...А погледът на женения мъж е съвсем друг. Жаден-изжаднял. Забелязва

„...А погледът на женения мъж е напълно различен. Жаден-изжаднял. Забелязва на първо място достолепията. С прецизен прицел улучва най-хубавото, най-неповторимото, което ти имаш, и го абстрахира от всичко останало. Само това вижда и му се радва с една особена горест и злоба към щастливеца, който ще те има. Погледът на обвързания мъж е разплетен от съображения. Още при първата намира се изпречва раздялата, невъзможността. Това го прави по-проницателен, по-интензивен. Той е изгубил безкрайните благоприятни условия на света. В тоя момент ти си единствена от безброя, налична единствено за окото. Ти за него ставаш чудото. Няма прозорливост в тоя взор, няма претегляне на везни, няма боязън от съдбовна неточност, няма смес на непознати погледи. Само жененият мъж те поглежда със лични очи. И тия очи не се стремят да те трансформират по собствен шаблон, да те пречупят, не те отсрочват за утрешния си ден, а те гълтам такава, каквато си, и се радват на късия зрителен миг. Истински може да те види и оцени единствено погледът на женен мъж. Но за какво ти е? От неговото възхищения ти става тъжно. При подобен взор авансово изживяваш изневерите на личния си предстоящ брачен партньор...

...Да би могъл оня да ме огледа с такива очи, а не тоя! ”