Гигантският айсберг A23a заседна край Южна Джорджия
A23a не е просто айсберг. Това е плаваща ледена цитадела, по-голяма от два Лондона, по-тежка от един милион Айфелови кули и задоволително солидна, с цел да преначертае екосистемата към себе си. След дълъг и не изключително бърз дрейф, почнал още през 2020 година, леденият колос публично заседна край остров Южна Джорджия – английска отвъдморска територия, сгушена в южния Атлантик.
Огромният блок се отделя от шелфовия хладилник Филхнер още през 1986 година, само че тогава просто паркира на морското дъно в морето Уедел, напомня Метео Балканс. И там си седи – като пропуснат ледник на дъното на океана – цели 30 години, без да мърда.
Докато през 2020 година не взема решение, че му е време за странствуване.
Океанските течения го повличат, само че край 2024 година се заплита към една подводна планина и няколко месеца просто се върти като великански ледовит пумпал.
Сега се е заклещил на континенталния шелф, на към 90 километра от Южна Джорджия. И тук става забавно – тъй като сходна ледена маса може както да нанесе вреди, по този начин и да подхрани живота към себе си.
Според океанографа доктор Андрю Мейерс от Британското антарктическо изследване (BAS), досегашните опасения, че A23a ще блокира достъпа на пингвини и тюлени до зоните им за хранене, към този момент не се оправдават. Айсбергът е затънал на задоволително разстояние от брега. И още повече – самото му наличие може да се окаже потребно.
Причината? Топящият се лед и раздвижените от заземяването му води могат да освободят скъпи хранителни субстанции, които да подхранят цялата локална екосистема. С други думи – A23a може да работи като мразовит тор за океана.
Но този сюжет има и тъмна страна. Ако айсбергът стартира да се разпада – а това е много евентуално, защото засиленото напрежение върху структурата му се усилва с всяка седмица – ще се появят голям брой по-малки ледени парчета. Точно те съставляват действителна заплаха за риболовната промишленост и корабоплаването, защото са сложни за разкриване, само че изцяло способни да пробият корпуси.
Според Британското антарктическо изследване, в предишното сходни случаи са правили цели морски зони краткотрайно непроходими за рибарските кораби – поради невидимата, само че масирана ледена бариера от мини-айсберги.
A23a не е разследване от климатична злополука – най-малко не непосредствено. Учените показват, че откъсването му е част от естествения цикъл на ледниковия живот. Но редом с това Антарктика губи лед с плашеща скорост. И до момента в който A23a е естествено събитие, подтекстът, в който се случва, не е.
Нито е апокалипсис, нито е случайност. Просто още една глава от ледената авантюра на планетата, която продължава да се трансформира пред очите ни – даже когато се движи със скоростта на... айсберг.
Огромният блок се отделя от шелфовия хладилник Филхнер още през 1986 година, само че тогава просто паркира на морското дъно в морето Уедел, напомня Метео Балканс. И там си седи – като пропуснат ледник на дъното на океана – цели 30 години, без да мърда.
Докато през 2020 година не взема решение, че му е време за странствуване.
Океанските течения го повличат, само че край 2024 година се заплита към една подводна планина и няколко месеца просто се върти като великански ледовит пумпал.
Сега се е заклещил на континенталния шелф, на към 90 километра от Южна Джорджия. И тук става забавно – тъй като сходна ледена маса може както да нанесе вреди, по този начин и да подхрани живота към себе си.
Според океанографа доктор Андрю Мейерс от Британското антарктическо изследване (BAS), досегашните опасения, че A23a ще блокира достъпа на пингвини и тюлени до зоните им за хранене, към този момент не се оправдават. Айсбергът е затънал на задоволително разстояние от брега. И още повече – самото му наличие може да се окаже потребно.
Причината? Топящият се лед и раздвижените от заземяването му води могат да освободят скъпи хранителни субстанции, които да подхранят цялата локална екосистема. С други думи – A23a може да работи като мразовит тор за океана.
Но този сюжет има и тъмна страна. Ако айсбергът стартира да се разпада – а това е много евентуално, защото засиленото напрежение върху структурата му се усилва с всяка седмица – ще се появят голям брой по-малки ледени парчета. Точно те съставляват действителна заплаха за риболовната промишленост и корабоплаването, защото са сложни за разкриване, само че изцяло способни да пробият корпуси.
Според Британското антарктическо изследване, в предишното сходни случаи са правили цели морски зони краткотрайно непроходими за рибарските кораби – поради невидимата, само че масирана ледена бариера от мини-айсберги.
A23a не е разследване от климатична злополука – най-малко не непосредствено. Учените показват, че откъсването му е част от естествения цикъл на ледниковия живот. Но редом с това Антарктика губи лед с плашеща скорост. И до момента в който A23a е естествено събитие, подтекстът, в който се случва, не е.
Нито е апокалипсис, нито е случайност. Просто още една глава от ледената авантюра на планетата, която продължава да се трансформира пред очите ни – даже когато се движи със скоростта на... айсберг.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ