Абрахам Ван Хелсинг е изключително емблематичен, монументален, архетипен образ на

Абрахам Ван Хелсинг е извънредно емблематичен, колосален, архетипен облик на индивида, който се опълчва против злото. Роля от този сан е богата, може да се прочете и да се изиграе по разнообразни способи. Това уточни в предаването " Сториборд “ на радио " Фокус “ с водещ Благой Д. Иванов артистът и артист Виктор Ибришимов, който следва да забележим в облика на Абрахам Ван Хелсинг в мюзикъла " Дракула “, чиято премиера ще се състои на 10 декември в Музикално-драматичен спектакъл " Константин Кисимов “ във Велико Търново.

" В музикалния спектакъл рядко се случва мюзикъл с сходна тема – това си е викториански хорър, “ сподели той и добави, че в представлението ще има 3D мапинг и честа промяна на картини. " Със сигурност ще е по-тъмно, ще има ужасно доста кръв. Няма да е нещо изчанчено, само че по-скоро ще се подходи по-класически към това зрелище. “

Актьорът признава, че към момента си задава доста въпроси по отношение на ролята на Хелсинг. Според него най-лесното, което може да се хване, е достолепният академик, който приказва постепенно, със самочувствие и всява почит у всички: " Да, може да се изиграе по този метод, обаче би трябвало ли и за какво, и кои са верните въпроси в тази ситуация? Този човек е екстравагантен. Защо е екстравагантен? Той е повлиян от доста контузии през живота си и се забива в едно съответно нещо – той е екзалтиран, фокусиран върху една избрана цел. И съгласно мен тази цел и това фанатизиране му придават някакъв вид обществена некомпетентност може би. Сега, какъв вид обществена некомпетентност – още го диря, само че не ми се желае да бъде просто следващият влъхва, преподавател, Гандалф и по този начин нататък. “

Изключително значимо за един филм, а и за една режисура, е да има добър и уравновесен кастинг, като това е може би 60-70% от цялата работа, акцентира още Ибришимов. " Работата на артиста и режисьора от самото начало е един танц, един разговор. И в този танц на взимане и предоставяне се намира истината. Може истината да не пристигна на премиерата, може истината да пристигна след няколко спектакъла или в последния миг, само че нормално, в случай че този разговор съществува, в последна сметка, резултатите са положителни. “

Според госта и Уилям Дефо в " Носферату “ на Робърт Егърс, и Антъни Хопкинс в " Дракула “ на Франсис Форд Копола вършат прелестни версии на ловеца на вампири. " Но до момента в който Хелсинг на Хопкинс е по-джентълменски, има го по-професорското в него, Дефо задълбава в този фанатизъм на Хелсинг – много по-ексцентричен е и показва много по-войнствен Хелсинг. “ По думите му митологичният натурализъм на Егърс основава невероятни условия за автентизъм, и " този автентизъм е дотам създаден, че фантастичното наподобява действително... и още повече ускорява мрака и всичко, което произтича от него. Ако съществува в миналото върколак, това ще е по този метод, по който Егърс го е направил. “

Пример за неприятна интерпретация е най-новият филм на Люк Бесон, въодушевен от романа " Дракула “ (Dracula: A Love Tale), където като се изключи че Ван Хелсинг е духовник и е изигран от артиста Кристоф Валц, друго е мъчно да се каже. " Беше извънредно равна роля, доста нетипично за него, без никакви характерности и почтено казано бях отчаян, изключително имайки поради какъв брилянтен артист е той, “ изясни Ибришимов.