Радев вкарва „Левицата“ в парламента
А на процедура, тя е следващата инженерна партия, конструирана от съветници на президента като проф. Александър Маринов, който е началник на Стратегическия съвет към президента.
Кой различен с изключение на президента, като изключим неистовата им жадност за власт и пари, може да събере под общ знаменател видни социалисти, освен това милионери, които са станали христоматийни образци за взаимна злоба и нетърпимост?
Разбира се другата обединителна мощ е Корнелия Нинова. Немалка част от „ Левицата “ са видни фрагменти от върховете на Столетницата, прогонени от Българска социалистическа партия от самата Нинова. За триумфа на новата президентска групировка оказва помощ и нежеланото положение на разпокъсаната от вътрешни несъгласия социалистическа партия. Напоследък тя изгуби стотици хиляди гласове и освен това отбелязва наклонност на резистентен крах.
Резултатите от поредицата изключителни парламентарни избори са доказателство за упадъка на Българска социалистическа партия, която от години към този момент не е втора мощ в Народното събрание, нито пък трета. Според социолозите в този момент ще събере повече от 6% от гласовете. Според специалисти функционалностите на столетницата са все по-затихващи.
Според тях новоизлюпената „ Левица “ може единствено да й забие последно кроше и да отхапе сериозна част от гласовете на по-възрастните й носталгично настроени гласоподаватели. Дори и това би било скъпа победа за амбициозния Румен Радев, за който се знае, че е в ледени връзки с Корнелия Нинова.
Не липсват и ветерани, които умират да са във властта. Нещо повече – те даже се изживяват като най-големите специалисти законотворци. Такива са приказливата Татяна Дончева, поборника за втора АЕЦ Румен Петков, хиперактивната Мая Манолова, позабравеният енергиен специалист Георги Кадиев, за който се твърди, че е роднина на попарения от „ Магнитски “ Румен Овчаров, тогавашният строителен министър и благоевградски кмет Костадин Паскалев… Те обаче надали ще съумеят да сграбчен сърцата на младия електорат. За сметка на това пък биха могли да разчитат на умилението на пенсионерските клубове из страната, още повече, че Татяна Дончева не стопира да обикаля малките екрани и сходно на героиня от турски сериал впечатлява бабите домакини и всевъзможни доморасли политикани.
С листите си, в които има не един и двама офицери от запаса, Стефан Янев се бори за същия леко застинал в носталгия по соца електорат.
Почти не може да бъде доловена разлика в клишетата, които ораторите на „ Левицата “ и на „ Български напредък “ пръскат от малкия екран – мир в Украйна посредством договаряния с Русия, песимизъм към еврото, само че пък другояче не е неприятно да сме член на Европейски Съюз и нямаме нищо срещу да получаваме грантове от Брюксел.
За разлика от Янев обаче „ Левицата “ има едно значимо преимущество – може да разчита на поддръжката на кметове социалисти от страната, разочаровани от Нинова. Станислав Владимиров е типичен образец за това. Той даже разгласи обществено, че Българска социалистическа партия е в обърканост, защото Нинова живее в личен свят.
Тук е мястото да напомним, че през февруари Българска социалистическа партия се раздели с единствения си кмет в София, на регион „ Изгрев “ – доктор Делян Георгиев, който бе изключен. Кметовете на още три огромни града, са напът да се разделят с „ Позитано “, издават осведомени. Тепърва следва да бъдат прокарани и други разграничителни линии из кметствата в страната. Не е изненада, че освен това разделяне огромните спонсори се пренасочват от Янев към познатите и предвидими лица от Левицата, които са с по-ясно обрисувани цели. Освен това са и с повече персонални контакти като юристи, депутати и министри.
Едва след приключването на изборите през април обаче ще се види кой ще надделее. Тогава ще стане ясно и дали въобще си коства да се прави нова партийна групировка с до болежка втръсналите лица. Всички тези отговори евентуално се чакат с голям интерес и от Стратегическия съвет на президента и партийните му инженери.
Впечатляващо е какво обилие от партии сервираха в границите на 2-3 години. Тук идва въпросът дали крайната цел не е друга и по-голяма – напряко отвод от партиите в познатия им тип, така както не стопират да повтарят политолозите към Радев, те не желали и не можели да поемат и носят отговорност. Изходът съгласно тях е в президентска република, евентуално с Радев наело и вечно.
Източник: Уикенд, crimesbg.com
