоятелност върху постройката.
Манастирът апелира решението пред Апелативен съд и този път вади на бял свят документ – единственият документ Опис №8, в който през 1961 година са разказани всички одържавени здания на манастира. В него хотел „ Пчелина “ липсва, тъй като нито една постройка в метоха по параметри не дава отговор на него, само че съгласно някогашния свещеник той е вписан под т. 65. Това е парцел в границите на метох „ Пчелина “ и в действителност е най-старата негова постройка. Представлявала е жилищна постройка, хранилища и канцеларии, така наречен магерница. В разказа е посочен като „ полумасивна сграда на каменни основи, покрита със остарели керемиди, строена 1805 година “.
Магерницата е с друга площ от тази на хотела, в кадастралните карти двете здания имат разнообразни идентификационни номера, само че това не пречи на игумена да поддържа мнението си за еднаквост на двете здания. В хода на процеса за изказванието му от решаващо значение се оказва експертизата на вещото лице Александър Григоров, обещано през 2010 година пред САС. Григоров показва експертиза не въз основа на оглед на място, а на база аерофотоснимки, правени през 1966 година В заключението си за еднаквост на двете здания – остарялата магерница и някогашната почивна станция, той не обръща никакво внимание на другата площ и забележителната раздалеченост на двете здания една от друга, базира се на кубатурата на постройките, с каквато мерна единица са записани множеството от постройките в Опис №8. С няколко аритметични неточности Григоров съумява да натамъни двете кубатури и това се оказва задоволително съображение на висшите магистрати да постановят, че иде тирада за една и съща постройка, т.е. хотелът е някогашната магерница.
20-годишната правосъдна сага няколко пъти стига до София, преглежда се в САС и Върховен касационен съд, още толкоз пъти е връщана и в кюстендилския съд, с цел да се стигне до 2016 година, когато Кадийски губят дефинитивно делото.
Желязната логичност на висшите магистрати е, че в акта за държавна благосъстоятелност на някогашната почивна станция е записано „ Рилски манастир “, което автоматизирано значи, че това е някогашна манастирска благосъстоятелност.
Братята затварят хотела, само че не престават да търсят правдивост. И едвам през 2021 година те получават писмо от Националния институт за недвижимо културно завещание към Министерството на културата, което е изрично – 2-те здания са разнообразни, магерницата е строена през 1805 година, върната е на Рилския манастир, още се намира в метоха и няма нищо общо с някогашната почивна станция на „ Родопа “, която се намира отвън метоха и е на няколко десетки метра от нея.
Неочаквана „ помощ “ идва и от самия Рилски манастир, който предходната година издаде книга със заглавие „ Рилски манастир в най-новото време 1944-2019 година, политика, идеология, религия “, персонално промотирана от сегашния свещеник Евлогий. За написването ѝ е употребена информация от архива на Рилския манастир. На стр. 89 в нея е записано: „ Не по-малко неприятности за манастирското приятелство поражда и ситуацията на метоха „ Пчелина “. През 1956 година там е издигната солидна постройка на Държавно земеделско стопанство в с. Рила с позволение на Околийския национален съвет – гр. Ст. Димитров “. Тоест създателят в прав текст признава, че постройката на „ Родопа “ е строена не от манастира през 1805 година, а от Държавно земеделско стопанство – Рила през 1956 година
Преди няколко месеца идва и третото доказателство в поддръжка на братя Кадийски – копия на данъчна декларация по ЗМДТ, където новият свещеник на Рилския манастир Евлогий заявява пред данъчните управляващи получения по правосъден път хотел „ Пчелина “, категорично акцентирайки, че постройката е издигната през 1958 година
Успоредно с това игуменът насочва и покана до Кадийски да му изплатят невероятната сума от 3 500 000 лева като пропуснати за манастира изгоди от 1996 година до през днешния ден.
Новите доказателства дават съображение на братята да пуснат нова тъжба до Главна прокуратура, където тече досъдебно произвеждане. За да облекчат държавното обвиняване, те го насочват да изиска намиращите се в манастира инвентарни книги на манастирските парцели и тези на някогашния Национален музей Рилски манастир, какъвто е манастирът по времето на социализма, с цел да се съпоставят двата парцела.
„ Йоан скалъпи тази неистина, в този момент новият свещеник Евлогий я поддържа – разясниха пред „ Струма “ братя Кадийски. – Обръщаме се към вас, с цел да може нашият случай да стане публично притежание и да се разбере, че под черните отшелнически раса не се крият светци, а елементарни жители с всички присъщи им човешки дефекти, измежду които е и алчността “.
Въпросният парцел е хотел „ Пчелина “, който е в едноименната околност сред метох „ Пчелина “ и шосето за Рилски манастир. В него има ресторант и няколко стаи за нощуване, прецизира Struma.bg. Хотелът е прочут като постройката на Държавно стопанско обединение „ Родопа “ – бившето държавно дружество в Дупница. Била е почивна станция на месокомбината. Въведена е в употреба през 1965 година, а през 1968 година е актувана като държавна благосъстоятелност. В нея са почивали работещите в предприятието до оповестяването ѝ на обществена обмен през 1996 година
Тогава дупничанинът Васил Кадийски я купува от страната дружно със земята от 520 кв.м под нея. Взема я на обществена обмен по дело за неплатежоспособност на държавното дружество, приватизирано от „ Теример “ ЕООД – Дупница. Превежда парите в държавния бюджет. Окръжен съд – Кюстендил позволява продажбата и по-късно вписва договорката в „ Държавен вестник”.
През идващите 10 година постройката е осъвременена и обзаведена от Велислав и Милен Кадийски и работи като хотел с ресторант.
Неприятностите за притежателите стартират през 1992 година, когато тогавашният свещеник на Рилския манастир Йоан взема решение, че би трябвало да върне всички земи на манастира, които не са били възобновени на братството, т.е. са изпаднали от листата след одържавяването на манастирските парцели през 1961 година и връщането им в благосъстоятелност на братството през 1991 година
В книгата, издадена от Рилския манастир предходната година, монасите си признават, че хотел „ Пчелина “ в действителност няма нищо общо със остарялата магерница
Игуменът упорства междуведомствени комисии да опишат противозаконното съгласно него строителство в региона на манастира, осъществено на манастирски земи по времето на соца, и същото да бъде отстранено.
В дългия лист с бунгала, павилиони, санаториуми, почивни бази и хотели, издигнати на манастирски земи, игуменът включва и хотел „ Пчелина “. Малко по-късно той обаче самичък ревизира настояването си хотелът да бъде съборен и афишира, че желае друго – той да бъде върнат на манастира, тъй като бил част от прилежащия метох „ Пчелина “. Метохът е архитектурен отбор от здания, монумент на културата под егидата на ЮНЕСКО, и е обособен с ограда и подпорна стена от хотела, само че съгласно Йоан хотелът е не в съседство, а е част от метоха. Развива и изказванието, че преди години Министерството на културата я дало на дупнишкото дружество да я употребява за отмора на служащите, а „ Родопа “ вместо да я върнат след 1991 година на манастира, взели, че я продали. Министерството на културата отхвърля в съда да е вземало постройка от метоха и изобщо да има нещо общо с държавното дружество Държавно стопанско обединение „ Родопа “, и тъй като манастирът пробва да потвърди благосъстоятелност върху постройката на хотела единствено с движимости лица, през 2003 година Окръжен съд – Кюстендил отхвърля желае на Рилския манастир по отношение на хотел „ Пчелина “. Мотивът на съда е, че Рилската света обител не показва никакъв документ за благосъстоятелност върху постройката.
Манастирът апелира решението пред Апелативен съд и този път вади на бял свят документ – единственият документ Опис №8, в който през 1961 година са разказани всички одържавени здания на манастира. В него хотел „ Пчелина “ липсва, тъй като нито една постройка в метоха по параметри не дава отговор на него, само че съгласно някогашния свещеник той е вписан под т. 65. Това е парцел в границите на метох „ Пчелина “ и в действителност е най-старата негова постройка. Представлявала е жилищна постройка, хранилища и канцеларии, така наречен магерница. В разказа е посочен като „ полумасивна сграда на каменни основи, покрита със остарели керемиди, строена 1805 година “.
Магерницата е с друга площ от тази на хотела, в кадастралните карти двете здания имат разнообразни идентификационни номера, само че това не пречи на игумена да поддържа мнението си за еднаквост на двете здания. В хода на процеса за изказванието му от решаващо значение се оказва експертизата на вещото лице Александър Григоров, обещано през 2010 година пред САС. Григоров показва експертиза не въз основа на оглед на място, а на база аерофотоснимки, правени през 1966 година В заключението си за еднаквост на двете здания – остарялата магерница и някогашната почивна станция, той не обръща никакво внимание на другата площ и забележителната раздалеченост на двете здания една от друга, базира се на кубатурата на постройките, с каквато мерна единица са записани множеството от постройките в Опис №8. С няколко аритметични неточности Григоров съумява да натамъни двете кубатури и това се оказва задоволително съображение на висшите магистрати да постановят, че иде тирада за една и съща постройка, т.е. хотелът е някогашната магерница.
20-годишната правосъдна сага няколко пъти стига до София, преглежда се в САС и Върховен касационен съд, още толкоз пъти е връщана и в кюстендилския съд, с цел да се стигне до 2016 година, когато Кадийски губят дефинитивно делото.
Желязната логичност на висшите магистрати е, че в акта за държавна благосъстоятелност на някогашната почивна станция е записано „ Рилски манастир “, което автоматизирано значи, че това е някогашна манастирска благосъстоятелност.
Братята затварят хотела, само че не престават да търсят правдивост. И едвам през 2021 година те получават писмо от Националния институт за недвижимо културно завещание към Министерството на културата, което е изрично – 2-те здания са разнообразни, магерницата е строена през 1805 година, върната е на Рилския манастир, още се намира в метоха и няма нищо общо с някогашната почивна станция на „ Родопа “, която се намира отвън метоха и е на няколко десетки метра от нея.
Неочаквана „ помощ “ идва и от самия Рилски манастир, който предходната година издаде книга със заглавие „ Рилски манастир в най-новото време 1944-2019 година, политика, идеология, религия “, персонално промотирана от сегашния свещеник Евлогий. За написването ѝ е употребена информация от архива на Рилския манастир. На стр. 89 в нея е записано: „ Не по-малко неприятности за манастирското приятелство поражда и ситуацията на метоха „ Пчелина “. През 1956 година там е издигната солидна постройка на Държавно земеделско стопанство в с. Рила с позволение на Околийския национален съвет – гр. Ст. Димитров “. Тоест създателят в прав текст признава, че постройката на „ Родопа “ е строена не от манастира през 1805 година, а от Държавно земеделско стопанство – Рила през 1956 година
Преди няколко месеца идва и третото доказателство в поддръжка на братя Кадийски – копия на данъчна декларация по ЗМДТ, където новият свещеник на Рилския манастир Евлогий заявява пред данъчните управляващи получения по правосъден път хотел „ Пчелина “, категорично акцентирайки, че постройката е издигната през 1958 година
Успоредно с това игуменът насочва и покана до Кадийски да му изплатят невероятната сума от 3 500 000 лева като пропуснати за манастира изгоди от 1996 година до през днешния ден.
Новите доказателства дават съображение на братята да пуснат нова тъжба до Главна прокуратура, където тече досъдебно произвеждане. За да облекчат държавното обвиняване, те го насочват да изиска намиращите се в манастира инвентарни книги на манастирските парцели и тези на някогашния Национален музей Рилски манастир, какъвто е манастирът по времето на социализма, с цел да се съпоставят двата парцела.
„ Йоан скалъпи тази неистина, в този момент новият свещеник Евлогий я поддържа – разясниха пред „ Струма “ братя Кадийски. – Обръщаме се към вас, с цел да може нашият случай да стане публично притежание и да се разбере, че под черните отшелнически раса не се крият светци, а елементарни жители с всички присъщи им човешки дефекти, измежду които е и алчността “.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ