Никога не стойте до неприятен човек
А препоръките за „ спокойно общуване ”, „ игнорирай “, „ не му обръщай внимание ” са изцяло безполезни.
От нападателен или „ токсичен “ човек би трябвало да стоим надалеч. Няма различен метод да се усещаме по-добре.
Нашето подсъзнание безпогрешно разпознава опасността и непрестанно подава сигнали за паника. То, по този начин да се каже, счита, че сме глухи и не чуваме сигнала, и не се отдалечаваме от рисковия човек. Така че би трябвало да сигнализира все по-силно! И По-силно!
В кръвта стартират да се отделят от ден на ден рискови „ хормони на напрежението “. Възниква парализа на симпатиковата нервна система, както я назовава антропологът Стивънсън. В последна сметка това може да свърши зле. За нас.
Както в известния опит, когато овца и вълк били вързани напълно близо, само че на безвредно разстояние един от различен. В последна сметка бедната овца умряла от раздор на сърцето, макар че вълкът не я наранил. Само я гледал, гледал …
Така е организиран и индивидът. Ако той непрекъснато е заставен да бъде покрай този, който подсъзнанието разпознава като рисков обект, първо му се утежнява самочувствието, а по-късно се разболява. Дори в случай че този противен, „ рисков ” човек, единствено е наоколо и единствено гледа.
Той си седи в прилежащия офиса, в същото купе, идва на посетители, като родственик …
Такава е „ химията “ в организма, и нищо не може да се направи. А въжето, с което ни държи, са фамилните връзки, да вземем за пример. Възпитание, вежливост, просветеност, други страхове: Как мога да помоля шефа да ме трансферира в различен офис? Или да се преместя на друго място? Или да не поканвам неприятната вуйна или злобен братовчед на празника?
Но алармата ще става все по-силна и по-силна. И ние би трябвало да помним, че не сме овце. И не сме свързани безусловно.
Единственият метод е да се отдалечим на безвредна отдалеченост. Няма различен метод.
