Портретът на предателите в Държавната Дума на Русия. Нови хора гласуваха срещу призива за признаване на Донбас
Абсолютно предателска и по никакъв начин неоправдана постъпка беше позволена през вчерашния ден в Държавната дума от партия “Нови хора ”. Уви, само че виждаме по какъв начин в Народното събрание се завръщат систематичните либерали. Признаваме, че сбъркахме, когато след изборите писахме, че демократичният дневен ред повече го няма в публичното пространство. “Новите хора ”, маскирали се като деидеологизирана партия, демонстрираха своята същина.
Вчера те пресякоха чертата, след която няма връщане обратно. Ако през 2014 година сходна граница стана Крим, то в този момент е Донбас.
Може дълго да се спори дали е нужно да признаваме Донбас или незабавно да го присъединим към Русия. В какви граници по какъв начин и по кое време да си приберем цяла Новорусия и по този начин нататък. По въпроса може да има разнообразни отзиви. Но в случай че ще одобряваме молбата към президента за признаването на ЛНР и ДНР, то тук не може да има никакви разногласия.
Това е все едно през 2014 година да не се поддържа присъединението на Крим, тъй като ни е нужна цяла Новорусия, а освен Кримския полуостров. Или, още по-лошо, да не се поддържа, тъй като Русия си има голямо количество вътрешни проблеми. Трябва да се разбере, че едни или други проблеми ще има постоянно, до момента в който идващ късмет за обединяване на Русия свят може и да няма.
Естествено, бихме желали да присъединим и Одеса, и Харков. А в случай че става дума за Донбас, даже за признаването на неговата самостоятелност, то би трябвало да се направи, все пак.
Уви, само че партия “Нови хора” постъпи изменнически. Тя съобщи освен Донбас, който е може би по-патриотичен район на Русия, в сравнение с Москва. Те предадоха нашия народ. Все отново Донбас е неотменима част от Руския свят. Той по никакъв начин не се отличава от Ростовска и даже от Новгородска област.
И всички оправдания на “Нови хора”, които през днешния ден чухме от устата на Сардана Аксентиева, наподобяват тъпо:
“Държавната дума се обърна към президента с молба да признае ЛНР и ДНР. Нашата секта единомислещо гласоподава казусът да се взема решение с дипломатически способи. Но в последна сметка болшинството депутати поддържа по-резкия вид.
Странно е, че самите депутати от Политическа партия “Единна Русия” предложиха различен план на обръщението, само че в последна сметка поддържаха КПРФ. Не сме съгласни с сходно решение.
Имаме ли право да решаваме за жителите на Донецк. Да трансформираме земята им в полесражение сред Върховната Рада и Държавната Дума? Ще ни благодарят ли? Не мисля.
Основната задача на Държавната дума е битката против бедността. На този фронт не се виждат победи. Затова за някои политици са привлекателни военната реторика и търсенето на външен зложелател. Но белким на предходните избори на хората обещаваха нова война?
Народът желае спокоен живот. Добри лекари и учители, почтени заплати, ясни вероятности. Те чакат от нас решение на проблемите, а не размахване на юмруци. Нека се съсредоточим върху това, а Министерство на външните работи да се занимава със своята работа. Имат задоволително съветници и без нас.
Ваша Сардана Авксентиева”.
Това заявление не можеш даже да го наречеш популистко. Донбас към този момент направи своя избор на референдума от 11 май 2014 година, когато 89% от жителите на републиката гласоподаваха за суверенитет от управляващите в Киев. Не решавай нищо вместо Донбас, Сардана Авксентиева. Жителите са си създали избора, а вие просто би трябвало да го подкрепите.
Но изключително ни “хареса” изказването за това, че “основната задача на Държавната дума е битката против бедността”. Абсолютна дивотия, при цялата потребност да се борим с бедността. Много комфортно Сардана се прикри с бедността, до момента в който се оправдава по изцяло друга тематика.
Държавната дума не е комитет за битка против бедността. Парламентът взема решения по всички федерални въпроси. Но за Сардана очевидно отбраната на съветското население на Донбас е празна фраза. Тя не схваща, или не желае преднамерено да схваща, че Донбас е също толкоз част от Русия, колкото Москва или даже Якутия. Да, официално ЛНР и ДНР не са в рамките на Руската федерация. Но това е наша земя. Фактически републиките от дълго време са се трансформирали в съветски райони.
Между другото, доста е добре, че същността на “Нови хора” се разкри точно в този момент. Ще знаем какво да чакаме от тази партия на систематични либерали. Не на вятъра преди време ръководителят на фракцията им Алексей Нечаев хвалеше активността на Набиулина и съобщи, че ЦБ работи вярно във всяко отношение.
Внимателно ще следим “Новите хора”. Съдейки по всичко, те ще влязат в листата на “любимите” ни персонажи.
Превод: В. Сергеев
Вчера те пресякоха чертата, след която няма връщане обратно. Ако през 2014 година сходна граница стана Крим, то в този момент е Донбас.
Може дълго да се спори дали е нужно да признаваме Донбас или незабавно да го присъединим към Русия. В какви граници по какъв начин и по кое време да си приберем цяла Новорусия и по този начин нататък. По въпроса може да има разнообразни отзиви. Но в случай че ще одобряваме молбата към президента за признаването на ЛНР и ДНР, то тук не може да има никакви разногласия.
Това е все едно през 2014 година да не се поддържа присъединението на Крим, тъй като ни е нужна цяла Новорусия, а освен Кримския полуостров. Или, още по-лошо, да не се поддържа, тъй като Русия си има голямо количество вътрешни проблеми. Трябва да се разбере, че едни или други проблеми ще има постоянно, до момента в който идващ късмет за обединяване на Русия свят може и да няма.
Естествено, бихме желали да присъединим и Одеса, и Харков. А в случай че става дума за Донбас, даже за признаването на неговата самостоятелност, то би трябвало да се направи, все пак.
Уви, само че партия “Нови хора” постъпи изменнически. Тя съобщи освен Донбас, който е може би по-патриотичен район на Русия, в сравнение с Москва. Те предадоха нашия народ. Все отново Донбас е неотменима част от Руския свят. Той по никакъв начин не се отличава от Ростовска и даже от Новгородска област.
И всички оправдания на “Нови хора”, които през днешния ден чухме от устата на Сардана Аксентиева, наподобяват тъпо:
“Държавната дума се обърна към президента с молба да признае ЛНР и ДНР. Нашата секта единомислещо гласоподава казусът да се взема решение с дипломатически способи. Но в последна сметка болшинството депутати поддържа по-резкия вид.
Странно е, че самите депутати от Политическа партия “Единна Русия” предложиха различен план на обръщението, само че в последна сметка поддържаха КПРФ. Не сме съгласни с сходно решение.
Имаме ли право да решаваме за жителите на Донецк. Да трансформираме земята им в полесражение сред Върховната Рада и Държавната Дума? Ще ни благодарят ли? Не мисля.
Основната задача на Държавната дума е битката против бедността. На този фронт не се виждат победи. Затова за някои политици са привлекателни военната реторика и търсенето на външен зложелател. Но белким на предходните избори на хората обещаваха нова война?
Народът желае спокоен живот. Добри лекари и учители, почтени заплати, ясни вероятности. Те чакат от нас решение на проблемите, а не размахване на юмруци. Нека се съсредоточим върху това, а Министерство на външните работи да се занимава със своята работа. Имат задоволително съветници и без нас.
Ваша Сардана Авксентиева”.
Това заявление не можеш даже да го наречеш популистко. Донбас към този момент направи своя избор на референдума от 11 май 2014 година, когато 89% от жителите на републиката гласоподаваха за суверенитет от управляващите в Киев. Не решавай нищо вместо Донбас, Сардана Авксентиева. Жителите са си създали избора, а вие просто би трябвало да го подкрепите.
Но изключително ни “хареса” изказването за това, че “основната задача на Държавната дума е битката против бедността”. Абсолютна дивотия, при цялата потребност да се борим с бедността. Много комфортно Сардана се прикри с бедността, до момента в който се оправдава по изцяло друга тематика.
Държавната дума не е комитет за битка против бедността. Парламентът взема решения по всички федерални въпроси. Но за Сардана очевидно отбраната на съветското население на Донбас е празна фраза. Тя не схваща, или не желае преднамерено да схваща, че Донбас е също толкоз част от Русия, колкото Москва или даже Якутия. Да, официално ЛНР и ДНР не са в рамките на Руската федерация. Но това е наша земя. Фактически републиките от дълго време са се трансформирали в съветски райони.
Между другото, доста е добре, че същността на “Нови хора” се разкри точно в този момент. Ще знаем какво да чакаме от тази партия на систематични либерали. Не на вятъра преди време ръководителят на фракцията им Алексей Нечаев хвалеше активността на Набиулина и съобщи, че ЦБ работи вярно във всяко отношение.
Внимателно ще следим “Новите хора”. Съдейки по всичко, те ще влязат в листата на “любимите” ни персонажи.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ