Абсурди в закона спират зимния туризъм у нас
Абсурди в няколко законови текста, отнасящи се за категоризацията на ски пистите в България, са сериозна спънка за развиването на зимния туризъм в страната, сподели инспекция на “Труд ”.
Последният образец за загуба, която претърпява вложител поради недомислията в нормативните разпореждания, е от няколко дни – 30 март.
На фейсбук страницата на ски център Ком, намиращ се в Берковския Балкан оповестиха, че макар прелестните условия за зимни спортове и натрупалия сняг, от Комисията за отбрана на потребителите наредили затваряне на оборудванията. Аргументът е, че пистата не е категоризирана.
Както “Труд ” е писал в десетки свои следствия по тематиката, на процедура в България категоризираните писти са доста малко.
Причината е в член 73 от Закона за горите. В него е записано, че смяна на предназначението на поземлени парцели в горски територии се позволява за създаване на ски писти. Но това значи, че с цел да се направи ново трасе, по което хората да карат ски или сноуборд, статутът на земята би трябвало да се промени от горска в урбанизирана територия. При това без промяна на собствеността.
Проблемът е, че никой вложител няма да тръгне да трансформира статут на горска територия за въжен превоз, камо ли за ски писта и да дава десетки милиони за сходна процедура, без да получи собствеността върху въпросната територия. Причината е, че на множеството места тези горски територии са обществена държавна благосъстоятелност.
Отделно вложителят в последна сметка ще би трябвало да заплаща и наем за използването на тези територии на Министерството на земеделието и горите. Така че и в най-оптимален вид ситуацията наподобява по този начин – дават се милиони за смяна на статут и се вършат писти, които се употребяват най-вече 4-5 месеца в годината, а най-после вложителят заплаща и наем, защото не е притежател на земята, върху която са пистите.
Заради това недомислие развиването на зимния туризъм и на Витоша, и в Рила, и в Стара планина не може да стартира, защото модернизацията и построяването на нови писти е блокирано. И ще бъде по този начин, до момента в който не бъдат направени промени в законите, най-много в няколко члена и алинеи от Закона за горите.
Невъзможен
е ремонтът
на лифтове
Заради член 54
от Закона за горите
Заради недомислията в Закона за горите в България е невъзможна и модернизацията на лифтове, която също е част от развиването на зимния туризъм.
Според член 54 от нормативния акт, ремонтът на въжените линии се случва единствено по съществуващите им трасета. Повечето лифтове у нас са морално остарели и би трябвало да се подменят напълно. Тази замяна обаче на процедура е ново строителство. Но с цел да се строи в горска територия, нейното предопределение би трябвало да бъде променено в урбанизирано, както при пистите. А това, както се разбра от текста вляво, е невъзвръщаема инвестиция.
Последният образец за загуба, която претърпява вложител поради недомислията в нормативните разпореждания, е от няколко дни – 30 март.
На фейсбук страницата на ски център Ком, намиращ се в Берковския Балкан оповестиха, че макар прелестните условия за зимни спортове и натрупалия сняг, от Комисията за отбрана на потребителите наредили затваряне на оборудванията. Аргументът е, че пистата не е категоризирана.
Както “Труд ” е писал в десетки свои следствия по тематиката, на процедура в България категоризираните писти са доста малко.
Причината е в член 73 от Закона за горите. В него е записано, че смяна на предназначението на поземлени парцели в горски територии се позволява за създаване на ски писти. Но това значи, че с цел да се направи ново трасе, по което хората да карат ски или сноуборд, статутът на земята би трябвало да се промени от горска в урбанизирана територия. При това без промяна на собствеността.
Проблемът е, че никой вложител няма да тръгне да трансформира статут на горска територия за въжен превоз, камо ли за ски писта и да дава десетки милиони за сходна процедура, без да получи собствеността върху въпросната територия. Причината е, че на множеството места тези горски територии са обществена държавна благосъстоятелност.
Отделно вложителят в последна сметка ще би трябвало да заплаща и наем за използването на тези територии на Министерството на земеделието и горите. Така че и в най-оптимален вид ситуацията наподобява по този начин – дават се милиони за смяна на статут и се вършат писти, които се употребяват най-вече 4-5 месеца в годината, а най-после вложителят заплаща и наем, защото не е притежател на земята, върху която са пистите.
Заради това недомислие развиването на зимния туризъм и на Витоша, и в Рила, и в Стара планина не може да стартира, защото модернизацията и построяването на нови писти е блокирано. И ще бъде по този начин, до момента в който не бъдат направени промени в законите, най-много в няколко члена и алинеи от Закона за горите.
Невъзможен
е ремонтът
на лифтове
Заради член 54
от Закона за горите
Заради недомислията в Закона за горите в България е невъзможна и модернизацията на лифтове, която също е част от развиването на зимния туризъм.
Според член 54 от нормативния акт, ремонтът на въжените линии се случва единствено по съществуващите им трасета. Повечето лифтове у нас са морално остарели и би трябвало да се подменят напълно. Тази замяна обаче на процедура е ново строителство. Но с цел да се строи в горска територия, нейното предопределение би трябвало да бъде променено в урбанизирано, както при пистите. А това, както се разбра от текста вляво, е невъзвръщаема инвестиция.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ