Иън Робъртсън за Путин: Абсолютната власт е заслепила новия цар
" Абсолютната власт е заслепила новия цар ". Така е озаглавен психологическият портрет на съветския президент Владимир Путин, основан от Иън Робъртсън, професор по логика на психиката в Тринити колидж в Дъблин.
Заключенията на учения, който е написал книга за въздействието на безспорната власт върху човешкия мозък, са, че лъжливата убеденост в правотата на личните възгледи и произлизащата от това слепота за риска пред дейностите му, вършат Путин много рисков международен водач.
Проф. Робъртсън, стартирам с въпрос за 1 милион $ - какво има в съзнанието на Путин?
" Путин е деспот. А диктаторите имат безспорна власт в своите страни. Никой човешки мозък не може да понесе големи количества власт за дълги интервали от време без да се стигне до значително деформиране. Причината да съществува демокрацията и нейните принадлежности, като избори, свободни медии и самостоятелна правосъдна система, е да бъдат лимитирани въздействията на властта върху съзнанието на водачите.
Първоначално това влияние може да е позитивно - да бъдат по-смели и харизматични, както и да разсъждават стратегически. Но когато властта продължи прекомерно дълго и е прекомерно неограничена, мозъците им се изкривяват и претърпяват доста тежки промени. Появява се мощен егоизъм, при който властимащият счита, че неговите персонални ползи съответстват изцяло с тези на народа му. Каквото е добре за мен, е добре и за народа ми.
На второ място се развива чувство за това, че си съвсем богоподобен. Чувстваш се толкоз извънредно специфичен със своя егоизъм, че започваш да мислиш, че естествените правила и закони не важат за теб. Затова множеството диктатори издигат лични скулптури. Юлий Цезар е постъпил по този начин, а Владимир Путин издигна покрай Кремъл 20-метрова скулптура на Св. княз Владимир. Егото е нарцисистично погълнато, чувстваш се специфичен, ти си законодържецът и законосъздателят, а не индивид на закона.
Трето - поради чувството, че си свръхспециален, развиваш пренебрежение към останалите хора и към тяхната преценка. Това се видя до някаква степен по време на срещата на Съвета за сигурност на Русия на 21 февруари, дни преди нашествието в Украйна. Тогава Путин се държа с шефа на външното разузнаване Сергей Наришкин и с другите от кабинета като преподавател, който тормози група непослушни възпитаници.
Четвъртото нещо е, че всички диктатори в последна сметка прекаляват. Стават свръхуверени в личните си качества за преценка и тяхното пренебрежение към оценката на другите ги води към взимането на неприятни решения. Това е направил Наполеон, направил го е Хитлер, в този момент го прави и Путин. Това са главните характерности, които демонстрират съвсем всички водачи с неограничена власт.
Прекомерната власт въздейства върху същите невронни вериги в мозъка, които работят при пристрастяването към опиати и към хазарт - това е вкус, който в никакъв случай не може да бъде заситен. Нуждаеш се от още и още, с цел да получиш същия положителен резултат.
Човекът с такава власт постоянно се пробва да се отърве от основаните от обществото механизми за ограничаване - пробват се да управляват правосъдната система, да се отърват от свободните медии, да управляват изборите - все неща, които вършат всички диктатори, с цел да консолидират властта.
Има и още нещо - защото решенията на овластения човек засягат доста хора, това предизвика боязън и даже параноя у него от следствията, в случай че загуби властта. Това го кара да се вкопчи в нея още по-силно и яростно. "
Как се прави психопортрет на Владимир Путин? Това не е ли извънредно мъчно поради сложния достъп до близка информация за него - по какъв начин се сдобивахте с нея, какви източници използвахте и по какъв начин отделяхте лъжата от истината в информациите за Путин?
" Написах книга за това какви са резултатите на властта върху човешкия мозък. Мога да върша разбори на държанието на диктаторите, както и поведенчески модели и прогнози за това какво може да последва.
Така през 2014 година написах публикация за Владимир Путин, в която изложих поведенческите му характерности. За страдание доста от тях се сбъднаха с акуратност. По същия метод, по който желаете от мен да приказвам за държанието на подвластен от кокаин или привързан към хазарт - даже в никакъв случай да не съм срещал този човек, мога да ви дам много тъкмо изложение на неговите вероятни психически и поведенчески характерности.
Дори да имах шанса да интервюирам Владимир Путин, то той няма да ми каже нищо, което да е скъпо за проучването, а и за какво би го направил? Затова би трябвало да разгадавам на писмени източници. Има една негова биография, която е написана в ранен стадий в неговата кариера. В нея Путин приказва за себе си. Една от историите, които той непрекъснато споделя, е от детството му в доста безпаричен квартал на Ленинград, в този момент Санкт Петербург, където израства. Историята е за плъховете, които той преследва из постройката. Веднъж той потегля по петите на огромен черен плъх. Настига го и съумява да го притисне в ъгъла. Двамата стоят и се гледат в очите. Тогава внезапно плъхът нападна Владимир, той побягва, само че животното се втурва да го преследва.
Това е урок, който Путин научава - че светът е безсърдечен. Че е място, в което насилието и заканите са главните принадлежности да си проправиш пътя.
Второто нещо е неговото изказване в същата тази биография, че разпадът на Съветския съюз е едно от най-големите бедствия, случили се в историята. Това изяснява неговите поръчки да възвърне величието и славата на Русия.
Има разграничение сред неговото държание и мислене и това, което споделя пред биографите му.
Един от цялостните резултати на несъразмерната власт върху мозъка е, че хората не могат да се самоопределят обективно. Ако попитате един наркозависим по какъв начин би определил държанието си, той не би го направил по този начин, както би го сторил непряк наблюдаващ.
Именно по тази причина едно клинично изявление с Владимир Путин би било неефикасно. Трябва да разгадавам държанието му, което проучвам през нещата, които споделя и върху това, което знам изцяло за въздействието на свръховластяването върху човешкия мозък.
Има и други описания на неговото държание. През юни 2005 година в Санкт Петербург идва американска комерсиална делегация. Сред тях е и Робърт Крафт, притежател на огромния тим по американски футбол " Ню Ингланд Пейтриътс ". Той е носил на ръката си пръстен с елмаз за спечелването на Супербоул, огромния край на шампионата. Путин изискал да види този пръстен, след което просто си го поставил в джоба. Крафт не е могъл да направи нищо.
Друг случай три месеца по-късно - Путин е част от делегация, която посещава музея " Гугенхайм " в Ню Йорк. Кураторите демонстрират експозиция - стъклена имитация на автомат " Калашников ", напълнена с водка. Експонатът е бил във витрина. Според описа за биографа му Маша Гесен, Путин кимнал на един от охранителите си, който просто се пресегнал и прибрал творбата в джоба си.
Всичко това демонстрира, че този човек просто има вяра, че правото е на страната на властващия и че единствено най-силният и най-агресивният може да оцелее.
Путин е имал оскъдно детство - трябвало е да се бори със зъби и нокти, с цел да оцелее - това отражение виждаме в държанието му, изключително през последните години. "
След като сте знаели какъв е психологическият профил на Владимир Путин - очаквахте ли тези негови дейности на 24 февруари - офанзивата против Украйна?
" Преди година не допусках, че това може да се случи - да нападне Украйна. Но откакто стартира скупчването на въоръжени сили към границата й преди няколко месеца - доста хора смятаха, че той просто заплашва и няма да го направи. Аз обаче имах вяра, че той ще стартира война. "
А в този момент, откакто знаете какъв е психопортретът на Путин, можете ли да кажете какви ще са неговите последващи дейности?
" Той няма да спре. Умен човек е, не е неблагоразумен. Ако има сериозен отпор против силите му, той стратегически ще се отдръпна. Но няма да се откаже от задачата си - да възвърне Велика Русия. "
Значи ще нападна и други страни, освен Украйна, такава ли е прогнозата Ви?
" Ако може, да. Военните разбори сочат, че това няма да се случи скоро, само че в неговото схващане - това е съвсем духовна задача. Най-лошото нещо е, че той се възприема като част от нещо като квазирелигиозно поверие за славата на Русия. Той усеща това като свое морално обвързване - да възвърне Велика Русия. Не имам вяра, че ще се откаже от това. "
Не е ли прекомерно елементарно Западът да се скрие зад представянето на Путин като невменяем комплексар, вместо да признае личните си неточности в преценката и отношението към него? Процесът по връзка не е ли двустранен - знаеш какъв човек стои пред теб и споделяш с него по отношение на това. Провали ли се Запада в преценката си в процеса на връзката с човек с профила на Путин?
" Путин е на власт повече от 20 години. Мисля, че моментът, в който бяха изгорени всички мостове в главата на Путин за съдействие със Запада, е войната в Ирак - това бе ужасна неточност на Запада.
След 2003 година Путин към този момент е разсъждава по този начин - добре, в случай че Америка може да прави това, значи мога и аз.
Така му се затвърждава визията за необработен свят, в който единствено мощният оцелява и в който всеки може да прави, каквото си желае. Вие можете да влезете в Ирак, аз мога да вляза в Сирия и в Чечня - това е сюжетът за черния плъх - по този начин Путин вижда света.
За това способства и дългогодишното надменно отношение на Съединените щати към Путин. Вашингтон години наред гледа на Русия като на бита карта. Това евентуално е асъдействало за неговото чувство за оскърбление и за настоящия му яд към Запада. "
С какво може да помогне този психически портрет на Путин през днешния ден, когато Русия води война против Украйна?
" Не мисля, че би трябвало да ни води към персоналното оскърбление на Путин. Това може да ускори страстите му и да докара до безразсъдни дейности от негова страна. От друга страна, единственото, което той почита, е силата, тъй че решението е проявление на цялостна увереност и единение от страна на НАТО и западните съдружници. След това към този момент всичко е в ръцете на хората в Русия. "
Източник: БНР
Заключенията на учения, който е написал книга за въздействието на безспорната власт върху човешкия мозък, са, че лъжливата убеденост в правотата на личните възгледи и произлизащата от това слепота за риска пред дейностите му, вършат Путин много рисков международен водач.
Проф. Робъртсън, стартирам с въпрос за 1 милион $ - какво има в съзнанието на Путин?
" Путин е деспот. А диктаторите имат безспорна власт в своите страни. Никой човешки мозък не може да понесе големи количества власт за дълги интервали от време без да се стигне до значително деформиране. Причината да съществува демокрацията и нейните принадлежности, като избори, свободни медии и самостоятелна правосъдна система, е да бъдат лимитирани въздействията на властта върху съзнанието на водачите.
Първоначално това влияние може да е позитивно - да бъдат по-смели и харизматични, както и да разсъждават стратегически. Но когато властта продължи прекомерно дълго и е прекомерно неограничена, мозъците им се изкривяват и претърпяват доста тежки промени. Появява се мощен егоизъм, при който властимащият счита, че неговите персонални ползи съответстват изцяло с тези на народа му. Каквото е добре за мен, е добре и за народа ми.
На второ място се развива чувство за това, че си съвсем богоподобен. Чувстваш се толкоз извънредно специфичен със своя егоизъм, че започваш да мислиш, че естествените правила и закони не важат за теб. Затова множеството диктатори издигат лични скулптури. Юлий Цезар е постъпил по този начин, а Владимир Путин издигна покрай Кремъл 20-метрова скулптура на Св. княз Владимир. Егото е нарцисистично погълнато, чувстваш се специфичен, ти си законодържецът и законосъздателят, а не индивид на закона.
Трето - поради чувството, че си свръхспециален, развиваш пренебрежение към останалите хора и към тяхната преценка. Това се видя до някаква степен по време на срещата на Съвета за сигурност на Русия на 21 февруари, дни преди нашествието в Украйна. Тогава Путин се държа с шефа на външното разузнаване Сергей Наришкин и с другите от кабинета като преподавател, който тормози група непослушни възпитаници.
Четвъртото нещо е, че всички диктатори в последна сметка прекаляват. Стават свръхуверени в личните си качества за преценка и тяхното пренебрежение към оценката на другите ги води към взимането на неприятни решения. Това е направил Наполеон, направил го е Хитлер, в този момент го прави и Путин. Това са главните характерности, които демонстрират съвсем всички водачи с неограничена власт.
Прекомерната власт въздейства върху същите невронни вериги в мозъка, които работят при пристрастяването към опиати и към хазарт - това е вкус, който в никакъв случай не може да бъде заситен. Нуждаеш се от още и още, с цел да получиш същия положителен резултат.
Човекът с такава власт постоянно се пробва да се отърве от основаните от обществото механизми за ограничаване - пробват се да управляват правосъдната система, да се отърват от свободните медии, да управляват изборите - все неща, които вършат всички диктатори, с цел да консолидират властта.
Има и още нещо - защото решенията на овластения човек засягат доста хора, това предизвика боязън и даже параноя у него от следствията, в случай че загуби властта. Това го кара да се вкопчи в нея още по-силно и яростно. "
Как се прави психопортрет на Владимир Путин? Това не е ли извънредно мъчно поради сложния достъп до близка информация за него - по какъв начин се сдобивахте с нея, какви източници използвахте и по какъв начин отделяхте лъжата от истината в информациите за Путин?
" Написах книга за това какви са резултатите на властта върху човешкия мозък. Мога да върша разбори на държанието на диктаторите, както и поведенчески модели и прогнози за това какво може да последва.
Така през 2014 година написах публикация за Владимир Путин, в която изложих поведенческите му характерности. За страдание доста от тях се сбъднаха с акуратност. По същия метод, по който желаете от мен да приказвам за държанието на подвластен от кокаин или привързан към хазарт - даже в никакъв случай да не съм срещал този човек, мога да ви дам много тъкмо изложение на неговите вероятни психически и поведенчески характерности.
Дори да имах шанса да интервюирам Владимир Путин, то той няма да ми каже нищо, което да е скъпо за проучването, а и за какво би го направил? Затова би трябвало да разгадавам на писмени източници. Има една негова биография, която е написана в ранен стадий в неговата кариера. В нея Путин приказва за себе си. Една от историите, които той непрекъснато споделя, е от детството му в доста безпаричен квартал на Ленинград, в този момент Санкт Петербург, където израства. Историята е за плъховете, които той преследва из постройката. Веднъж той потегля по петите на огромен черен плъх. Настига го и съумява да го притисне в ъгъла. Двамата стоят и се гледат в очите. Тогава внезапно плъхът нападна Владимир, той побягва, само че животното се втурва да го преследва.
Това е урок, който Путин научава - че светът е безсърдечен. Че е място, в което насилието и заканите са главните принадлежности да си проправиш пътя.
Второто нещо е неговото изказване в същата тази биография, че разпадът на Съветския съюз е едно от най-големите бедствия, случили се в историята. Това изяснява неговите поръчки да възвърне величието и славата на Русия.
Има разграничение сред неговото държание и мислене и това, което споделя пред биографите му.
Един от цялостните резултати на несъразмерната власт върху мозъка е, че хората не могат да се самоопределят обективно. Ако попитате един наркозависим по какъв начин би определил държанието си, той не би го направил по този начин, както би го сторил непряк наблюдаващ.
Именно по тази причина едно клинично изявление с Владимир Путин би било неефикасно. Трябва да разгадавам държанието му, което проучвам през нещата, които споделя и върху това, което знам изцяло за въздействието на свръховластяването върху човешкия мозък.
Има и други описания на неговото държание. През юни 2005 година в Санкт Петербург идва американска комерсиална делегация. Сред тях е и Робърт Крафт, притежател на огромния тим по американски футбол " Ню Ингланд Пейтриътс ". Той е носил на ръката си пръстен с елмаз за спечелването на Супербоул, огромния край на шампионата. Путин изискал да види този пръстен, след което просто си го поставил в джоба. Крафт не е могъл да направи нищо.
Друг случай три месеца по-късно - Путин е част от делегация, която посещава музея " Гугенхайм " в Ню Йорк. Кураторите демонстрират експозиция - стъклена имитация на автомат " Калашников ", напълнена с водка. Експонатът е бил във витрина. Според описа за биографа му Маша Гесен, Путин кимнал на един от охранителите си, който просто се пресегнал и прибрал творбата в джоба си.
Всичко това демонстрира, че този човек просто има вяра, че правото е на страната на властващия и че единствено най-силният и най-агресивният може да оцелее.
Путин е имал оскъдно детство - трябвало е да се бори със зъби и нокти, с цел да оцелее - това отражение виждаме в държанието му, изключително през последните години. "
След като сте знаели какъв е психологическият профил на Владимир Путин - очаквахте ли тези негови дейности на 24 февруари - офанзивата против Украйна?
" Преди година не допусках, че това може да се случи - да нападне Украйна. Но откакто стартира скупчването на въоръжени сили към границата й преди няколко месеца - доста хора смятаха, че той просто заплашва и няма да го направи. Аз обаче имах вяра, че той ще стартира война. "
А в този момент, откакто знаете какъв е психопортретът на Путин, можете ли да кажете какви ще са неговите последващи дейности?
" Той няма да спре. Умен човек е, не е неблагоразумен. Ако има сериозен отпор против силите му, той стратегически ще се отдръпна. Но няма да се откаже от задачата си - да възвърне Велика Русия. "
Значи ще нападна и други страни, освен Украйна, такава ли е прогнозата Ви?
" Ако може, да. Военните разбори сочат, че това няма да се случи скоро, само че в неговото схващане - това е съвсем духовна задача. Най-лошото нещо е, че той се възприема като част от нещо като квазирелигиозно поверие за славата на Русия. Той усеща това като свое морално обвързване - да възвърне Велика Русия. Не имам вяра, че ще се откаже от това. "
Не е ли прекомерно елементарно Западът да се скрие зад представянето на Путин като невменяем комплексар, вместо да признае личните си неточности в преценката и отношението към него? Процесът по връзка не е ли двустранен - знаеш какъв човек стои пред теб и споделяш с него по отношение на това. Провали ли се Запада в преценката си в процеса на връзката с човек с профила на Путин?
" Путин е на власт повече от 20 години. Мисля, че моментът, в който бяха изгорени всички мостове в главата на Путин за съдействие със Запада, е войната в Ирак - това бе ужасна неточност на Запада.
След 2003 година Путин към този момент е разсъждава по този начин - добре, в случай че Америка може да прави това, значи мога и аз.
Така му се затвърждава визията за необработен свят, в който единствено мощният оцелява и в който всеки може да прави, каквото си желае. Вие можете да влезете в Ирак, аз мога да вляза в Сирия и в Чечня - това е сюжетът за черния плъх - по този начин Путин вижда света.
За това способства и дългогодишното надменно отношение на Съединените щати към Путин. Вашингтон години наред гледа на Русия като на бита карта. Това евентуално е асъдействало за неговото чувство за оскърбление и за настоящия му яд към Запада. "
С какво може да помогне този психически портрет на Путин през днешния ден, когато Русия води война против Украйна?
" Не мисля, че би трябвало да ни води към персоналното оскърбление на Путин. Това може да ускори страстите му и да докара до безразсъдни дейности от негова страна. От друга страна, единственото, което той почита, е силата, тъй че решението е проявление на цялостна увереност и единение от страна на НАТО и западните съдружници. След това към този момент всичко е в ръцете на хората в Русия. "
Източник: БНР
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ