СПЕЦИАЛНО: Историята на Абагар – първата българска печатна книга е издадена в Рим
„ Абагар “ е първата печатна книга на новобългарски език. Тя е издадена през 1651 година в град Рим. Днес това скъпо произведение се съхранява в Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “. Журналистът Надя Обретенова получи рядката опция да види книгата от близко. Този образец напуща хранилищата извънредно рядко. В момента книгата е изложена зад витрина за посетителите.
В международен мащаб съществуват едвам 18 копия от това скъпо издание. Единственият български образец е на цели 375 години. Специалистите го допират само с защитни ръкавици. Авторът Филип Станиславов произлиза от свищовското село Ореш. Директорът на библиотеката доцент доктор Калина Иванова споделя за неговия напредничав дух. Тя акцентира огромното значение на това произведение за нашата просвета.
Тя е издадена на 6 май 1651 година и, в случай че по този начин сложим листите против светлината, ще забележим водния знак на печатницата. Тя е отпечатана на новобългарски език, само че има и изречения от сърбохърватски.
Книгата съдържа тъкмо 20 молебствия с доста практическо приложение. Те са предопределени за сватба, помощ и лекуване на разнообразни премеждия. В текста е вплетена думата „ Късмет “ под формата на криптограма. Авторът е употребявал характерен способ с изпускане на гласни букви. Съдържанието отразява въздействието на католическата религия върху създателя. Всичко е изписано със характерни новобългарски букви.
Филип Станиславов приключва своето висше обучение в Италия. Той има изключителна грамотност за своята историческа ера. Станиславов служи като преводач и персонален секретар на папа Урбан Осми. По-късно той заема високия пост на Никополски свещеник. Неговата дейна просветителска активност стартира в плевенското село Трънчовица. Точно в този интервал той издава своята епохална творба „ Абагар “.
Там е основал учебно заведение и е правил просветна активност и в действителност той е прочут с тази своя книга „ Абагар “.
„ Абагар “ е публикуван на 6 май 1651 година в италианската столица. Форматът на книгата разрешава тя да се навива елементарно на руло. Хората са я носили в специфичен кожен калъф по време на път. Гравюрите в нея изобразяват християнски светци и разнообразни древен подиуми. Тези илюстрации са помагали на учениците да учат историята и вярата. Гравюрите трансформират книгата в образователно пособие.
Така творбата надалеч надвишава първичните хрумвания на своя създател. То се трансформира в същинска просветителна книга за българите. Станиславов евентуално е осъзнавал мащаба на своето огромно дело. Той оставя трайна диря в българската културна и просветна история. Неговото самочувствие е било на високо равнище.
Той се е описал даже като свещеник на Велика България.
Днес Националната библиотека пази единствения образец у нас в особено вместилище. „ Абагар “ остава безконечен знак на българския блян към просвещение. Книгата се съхранява при строго следени условия за сигурност. Това подсигурява нейното цялостно оцеляване за бъдещите генерации българи. Филип Станиславов остава в историята като един от най-големите наши просветители. Неговото дело продължава да въодушевява актуалните откриватели.
