А когато идвах в града, всеки път познавах по очите

А когато идвах в града, всякога познавах по очите й, че ме е чакала; и тя сама признаваше, че още от сутринта имала някакво изключително възприятие, предугаждала, че ще дойда. Дълго разговаряхме, мълчехме, само че не разкривахме любовта си, таяхме я страхливо, ревностно. Страхувахме се от всичко, което можеше да открие нашата загадка даже на нас самите. Обичах я нежно, надълбоко, само че разсъждавах, питах се до какво може да докара нашата обич, в случай че не ни стигнат силите да се борим с нея; струваше ми се необикновено тази моя тиха, тъжна обич внезапно жестоко да прекъсне щастието в живота на мъжа й, на децата й, на целия този дом, където по този начин ме обичат и по този начин ми имат вяра. Честно ли е? Тя би тръгнала след мен, само че къде? Къде можех да я отведа? Друго би било, в случай че водех хубав, забавен живот, в случай че се борех да вземем за пример за освобождението на родината или в случай че бях популярен академик, актьор, художник, а то от една елементарна, делнична конюнктура ще я въвлека в друга, също такава или още по-делнична. И какъв брой ли би траяло нашето благополучие? Какво ще стане с нея, в случай че се разболея или умра, или просто в случай че се разлюбим? "

Превод: Венцел Райчев
Целият текст можете да прочетете.