Съдебната реформа – абсолютно безпредметен израз
А въпросът дали Сарафов е най-подходящият за поста основен прокурор е напълно обособен и не от през вчерашния ден е ловко подценяван от същите загрижени през днешния ден за състава на Висш съдебен съвет
Вече повече от година, откогато на 12.06 Иван Гешев беше свален от поста основен прокурор, въпреки тематиката кой ще го наследи (Борислав Сарафов е краткотрайно на тази позиция) да е все по този начин настояща, несъмнено липсват горещите пристрастености, които породи както отстраняването на Гешев, по този начин и мандата му.
Старият нов прокурор
След като прокурорската гилдия на Висшият правосъден съвет (ВСС) взе решение за разкриване на процедурата за избор на нов основен прокурор, краткотрайният изпълняващ длъжността Борислав Сарафов е любимец за изкарване на цялостен седемгодишен мандат. Но решението към момента не е дефинитивно и би трябвало да бъде доказано от Пленума на Висш съдебен съвет на следващия ден.
Заспалите до този миг зимен сън Политическа партия и Демократична България приканиха актуалният Висш правосъден съвет да не избира нов основен прокурор, тъй като не има нужните " демократична легитимност и интегритет “. Те внесоха и законопроект, който не разрешава на този Висш съдебен съвет да избира някой от така наречен трима огромни в правосъдната власт – основния прокурор и двамата ръководители на висшите съдилища.
Не бива да забравяме и че те – ПП/ДБ - се съюзиха с ГЕРБ и Движение за права и свободи с оправдания точно, че по различен метод не могат да извършат по този начин лелеяната правосъдна промяна... и измененията в Конституцията. Нямали различен избор. Какви ги сътвориха в главния закон на страната – всички знаем. А Великата правосъдна промяна още веднъж не се състоя, откакто и Конституционният съд анулира измененията в главния закон, свързани с Висшия правосъден съвет, намаляването на пълномощията на основния прокурор, съкращаването на неговия и мандатите на ръководителите на висши съдилища.
А въпросът дали Сарафов е най-подходящият за поста е напълно обособен, не е от през вчерашния ден и беше ловко подценяван точно от същите, които в този момент са се загрижили, че с този състав на Висш съдебен съвет оставането му на поста е несъмнено.
Няма Гешев, няма проблем!
Тази мантра беше дълго време повтаряна най-вече от Политическа партия и Демократична България, както и от всякакви партии-еднодневки, които бяха решили, че през непрекъснатото говорене по тематиката ще съумеят да се доберат по-лесно до властта. Българска социалистическа партия също интензивно яхнаха тази позиция, а президентът Румен Радев стартира да повтаря, че „ оставката на Иван Гешев като основен прокурор ще бъде в интерес на гражданското общество и на страната ”. Накрая към тях се причислиха ГЕРБ и Движение за права и свободи, за които основният прокурор внезапно стана неуместен, което дефинитивно предопредели развоя на събитията.
Години наред това беше и темата-трамплин за Демократична България, които си градяха цялата предизборна изразителност на нея. Самият Христо Иванов в огромна степен се утвърди като политик (което единствено по себе си е парадоксално и неуместно, само че е факт) още веднъж през непрекъснатото говорене по този въпрос, на сцената изплуваха и лица, които ще бъдат запомени само с нефелните си опити да покажат експертиза, каквато не имат – да вземем за пример Надежда Йорданова.
Колко хора си спомнят, че на изборите през 2017 година Демократична България бяха събрали едвам 2.96 %, а по-нататъшното им битие беше съществено застрашено. Липсваше им защо да се заловен, да намерят своите цели и да накарат хората да им повярват. И точно избирането на Гешев за основен прокурор им даде отлична опция – тяхното битие се легитимира.
През годините след избирането му се усилиха и претендентите да реформират правосъдната система, което още веднъж беше обвързано с махането му. Целта беше пределно ясна – преодоляване на прокуратурата, която до оня миг беше относително самостоятелна, изключително откъм въздействие от страна на (раз)градската (екс)десница и присъдружните им НПО-та, които от дълго време към този момент бяха овладели съда.
Мантрата „ правосъдна промяна ” в никакъв случай не включваше съда, акцентът постоянно беше върху прокуратурата – „ унищожаване на поста основен прокурор ”, „ унищожаване на прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет ” и впрочем. Предложение за работещ механизъм за справяне с действителните проблеми в системата липсваше. Всичко се свеждаше до нечии тясно партийни и стопански ползи, които бяха застрашени.
Важните въпроси
Проблеми в правосъдната система несъмнено има, не са и малко, само че не са от през вчерашния ден, не са от идването на Гешев (а и него към този момент го няма), не са единствено в едно звено. Те – проблемите – ще се задълбочават от ден на ден, тъй като за толкоз години не са изцяло ясно дефинирани, постоянно са определяни единствено през тяснопартийните ползи, а изключително в последите години дефиницията им е само през опитите да се овладее прокуратурата, което в огромна степен способства както за доразрушаване на доверието в системата, по този начин и до компрометиране на институцията.
Проблемите са свързани и с неща, които не зависят от магистратите:
1. Некачествените закони, които се одобряват от Народното събрание;
2. Кадруването на политиците;
3. Промените, които се вършат от некомпетентни лица;
4. Липсата на ефикасен надзор върху работата им;
5. Опитите да се заглушат гласовете на съдиите, прокурорите и следователите.
Разбира се, има съществени дефицити измежду самите магистрати:
1. Липсата на отчетност;
2. Корупцията;
3. Чадърът над някои от тях;
4. Спорните правосъдни решения - въпреки под ножа съвсем постоянно да е прокуратурата, най-сериозна щета – даже и по отношение на елементарните хора – нанасят съдиите с постоянно безумните си отсъждания. Достатъчно е да вземем за образец даже относително безспорни каузи, като тези касаещи пътните произшествия и обидно ниските присъди за отговорните. После не трябва да се чудим за какво българинът няма доверие на правосъдната система, което също е главен проблем;
5. Кадровите проблеми, въпреки за част от тях да не са отговорни самите магистрати;
6. Мудната система, само че още веднъж с уточнението, че постоянно това е виновност най-вече и още веднъж на законотвореца, не на „ изпълнителя ”;
7. Влиянието на политически и/или стопански кръгове.
И ето, към този момент години наред, правосъдната промяна буксува. Нещо повече, изразът стана безусловно ненужен и провокира било смях, било съмнения, че става дума за опити за преодоляване на системата. Каквото и в реалност се случва. Няма и изгледи скоро нещо значително да се промени – най-малко не до момента в който под „ промяна ” се схваща протичащото се сега.
Вече повече от година, откогато на 12.06 Иван Гешев беше свален от поста основен прокурор, въпреки тематиката кой ще го наследи (Борислав Сарафов е краткотрайно на тази позиция) да е все по този начин настояща, несъмнено липсват горещите пристрастености, които породи както отстраняването на Гешев, по този начин и мандата му.
Старият нов прокурор
След като прокурорската гилдия на Висшият правосъден съвет (ВСС) взе решение за разкриване на процедурата за избор на нов основен прокурор, краткотрайният изпълняващ длъжността Борислав Сарафов е любимец за изкарване на цялостен седемгодишен мандат. Но решението към момента не е дефинитивно и би трябвало да бъде доказано от Пленума на Висш съдебен съвет на следващия ден.
Заспалите до този миг зимен сън Политическа партия и Демократична България приканиха актуалният Висш правосъден съвет да не избира нов основен прокурор, тъй като не има нужните " демократична легитимност и интегритет “. Те внесоха и законопроект, който не разрешава на този Висш съдебен съвет да избира някой от така наречен трима огромни в правосъдната власт – основния прокурор и двамата ръководители на висшите съдилища.
Не бива да забравяме и че те – ПП/ДБ - се съюзиха с ГЕРБ и Движение за права и свободи с оправдания точно, че по различен метод не могат да извършат по този начин лелеяната правосъдна промяна... и измененията в Конституцията. Нямали различен избор. Какви ги сътвориха в главния закон на страната – всички знаем. А Великата правосъдна промяна още веднъж не се състоя, откакто и Конституционният съд анулира измененията в главния закон, свързани с Висшия правосъден съвет, намаляването на пълномощията на основния прокурор, съкращаването на неговия и мандатите на ръководителите на висши съдилища.
А въпросът дали Сарафов е най-подходящият за поста е напълно обособен, не е от през вчерашния ден и беше ловко подценяван точно от същите, които в този момент са се загрижили, че с този състав на Висш съдебен съвет оставането му на поста е несъмнено.
Няма Гешев, няма проблем!
Тази мантра беше дълго време повтаряна най-вече от Политическа партия и Демократична България, както и от всякакви партии-еднодневки, които бяха решили, че през непрекъснатото говорене по тематиката ще съумеят да се доберат по-лесно до властта. Българска социалистическа партия също интензивно яхнаха тази позиция, а президентът Румен Радев стартира да повтаря, че „ оставката на Иван Гешев като основен прокурор ще бъде в интерес на гражданското общество и на страната ”. Накрая към тях се причислиха ГЕРБ и Движение за права и свободи, за които основният прокурор внезапно стана неуместен, което дефинитивно предопредели развоя на събитията.
Години наред това беше и темата-трамплин за Демократична България, които си градяха цялата предизборна изразителност на нея. Самият Христо Иванов в огромна степен се утвърди като политик (което единствено по себе си е парадоксално и неуместно, само че е факт) още веднъж през непрекъснатото говорене по този въпрос, на сцената изплуваха и лица, които ще бъдат запомени само с нефелните си опити да покажат експертиза, каквато не имат – да вземем за пример Надежда Йорданова.
Колко хора си спомнят, че на изборите през 2017 година Демократична България бяха събрали едвам 2.96 %, а по-нататъшното им битие беше съществено застрашено. Липсваше им защо да се заловен, да намерят своите цели и да накарат хората да им повярват. И точно избирането на Гешев за основен прокурор им даде отлична опция – тяхното битие се легитимира.
През годините след избирането му се усилиха и претендентите да реформират правосъдната система, което още веднъж беше обвързано с махането му. Целта беше пределно ясна – преодоляване на прокуратурата, която до оня миг беше относително самостоятелна, изключително откъм въздействие от страна на (раз)градската (екс)десница и присъдружните им НПО-та, които от дълго време към този момент бяха овладели съда.
Мантрата „ правосъдна промяна ” в никакъв случай не включваше съда, акцентът постоянно беше върху прокуратурата – „ унищожаване на поста основен прокурор ”, „ унищожаване на прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет ” и впрочем. Предложение за работещ механизъм за справяне с действителните проблеми в системата липсваше. Всичко се свеждаше до нечии тясно партийни и стопански ползи, които бяха застрашени.
Важните въпроси
Проблеми в правосъдната система несъмнено има, не са и малко, само че не са от през вчерашния ден, не са от идването на Гешев (а и него към този момент го няма), не са единствено в едно звено. Те – проблемите – ще се задълбочават от ден на ден, тъй като за толкоз години не са изцяло ясно дефинирани, постоянно са определяни единствено през тяснопартийните ползи, а изключително в последите години дефиницията им е само през опитите да се овладее прокуратурата, което в огромна степен способства както за доразрушаване на доверието в системата, по този начин и до компрометиране на институцията.
Проблемите са свързани и с неща, които не зависят от магистратите:
1. Некачествените закони, които се одобряват от Народното събрание;
2. Кадруването на политиците;
3. Промените, които се вършат от некомпетентни лица;
4. Липсата на ефикасен надзор върху работата им;
5. Опитите да се заглушат гласовете на съдиите, прокурорите и следователите.
Разбира се, има съществени дефицити измежду самите магистрати:
1. Липсата на отчетност;
2. Корупцията;
3. Чадърът над някои от тях;
4. Спорните правосъдни решения - въпреки под ножа съвсем постоянно да е прокуратурата, най-сериозна щета – даже и по отношение на елементарните хора – нанасят съдиите с постоянно безумните си отсъждания. Достатъчно е да вземем за образец даже относително безспорни каузи, като тези касаещи пътните произшествия и обидно ниските присъди за отговорните. После не трябва да се чудим за какво българинът няма доверие на правосъдната система, което също е главен проблем;
5. Кадровите проблеми, въпреки за част от тях да не са отговорни самите магистрати;
6. Мудната система, само че още веднъж с уточнението, че постоянно това е виновност най-вече и още веднъж на законотвореца, не на „ изпълнителя ”;
7. Влиянието на политически и/или стопански кръгове.
И ето, към този момент години наред, правосъдната промяна буксува. Нещо повече, изразът стана безусловно ненужен и провокира било смях, било съмнения, че става дума за опити за преодоляване на системата. Каквото и в реалност се случва. Няма и изгледи скоро нещо значително да се промени – най-малко не до момента в който под „ промяна ” се схваща протичащото се сега.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ