Последните дунавски дракони
Абсурден български абсурд - есетрите в Дунав изчезват, до момента в който износът на хайвер бележи върхове
Един от най-големите парадокси в актуалната българска стопанска система и екология се разкрива в огромно следствие на положението на есетровите популации в река Дунав. Докато страната ни се утвърждава като международен водач в износа на черен хайвер от аквакултури с продукция за милиони евро, дивите " дунавски дракони " са изправени пред цялостно заличаване поради бракониерство, корупция и неефикасен надзор, сочи следствие на вестник, оповестено през днешния ден.
Абсурдът на статистиката
Данните, събрани от Световния фонд за дивата природа (WWF) и държавните институции, разкриват стряскащо противоречие в битката с бракониерството. За интервала сред 2016 и 2023 година българските управляващи са иззели общо 988 кърмака – неразрешени риболовни уреди с остри куки, чиято обща дължина надвишава 37 километра.
Въпреки голямото количество иззети уреди, за същия интервал в България са регистрирани едвам три случая на нелегално уловени есетри. За съпоставяне, в прилежащите Румъния и Украйна хванатите бракониери и риби са стотици. В Румъния са документирани 610 нелегално уловени есетри, а в Украйна – 418.
" Вероятността бракониерите да поемат забележителния риск и да вършат огромни разноски за разполагане на кърмаци, без да получават доходи от улов, е доста ниска ", се показва в отчета на WWF за 2024 година.
Министерство на вътрешните работи: Престъпленията са мъчно доказуеми
От Министерството на вътрешните работи изясняват ниската разкриваемост със спецификата на закононарушението. Според ведомството, кърмаците се разполагат на дъното на реката в дълбоки сектори и са невидими от повърхността.
" За да има състав на закононарушение е належащо да имаме цялост от жертва и причинител. Законодателят не е планувал за това действие, опитът и приготовлението да бъдат наказуеми ", прецизират от Министерство на вътрешните работи в своя формален отговор.
" Пране " на черен хайвер
България изнася над 20 тона хайвер годишно, като цената му доближава до 1700 евро за кг. Разследването обаче разкрива схеми за " изпиране " на нелегално уловена дива риба през легалния пазар. Според изследване на WWF, извършено сред 2016 и 2020 година, четири от 32 тествани проби в български заведения за хранене и магазини са се оказали от диви есетри, чийто улов е строго неразрешен.
Съществуват данни и за следствия на немските управляващи, свързани с проведена престъпност, при които контрабанден съветски хайвер се преетикетира и продава като български артикул от аквакултури.
Корупция и еврофондове
Сянката на корупцията също тегне над бранша. През юли 2025 година Европейската прокуратура стартира следствие за злоупотреби и изнудване в Дирекция " Морско дело и риболовство " към Министерството на земеделието и храните. Разследват се случаи на искане на подкупи за одобрение на планове за рибовъдни ферми и изкуствено завишаване на цената на съоръжение с близо един милион евро.
Нови закани за оцеляването
Освен бракониерството, есетрите са застрашени и от нови инфраструктурни планове. Въпреки съпротивата на еколозите, Националната електрическа компания е възобновила план за хидроенергиен комплекс сред Никопол и Турну Мъгуреле. Според природозащитните организации, сходно оборудване би нанесло необратим удар върху последните места за размножаване на тези антични риби, оживели милиони години.
Към момента Министерството на околната среда и водите предлага възбраната за улов на есетри, която изтича в края на 2025 година, да стане безсрочна, до момента в който популацията не се възвърне до устойчиви равнища.
Един от най-големите парадокси в актуалната българска стопанска система и екология се разкрива в огромно следствие на положението на есетровите популации в река Дунав. Докато страната ни се утвърждава като международен водач в износа на черен хайвер от аквакултури с продукция за милиони евро, дивите " дунавски дракони " са изправени пред цялостно заличаване поради бракониерство, корупция и неефикасен надзор, сочи следствие на вестник, оповестено през днешния ден.
Абсурдът на статистиката
Данните, събрани от Световния фонд за дивата природа (WWF) и държавните институции, разкриват стряскащо противоречие в битката с бракониерството. За интервала сред 2016 и 2023 година българските управляващи са иззели общо 988 кърмака – неразрешени риболовни уреди с остри куки, чиято обща дължина надвишава 37 километра.
Въпреки голямото количество иззети уреди, за същия интервал в България са регистрирани едвам три случая на нелегално уловени есетри. За съпоставяне, в прилежащите Румъния и Украйна хванатите бракониери и риби са стотици. В Румъния са документирани 610 нелегално уловени есетри, а в Украйна – 418.
" Вероятността бракониерите да поемат забележителния риск и да вършат огромни разноски за разполагане на кърмаци, без да получават доходи от улов, е доста ниска ", се показва в отчета на WWF за 2024 година.
Министерство на вътрешните работи: Престъпленията са мъчно доказуеми
От Министерството на вътрешните работи изясняват ниската разкриваемост със спецификата на закононарушението. Според ведомството, кърмаците се разполагат на дъното на реката в дълбоки сектори и са невидими от повърхността.
" За да има състав на закононарушение е належащо да имаме цялост от жертва и причинител. Законодателят не е планувал за това действие, опитът и приготовлението да бъдат наказуеми ", прецизират от Министерство на вътрешните работи в своя формален отговор.
" Пране " на черен хайвер
България изнася над 20 тона хайвер годишно, като цената му доближава до 1700 евро за кг. Разследването обаче разкрива схеми за " изпиране " на нелегално уловена дива риба през легалния пазар. Според изследване на WWF, извършено сред 2016 и 2020 година, четири от 32 тествани проби в български заведения за хранене и магазини са се оказали от диви есетри, чийто улов е строго неразрешен.
Съществуват данни и за следствия на немските управляващи, свързани с проведена престъпност, при които контрабанден съветски хайвер се преетикетира и продава като български артикул от аквакултури.
Корупция и еврофондове
Сянката на корупцията също тегне над бранша. През юли 2025 година Европейската прокуратура стартира следствие за злоупотреби и изнудване в Дирекция " Морско дело и риболовство " към Министерството на земеделието и храните. Разследват се случаи на искане на подкупи за одобрение на планове за рибовъдни ферми и изкуствено завишаване на цената на съоръжение с близо един милион евро.
Нови закани за оцеляването
Освен бракониерството, есетрите са застрашени и от нови инфраструктурни планове. Въпреки съпротивата на еколозите, Националната електрическа компания е възобновила план за хидроенергиен комплекс сред Никопол и Турну Мъгуреле. Според природозащитните организации, сходно оборудване би нанесло необратим удар върху последните места за размножаване на тези антични риби, оживели милиони години.
Към момента Министерството на околната среда и водите предлага възбраната за улов на есетри, която изтича в края на 2025 година, да стане безсрочна, до момента в който популацията не се възвърне до устойчиви равнища.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ