Проф. Иво Христов: България няма място в този конфликт
А нуклеарна война, доста бързо може да ескалира. Почне ли размяната на ударите, това значи край
“Надявам се, че ще има здрав разсъдък в американския генералитет, какъвто той е потвърдил неведнъж. Има директна връзка сред висшето съветско военно управление и американското управление в Пентагона по този въпрос. Тъй като в противоположен случай обстановката фактически може да излезе от надзор. А нуклеарна война, макар нелепостите, които се приказват, че тя можела да бъде локализирана, поетапна и така нататък, доста бързо може да ескалира. Почне ли размяната на ударите, това значи край”
Това съобщи проф. Иво Христов в предаването „ Не се опасявай “, с създател и водещ Васил Василев, 28.02.2022, Евроком
В. ВАСИЛЕВ: В четвъртък, 25.02.2022 година, в 5.30 часа сутринта, бе даден ход на нещо, което се трансформира в събитието на XXI век. Руски войски навлязоха в Украйна, с цел да защитят популацията на Донецк и Луганск, само че и да денацифицират и демилитаризират страната, както разгласи Путин. Съединените щати постановиха на Русия наказания, опция на които, съгласно Байдън, би била Трета международна война. Веднага по-късно Путин сложи стратегическите сили за нуклеарно въздържане – т.е. нуклеарната триада на Русия в състояние на специфична подготвеност, което може да значи, че са с „ пръст на копчето “. Светът застана на ръба на атомната злополука.
Аз помня Карибската рецесия от 62-ра година и се притеснявам, че Украинската рецесия може да е още по-критична. За да разгледаме спора – той не е един, тук са преплетени доста спорове, тук е един гордиев възел, – съм поканил в студиото и проф. Иво Христов, желания от феновете събеседник в «Не се опасявай!».
Как ще коментирате реакциите на властта тук, в България, на Украинската рецесия?
И. ХРИСТОВ: Аз от известно време се намирам в умишлено определена вътрешна емиграция във връзка с огромна част на протичащото се в България на обществено равнище, защото това е нещо, което визира и осквернява базови човешки разбирания за морал, за честност, в случай че щете – за човешка горделивост и достолепие. Така че по какъв начин мога да разясня? За следващ път вършим това, което, за жалост, е особено за българските елити след 1912-та година, имали сме опция да го кажем тук, във Вашето студио - опит за опортюнизъм и приспособяване, предвид на обстановката. След славната Първа балканска война, оттова нататък нещо с този народ, с неговия хайлайф се случи и от най-гордия народ, бих споделил, на Балканите, се превърнахме в народ, който се пробва да оцелява с цената на всичко. А цената от време на време е за сметка на достолепието.
В. ВАСИЛЕВ: Няколко дни преди интервенцията да бъде оповестена Зеленски заяви, че се стреми към отменяне на Букурещкия меморандум и в действителност сподели предпочитание за основаване на лична нуклеарна бомба. Украйна имат софтуерните благоприятни условия за това. Това ли беше повода за интервенцията? Това ли беше мотивът?
И. ХРИСТОВ: Това се назовава casus belli - мотив за война, надали това е повода. Тези интервенции се възнамеряват дълго време, това не е непринудено.
Имаше няколко подмятания от страна на Путин, на които не бе обърнато внимание. Първото, което той сподели: «Защо ни е този свят, в случай че в него няма Русия, няма място за Русия?» След това той беше съобщил и нещо друго: «Ние ще отидем напряко в Рая, а те няма да имат дори време да се помолят!» Предполагам, че това е било отдадено надали не на някакво словестно изхвърляне на съветския президент, само че явно там има схващане за това, че Русия е притисната до стената, че тя няма накъде да отстъпва повече.
Веднага желая да подчертая, че ние в действителност разясняваме спора в Украйна, само че това не е спор сред Русия и Украйна. Това е спор сред Русия и Съединените щати. Ако погледнем малко по-широко картината, за ръководещите среди в Съединени американски щати е ясно, че времето работи против тях. Икономически, механически, военно, статуквото се трансформира и от фамозния еднополярен свят, който беше разгласен с по този начин наречения «краят на историята» - в Окояма 1990-91-ва година, с едноличен доминион водач – Съединените щати и клиентела, международна.
Постепенно се очерта жестокият факт, че Китай се еманципира, драконът литна и че някъде към 2030-та година той към този момент няма да може да бъде спрян стопански, военно и военно-технически. В момента Китай има най-големия военноморски флот в света, той към този момент надмина Съединени американски щати. Това към момента не значи нищо, въпреки всичко тук приказваме за качество, за военно майсторство и така нататък, само че това е реалност.
На последващо място, явно е, че Русия се еманципира и излиза от 30-годишно унизително битие - това, което е Русия, по този начин наречената Руска федерация, като остатъчна Русия от огромната, историческа Русия – Руска империя и по-късно Съветски съюз.
На трето място, най-опасните, по този начин да се каже, светлинки за господстващия хайлайф във Вашингтон, е опитът за равноправност на Европа, която беше държана в състояние «партер» повече от 45 години, с удобния претекст, че Европа е защитавана от руския ексапнзионизъм и по тази причина бяха наложени съответните две организации: НАТО и Европейски съюз – икономическата и политико-военната. След отхвърли на Съветския съюз да взе участие в Студената война, започнаха да се чуват съществени гласове за някаква геополитическа автономия на Европа, на огромните страни в Европа – най-много Германия и Франция. Ясно е, че това докара и до рискови колаборации сред водещи европейски страни и техните стопански системи – отново Германия и Франция, и Италия частично - с огромните запаси, които оферираше Русия. И това можеше да докара до синтез сред съветските запаси и, несъмнено, европейската технология, разбирайте немската главно, като това слага под подозрение господството на Съединените щати в Евразия – най-важния континент на Земята. Поради тази причина, това трябваше да бъде прекъснато.
Според американски анализатори се смята, че в триъгълника, който се очерта – Русия, Китай и Съединени американски щати, Русия е слабото звено и че Русия би трябвало да бъде отстранена час по-скоро. А това може да стане с концентричен удар, вътрешен – вътрешен прелом и външен – напън по военния лимес. Затова бяха проведени опитите за нежни революции в Беларус, които не съумяха. Затова беше и осъществен преврата 2014-та година в Киев, защото Украйна би трябвало да играе точно ролята на Casus belli – мотив за война.
В. ВАСИЛЕВ: И в Казахстан беше изработен също опит...
И. ХРИСТОВ: Да, и в Казахстан, само че Украйна е извънредно рискова като геополитическа територия, тъй като разполага с военно-технически запас, завещан от руско време, комбиниран, несъмнено, с добра помощ извън. И последната линия беше опитът Украйна да бъде вкарана в НАТО.
Тук би трябвало да бъде ясно казано, че това означаваше, че в случай че бъдат ситуирани съвременни военни съоръжения в Харков - където сега се водят военни дейности - полетното време от Харков до Москва е под 5 минути. Това означаваше действително, че Русия беше сложена в състояние или сама да си направи обществено харакири, или да извърши нещо, което да отдалечи тази заплаха.
Аз персонално считам, че Съединени американски щати сложиха Русия в цугцванг, т.е. каквото и да направи, да сгреши. Ако Русия не реагираше на всичкото това - а тя не реагираше, или най-малко не както би трябвало, може би нямаше ресурса - то щяха да се случат събития, и в последна сметка съветският режим да бъде заменен. И Русия да бъде употребена, което в действителност е по-далечната цел, като стратегическо средство за напън против Китай – Китай да бъде обграден от всички страни и да бъде отстранен единственият сега действителен, по този начин да се каже, претендент за славата - Китай, който пък може да отстрани Съединени американски щати.
Ако пък Русия реагираше, както стана в тази ситуация с войната в Украйна, то тогава се извършва комплекса от задания. И най-големите скептици от евролидерите ще бъдат уверени, че Русия е агресор. Европа ще бъде строена под военна нога, ще бъдат прекъснати всички стопански и политически връзки сред Европа, еманципиращата се до неотдавна Европа, и Русия. Ще бъдат прекатени всички опити за евразийска интеграция. Ще бъде отстранена опцията Америка да бъде отстранена от Континента.
Нещо повече – ще бъдат подложени безусловно във боен режим двете елементи на Евразия. От една страна, това е Европа, под формата на НАТО, и въпреки това – от другата страна на Евразия - към този момент е основан военният съюз АУКУС /Aukus/ – Англия, Америка, Австралия и Нова Зеландия, ориентиран непосредствено против Китай, към който би трябвало да притеглим, несъмнено, непотопяемия „ авианосец “ на Щатите – Япония и Южна Корея - много мощна в икономическо и във военно отношение страна. Така че се обрисуват двата полюса, сред които би трябвало да бъдат „ изпечени “, нагледно казано, геополитическите съперници на еднополюсния ред – Китай и Русия.
Всичко това докара до съветския ултиматум от 15 декември предходната година, на който доста хора не обърнаха внимание и до момента не схващат и не обръщат внимание: казусът не е в Украйна, отново споделям, тя е единствено casus belli - мотив за война. Това беше ясно казано и някои го квалифицираха, надали не, като съветско изхвърляне - че Русия желае лимеса, военностратегическия лимес на Съединените щати да бъде изнесен към линията от 97-ма година, т.е. да се изпразни НАТО от наличие. Нападателните оръжия да бъдат изнесени на 3000 км., нагледно казано, от съветските центрове за взимане на решения – стопански, военни и политически. Това значи пренареждането на сферите на въздействие в Европа, а оттова – и в света. Някои помислиха, че това е просто блъф, който Русия употребява, с цел да подвига, по този начин да се каже, цената си в бъдещи договаряния.
Очевидно е, че днешното съветско управление е решило да играе „ ва банк “, до дъно. В този смисъл, вчерашната обществена заповед, която неслучайно беше демонстрирана по малкия екран, на Путин към министъра на войната Шойгу и началника на генералния щаб Герасимов, ясно сподели, че те са подготвени да отидат до дъно и внезапно подвигат мизата. Това, което мен ме безпокои в Западния свят, е, че в голямата си част, там има водачи, които, меко казано, не имат качествата за съответната обстановка, не схващат, нямат психоменталното схващане, те са артикул на един всепозволен, хедонистичен свят, който на всичкото от горната страна е бил до момента и безнаказан.
Те си позволяваха да “наказват” страни като Югославия, като Афганистан и така нататък, защото знаеха, че няма да бъдат ударени, че, жестоко казано, съперникът отсреща не е съперник. Той не е еднакъв военностратегически с тях. За първи път против тях има изправена една двойка, която е равна в своята цялост – Китай и Русия. И това, което в допълнение ме тормози, а аз не съм от плашливите, е, че Китай от началото на интервенцията в Украйна е изкарал военноморския си флот в Тайландския пролив. Обикновено се изкарва по-голямата част от флота в намерено море в два случая: когато се чака война или когато ще участвате към този момент в бойни дейности вие самите. Така стана и с съветския флот в Източното Средиземноморие и в Черно море. Така че мизата е доста високо вдигната, залогът е голям, а обстановката е злокобна.
В. ВАСИЛЕВ: Тоест обрисуват се два разновидността. Единият вид е Съединени американски щати и западните съдружници да одобряват това, което Русия и Китай желаят, и да се съгласят с този триумвират, по този начин да го назовем. А другият е злополуката. Виждате ли някъде междинен път?
И. ХРИСТОВ: Иска ми се да има подобен! Проблемът е “Hic Rhodus, Hic salta” /прен. Докажете тук и сега/.
Когато Русия насочи ултиматума си към Америка, тъй като това е ултиматум към Америка, европейските по този начин наречени «партньори» нямат никакво значение в тази ситуация, това беше ултиматум, както сподели известният израелски аналитик Яков Кедми, ултиматум към самата Русия и нейния хайлайф. Като си споделил «А», би трябвало да кажеш и «Я». Когато толкоз високо си вдигнал мизата и по-късно, заради някакви аргументи, тръгнеш назад, по този начин да се каже, от тази висока планка, която си вдигнал в своите условия, това ще бъде пагубно за режима в Москва и за Русия, с нейните искания да бъде велика мощ.
От друга страна, в случай че пък Западът в действителност извърши ултиматума, това ще бъде началото на неговия край. При разновидността, че НАТО е „ хартиен тигър “, не може да даде никакви гаранции за нищо, това ще значи, че на хоризонта са се появили не просто кандидати за международната популярност, а кандидати с действителни военно-технически мускули, които те демонстрират.
Поради тази причина обстановката е, бих споделил, в доста връзки трагична и тя е доста по-драматична от Карибската рецесия, защото тогава, първо, обстановката е била изчистена във военностратегическо отношение. Истината е, че тогава Съединени американски щати са били неведнъж по-силни от Съветския съюз в нуклеарно отношение. Съветският съюз не е разполагал даже със съпоставим капацитет с този на Съединените щати, по тази причина Кенеди и генералитетът към него са си разрешили да насочат ултиматум към Хрушчов и Съветското военно управление, че в случай че не изтеглят ракетите, следва нуклеарен удар. Не единствено към Куба, а изобщо към Съветския съюз като подобен. Но пък Съветският съюз е балансирал това с голямо стандартно предимство на европейския спектакъл на военни дейности.
Сега нещата са тъкмо противоположните, те са асиметрични и аз не изключвам, а и в съветската военно-стратегическа теория - доста хора не обърнаха внимание на това - ясно беше записано, че Русия ще употребява нуклеарно оръжие даже в стандартния спор, когато са сложени под въпрос нейните стратегически национални ползи и ориста на страната. Във Вашето предаване и предишния път споделих нещо, което още веднъж ще повторя: правото да се употребява тактическо нуклеарно оръжие е смъкнато на по-ниско оперативно равнище, което значи, че може би, не дай си Боже, при избрани условия може да се прибегне и до това. Нещата изобщо не опират до Украйна, както, прощавайте, нашата папагалска преса написа.
В. ВАСИЛЕВ: Тя е толкоз надалеч, изобщо нашите медии са толкоз надалеч от това, което става, че просто не можем да си представим!
И. ХРИСТОВ: За починал или положително, или нищо!
В. ВАСИЛЕВ: Има един забавен детайл – когато 62-ра година американските генерали желаят от Кенеди позволение да стартират подготовката за нуклеарна офанзива против Съветския съюз, Кенеди ги пита: «Сигурни ли сте, че нито една нуклеарна бомба няма да падне на американска територия?» И генералите споделят: «Не.» И тогава Кенеди споделя: «Край на интервенцията.» И стартира дипломацията. Сега вероятността Съединени американски щати да бъдат изумени от съветските нуклеарни ракети е неведнъж по-висока. Защото в софтуерно отношение Русия е отишла безпределно по-далеч в тази посока. Няма ли това да накара американците да схванат от каква заплаха са застрашени? Те постоянно са били отвън всевъзможни военни дейности. Всичко става в Европа, в Тихия океан.
И. ХРИСТОВ: Точно по този начин. Всъщност събитията тук, в Евразия, се повтарят с една досадна, по този начин да се каже, повтаряемост към този момент 30 години. Първо англичаните, а по-късно и техните наследници, американците, ги употребяват по един и същи метод: постоянно „ разделяй и владей “, постоянно стълкновение на огромните геополитически съперници, които могат да слагат под въпрос доминитета на Англия и по-късно на Съединени американски щати в международен мащаб. Те се смилат между тях и по-късно идва надлежно морската мощ и обира плодовете от успеха. Така беше и във войните с Наполеон, по този начин беше и с Първата международна война, по този начин беше и с Втората международна война, в една забележителна степен. Т.е. там постоянно се изхожда от презумпцията, че те ще бъдат недосегаеми.
За първи път обстановката не е такава. С анонса от през вчерашния ден, че стратегическата нуклеарна триада на Руската федерация е сложена в предпоследната фаза, тъй като идната е просто изстрелване на ракетите, както се досещате, това ясно демонстрира, че мизата е вдигната и че изобщо, не дай си Боже, спорът няма да бъде локализиран в границите на Европа и на Евразия като цяло. Той незабавно ще стане световен, а под световен се схваща, че ще бъдат нанесени нуклеарни удари против евентуалния съперник от другата страна на Океана.
Има и нещо друго. Надявам се, че ще има здрав разсъдък в американския генералитет, какъвто той е потвърдил неведнъж. Има директна връзка сред висшето съветско военно управление и американското управление в Пентагона по този въпрос. Тъй като в противоположен случай обстановката фактически може да излезе от надзор. А нуклеарна война, макар нелепостите, които се приказват, че тя можела да бъде локализирана, поетапна и така нататък, доста бързо може да ескалира. Почне ли размяната на ударите, това значи край.
В. ВАСИЛЕВ: Даже руснаците оповестиха, че откъдето и да пристигна удар против тях, нуклеарен удар, първите, които ще бъдат изумени ще са Съединените щати.
И. ХРИСТОВ: Да, той Путин се изрази евфемистично тогава, в случай че си спомняте, той сподели: «от центровете за взимане на решения.» То е ясно кой е центърът за взимане на решения, той е един.
В. ВАСИЛЕВ: Добре, по какъв начин е тук ситуацията, по какъв начин оценявате тук ситуацията? Имаше едно изследване на уеб страницата «Епицентър», съгласно което 27 % от българите са срещу съветската интервенция в Украйна и останалата част – 73% поддържат. Смятате ли, че това отразява настроенията в българското общество?
И. ХРИСТОВ: Българското общество е русофилско. Това е голям проблем за българските елити, които постоянно са били прозападни. Тази разчекнатост е визирана още от цар Борис, в случай че си спомняте. Има в това число поговорка, че „ единственият българофил бил царят “. Но обстановката в страната е извънредно напрегната в това отношение. Ние се намираме във боен, стопански и политически блок, който е ориентиран против Русия. От друга страна, огромна част от популацията е русофилско или пък най-малко удобно настроено към Русия заради културни, исторически и всевъзможни други аргументи. Не бих споделил същото за нас, тъй като една част от младото потомство е родено след 1990-та година, обаче, то в най-хубавия случай е индиферентно.
За положително или за неприятно, една част от това потомство към този момент ни ръководи и резултатите ги виждаме. И то в трагични за Отечеството времена! Без съмнение ще го кажа. Това са хора, които нямат никаква визия за спецификата, за драматизма, за дълбочината на проблемите, за историческите аспекти на проблемите – това беше ясно показано и по проблема с Македония. Те нямат сензитивност за тази материя. Нещо повече: те я презират, считат я за отживялост от буржоазното минало, както се споделяше едно време през социализма.
От друга страна, аз персонално считам, а считам и огромна част от българското население и от здравомислещия, въпреки всичко, български хайлайф, че България няма място в този спор. Ние би трябвало ясно да кажем, че макар нашите задължения, ние нямаме място в този спор. Цар Борис, едно време, когато Камарата гласувала единомислещо да обявим война на Англия и на Америка, с бурни ръкопляскания, както написа в стенографския протокол - аз съм се занимавал с това - царят привикал проектант Севов и споделил: «Севов, можехте най-малко да не ръкопляскате!». Това трябваше да бъде казано ясно на тези, които по-късно бомбардираха София, та трябваше по-късно да се възвръща този град.
Така че обстановката сега е доста по-опасна, заради простата причина, че дистанцията от Одеса до Варна е под 300 км. По права линия. Ние се намираме непосредствено, не някъде надалеч, ние се намираме непосредствено в периферията на спора и всевъзможни опити да бъдем засмукани в него са извънредно антинационални. Нямаме място там.
В. ВАСИЛЕВ: Това го сподели Стефан Янев напълно ясно в писмото си и да се надяваме, несъмнено, че от ден на ден българи ще го схванат това нещо и ще поддържат тази позиция, тъй като тя напълно не значи, че ние сме срещу НАТО или излизаме от НАТО - не, това е просто българският народен интерес. Но има още един въпрос: Киев и другите съществени градове в Украйна са съвсем обкръжени от руснаците. В същото време нататък се изпращат големи количества оръжие и боеприпаси, военни материали. Ако на следващия ден стане нещо, да вземем за пример разбра се, не беше доказано, че опозиционният водач Медвечук е липсващ от домашния си арест. Няма го, не се знае къде е. Може би е някъде и на следващия ден да образува някакво краткотрайно, друго държавно управление, да вземем за пример в Харков. И тогава какво ще стане? Какво ще стане с тези оръжия, които в този момент се изпращат? Ако режимът се смени? А той може да се смени след половин час!
И. ХРИСТОВ: Първото нещо, което би трябвало да кажем ясно, е, че ние не разполагаме с справедлива информация за това, какво се случва в Украйна въз основата на военните дейности. Аз имам някаква информация, само че дотолкоз, доколкото тя може да бъде почерпена през ресурсите на интернет. Не мога да настоявам, че тя е достоверна, просто се пробвам да съпоставям доста и разнообразни източници. Второто нещо: на война, първото нещо е дезинформацията, както знаете. В този смисъл, да вярвате сляпо на която и да е от страните, значи, че просто Вие не сте за тази работа. Трето: до момента най-малко, от логиката на военните дейности, които се обрисуват, ясно е, че съветската интервенция се реализира, по този начин да се каже, в традициите на близка лига, т.е. никакво прекъсване и завладяване на укрепени пунктове, а тяхното подминаване за излизане на действен шир. Четвърто: ясно е, че голямата формация на украинската войска, която се намира в Донбас, където е съсредоточена по-голямата част от украинската войска, евентуално е попаднала в стратегически казан. Пето: ясно е, към този момент, заради ред аргументи, съветските войски не влизат в Киев, тъй че той е полуобкръжен. Ясно е за какво - с цел да не се влиза в градски боеве с всички имиджови последствия. На последващо място, ясно е, че Западна Украйна, т.е. в отдалеченост 4-те области - Лвовска, Ужгородска, Тернополска и ненапълно Ивано-Франковска област, въпреки че Ивано-Франсковск летището беше бомбардирано, към този момент умишлено биват оставени настрана от зоната на дейните бойни дейности. Макар че не се знае по какъв начин ще реагира в един избран миг, в случай че има външна интервенция. Вчера наприме са от Беларус са изстреляни няколко ракети “Искандер” по летището в Житомир. Ясно е, че Беларус стартира да навлиза в дейната фаза на тази интервенция. Това значи, че в случай че има централизация на запаси, военно-технически, те ще бъдат ориентирани вероятно към Западна Украйна, където евентуално някой си мисли, че може да направи Западноукраинско държавно управление, което да бъде отговор на съветско такова в Харков. Мисля, че логиката на войната демонстрира ясно, че в случай че се тръгне към такава интервенция, военните дейности ще се разпрострат в това число до полската граница. В това отношение има логичност на желанията и логичност на опциите, и логичност на фактическото положение. И логиката на военните интервенции изключва политическата логичност в това отношение.
Това, което на мен ми се коства на този стадий, отново споделям, рационално от наша страна, е ние по никакъв метод дори да не се доближаваме до този спор. Това е българският народен интерес.
В. ВАСИЛЕВ: Да забележим до каква степен ние и държавното управление, и властта ще съблюдава българския народен интерес, доста тъкмо дефиниран както в този момент, в този диалог, по този начин и преди този момент от ген. Янев и това е българският народен интерес, който мисля всички разбираме.
И. ХРИСТОВ: Само желая да прибавя нещо, чисто персонално: аз съм роден в Киев. Случващото се сега там е цялостна покруса, тъй като руснаците и украинците, които съгласно мен са един народ, сега са в една братоубийствена война. Никой не може да бъде благополучен от това. Колкото по-бързо свърши това, толкоз по-добре за славянството и за всички нас!
“Надявам се, че ще има здрав разсъдък в американския генералитет, какъвто той е потвърдил неведнъж. Има директна връзка сред висшето съветско военно управление и американското управление в Пентагона по този въпрос. Тъй като в противоположен случай обстановката фактически може да излезе от надзор. А нуклеарна война, макар нелепостите, които се приказват, че тя можела да бъде локализирана, поетапна и така нататък, доста бързо може да ескалира. Почне ли размяната на ударите, това значи край”
Това съобщи проф. Иво Христов в предаването „ Не се опасявай “, с създател и водещ Васил Василев, 28.02.2022, Евроком
В. ВАСИЛЕВ: В четвъртък, 25.02.2022 година, в 5.30 часа сутринта, бе даден ход на нещо, което се трансформира в събитието на XXI век. Руски войски навлязоха в Украйна, с цел да защитят популацията на Донецк и Луганск, само че и да денацифицират и демилитаризират страната, както разгласи Путин. Съединените щати постановиха на Русия наказания, опция на които, съгласно Байдън, би била Трета международна война. Веднага по-късно Путин сложи стратегическите сили за нуклеарно въздържане – т.е. нуклеарната триада на Русия в състояние на специфична подготвеност, което може да значи, че са с „ пръст на копчето “. Светът застана на ръба на атомната злополука.
Аз помня Карибската рецесия от 62-ра година и се притеснявам, че Украинската рецесия може да е още по-критична. За да разгледаме спора – той не е един, тук са преплетени доста спорове, тук е един гордиев възел, – съм поканил в студиото и проф. Иво Христов, желания от феновете събеседник в «Не се опасявай!».
Как ще коментирате реакциите на властта тук, в България, на Украинската рецесия?
И. ХРИСТОВ: Аз от известно време се намирам в умишлено определена вътрешна емиграция във връзка с огромна част на протичащото се в България на обществено равнище, защото това е нещо, което визира и осквернява базови човешки разбирания за морал, за честност, в случай че щете – за човешка горделивост и достолепие. Така че по какъв начин мога да разясня? За следващ път вършим това, което, за жалост, е особено за българските елити след 1912-та година, имали сме опция да го кажем тук, във Вашето студио - опит за опортюнизъм и приспособяване, предвид на обстановката. След славната Първа балканска война, оттова нататък нещо с този народ, с неговия хайлайф се случи и от най-гордия народ, бих споделил, на Балканите, се превърнахме в народ, който се пробва да оцелява с цената на всичко. А цената от време на време е за сметка на достолепието.
В. ВАСИЛЕВ: Няколко дни преди интервенцията да бъде оповестена Зеленски заяви, че се стреми към отменяне на Букурещкия меморандум и в действителност сподели предпочитание за основаване на лична нуклеарна бомба. Украйна имат софтуерните благоприятни условия за това. Това ли беше повода за интервенцията? Това ли беше мотивът?
И. ХРИСТОВ: Това се назовава casus belli - мотив за война, надали това е повода. Тези интервенции се възнамеряват дълго време, това не е непринудено.
Имаше няколко подмятания от страна на Путин, на които не бе обърнато внимание. Първото, което той сподели: «Защо ни е този свят, в случай че в него няма Русия, няма място за Русия?» След това той беше съобщил и нещо друго: «Ние ще отидем напряко в Рая, а те няма да имат дори време да се помолят!» Предполагам, че това е било отдадено надали не на някакво словестно изхвърляне на съветския президент, само че явно там има схващане за това, че Русия е притисната до стената, че тя няма накъде да отстъпва повече.
Веднага желая да подчертая, че ние в действителност разясняваме спора в Украйна, само че това не е спор сред Русия и Украйна. Това е спор сред Русия и Съединените щати. Ако погледнем малко по-широко картината, за ръководещите среди в Съединени американски щати е ясно, че времето работи против тях. Икономически, механически, военно, статуквото се трансформира и от фамозния еднополярен свят, който беше разгласен с по този начин наречения «краят на историята» - в Окояма 1990-91-ва година, с едноличен доминион водач – Съединените щати и клиентела, международна.
Постепенно се очерта жестокият факт, че Китай се еманципира, драконът литна и че някъде към 2030-та година той към този момент няма да може да бъде спрян стопански, военно и военно-технически. В момента Китай има най-големия военноморски флот в света, той към този момент надмина Съединени американски щати. Това към момента не значи нищо, въпреки всичко тук приказваме за качество, за военно майсторство и така нататък, само че това е реалност.
На последващо място, явно е, че Русия се еманципира и излиза от 30-годишно унизително битие - това, което е Русия, по този начин наречената Руска федерация, като остатъчна Русия от огромната, историческа Русия – Руска империя и по-късно Съветски съюз.
На трето място, най-опасните, по този начин да се каже, светлинки за господстващия хайлайф във Вашингтон, е опитът за равноправност на Европа, която беше държана в състояние «партер» повече от 45 години, с удобния претекст, че Европа е защитавана от руския ексапнзионизъм и по тази причина бяха наложени съответните две организации: НАТО и Европейски съюз – икономическата и политико-военната. След отхвърли на Съветския съюз да взе участие в Студената война, започнаха да се чуват съществени гласове за някаква геополитическа автономия на Европа, на огромните страни в Европа – най-много Германия и Франция. Ясно е, че това докара и до рискови колаборации сред водещи европейски страни и техните стопански системи – отново Германия и Франция, и Италия частично - с огромните запаси, които оферираше Русия. И това можеше да докара до синтез сред съветските запаси и, несъмнено, европейската технология, разбирайте немската главно, като това слага под подозрение господството на Съединените щати в Евразия – най-важния континент на Земята. Поради тази причина, това трябваше да бъде прекъснато.
Според американски анализатори се смята, че в триъгълника, който се очерта – Русия, Китай и Съединени американски щати, Русия е слабото звено и че Русия би трябвало да бъде отстранена час по-скоро. А това може да стане с концентричен удар, вътрешен – вътрешен прелом и външен – напън по военния лимес. Затова бяха проведени опитите за нежни революции в Беларус, които не съумяха. Затова беше и осъществен преврата 2014-та година в Киев, защото Украйна би трябвало да играе точно ролята на Casus belli – мотив за война.
В. ВАСИЛЕВ: И в Казахстан беше изработен също опит...
И. ХРИСТОВ: Да, и в Казахстан, само че Украйна е извънредно рискова като геополитическа територия, тъй като разполага с военно-технически запас, завещан от руско време, комбиниран, несъмнено, с добра помощ извън. И последната линия беше опитът Украйна да бъде вкарана в НАТО.
Тук би трябвало да бъде ясно казано, че това означаваше, че в случай че бъдат ситуирани съвременни военни съоръжения в Харков - където сега се водят военни дейности - полетното време от Харков до Москва е под 5 минути. Това означаваше действително, че Русия беше сложена в състояние или сама да си направи обществено харакири, или да извърши нещо, което да отдалечи тази заплаха.
Аз персонално считам, че Съединени американски щати сложиха Русия в цугцванг, т.е. каквото и да направи, да сгреши. Ако Русия не реагираше на всичкото това - а тя не реагираше, или най-малко не както би трябвало, може би нямаше ресурса - то щяха да се случат събития, и в последна сметка съветският режим да бъде заменен. И Русия да бъде употребена, което в действителност е по-далечната цел, като стратегическо средство за напън против Китай – Китай да бъде обграден от всички страни и да бъде отстранен единственият сега действителен, по този начин да се каже, претендент за славата - Китай, който пък може да отстрани Съединени американски щати.
Ако пък Русия реагираше, както стана в тази ситуация с войната в Украйна, то тогава се извършва комплекса от задания. И най-големите скептици от евролидерите ще бъдат уверени, че Русия е агресор. Европа ще бъде строена под военна нога, ще бъдат прекъснати всички стопански и политически връзки сред Европа, еманципиращата се до неотдавна Европа, и Русия. Ще бъдат прекатени всички опити за евразийска интеграция. Ще бъде отстранена опцията Америка да бъде отстранена от Континента.
Нещо повече – ще бъдат подложени безусловно във боен режим двете елементи на Евразия. От една страна, това е Европа, под формата на НАТО, и въпреки това – от другата страна на Евразия - към този момент е основан военният съюз АУКУС /Aukus/ – Англия, Америка, Австралия и Нова Зеландия, ориентиран непосредствено против Китай, към който би трябвало да притеглим, несъмнено, непотопяемия „ авианосец “ на Щатите – Япония и Южна Корея - много мощна в икономическо и във военно отношение страна. Така че се обрисуват двата полюса, сред които би трябвало да бъдат „ изпечени “, нагледно казано, геополитическите съперници на еднополюсния ред – Китай и Русия.
Всичко това докара до съветския ултиматум от 15 декември предходната година, на който доста хора не обърнаха внимание и до момента не схващат и не обръщат внимание: казусът не е в Украйна, отново споделям, тя е единствено casus belli - мотив за война. Това беше ясно казано и някои го квалифицираха, надали не, като съветско изхвърляне - че Русия желае лимеса, военностратегическия лимес на Съединените щати да бъде изнесен към линията от 97-ма година, т.е. да се изпразни НАТО от наличие. Нападателните оръжия да бъдат изнесени на 3000 км., нагледно казано, от съветските центрове за взимане на решения – стопански, военни и политически. Това значи пренареждането на сферите на въздействие в Европа, а оттова – и в света. Някои помислиха, че това е просто блъф, който Русия употребява, с цел да подвига, по този начин да се каже, цената си в бъдещи договаряния.
Очевидно е, че днешното съветско управление е решило да играе „ ва банк “, до дъно. В този смисъл, вчерашната обществена заповед, която неслучайно беше демонстрирана по малкия екран, на Путин към министъра на войната Шойгу и началника на генералния щаб Герасимов, ясно сподели, че те са подготвени да отидат до дъно и внезапно подвигат мизата. Това, което мен ме безпокои в Западния свят, е, че в голямата си част, там има водачи, които, меко казано, не имат качествата за съответната обстановка, не схващат, нямат психоменталното схващане, те са артикул на един всепозволен, хедонистичен свят, който на всичкото от горната страна е бил до момента и безнаказан.
Те си позволяваха да “наказват” страни като Югославия, като Афганистан и така нататък, защото знаеха, че няма да бъдат ударени, че, жестоко казано, съперникът отсреща не е съперник. Той не е еднакъв военностратегически с тях. За първи път против тях има изправена една двойка, която е равна в своята цялост – Китай и Русия. И това, което в допълнение ме тормози, а аз не съм от плашливите, е, че Китай от началото на интервенцията в Украйна е изкарал военноморския си флот в Тайландския пролив. Обикновено се изкарва по-голямата част от флота в намерено море в два случая: когато се чака война или когато ще участвате към този момент в бойни дейности вие самите. Така стана и с съветския флот в Източното Средиземноморие и в Черно море. Така че мизата е доста високо вдигната, залогът е голям, а обстановката е злокобна.
В. ВАСИЛЕВ: Тоест обрисуват се два разновидността. Единият вид е Съединени американски щати и западните съдружници да одобряват това, което Русия и Китай желаят, и да се съгласят с този триумвират, по този начин да го назовем. А другият е злополуката. Виждате ли някъде междинен път?
И. ХРИСТОВ: Иска ми се да има подобен! Проблемът е “Hic Rhodus, Hic salta” /прен. Докажете тук и сега/.
Когато Русия насочи ултиматума си към Америка, тъй като това е ултиматум към Америка, европейските по този начин наречени «партньори» нямат никакво значение в тази ситуация, това беше ултиматум, както сподели известният израелски аналитик Яков Кедми, ултиматум към самата Русия и нейния хайлайф. Като си споделил «А», би трябвало да кажеш и «Я». Когато толкоз високо си вдигнал мизата и по-късно, заради някакви аргументи, тръгнеш назад, по този начин да се каже, от тази висока планка, която си вдигнал в своите условия, това ще бъде пагубно за режима в Москва и за Русия, с нейните искания да бъде велика мощ.
От друга страна, в случай че пък Западът в действителност извърши ултиматума, това ще бъде началото на неговия край. При разновидността, че НАТО е „ хартиен тигър “, не може да даде никакви гаранции за нищо, това ще значи, че на хоризонта са се появили не просто кандидати за международната популярност, а кандидати с действителни военно-технически мускули, които те демонстрират.
Поради тази причина обстановката е, бих споделил, в доста връзки трагична и тя е доста по-драматична от Карибската рецесия, защото тогава, първо, обстановката е била изчистена във военностратегическо отношение. Истината е, че тогава Съединени американски щати са били неведнъж по-силни от Съветския съюз в нуклеарно отношение. Съветският съюз не е разполагал даже със съпоставим капацитет с този на Съединените щати, по тази причина Кенеди и генералитетът към него са си разрешили да насочат ултиматум към Хрушчов и Съветското военно управление, че в случай че не изтеглят ракетите, следва нуклеарен удар. Не единствено към Куба, а изобщо към Съветския съюз като подобен. Но пък Съветският съюз е балансирал това с голямо стандартно предимство на европейския спектакъл на военни дейности.
Сега нещата са тъкмо противоположните, те са асиметрични и аз не изключвам, а и в съветската военно-стратегическа теория - доста хора не обърнаха внимание на това - ясно беше записано, че Русия ще употребява нуклеарно оръжие даже в стандартния спор, когато са сложени под въпрос нейните стратегически национални ползи и ориста на страната. Във Вашето предаване и предишния път споделих нещо, което още веднъж ще повторя: правото да се употребява тактическо нуклеарно оръжие е смъкнато на по-ниско оперативно равнище, което значи, че може би, не дай си Боже, при избрани условия може да се прибегне и до това. Нещата изобщо не опират до Украйна, както, прощавайте, нашата папагалска преса написа.
В. ВАСИЛЕВ: Тя е толкоз надалеч, изобщо нашите медии са толкоз надалеч от това, което става, че просто не можем да си представим!
И. ХРИСТОВ: За починал или положително, или нищо!
В. ВАСИЛЕВ: Има един забавен детайл – когато 62-ра година американските генерали желаят от Кенеди позволение да стартират подготовката за нуклеарна офанзива против Съветския съюз, Кенеди ги пита: «Сигурни ли сте, че нито една нуклеарна бомба няма да падне на американска територия?» И генералите споделят: «Не.» И тогава Кенеди споделя: «Край на интервенцията.» И стартира дипломацията. Сега вероятността Съединени американски щати да бъдат изумени от съветските нуклеарни ракети е неведнъж по-висока. Защото в софтуерно отношение Русия е отишла безпределно по-далеч в тази посока. Няма ли това да накара американците да схванат от каква заплаха са застрашени? Те постоянно са били отвън всевъзможни военни дейности. Всичко става в Европа, в Тихия океан.
И. ХРИСТОВ: Точно по този начин. Всъщност събитията тук, в Евразия, се повтарят с една досадна, по този начин да се каже, повтаряемост към този момент 30 години. Първо англичаните, а по-късно и техните наследници, американците, ги употребяват по един и същи метод: постоянно „ разделяй и владей “, постоянно стълкновение на огромните геополитически съперници, които могат да слагат под въпрос доминитета на Англия и по-късно на Съединени американски щати в международен мащаб. Те се смилат между тях и по-късно идва надлежно морската мощ и обира плодовете от успеха. Така беше и във войните с Наполеон, по този начин беше и с Първата международна война, по този начин беше и с Втората международна война, в една забележителна степен. Т.е. там постоянно се изхожда от презумпцията, че те ще бъдат недосегаеми.
За първи път обстановката не е такава. С анонса от през вчерашния ден, че стратегическата нуклеарна триада на Руската федерация е сложена в предпоследната фаза, тъй като идната е просто изстрелване на ракетите, както се досещате, това ясно демонстрира, че мизата е вдигната и че изобщо, не дай си Боже, спорът няма да бъде локализиран в границите на Европа и на Евразия като цяло. Той незабавно ще стане световен, а под световен се схваща, че ще бъдат нанесени нуклеарни удари против евентуалния съперник от другата страна на Океана.
Има и нещо друго. Надявам се, че ще има здрав разсъдък в американския генералитет, какъвто той е потвърдил неведнъж. Има директна връзка сред висшето съветско военно управление и американското управление в Пентагона по този въпрос. Тъй като в противоположен случай обстановката фактически може да излезе от надзор. А нуклеарна война, макар нелепостите, които се приказват, че тя можела да бъде локализирана, поетапна и така нататък, доста бързо може да ескалира. Почне ли размяната на ударите, това значи край.
В. ВАСИЛЕВ: Даже руснаците оповестиха, че откъдето и да пристигна удар против тях, нуклеарен удар, първите, които ще бъдат изумени ще са Съединените щати.
И. ХРИСТОВ: Да, той Путин се изрази евфемистично тогава, в случай че си спомняте, той сподели: «от центровете за взимане на решения.» То е ясно кой е центърът за взимане на решения, той е един.
В. ВАСИЛЕВ: Добре, по какъв начин е тук ситуацията, по какъв начин оценявате тук ситуацията? Имаше едно изследване на уеб страницата «Епицентър», съгласно което 27 % от българите са срещу съветската интервенция в Украйна и останалата част – 73% поддържат. Смятате ли, че това отразява настроенията в българското общество?
И. ХРИСТОВ: Българското общество е русофилско. Това е голям проблем за българските елити, които постоянно са били прозападни. Тази разчекнатост е визирана още от цар Борис, в случай че си спомняте. Има в това число поговорка, че „ единственият българофил бил царят “. Но обстановката в страната е извънредно напрегната в това отношение. Ние се намираме във боен, стопански и политически блок, който е ориентиран против Русия. От друга страна, огромна част от популацията е русофилско или пък най-малко удобно настроено към Русия заради културни, исторически и всевъзможни други аргументи. Не бих споделил същото за нас, тъй като една част от младото потомство е родено след 1990-та година, обаче, то в най-хубавия случай е индиферентно.
За положително или за неприятно, една част от това потомство към този момент ни ръководи и резултатите ги виждаме. И то в трагични за Отечеството времена! Без съмнение ще го кажа. Това са хора, които нямат никаква визия за спецификата, за драматизма, за дълбочината на проблемите, за историческите аспекти на проблемите – това беше ясно показано и по проблема с Македония. Те нямат сензитивност за тази материя. Нещо повече: те я презират, считат я за отживялост от буржоазното минало, както се споделяше едно време през социализма.
От друга страна, аз персонално считам, а считам и огромна част от българското население и от здравомислещия, въпреки всичко, български хайлайф, че България няма място в този спор. Ние би трябвало ясно да кажем, че макар нашите задължения, ние нямаме място в този спор. Цар Борис, едно време, когато Камарата гласувала единомислещо да обявим война на Англия и на Америка, с бурни ръкопляскания, както написа в стенографския протокол - аз съм се занимавал с това - царят привикал проектант Севов и споделил: «Севов, можехте най-малко да не ръкопляскате!». Това трябваше да бъде казано ясно на тези, които по-късно бомбардираха София, та трябваше по-късно да се възвръща този град.
Така че обстановката сега е доста по-опасна, заради простата причина, че дистанцията от Одеса до Варна е под 300 км. По права линия. Ние се намираме непосредствено, не някъде надалеч, ние се намираме непосредствено в периферията на спора и всевъзможни опити да бъдем засмукани в него са извънредно антинационални. Нямаме място там.
В. ВАСИЛЕВ: Това го сподели Стефан Янев напълно ясно в писмото си и да се надяваме, несъмнено, че от ден на ден българи ще го схванат това нещо и ще поддържат тази позиция, тъй като тя напълно не значи, че ние сме срещу НАТО или излизаме от НАТО - не, това е просто българският народен интерес. Но има още един въпрос: Киев и другите съществени градове в Украйна са съвсем обкръжени от руснаците. В същото време нататък се изпращат големи количества оръжие и боеприпаси, военни материали. Ако на следващия ден стане нещо, да вземем за пример разбра се, не беше доказано, че опозиционният водач Медвечук е липсващ от домашния си арест. Няма го, не се знае къде е. Може би е някъде и на следващия ден да образува някакво краткотрайно, друго държавно управление, да вземем за пример в Харков. И тогава какво ще стане? Какво ще стане с тези оръжия, които в този момент се изпращат? Ако режимът се смени? А той може да се смени след половин час!
И. ХРИСТОВ: Първото нещо, което би трябвало да кажем ясно, е, че ние не разполагаме с справедлива информация за това, какво се случва в Украйна въз основата на военните дейности. Аз имам някаква информация, само че дотолкоз, доколкото тя може да бъде почерпена през ресурсите на интернет. Не мога да настоявам, че тя е достоверна, просто се пробвам да съпоставям доста и разнообразни източници. Второто нещо: на война, първото нещо е дезинформацията, както знаете. В този смисъл, да вярвате сляпо на която и да е от страните, значи, че просто Вие не сте за тази работа. Трето: до момента най-малко, от логиката на военните дейности, които се обрисуват, ясно е, че съветската интервенция се реализира, по този начин да се каже, в традициите на близка лига, т.е. никакво прекъсване и завладяване на укрепени пунктове, а тяхното подминаване за излизане на действен шир. Четвърто: ясно е, че голямата формация на украинската войска, която се намира в Донбас, където е съсредоточена по-голямата част от украинската войска, евентуално е попаднала в стратегически казан. Пето: ясно е, към този момент, заради ред аргументи, съветските войски не влизат в Киев, тъй че той е полуобкръжен. Ясно е за какво - с цел да не се влиза в градски боеве с всички имиджови последствия. На последващо място, ясно е, че Западна Украйна, т.е. в отдалеченост 4-те области - Лвовска, Ужгородска, Тернополска и ненапълно Ивано-Франковска област, въпреки че Ивано-Франсковск летището беше бомбардирано, към този момент умишлено биват оставени настрана от зоната на дейните бойни дейности. Макар че не се знае по какъв начин ще реагира в един избран миг, в случай че има външна интервенция. Вчера наприме са от Беларус са изстреляни няколко ракети “Искандер” по летището в Житомир. Ясно е, че Беларус стартира да навлиза в дейната фаза на тази интервенция. Това значи, че в случай че има централизация на запаси, военно-технически, те ще бъдат ориентирани вероятно към Западна Украйна, където евентуално някой си мисли, че може да направи Западноукраинско държавно управление, което да бъде отговор на съветско такова в Харков. Мисля, че логиката на войната демонстрира ясно, че в случай че се тръгне към такава интервенция, военните дейности ще се разпрострат в това число до полската граница. В това отношение има логичност на желанията и логичност на опциите, и логичност на фактическото положение. И логиката на военните интервенции изключва политическата логичност в това отношение.
Това, което на мен ми се коства на този стадий, отново споделям, рационално от наша страна, е ние по никакъв метод дори да не се доближаваме до този спор. Това е българският народен интерес.
В. ВАСИЛЕВ: Да забележим до каква степен ние и държавното управление, и властта ще съблюдава българския народен интерес, доста тъкмо дефиниран както в този момент, в този диалог, по този начин и преди този момент от ген. Янев и това е българският народен интерес, който мисля всички разбираме.
И. ХРИСТОВ: Само желая да прибавя нещо, чисто персонално: аз съм роден в Киев. Случващото се сега там е цялостна покруса, тъй като руснаците и украинците, които съгласно мен са един народ, сега са в една братоубийствена война. Никой не може да бъде благополучен от това. Колкото по-бързо свърши това, толкоз по-добре за славянството и за всички нас!
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ