† 7 Неделя след Пасха - на св. Отци от Първия вселенски събор. Св. мчк Юстин Философ. Св. мчци Юстин и дружината му
А безконечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога и пратения от Тебе Иисуса Христа (Йоан. 17:3)
Седмата неделя след Пасха Църквата е посветила на битките срещу арианството. Арий бил упорит човек. Недоволен от това, че не бил определен за архиепископ на Александрия и налегнат от горделивост, той се оповестил срещу цялата Христова черква. Започнал да учи, че Иисус Христос е елементарен човек, че е създание като всички други творения, само че е получил от Бога огромни дарования и дарба да прави чудеса, заради което превъзхождал елементарните хора.
На Първия космополитен събор ползващото се от покровителството на двореца арианство било наказано от Църквата. На този Първи космополитен събор били основани първите осем члена на Символа на вярата.
Иисус Христос не е елементарен човек. Той е Син Божи, пристигнал на земята сред индивидите, с цел да принесе Себе Си в жертва за тях. Да ги изкупи, та като извърнат взор към Него и повярват, да ги избави от греховете им. Той е Ходатай пред Бога, Изкупител и Спасител. Той е Първосвещеникът, който принася Себе Си в жертва за изкуплението на индивида. Затова точно на днешния неделен ден Църквата е определила да се чете Евангелието от св. евангелист Йоан, 17 глава: Първосвещеническата молитва на Иисус Христос.
Ако Арий беше същински свещеник и то набожен, а не службогонец, в случай че изследваше словото Божие и размишляваше върху прочетеното, в никакъв случай нямаше да изпадне в тази разкол, в този рационализъм във връзка с Иисус Христос. Явно е, че Арий в никакъв случай не се е замислял върху думите: „ А безконечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога и пратения от Тебе Иисуса Христа " (17:3). Вечен живот, живот на мъдростта, който черпи сили от Бога на мъдростта. Пълно единство с Първоизточника на мъдростта, на живота. Живот на цялостно единство на вярващите с Христа Спасителя.
Преди години на един площад в Париж бил извършен фокус от индийски факир - огромен майстор-илюзионист. Струпал се народ да следи изкуството на факира. С помощта на един балон той се вдигнал дружно с детето си във въздуха и почнал да прави всякакви гимнастически и акробатични извършения. Изведнъж като мълния факирът се откъснал от балона, паднал на земята и се трансформирал в куп кърваво месо и изпочупени кости.
Балонът, омекотен от товара на факира, се понесъл към висините. А детето викало: „ Накъде без баща, накъде без баща? " Постепенно балонът се изгубил в синевата на небето и все по-слабо и по-слабо се чували воплите на детето: „ Накъде без баща ".
Зрителите изтръпнали от смут. Сеансът приключил. Но за изненада на всички факирът се изправил здрав и непокътнат, а детето си играело към него. Това било фокус, машинация за зрението...
И тогава факирът споделил: „ Всеки от нас рано или късно ще се откъсне от тялото и ще литне с душата си в безкрая. Тогава: „ Накъде без баща? " - без Бога, без Христа, Който пристигна на земята и ни поведе към висините.
Накъде във вечността без Бога? „ А живот безконечен е това, да познава Тебе, единия Бог и пратения от Тебе Иисуса Христа ".
През време на войната на една височина навън стенел ранен боец. Кой ще го избави, като го прибере в окопа? Ото, един негов приятел излиза от окопа и пропълзява към ранения. Куршуми свистят към него... „ Върни се обратно, къде под този пъклен огън? - викат другарите бойци. - Върни се, имаш единствено един живот! " „ Не - дал отговор той, - имам още един, - безконечен живот " - и траял да пълзи към ранения боец, като се прекръстил...
Величието на човешкия живот стартира оттова, откъдето стартира вярата във вечността - религия мощна, велика, която прави хората герои. Трябва да знаем, че какъвто и път да поемем в живота, ние сме безсмъртни. Тялото ни ще почине, ще се върне в земята, от която е взето, а душата, освободена от него, ще продължи да живее. Как ще живеем във вечността?
Един човек цялостен живот се лутал да търси истината. Поръчал на паметника над неговия гроб да се издълбае единствено една въпросителна. Нищо повече. Така ли ще създадем и ние? Не е ли по-разумно и избавително в книгата на нашия живот всеки ден да записваме думите: имам вяра, имам вяра, имам вяра.
Блажен е оня, който уверено, чистосърдечно може да каже: Вярвам във безконечния живот. „ А безконечен живот е това, да познават Тебе, Единаго Истиннаго Бога и пратения от Тебе Иисуса Христа ". Амин.
Седмата неделя след Пасха Църквата е посветила на битките срещу арианството. Арий бил упорит човек. Недоволен от това, че не бил определен за архиепископ на Александрия и налегнат от горделивост, той се оповестил срещу цялата Христова черква. Започнал да учи, че Иисус Христос е елементарен човек, че е създание като всички други творения, само че е получил от Бога огромни дарования и дарба да прави чудеса, заради което превъзхождал елементарните хора.
На Първия космополитен събор ползващото се от покровителството на двореца арианство било наказано от Църквата. На този Първи космополитен събор били основани първите осем члена на Символа на вярата.
Иисус Христос не е елементарен човек. Той е Син Божи, пристигнал на земята сред индивидите, с цел да принесе Себе Си в жертва за тях. Да ги изкупи, та като извърнат взор към Него и повярват, да ги избави от греховете им. Той е Ходатай пред Бога, Изкупител и Спасител. Той е Първосвещеникът, който принася Себе Си в жертва за изкуплението на индивида. Затова точно на днешния неделен ден Църквата е определила да се чете Евангелието от св. евангелист Йоан, 17 глава: Първосвещеническата молитва на Иисус Христос.
Ако Арий беше същински свещеник и то набожен, а не службогонец, в случай че изследваше словото Божие и размишляваше върху прочетеното, в никакъв случай нямаше да изпадне в тази разкол, в този рационализъм във връзка с Иисус Христос. Явно е, че Арий в никакъв случай не се е замислял върху думите: „ А безконечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога и пратения от Тебе Иисуса Христа " (17:3). Вечен живот, живот на мъдростта, който черпи сили от Бога на мъдростта. Пълно единство с Първоизточника на мъдростта, на живота. Живот на цялостно единство на вярващите с Христа Спасителя.
Преди години на един площад в Париж бил извършен фокус от индийски факир - огромен майстор-илюзионист. Струпал се народ да следи изкуството на факира. С помощта на един балон той се вдигнал дружно с детето си във въздуха и почнал да прави всякакви гимнастически и акробатични извършения. Изведнъж като мълния факирът се откъснал от балона, паднал на земята и се трансформирал в куп кърваво месо и изпочупени кости.
Балонът, омекотен от товара на факира, се понесъл към висините. А детето викало: „ Накъде без баща, накъде без баща? " Постепенно балонът се изгубил в синевата на небето и все по-слабо и по-слабо се чували воплите на детето: „ Накъде без баща ".
Зрителите изтръпнали от смут. Сеансът приключил. Но за изненада на всички факирът се изправил здрав и непокътнат, а детето си играело към него. Това било фокус, машинация за зрението...
И тогава факирът споделил: „ Всеки от нас рано или късно ще се откъсне от тялото и ще литне с душата си в безкрая. Тогава: „ Накъде без баща? " - без Бога, без Христа, Който пристигна на земята и ни поведе към висините.
Накъде във вечността без Бога? „ А живот безконечен е това, да познава Тебе, единия Бог и пратения от Тебе Иисуса Христа ".
През време на войната на една височина навън стенел ранен боец. Кой ще го избави, като го прибере в окопа? Ото, един негов приятел излиза от окопа и пропълзява към ранения. Куршуми свистят към него... „ Върни се обратно, къде под този пъклен огън? - викат другарите бойци. - Върни се, имаш единствено един живот! " „ Не - дал отговор той, - имам още един, - безконечен живот " - и траял да пълзи към ранения боец, като се прекръстил...
Величието на човешкия живот стартира оттова, откъдето стартира вярата във вечността - религия мощна, велика, която прави хората герои. Трябва да знаем, че какъвто и път да поемем в живота, ние сме безсмъртни. Тялото ни ще почине, ще се върне в земята, от която е взето, а душата, освободена от него, ще продължи да живее. Как ще живеем във вечността?
Един човек цялостен живот се лутал да търси истината. Поръчал на паметника над неговия гроб да се издълбае единствено една въпросителна. Нищо повече. Така ли ще създадем и ние? Не е ли по-разумно и избавително в книгата на нашия живот всеки ден да записваме думите: имам вяра, имам вяра, имам вяра.
Блажен е оня, който уверено, чистосърдечно може да каже: Вярвам във безконечния живот. „ А безконечен живот е това, да познават Тебе, Единаго Истиннаго Бога и пратения от Тебе Иисуса Христа ". Амин.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ