Какво означава ДДС, как работи и кой го плаща?
Абревиатурата Данък добавена стойност значи " налог добавена стойност " и съставлява индиректен налог, който всеки консуматор на дадена стока или услуга заплаща на държавната хазна, написа.
Под една или друга форма сходни данъци съществуват в множеството страни по света, само че има и изключения.
Идеята за облагане на така наречен " добавена стойност " в производството поражда в Европа, а първата страна, която го вкарва публично, е Франция през 1954 година
Какво съставлява Данък добавена стойност?
Данъкът върху добавената стойност се основава на потреблението, а не на приходите. За разлика от налога върху общия приход, при който по-богатите заплащат повече, Данък добавена стойност се начислява еднообразно за всяка покупка, без значение кой я прави.
Данък добавена стойност се изцислява като % от брутния размер на продажбите във всеки стадий от процеса на произвеждане, разпространяване и доставка на дадена стока или услуга.
Той се разграничава от елементарния налог върху продажбите, при който задължението се дефинира и заплаща единствено от потребителя в края на веригата за доставки.
Пример за механизма, по който се начислява Данък добавена стойност, може да бъде даден с производител на шоколадови бонбони. Той купува нужните артикули и материали за опаковките, които възлизат на 5 лв. за всяка кутия.
Върху тази сума той заплаща и Данък добавена стойност в размер на 1 лев (ако приемем, че ставката е 20%, каквато е в България). Този 1 лев се превежда на страната от доставчика на суровите артикули, само че на процедура " тежестта " отива при купувача.
След това производителят на бонбоните продава продукцията си на верига от магазини, посредством които тя доближава до крайните консуматори. Търговецът, който е притежател на магазините, купува шоколадовите бонбони на цена от 10 лв. за кутия, като, с изключение на тази сума, плащаи 2 лв. Данък добавена стойност.
От тези 2 лв. обаче производителят на бонбоните превежда в хазната единствено половината, защото за предходната транзакция по веригата на доставките 1 лев към този момент е заплатен от неговия снабдител на артикули.
След това магазинът продава на своите клиенти кутията шоколадови бонбони на цена от 15 лв. за брой плюс 20% под формата на Данък добавена стойност, т. е. 3 лв.. Така общата стойност, която дължи всеки клиент, става 18 лв..
Магазинът обаче внася в Националната организация за приходите единствено 1 лев от общата стойност на налога върху добавената стойност. Останалите 2 лв. към този момент са платени по веригата - 1 лев от доставчика на суровината и 1 лев от производителя на бонбоните.
В държавната хазна са постъпили общо 3 лв. за всяка кутия бонбони. Те са импортирани от разнообразни компании, само че всяка от тях е " трансферирала " тази данъчна тежест върху своите клиенти, калкулирайки я в цената на своите артикули.
Плюсове и минуси на Данък добавена стойност
Косвеният налог върху веригата на доставките постоянно е имал своите поддръжници и критици. Дебати са се водили и за това дали ставката му би трябвало да е идентична за всички артикули и услугиили за някои би трябвало да има така наречен " преференциално " Данък добавена стойност, да вземем за пример за стоките от първа нужда, като медикаменти, детски храни и дрехи, учебници и т. н.
Като преимущества на Данък добавена стойност се показва по-ефективното следене на данъчните отговорности по цялата верига на доставките и предотвратяването на евентуално укриване на налози.
Освен това косвените налози, най-малко на доктрина, би трябвало да подтикват икономическата самодейност, защото повишението на персоналните приходи не води автоматизирано до тяхното облагане. Държавата прибира своя " дял " чак при потреблението на стоките и услугите.
Точно това обаче пък е и един от причините на критиците на Данък добавена стойност - косвеният налог " удря " най-силно бедните семейства, които отделят по-голям дял от приходите си за ползване, а не за спестявания.
Освен това, номиналната сума на Данък добавена стойност върху всяка стока съставлява по-голям % от техния приход, в сравнение с от този на по-заможните данъкоплатци.
Другият евентуален минус е обвързван с повишението на разноските за бизнеса по цялата индустриална верига. Тъй като Данък добавена стойност се пресмята на всяка стъпка от процеса на продажба, счетоводството, единствено по себе си, води до по-голяма тежест за компанията, която по-късно трансферира и тези спомагателни разноски върху потребителя, настрана от размера на самия индиректен налог.
Още по-сложно става, когато покупко-продажбите са освен локални, само че и интернационалните. Различните страни може да ползват разнообразни ставки и тълкувания на метода на пресмятане на налога.
Това освен прибавя още един " пласт " към бюрокрацията, само че и може да докара до ненужни забавяния на транзакциите.
В кои страни се ползва системата на Данък добавена стойност?
Като цяло Данък добавена стойност е европейско " откритие " и като такова е най-популярно в страните от Европейския съюз. Но сходни косвени налози се заплащат в над 160 страни по света, в това число във всички развити стопански системи от Организацията за икономическо съдействие и развиване, като се изключи Съединените щати.
Там продажбите не се таксуват с Данък добавена стойност, а приходите на хазната се попълнят най-много от директните налози върху облагите на фирмите и персоналните приходи на физическите лица.
В България постъпленията от Данък добавена стойност в хазната съставляват сериозен дял от общите държавни доходи. По данни на Национална агенция за приходите, през 2021 г.приходите за централния бюджет възлизат общо на 16.5 милиарда лева, като малко над половината от тях са от налог добавена стойност (8.3 милиарда лева.).
За съпоставяне, постъпленията от корпоративните налози, платени от бизнеса, са на стойност 3.2 милиарда лева, а тези от налози върху приходите са в размер на 4.2 милиарда лева
Под една или друга форма сходни данъци съществуват в множеството страни по света, само че има и изключения.
Идеята за облагане на така наречен " добавена стойност " в производството поражда в Европа, а първата страна, която го вкарва публично, е Франция през 1954 година
Какво съставлява Данък добавена стойност?
Данъкът върху добавената стойност се основава на потреблението, а не на приходите. За разлика от налога върху общия приход, при който по-богатите заплащат повече, Данък добавена стойност се начислява еднообразно за всяка покупка, без значение кой я прави.
Данък добавена стойност се изцислява като % от брутния размер на продажбите във всеки стадий от процеса на произвеждане, разпространяване и доставка на дадена стока или услуга.
Той се разграничава от елементарния налог върху продажбите, при който задължението се дефинира и заплаща единствено от потребителя в края на веригата за доставки.
Пример за механизма, по който се начислява Данък добавена стойност, може да бъде даден с производител на шоколадови бонбони. Той купува нужните артикули и материали за опаковките, които възлизат на 5 лв. за всяка кутия.
Върху тази сума той заплаща и Данък добавена стойност в размер на 1 лев (ако приемем, че ставката е 20%, каквато е в България). Този 1 лев се превежда на страната от доставчика на суровите артикули, само че на процедура " тежестта " отива при купувача.
След това производителят на бонбоните продава продукцията си на верига от магазини, посредством които тя доближава до крайните консуматори. Търговецът, който е притежател на магазините, купува шоколадовите бонбони на цена от 10 лв. за кутия, като, с изключение на тази сума, плащаи 2 лв. Данък добавена стойност.
От тези 2 лв. обаче производителят на бонбоните превежда в хазната единствено половината, защото за предходната транзакция по веригата на доставките 1 лев към този момент е заплатен от неговия снабдител на артикули.
След това магазинът продава на своите клиенти кутията шоколадови бонбони на цена от 15 лв. за брой плюс 20% под формата на Данък добавена стойност, т. е. 3 лв.. Така общата стойност, която дължи всеки клиент, става 18 лв..
Магазинът обаче внася в Националната организация за приходите единствено 1 лев от общата стойност на налога върху добавената стойност. Останалите 2 лв. към този момент са платени по веригата - 1 лев от доставчика на суровината и 1 лев от производителя на бонбоните.
В държавната хазна са постъпили общо 3 лв. за всяка кутия бонбони. Те са импортирани от разнообразни компании, само че всяка от тях е " трансферирала " тази данъчна тежест върху своите клиенти, калкулирайки я в цената на своите артикули.
Плюсове и минуси на Данък добавена стойност
Косвеният налог върху веригата на доставките постоянно е имал своите поддръжници и критици. Дебати са се водили и за това дали ставката му би трябвало да е идентична за всички артикули и услугиили за някои би трябвало да има така наречен " преференциално " Данък добавена стойност, да вземем за пример за стоките от първа нужда, като медикаменти, детски храни и дрехи, учебници и т. н.
Като преимущества на Данък добавена стойност се показва по-ефективното следене на данъчните отговорности по цялата верига на доставките и предотвратяването на евентуално укриване на налози.
Освен това косвените налози, най-малко на доктрина, би трябвало да подтикват икономическата самодейност, защото повишението на персоналните приходи не води автоматизирано до тяхното облагане. Държавата прибира своя " дял " чак при потреблението на стоките и услугите.
Точно това обаче пък е и един от причините на критиците на Данък добавена стойност - косвеният налог " удря " най-силно бедните семейства, които отделят по-голям дял от приходите си за ползване, а не за спестявания.
Освен това, номиналната сума на Данък добавена стойност върху всяка стока съставлява по-голям % от техния приход, в сравнение с от този на по-заможните данъкоплатци.
Другият евентуален минус е обвързван с повишението на разноските за бизнеса по цялата индустриална верига. Тъй като Данък добавена стойност се пресмята на всяка стъпка от процеса на продажба, счетоводството, единствено по себе си, води до по-голяма тежест за компанията, която по-късно трансферира и тези спомагателни разноски върху потребителя, настрана от размера на самия индиректен налог.
Още по-сложно става, когато покупко-продажбите са освен локални, само че и интернационалните. Различните страни може да ползват разнообразни ставки и тълкувания на метода на пресмятане на налога.
Това освен прибавя още един " пласт " към бюрокрацията, само че и може да докара до ненужни забавяния на транзакциите.
В кои страни се ползва системата на Данък добавена стойност?
Като цяло Данък добавена стойност е европейско " откритие " и като такова е най-популярно в страните от Европейския съюз. Но сходни косвени налози се заплащат в над 160 страни по света, в това число във всички развити стопански системи от Организацията за икономическо съдействие и развиване, като се изключи Съединените щати.
Там продажбите не се таксуват с Данък добавена стойност, а приходите на хазната се попълнят най-много от директните налози върху облагите на фирмите и персоналните приходи на физическите лица.
В България постъпленията от Данък добавена стойност в хазната съставляват сериозен дял от общите държавни доходи. По данни на Национална агенция за приходите, през 2021 г.приходите за централния бюджет възлизат общо на 16.5 милиарда лева, като малко над половината от тях са от налог добавена стойност (8.3 милиарда лева.).
За съпоставяне, постъпленията от корпоративните налози, платени от бизнеса, са на стойност 3.2 милиарда лева, а тези от налози върху приходите са в размер на 4.2 милиарда лева
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ