Люба Кулезич: Правителство на малцинството ще е зависимо от договорки на парче
" А допустимо ли е да сме въвлечени в някакво грандиозно политическо риалити с шокиращия метод, по който Слави Трифонов изпреварващо показа по персоналната си телевизия персоналния си проектокабинет? Нещо като повтаряне на „ Атомното предаване “ на стратегия „ Ку-Ку” по Българска национална телевизия през декември 1991-ва, което извади обществото от обувките, от инерцията на сляпото доверие в институциите ".
Така стартира следващият епизод на " Честно казано " с Люба Кулезич по телевизия Евроком.
Предлагаме ви и останалата част от коментара на журналистката.
" Припомням на по-младите, че това беше симулация на повреда в атомната централа „ Козлодуй “. Излъчвана сякаш онлайн, с новинарски излъчвания, с репортажи на известни тогава телевизионни лица от мястото на събитието пред Министерския съвет. Имитацията напряко раздруса публиката. И доста фенове се хванаха на въдицата. Властите подскочиха като ужилени тогава, тъй като бяха уличени в непросветеност, в неопитност да се оправят с изключителни обстановки. „ Атомното Ку-Ку “ прозвуча като провокация и като предизвестие, че страната не е в час с действителните потребности на хората. Скандалът беше огромен. Започна даже следствие. Но пък „ кукувци “ се популяризираха. Освен като зевзеци, също и като бунтари против овехтели партийни и административни разпореждания, против цензурата...
Но да не забравяме, че точно от „ Ку-Ку “ стартира кариерата на Слави Трифонов като шоумен, като ефирен гуру - той знае триковете, знае по какъв начин става. А след това упоритостта му за въздействие върху политическото и неговите лидерски превъплъщения във властта мазета като запушалка. И несъмнено, акцентът беше върху скеча, върху пародирането на фигури, нарочени за враждебни на бунтарските рефлекси на Трифонов, а в действителност на ченгетата от време на време. А и на облика му на политически мъжага, който беше настойчиво помпан през годините от разнообразни групи сценаристи, някои с морално срината известност през днешния ден. Като на въжеиграчите и на партийните осребрители на позиции Любен Дилов-син, Росен Петров... До момента, в който гологлавият шоумен самичък еволюира до основател на партия с хъс да прекрои коренно политическата система и критериите за селекция на депутати, магистрати и министри.
Подозирана, че е артикул на скришно политическо инженерство, най-накрая партията на Трифонов се оказа на прага да сформира държавно управление след два избора и след оспорвана до последния миг борба с съперника си ГЕРБ. И тук пристигна изненадата! Още преди да дочака окончателните резултати, преди да се образува парламент и преди президентът да му връчи мандат за сформиране на кабинет, Трифонов разгласи кабинета по своята телевизия. Мисля, че резултатът беше подобен с шоковото влияние на „ Атомното Ку-Ку “ едно време върху политическата класа отпреди 30 години. Отприщи лавина от реакции, от словоблудство, от рецензии, от тълкувания, от тайни подозрения... Възцари се зверска логорея! А надвикването просто заглуши възможностите за какъвто и да било разговор.
Особеностите на оферти от Трифонов кабинет принуди всички партийни водачи от идния парламент да се оправдават, че не ламтят за порции, за министерски кресла в желанието си да водят договаряния за властта, за нейните цели и полезности. И по този начин бяха впримчени заедно в нещо като „ телевизионна симулация на политически развой “ надалеч преди действителното му начало, планувано по Конституция.
Но каква би могла да бъде задачата на сходно реалити, с изключение на провокация за окарикатуряване и омаловажаване на наличната политическа класа? Тя бе непосредствено уличена от креативния състав на „ Има Такъв Народ “ в инстинкти за прегрупиране по ползи, в мераци за порции и за кресла. Все едно дали става дума за протестните дела на „ Демократична България “ и „ Изправи се! Мутри вън “ или за диктатурата на едноличната премиерска джипка на Борисов, телевизионното блъфиране на Слави Трифонов с изпреварващия му анонс за държавно управление ги подигра. Всички заедно. Станаха за посмешище. Или най-малко такава беше задачата... Но от политическа позиция мисля, че този ход е гибелен за него и неговите едвам 65 депутати. Защото го обрича на изолираност в Народното събрание, макар отворените варианти оня ден за поддръжка от който я пожелае.
Включително се прочита сред редовете, че е допустима и от ГЕРБ, и от Движение за права и свободи. Но в случай че те я дадат, обвиняванията в изменничество и непоследователност ще станат неизбежни. Ако пък партия „ Има Такъв Народ “ се нагърби сама с държавно управление в малцинство, става още по-лошо. То просто ще бъде подвластно от сделки на парче, от златни пръсти, от игрички с кворума, на инат на прокламираната злоба против сходни парламентарни трикове и номера. Ако пък задачата на Трифонов е била авансово да минира шанса за свое държавно управление, с цел да удължи живота на служебния кабинет в интерес на президента Радев, ще го нарочат за следващия екзекутор на парламентаризма. Впрочем, това към този момент стартира да се случва.
Тези неща допускат доста пай политически небосвод за „ Има Такъв Народ “ и срив на моралния престиж на Слави Трифонов в очите на гласоподавателите му. Но за какво тогава той се реши на толкоз опасен ефирен опит? От неумелост? От егоизъм? За да си измие ръце под строгия взор на невидими ментори и спонсори с пагони или без? Или с цел да ни опише под формата на риалити едно невероятно, само че красиво политическо фентъзи, някаква царска химера, цялостна с приказни герои, с рицари на експертната непорочност, с телевизионни принцеси, загледани в звездите и с управническа непорочност, дипломирана в влиятелни университети? Изглежда „ плитка “ тази пиеска. Вече е играна... И какъвто и да е отговорът на всеки един от тези въпроси, на мен той ми звучи трагично. Най-малкото като „ заричане за обърканост “.
Така стартира следващият епизод на " Честно казано " с Люба Кулезич по телевизия Евроком.
Предлагаме ви и останалата част от коментара на журналистката.
" Припомням на по-младите, че това беше симулация на повреда в атомната централа „ Козлодуй “. Излъчвана сякаш онлайн, с новинарски излъчвания, с репортажи на известни тогава телевизионни лица от мястото на събитието пред Министерския съвет. Имитацията напряко раздруса публиката. И доста фенове се хванаха на въдицата. Властите подскочиха като ужилени тогава, тъй като бяха уличени в непросветеност, в неопитност да се оправят с изключителни обстановки. „ Атомното Ку-Ку “ прозвуча като провокация и като предизвестие, че страната не е в час с действителните потребности на хората. Скандалът беше огромен. Започна даже следствие. Но пък „ кукувци “ се популяризираха. Освен като зевзеци, също и като бунтари против овехтели партийни и административни разпореждания, против цензурата...
Но да не забравяме, че точно от „ Ку-Ку “ стартира кариерата на Слави Трифонов като шоумен, като ефирен гуру - той знае триковете, знае по какъв начин става. А след това упоритостта му за въздействие върху политическото и неговите лидерски превъплъщения във властта мазета като запушалка. И несъмнено, акцентът беше върху скеча, върху пародирането на фигури, нарочени за враждебни на бунтарските рефлекси на Трифонов, а в действителност на ченгетата от време на време. А и на облика му на политически мъжага, който беше настойчиво помпан през годините от разнообразни групи сценаристи, някои с морално срината известност през днешния ден. Като на въжеиграчите и на партийните осребрители на позиции Любен Дилов-син, Росен Петров... До момента, в който гологлавият шоумен самичък еволюира до основател на партия с хъс да прекрои коренно политическата система и критериите за селекция на депутати, магистрати и министри.
Подозирана, че е артикул на скришно политическо инженерство, най-накрая партията на Трифонов се оказа на прага да сформира държавно управление след два избора и след оспорвана до последния миг борба с съперника си ГЕРБ. И тук пристигна изненадата! Още преди да дочака окончателните резултати, преди да се образува парламент и преди президентът да му връчи мандат за сформиране на кабинет, Трифонов разгласи кабинета по своята телевизия. Мисля, че резултатът беше подобен с шоковото влияние на „ Атомното Ку-Ку “ едно време върху политическата класа отпреди 30 години. Отприщи лавина от реакции, от словоблудство, от рецензии, от тълкувания, от тайни подозрения... Възцари се зверска логорея! А надвикването просто заглуши възможностите за какъвто и да било разговор.
Особеностите на оферти от Трифонов кабинет принуди всички партийни водачи от идния парламент да се оправдават, че не ламтят за порции, за министерски кресла в желанието си да водят договаряния за властта, за нейните цели и полезности. И по този начин бяха впримчени заедно в нещо като „ телевизионна симулация на политически развой “ надалеч преди действителното му начало, планувано по Конституция.
Но каква би могла да бъде задачата на сходно реалити, с изключение на провокация за окарикатуряване и омаловажаване на наличната политическа класа? Тя бе непосредствено уличена от креативния състав на „ Има Такъв Народ “ в инстинкти за прегрупиране по ползи, в мераци за порции и за кресла. Все едно дали става дума за протестните дела на „ Демократична България “ и „ Изправи се! Мутри вън “ или за диктатурата на едноличната премиерска джипка на Борисов, телевизионното блъфиране на Слави Трифонов с изпреварващия му анонс за държавно управление ги подигра. Всички заедно. Станаха за посмешище. Или най-малко такава беше задачата... Но от политическа позиция мисля, че този ход е гибелен за него и неговите едвам 65 депутати. Защото го обрича на изолираност в Народното събрание, макар отворените варианти оня ден за поддръжка от който я пожелае.
Включително се прочита сред редовете, че е допустима и от ГЕРБ, и от Движение за права и свободи. Но в случай че те я дадат, обвиняванията в изменничество и непоследователност ще станат неизбежни. Ако пък партия „ Има Такъв Народ “ се нагърби сама с държавно управление в малцинство, става още по-лошо. То просто ще бъде подвластно от сделки на парче, от златни пръсти, от игрички с кворума, на инат на прокламираната злоба против сходни парламентарни трикове и номера. Ако пък задачата на Трифонов е била авансово да минира шанса за свое държавно управление, с цел да удължи живота на служебния кабинет в интерес на президента Радев, ще го нарочат за следващия екзекутор на парламентаризма. Впрочем, това към този момент стартира да се случва.
Тези неща допускат доста пай политически небосвод за „ Има Такъв Народ “ и срив на моралния престиж на Слави Трифонов в очите на гласоподавателите му. Но за какво тогава той се реши на толкоз опасен ефирен опит? От неумелост? От егоизъм? За да си измие ръце под строгия взор на невидими ментори и спонсори с пагони или без? Или с цел да ни опише под формата на риалити едно невероятно, само че красиво политическо фентъзи, някаква царска химера, цялостна с приказни герои, с рицари на експертната непорочност, с телевизионни принцеси, загледани в звездите и с управническа непорочност, дипломирана в влиятелни университети? Изглежда „ плитка “ тази пиеска. Вече е играна... И какъвто и да е отговорът на всеки един от тези въпроси, на мен той ми звучи трагично. Най-малкото като „ заричане за обърканост “.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ