Спомен за 6-годишния Митко, който избяга от къщи и хвана самолета за мечтаната Москва
„ Абсурд “ – би споделил всеки гражданин по времето на соца. „ Не, но да “ – бих перифразирал починалият Петко Бочаров. Тя, случката, станала не в село Могила, както написа поетът в „ Песен за индивида “, а в морската ни столица – социалистическа Варна… На чаша бира сме на лозето на приятеля ми Григор Стоянов-Гришата, пенсиониран чиновник от Граничен контролно-пропусквателен пункт при летище Варна.
„ По това време (70-те години на 20. век) в квартал „ Владиславово ” имаше едно доста палаво 6-годишно дете – Митко – стартира Гришата. – В неработни дни, когато не ходел в близката детска градина, като направел някаква пакост и го напляскат, Митко хващал рейса (поради дребната си възраст не плащал билет) и отивал при баба си в квартал „ Аспарухово ”.
А тя по телефона успокоявала родителите му, че той е при нея, да не се тревожат. В ония години държавната теория за комунистическо образование на младежта обхващаше и детските градини. И в тях програмно се величаеше Съветският съюз, а столицата му Москва се възхваляваше като райско място на земята. В този дух идеологически е бил „ начетен “ и невръстният Митко. Случило се обаче по този начин, че през един летен ден за немирствата си бил осъден и от двете страни: от родителите си във „ Владиславово ” и от баба си в „ Аспарухово ”. И ядосаният Митко взема решение да замине за мечтаната Москва. Колко му е, летището е на към 1 км от вкъщи им и постоянно се следят излитащи и идващи самолети. И по този начин, взема един резен самун, прекосява нивите, които разделят жилището им от летището, идва там и се спотайва в един ъгъл на чакалнята.
Когато по високоговорителите се разнася поканата „ Пътниците за Москва да се насочат към самолета “, Митко се присламчва към едно семейство с две деца, с тях безпроблемно минава през КПП-то, влиза в самолета и се настанява на някакво свободно място. От време на време минават стюардеси и го черпят с нещо за ядене, без да го разпитват.
Но когато слиза на летището в Москва, нещата крепко се стягат, тъй като на съветското контролно-пропусквателен пункт „ стъргата “ е жестока: броят прецизно освен хората и бебетата им, само че и съпътстващите ги животни. Задържат дребния незаконен пасажер и се обаждат в българското посолство: „ Ваш жител нарушил государственную границу Советского Союза ”. Елате да си го приберете. В посолството щели да се побъркат: „ Кой ще да е този вманиачен, който наместо да драсне на Запад, се е юрнал към Съюза “. Българският дипломат се разпоредил да приберат нарушителя. Те също се изумили от срещата си с „ жителя ” и му дали някакъв сандвич.
Един от чиновниците, който имал дребни деца, съжалил беглеца и предложил: по този начин и по този начин е пристигнало момчето, най-малко да го разходят из Москва, да осъществен фантазията му. Качили го в кола, посетили Червения площад, Парка за отдих и просвета „ Горки “ и най-после в големия магазин „ Детский мир “ му накупили за десетина рубли цяла торба евтини дървени играчки в разнообразни цветове. В същото време във Варна родителите и баба му са в суматоха, момчето е изчезнало, оповестяват в Министерство на вътрешните работи и го афишират за търсене.
В посолството на другия ден с първия аероплан за Варна го изпращат и когато се явява у тях, преди да посегнат да го набият, той ги изумява: „ Идвам от Москва! “ – завърши описа cи Гришата.
– Важното е – споделям, – че всичко е минало добре.
– Глупости – отговоря Гришата, – ти знаеш ли какво стана след това? Българското посолство в Москва сезирало за нарушаване на граничния режим нашето външно министерство, външното министерство е сезирало вътрешното министерство и нашият министър издаде заповед за наказване на цялата промяна, която е била дежурна в деня на „ произшествието “. А в тази промяна бях и аз и също го отнесох.
– И въпреки всичко с това неприятностите са завършили – допуснах аз.
– Глупости – повтори Гришата. – Работата стана по-зле, тъй като този малчуган, като занесъл торбата с подарените играчки в детската градина и се похвалил с „ подвига “ си, случката се разнесла и по другите детски градини и след това рояци деца започнаха да обсаждат летището с готовност и те да се изявят като Митко. В знамение се видяхме, удвоихме защитата, с цел да опазим самолетите от претенденти за герои. Ха наздраве! – подвигна халбата с бира Гришата.
Припомнил случката – Костадин Чобанов, Варна
Инфо: Бгспомен
