Икономист за еврото: Това е абсолютна лъжа и манипулация!
" Абсолютно не е правилно, че ЕЦБ ще ни дефинира бюджета, когато България стане част от еврозоната. Ако чуе сходно нещо, на ЕЦБ ще й настръхнат косите. Това е чиста операция, фалшив вест, няма нищо правилно в нея ". Това разгласи по NOVA News икономистът Георги Ганев. Той беше безапелационен - ЕЦБ прави прогнози за България и прегледи на развиването и единствено ще ни споделя по какъв начин бюджетът въздейства на стопанската система.
Ганев разяснява бъдещото място на България в Управителния съвет на Европейската централна банка и какво ще бъде смисъла на работата на банката за българите.
" За нас чисто битово смяната няма да е огромна, изключително за семействата, като се изключи това, че ще се оперира в евро в страната и всички неща, свързани с това превалутиране. За бизнеса ще има дребна смяна, тъй като няма да има потребност да имат две сметки - една в евро, една в лв., както и няма да има потребност да превалутират. За комерсиалните банки - смяната е основна, тъй като към този момент ще има достъп до финансиране от страна на централната банка, до момента Българска народна банка нямаше право да финансира сходни банки. Вече ще има облекчение - Българска народна банка ще има право да отпуска такива заеми ", съобщи той.
По думите на Ганев ЕЦБ е забавна, тъй като е първата в историята на човечеството наднационална централна банка, работеща с фиатни пари. " Тя ще обгръща 21 страни и всички те вземат участие във формулирането на паричната политика, т.е. - те всички са ЕЦБ. България ще стане част от този развой. В съвещанията на УС вземат участие общо 27 души, само че постоянно гласоподават 21 и има академична причина за това. България ще има 1 от 21 гласа и ще гласоподава в 11 от 16 съвещания. Това значи, че имаме 3,3% тежест в гласуването, което е тройно на тежестта на българската стопанска система от общата в еврозоната ".
Все отново би трябвало да имаме поради, че гуверньорът на Българска народна банка ще бъде на всяко съвещание на банката и ще има право да изрича българската позиция на всяко едно съвещание, без значение дали на него ще има право на глас или не.
Какво обаче се смяна в работата на Българска народна банка, която до 31 декември на 2025 година ще оперира в режим на Паричен съвет, по-познат като Валутен ръб?
" До момента при валутен ръб Българска народна банка нямаше право да дефинира лихвени проценти, просто съобщаваше един механически %, не е въпрос на политика. Нямаше право да отпуска заеми на комерсиалните банки, нямаше право да купува ДЦК, т.е. да финансира държавното управление и да контролира лихвения %, можеше да контролира минималните наложителни запаси на банките, само че в този момент губи това право, ще го прави ЕЦБ ".
Един от най-важните въпроси е този за главните лихвени проценти. В режим на валутен ръб Българска народна банка няма право да ги дефинира, а като част от ЕЦБ България ще взе участие във взимането на решенията, определящи равнището им.
" Три са главните лихвени проценти, които дефинират централните банки. Първо - посредством манипулиране на количествата скъпи бумаги, които купува и продава, дефинира лихвения % на тези държавни скъпи бумаги. Така нормално се смъква лихвата по дълга на страни, които заплащат прекомерно високи лихви, поради своята калпазанщина. Другият лихвен % е така наречен сконтов лихвен % - лихвата, по която централната банка финансира комерсиалните банки. Третият е лихвеният %, който централната банка заплаща на комерсиалните банки, поради това, че те си държат парите на депозит при нея ".
Всичко това дружно на процедура съставлява така наречен парична политика - това е работата на централните банки, до момента в който преследват инфлационната си цел и в случай че тази цел е реализирана да употребяват своите принадлежности да подтикват развиването на стопанската система, разясни Ганев.
Ганев разяснява бъдещото място на България в Управителния съвет на Европейската централна банка и какво ще бъде смисъла на работата на банката за българите.
" За нас чисто битово смяната няма да е огромна, изключително за семействата, като се изключи това, че ще се оперира в евро в страната и всички неща, свързани с това превалутиране. За бизнеса ще има дребна смяна, тъй като няма да има потребност да имат две сметки - една в евро, една в лв., както и няма да има потребност да превалутират. За комерсиалните банки - смяната е основна, тъй като към този момент ще има достъп до финансиране от страна на централната банка, до момента Българска народна банка нямаше право да финансира сходни банки. Вече ще има облекчение - Българска народна банка ще има право да отпуска такива заеми ", съобщи той.
По думите на Ганев ЕЦБ е забавна, тъй като е първата в историята на човечеството наднационална централна банка, работеща с фиатни пари. " Тя ще обгръща 21 страни и всички те вземат участие във формулирането на паричната политика, т.е. - те всички са ЕЦБ. България ще стане част от този развой. В съвещанията на УС вземат участие общо 27 души, само че постоянно гласоподават 21 и има академична причина за това. България ще има 1 от 21 гласа и ще гласоподава в 11 от 16 съвещания. Това значи, че имаме 3,3% тежест в гласуването, което е тройно на тежестта на българската стопанска система от общата в еврозоната ".
Все отново би трябвало да имаме поради, че гуверньорът на Българска народна банка ще бъде на всяко съвещание на банката и ще има право да изрича българската позиция на всяко едно съвещание, без значение дали на него ще има право на глас или не.
Какво обаче се смяна в работата на Българска народна банка, която до 31 декември на 2025 година ще оперира в режим на Паричен съвет, по-познат като Валутен ръб?
" До момента при валутен ръб Българска народна банка нямаше право да дефинира лихвени проценти, просто съобщаваше един механически %, не е въпрос на политика. Нямаше право да отпуска заеми на комерсиалните банки, нямаше право да купува ДЦК, т.е. да финансира държавното управление и да контролира лихвения %, можеше да контролира минималните наложителни запаси на банките, само че в този момент губи това право, ще го прави ЕЦБ ".
Един от най-важните въпроси е този за главните лихвени проценти. В режим на валутен ръб Българска народна банка няма право да ги дефинира, а като част от ЕЦБ България ще взе участие във взимането на решенията, определящи равнището им.
" Три са главните лихвени проценти, които дефинират централните банки. Първо - посредством манипулиране на количествата скъпи бумаги, които купува и продава, дефинира лихвения % на тези държавни скъпи бумаги. Така нормално се смъква лихвата по дълга на страни, които заплащат прекомерно високи лихви, поради своята калпазанщина. Другият лихвен % е така наречен сконтов лихвен % - лихвата, по която централната банка финансира комерсиалните банки. Третият е лихвеният %, който централната банка заплаща на комерсиалните банки, поради това, че те си държат парите на депозит при нея ".
Всичко това дружно на процедура съставлява така наречен парична политика - това е работата на централните банки, до момента в който преследват инфлационната си цел и в случай че тази цел е реализирана да употребяват своите принадлежности да подтикват развиването на стопанската система, разясни Ганев.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ