Балотажът в София наесен ще покаже кой е опозиция
Абсолютно нямам доверие на хора, които крещят с пяна на уста, че не може да се живее повече под гнета на Бойко, а в това време не вършат всичко належащо, с цел да смъкват властта по либерален път. Ей в този момент ще пристигна вторият тур на локалните избори в София (ако подобен изобщо има) и ще видите по какъв начин съперниците на Борисов - от ляво и дясно, ще стартират да се гънат като червей на буца, до момента в който обяснят за какво не могат да поддържат опозиционния претендент, който е достигнал до балотаж против Йорданка Фандъкова. Корнелия Нинова ще направи всичко допустимо да загуби и този избор, а вдясно ще се сетят, че с комунисти завера в никакъв случай не се прави... До доказване на противното в тази група би трябвало да се брои и Слави Трифонов, без значение дали ще пропусне изборите, или ще поддържа самостоятелен претендент. Вместо действителни дейности за разплитане на чорапа ГЕРБ
ще забележим следващите ритуални самоубийства
и бетониран ГЕРБ в София за още няколко години.
Да, в живия живот има един куп ежедневни, естествени обстановки, които в света на политиката са безусловно неприложими. Например, в случай че нямате потенциал, сили или благоприятни условия да свършите една работа самичък, викате родственици, съседи, другари. В света на политиката това не е толкоз просто. Ако имате да вземем за пример задача - да спечелите локалните избори, само че нямате сили да свършите това самичък, не викате помощ от прилежащата партия. Вземате някой лев от спонсори (по формулата " ден година храни " ), кашляте умно по тв приемника, обяснявате на простолюдието кой е единственият верен път и след това, когато загубите, вините за това мафията и интернационалното състояние. И се кротвате до идващия избирателен тираж. Но в никакъв, но в никакъв случай не викате съседа... защото в света на политиката всеки комшия е априори зложелател.
Това значи, че може да си поставите всевъзможни амбициозни цели - примерно да бутнете ГЕРБ от власт в София. Можете да се пените по екраните и да плащате на тролове, които да нашепват по обществените мрежи по какъв начин крепко се клати властта, само че по този начин да играете играта, че ГЕРБ да се закрепи в столицата.
В живия живот левите и десните съседи щяха да потърсят метод дружно да свалят Йорданка Фандъкова, само че в политическата реалност тези партии ще създадат всичко допустимо да се прецакат взаимно по формулата " Не е значимо на мен да ми е добре, важно е на Вуте да му е зле ".
Първо,
за какво изобщо е належащо да се търсят обединения против ГЕРБ?
Не може ли Мая Манолова да бие Фандъкова, тъй като е известна, потвърдила се е и може да получи поддръжката на " Няма такава страна ". Не може ли градската десница да излезе с непокътнат претендент на 15 август и да разбие неприятния ГЕРБ? Ами не може. Това е анекдот.
През последната декада ГЕРБ бие в София постоянно на първи тур и постоянно с такава голяма разлика, че в случай че кандидатът им се обърне наопаки, даже няма да види къде се намира вторият в класирането. През 2015 година Фандъкова завоюва 238 500 гласа, Вили Лилков от Реформаторския блок - 38 113, а Михаил Мирчев от Българска социалистическа партия - 33 218. Т.е. двамата противници на Фандъкова взеха толкоз гласове, колкото са жителите на две от десетте елементи на " Люлин ". Същата бе обстановката и през 2011, когато Фандъкова би от раз Жоро Кадиев (БСП) и Прошко Прошков (десните). Същата бе обстановката и през 2007 година, когато Борисов би Мартин Заимов и Бриго Аспарухов. Победа на първи тур за претендента на ГЕРБ, а левите и десните преследвачи даже дружно не получаваха толкоз гласове, колкото спечелилия.
Но ГЕРБ се изхаби в ръководството. Партията индексира загуби
Разделя се през седмица с съществени играчи поради подозрения за корупция. Влиза от скандал в скандал - чума, Гешев, НАПлийкс... Това са обстоятелства. Но който прави разбор единствено върху тези обстоятелства, който употребява единствено тях за пропагандна мантра, сигурно ще сгреши. Преди европейските избори, които не бяха чак толкоз от дълго време, ГЕРБ беше дори в по-лоша обстановка. " Апартаментгейт " бе голям скандал, валяха оставки, а под подозрение бе сложена даже готовността на партията да взе участие в изборите - поради предстоящ ерес в структурите към личността на Цветан Цветанов. Тогава медии, близки до Цветанов, дори обясняваха, че ГЕРБ ще се разпадне, в случай че ЦвЦв не резервира властова позиция. Толкова месеци по-късно " Апартаментгейт " към момента избледнява - виж историята на Пацо Терасата.
В оня миг Борисов възпламени джипката и към този момент нямаше никакво значение кой какъв брой е подкупен и какви тъкмо са свадите. Затова в идния предизборен месец надали ще имат значение ремонтът на " Графа ", перките от акули, презастрояването на " Младост ", ориста на " Златен век " и всички останали тематики, които бяха настоящи през последните месеци. Не тъй като Бойко ще извади още от същото, а тъй като опозицията няма ход, който да преобърне настройките.
Мая Манолова не е подобен ход
Не ме разбирайте неправилно - Манолова е мощна кандидатура
Макар да е парекселанс социалистка, тя сътвори личен електорат, т.е. тя би добавила стойност към резултата на Българска социалистическа партия. Проблемът не е в Манолова, а в Българска социалистическа партия - както на европейските избори, по този начин и на местните в София екипът на Нинова няма да си мръдне пръста и ще остави акцията на самотек. Едва ли ще се ентусиазират към Манолова и съперниците на Нинова - тези, които тя упреква в съглашателство с ГЕРБ.
Да, чух дясната ръка на Нинова - Кирил Добрев, да споделя: " Мая Манолова е най-подходящият претендент за кмет на София ". Чух Стефан Данаилов да споделя: " Мая Манолова е доста подобаваща за кмет на София ". Знам позицията на СДС-София и Калоян Паргов. Но, бога ми, всички сме слушали един куп политически думи, които не са имали безусловно никакво покритие. Само една вметка - до момента в който хвалеше Манолова, Кирил Добрев изясни от Бузлуджа, че " на тези избори БСП ще успее да извади ново потомство политици, готови през последните 3 години ".
Вдясно дори нямат концепция за претендент. Всъщност не съм прав - имат. Имат необятен лист от претенденти, които евентуално сега се стесняват посредством огромна, само че безусловно вътрешна онлайн полемика. Вероятно ще намерят непокътнат претендент, няма спор и ще го покажат след дни. Проблемът в дясното обаче е като този в лявото - въпросът не е в претендента, а в подкрепящите го партии. Досега не е имало локални избори, в които десницата да взе участие в един и същи състав. Вили Лилков бе повдигнат от Реформаторския блок, Прошко Прошков и преди този момент Мартин Заимов - от Синята коалиция, а в този момент всички чакаме какво ще измисли " Демократична България ". Както и да вземат участие, може умерено да заявим, че огромна част от десницата няма да поддържа десния претендент. Съюз на демократичните сили да вземем за пример мина на страната на ГЕРБ. Десислава Иванчева прави " Непослушните ", които ще изгорят няколко хиляди десни гласа. " Спаси София " ще свърши същата работа. Всичко това е по този начин, тъй като от години всякакви хора танцуват върху останките на достоверната десница и досъсипват наследството й.
Добавете към картината Слави Трифонов и неговата НТД. Към датата на изборите тази партия ще бъде учредена, само че ще изпусне всички предизборни периоди, тъй като няма да бъде записана към момента в Софийски градски съд - и по тази причина няма да взе участие в изборите. Със сигурност обаче НТД ще има явен любимец за кметската конкуренция най-малко в София. Ако поддържа самостоятелен претендент, Трифонов в допълнение ще раздроби опозиционното пространство. Ако поддържа Манолова, ще всее ужас в лявото и няма да избистри облика си в миг, в който се ражда партията му.
Какво остава?
В такава обстановка - разпокъсана съпротива и силна власт - остава единствено едно и то бе демонстрирано в Истанбул преди няколко месеца. Намирате персона - не измежду върховете на политическия хайлайф, само че наложително чист и честен човек, - към която се сплотяват всички, които в действителност желаят промяна на политическия модел. В Истанбул такава персона бе Екрем Имамоглу, едва известен областен кмет, който завоюва кметските избори в мегаполиса два пъти за няколко месеца. Просто цялата съпротива застана зад него, а той направи чиста акция, като обикаляше пазарите и повтаряше едно: " Всичко ще бъде наред ".
Коалицията в Турция не е трайна, само че е ясна - тя застана зад Имамоглу, с цел да спре хората на Ердоган. И го направи. През 2002 година левите във Франция поддържаха " по-малкото зло " - десния Ширак, единствено и единствено президент да не стане остарелият Льо Пен.
Казвам всичко това с ясно схващане, че
сходен обединен фронт в България е невъзможен
Не е допустимо левите да поддържат десен претендент, с цел да смъкват ГЕРБ от власт в София. И противоположното не е допустимо. Не е допустимо огромното его на Слави Трифонов да се пречупи тъкмо в този момент. И защото е невероятно - нямам доверие на сълзливи заявления за смяна.
Напротив - вместо обединяване на опозицията налице е слагането й в още по-голяма взаимозависимост от властта.
Години наред слушам по какъв начин всякакви бесепари приказват с жар за нуждата не от краткотрайна, а от управническа коалиция с ГЕРБ. Години наред виждам по какъв начин един по един десни хора пристават на Борисов. Сега виждам по какъв начин едните си затварят очите пред измененията в прокуратурата, а другите вършат манифестации - само че не против Борисов, а против концепцията му за основен прокурор. Знам острата ирония на Трифонов против Борисов, само че съм гледал и последното му изявление. На кого да имам вяра? Как да имам вяра в откровената подготвеност да дадат съдбоносен отпор на Борисов, откакто съвсем всички опозиционни партии се канят да изберат своя кандидат-кмет в София през септември, в последния миг - месец преди изборите. Това не е съществено. Така вършат единствено партии, които се опасяват, че кандидатът им няма да издържи сериозна социална инспекция. А щом се опасяват, за какво изобщо играят? Да дават на Данчето мандата и да не се хабят.
Докато опозицията прави избори по един и същи несполучлив стандарт, тя ще получава едни и същи неприятни резултати. Просто с добър претендент ще губи по-малко.
ще забележим следващите ритуални самоубийства
и бетониран ГЕРБ в София за още няколко години.
Да, в живия живот има един куп ежедневни, естествени обстановки, които в света на политиката са безусловно неприложими. Например, в случай че нямате потенциал, сили или благоприятни условия да свършите една работа самичък, викате родственици, съседи, другари. В света на политиката това не е толкоз просто. Ако имате да вземем за пример задача - да спечелите локалните избори, само че нямате сили да свършите това самичък, не викате помощ от прилежащата партия. Вземате някой лев от спонсори (по формулата " ден година храни " ), кашляте умно по тв приемника, обяснявате на простолюдието кой е единственият верен път и след това, когато загубите, вините за това мафията и интернационалното състояние. И се кротвате до идващия избирателен тираж. Но в никакъв, но в никакъв случай не викате съседа... защото в света на политиката всеки комшия е априори зложелател.
Това значи, че може да си поставите всевъзможни амбициозни цели - примерно да бутнете ГЕРБ от власт в София. Можете да се пените по екраните и да плащате на тролове, които да нашепват по обществените мрежи по какъв начин крепко се клати властта, само че по този начин да играете играта, че ГЕРБ да се закрепи в столицата.
В живия живот левите и десните съседи щяха да потърсят метод дружно да свалят Йорданка Фандъкова, само че в политическата реалност тези партии ще създадат всичко допустимо да се прецакат взаимно по формулата " Не е значимо на мен да ми е добре, важно е на Вуте да му е зле ".
Първо,
за какво изобщо е належащо да се търсят обединения против ГЕРБ?
Не може ли Мая Манолова да бие Фандъкова, тъй като е известна, потвърдила се е и може да получи поддръжката на " Няма такава страна ". Не може ли градската десница да излезе с непокътнат претендент на 15 август и да разбие неприятния ГЕРБ? Ами не може. Това е анекдот.
През последната декада ГЕРБ бие в София постоянно на първи тур и постоянно с такава голяма разлика, че в случай че кандидатът им се обърне наопаки, даже няма да види къде се намира вторият в класирането. През 2015 година Фандъкова завоюва 238 500 гласа, Вили Лилков от Реформаторския блок - 38 113, а Михаил Мирчев от Българска социалистическа партия - 33 218. Т.е. двамата противници на Фандъкова взеха толкоз гласове, колкото са жителите на две от десетте елементи на " Люлин ". Същата бе обстановката и през 2011, когато Фандъкова би от раз Жоро Кадиев (БСП) и Прошко Прошков (десните). Същата бе обстановката и през 2007 година, когато Борисов би Мартин Заимов и Бриго Аспарухов. Победа на първи тур за претендента на ГЕРБ, а левите и десните преследвачи даже дружно не получаваха толкоз гласове, колкото спечелилия.
Но ГЕРБ се изхаби в ръководството. Партията индексира загуби
Разделя се през седмица с съществени играчи поради подозрения за корупция. Влиза от скандал в скандал - чума, Гешев, НАПлийкс... Това са обстоятелства. Но който прави разбор единствено върху тези обстоятелства, който употребява единствено тях за пропагандна мантра, сигурно ще сгреши. Преди европейските избори, които не бяха чак толкоз от дълго време, ГЕРБ беше дори в по-лоша обстановка. " Апартаментгейт " бе голям скандал, валяха оставки, а под подозрение бе сложена даже готовността на партията да взе участие в изборите - поради предстоящ ерес в структурите към личността на Цветан Цветанов. Тогава медии, близки до Цветанов, дори обясняваха, че ГЕРБ ще се разпадне, в случай че ЦвЦв не резервира властова позиция. Толкова месеци по-късно " Апартаментгейт " към момента избледнява - виж историята на Пацо Терасата.
В оня миг Борисов възпламени джипката и към този момент нямаше никакво значение кой какъв брой е подкупен и какви тъкмо са свадите. Затова в идния предизборен месец надали ще имат значение ремонтът на " Графа ", перките от акули, презастрояването на " Младост ", ориста на " Златен век " и всички останали тематики, които бяха настоящи през последните месеци. Не тъй като Бойко ще извади още от същото, а тъй като опозицията няма ход, който да преобърне настройките.
Мая Манолова не е подобен ход
Не ме разбирайте неправилно - Манолова е мощна кандидатура
Макар да е парекселанс социалистка, тя сътвори личен електорат, т.е. тя би добавила стойност към резултата на Българска социалистическа партия. Проблемът не е в Манолова, а в Българска социалистическа партия - както на европейските избори, по този начин и на местните в София екипът на Нинова няма да си мръдне пръста и ще остави акцията на самотек. Едва ли ще се ентусиазират към Манолова и съперниците на Нинова - тези, които тя упреква в съглашателство с ГЕРБ.
Да, чух дясната ръка на Нинова - Кирил Добрев, да споделя: " Мая Манолова е най-подходящият претендент за кмет на София ". Чух Стефан Данаилов да споделя: " Мая Манолова е доста подобаваща за кмет на София ". Знам позицията на СДС-София и Калоян Паргов. Но, бога ми, всички сме слушали един куп политически думи, които не са имали безусловно никакво покритие. Само една вметка - до момента в който хвалеше Манолова, Кирил Добрев изясни от Бузлуджа, че " на тези избори БСП ще успее да извади ново потомство политици, готови през последните 3 години ".
Вдясно дори нямат концепция за претендент. Всъщност не съм прав - имат. Имат необятен лист от претенденти, които евентуално сега се стесняват посредством огромна, само че безусловно вътрешна онлайн полемика. Вероятно ще намерят непокътнат претендент, няма спор и ще го покажат след дни. Проблемът в дясното обаче е като този в лявото - въпросът не е в претендента, а в подкрепящите го партии. Досега не е имало локални избори, в които десницата да взе участие в един и същи състав. Вили Лилков бе повдигнат от Реформаторския блок, Прошко Прошков и преди този момент Мартин Заимов - от Синята коалиция, а в този момент всички чакаме какво ще измисли " Демократична България ". Както и да вземат участие, може умерено да заявим, че огромна част от десницата няма да поддържа десния претендент. Съюз на демократичните сили да вземем за пример мина на страната на ГЕРБ. Десислава Иванчева прави " Непослушните ", които ще изгорят няколко хиляди десни гласа. " Спаси София " ще свърши същата работа. Всичко това е по този начин, тъй като от години всякакви хора танцуват върху останките на достоверната десница и досъсипват наследството й.
Добавете към картината Слави Трифонов и неговата НТД. Към датата на изборите тази партия ще бъде учредена, само че ще изпусне всички предизборни периоди, тъй като няма да бъде записана към момента в Софийски градски съд - и по тази причина няма да взе участие в изборите. Със сигурност обаче НТД ще има явен любимец за кметската конкуренция най-малко в София. Ако поддържа самостоятелен претендент, Трифонов в допълнение ще раздроби опозиционното пространство. Ако поддържа Манолова, ще всее ужас в лявото и няма да избистри облика си в миг, в който се ражда партията му.
Какво остава?
В такава обстановка - разпокъсана съпротива и силна власт - остава единствено едно и то бе демонстрирано в Истанбул преди няколко месеца. Намирате персона - не измежду върховете на политическия хайлайф, само че наложително чист и честен човек, - към която се сплотяват всички, които в действителност желаят промяна на политическия модел. В Истанбул такава персона бе Екрем Имамоглу, едва известен областен кмет, който завоюва кметските избори в мегаполиса два пъти за няколко месеца. Просто цялата съпротива застана зад него, а той направи чиста акция, като обикаляше пазарите и повтаряше едно: " Всичко ще бъде наред ".
Коалицията в Турция не е трайна, само че е ясна - тя застана зад Имамоглу, с цел да спре хората на Ердоган. И го направи. През 2002 година левите във Франция поддържаха " по-малкото зло " - десния Ширак, единствено и единствено президент да не стане остарелият Льо Пен.
Казвам всичко това с ясно схващане, че
сходен обединен фронт в България е невъзможен
Не е допустимо левите да поддържат десен претендент, с цел да смъкват ГЕРБ от власт в София. И противоположното не е допустимо. Не е допустимо огромното его на Слави Трифонов да се пречупи тъкмо в този момент. И защото е невероятно - нямам доверие на сълзливи заявления за смяна.
Напротив - вместо обединяване на опозицията налице е слагането й в още по-голяма взаимозависимост от властта.
Години наред слушам по какъв начин всякакви бесепари приказват с жар за нуждата не от краткотрайна, а от управническа коалиция с ГЕРБ. Години наред виждам по какъв начин един по един десни хора пристават на Борисов. Сега виждам по какъв начин едните си затварят очите пред измененията в прокуратурата, а другите вършат манифестации - само че не против Борисов, а против концепцията му за основен прокурор. Знам острата ирония на Трифонов против Борисов, само че съм гледал и последното му изявление. На кого да имам вяра? Как да имам вяра в откровената подготвеност да дадат съдбоносен отпор на Борисов, откакто съвсем всички опозиционни партии се канят да изберат своя кандидат-кмет в София през септември, в последния миг - месец преди изборите. Това не е съществено. Така вършат единствено партии, които се опасяват, че кандидатът им няма да издържи сериозна социална инспекция. А щом се опасяват, за какво изобщо играят? Да дават на Данчето мандата и да не се хабят.
Докато опозицията прави избори по един и същи несполучлив стандарт, тя ще получава едни и същи неприятни резултати. Просто с добър претендент ще губи по-малко.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ