Рождественско послание на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан
„ А като видяха звездата, те се зарадваха с прекомерно огромна наслада. И като влязоха в къщата, откриха Младенеца с майка Му Мария и паднаха, та Му се поклониха; и като откриха съкровищата си, принесоха Му блага: злато, ливан и смирна “ (Мат. 2: 10 – 11).
Обични в Господа отци, представители на монашеството, братя и сестри, рожби на Варненската и Великопреславска епархия,
„ Настъпи празникът на всички празници и извърши с наслада вселената! Празник за тържеството на всички добродетели, корен и извор на всички наши богатства. Празник, посредством който небето се отвори, Духът се изпрати, средостението се унищожи, преградите паднаха, разделянето се съедини, мракът се разсея, блесна светлината, небето одобри естество, произлязло от земята, земята одобри Този, Който почива на херувимите, робите станаха свободни, враговете – рожби, другородците – наследници! “[1] Така стартира своето тридесет и четвърто слово за Рождество Христово свети Йоан Златоуст и тези негови боговдъхновени думи вълнуват православните християни повече от шестнадесет века.
В Евангелското четиво съгласно светия евангелист Матей ние слушаме за мъдреците, които служели на звездата в Далечния изток: „ А когато се роди Иисус във Витлеем иудейски в дните на цар Ирода, ето мъдреци от изток пристигнаха в Иерусалим... “ (Мат. 2: 1).
Йоан Екзарх, който е един от познавачите на творчеството на свети Йоан Златоуст, в своето Първо слово за Рождество Христово, което е компилация от текстове на светия отец, свидетелства: „ доста бдение беше потребно, и доста молебствия, и трябваше да се прекара доста време в четене, с цел да се разбере, кои са тези влъхви, от кое място пристигнаха, и по какъв начин или кой ги накара, що за звезда е тази, какво узнаха от звездата тези влъхви – тоест, че това е Царят Иудейски “[2]. Мъдреците са хора, които не били осведомени с същинската религия, само че те вървели след звездата, до момента в който тя не се открила над яслите на Богомладенеца.
„ И ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, до момента в който пристигна и се спря над мястото, дето беше Младенецът “ (Мат 2: 9). Така мъдреците се оказали по-големи обладатели на истината, в сравнение с тези, които се намирали в Йерусалим, близо до Витлеем. Става въпрос за книжниците и фарисеите. Те имали опцията доста повече да узнаят за Спасителя посредством знанията си за Свещеното Писание на Стария Завет и посредством пребиваването си близо до мястото на събитието. Именно последните останали в тъмнината на незнанието, за което след това ги изобличил самичък Спасителят: „ горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето затваряте царството небесно пред човеците; тъй като нито вие влизате, нито влизащите пускате да влязат “ (Мат. 23: 13). В загадъчното изложение за звездата за нас, които честваме празника на Рождеството Христово, има огромно успокоение.
„ Ако узнаеш – приказва Йоан Екзарх – що за звезда е тая или каква, дали е една от многото звезди, или е друга някаква, друга от тях, дали е естествена, или е единствено облик на звезда, всички тези знания от къде ще ни дойдат? Не от Писанието ли? Тя не беше една от многото звезди, тъй като мисля, че не беше звезда, а някаква невидима мощ е шествала в звезден облик. “[3] Родилият се Богомладенец ни свидетелства, че всеки би трябвало да одобри дара на Рождеството Христово, дара на Божествената берекет, само че с цел да се случи това, е нужно да извървим изумителен път – пътя след звездата. Всяка душа се нуждае от справочник. Ние би трябвало да живеем с евангелската новина за рождението на Спасителя, да се стараем да придобием мъдрост посредством духовно познание и да резервираме в себе си пълнотата на свещеното слово на Откровението. Мъдреците следвали звездата, само че тя не постоянно е сияела пред тях. В началото Господ е дал пълнотата на Божията берекет, само че след това идва миг, когато е нужно да се вслушваме и да следваме с доверие и смирение Божествената светлина, въпреки и не постоянно да я виждаме пред себе си. В такива моменти нашата душа би трябвало от ден на ден и повече да се укрепява в Бога, без обезсърчение и отчаяние. Така и мъдреците пристигнали до яслите, когато звездата се открила, а техните сърца се изпълнили с наслада. От момента на рождението по плът на нашия Спасител Господ Иисус Христос човешкото сърце е намерено за Бога и Бог е открит за индивида.
„ Чрез този празник е унищожена продължителната омраза и дългата война и настъпил мир, от дълго време предстоящ от ангелите и мечтан от праведните люде, и Павел възклицавал, говорейки: „ Той е нашият мир, Който направи от двата народа един и унищожи преградата, що беше измежду, като с плътта Си унищожи враждата, а с учението – закона на заповедите, с цел да сътвори в Себе Си от двата народа един нов човек, въдворявайки мир... “ (Еф. 2: 14 – 15). Чрез Него е въздигнато блестящото и славно предсказание на кръста – облага Христова, начатък на нашата природа, въоръжение на нашия цар! “ – възкликва св. Йоан Златоуст.[4]
Господ споделил на своите апостоли и възпитаници: „ Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не така, както светът дава “ (Йоан 14: 27). Христос на първо място ни дарува мир на индивида с Бога, със съвестта – мир изпълнен с обич. Този, който носи в себе си същинска християнска настроеност, той знае какво значи мир.
Възлюбени в Господа отци, братя и сестри,
Нашата съществена задача през днешния ден е да задълбочим и усилим молитвата си за мир в света. Своя мир Господ е дал на всяка душа, която търси този мир и която е покорна на Бога. Достатъчно е за индивида да встъпи в положителния път на християнския живот и незабавно цялостен мир ще се възцари в неговата душа.
В актуалното богословие се употребява разбиране, предаващо смисъла на следването след Христос като безспорен императив в живота на християнина – христоцентричност. Днес се ражда Бог Слово, Който би трябвало да стане център на нашия живот. Ако ние правилно и енергично служим на Христа Спасителя и се ръководим от Неговите думи, в случай че вървим по този път, който Сам Той ни показва, като споделя „ Аз съм Пътят и Истината и Животът “ (Йоан 14: 6), в случай че търсим Царството Небесно вътре в самите себе си (Лука 17: 21), то ние ще можем дружно с мъдреците и пастирите фактически да се преизпълним с Божествена наслада и мъдрост.
Честито Рождество Христово!
Благодатна, мирна, по-успешна и здрава 2023 година! Амин.
Обични в Господа отци, представители на монашеството, братя и сестри, рожби на Варненската и Великопреславска епархия,
„ Настъпи празникът на всички празници и извърши с наслада вселената! Празник за тържеството на всички добродетели, корен и извор на всички наши богатства. Празник, посредством който небето се отвори, Духът се изпрати, средостението се унищожи, преградите паднаха, разделянето се съедини, мракът се разсея, блесна светлината, небето одобри естество, произлязло от земята, земята одобри Този, Който почива на херувимите, робите станаха свободни, враговете – рожби, другородците – наследници! “[1] Така стартира своето тридесет и четвърто слово за Рождество Христово свети Йоан Златоуст и тези негови боговдъхновени думи вълнуват православните християни повече от шестнадесет века.
В Евангелското четиво съгласно светия евангелист Матей ние слушаме за мъдреците, които служели на звездата в Далечния изток: „ А когато се роди Иисус във Витлеем иудейски в дните на цар Ирода, ето мъдреци от изток пристигнаха в Иерусалим... “ (Мат. 2: 1).
Йоан Екзарх, който е един от познавачите на творчеството на свети Йоан Златоуст, в своето Първо слово за Рождество Христово, което е компилация от текстове на светия отец, свидетелства: „ доста бдение беше потребно, и доста молебствия, и трябваше да се прекара доста време в четене, с цел да се разбере, кои са тези влъхви, от кое място пристигнаха, и по какъв начин или кой ги накара, що за звезда е тази, какво узнаха от звездата тези влъхви – тоест, че това е Царят Иудейски “[2]. Мъдреците са хора, които не били осведомени с същинската религия, само че те вървели след звездата, до момента в който тя не се открила над яслите на Богомладенеца.
„ И ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, до момента в който пристигна и се спря над мястото, дето беше Младенецът “ (Мат 2: 9). Така мъдреците се оказали по-големи обладатели на истината, в сравнение с тези, които се намирали в Йерусалим, близо до Витлеем. Става въпрос за книжниците и фарисеите. Те имали опцията доста повече да узнаят за Спасителя посредством знанията си за Свещеното Писание на Стария Завет и посредством пребиваването си близо до мястото на събитието. Именно последните останали в тъмнината на незнанието, за което след това ги изобличил самичък Спасителят: „ горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето затваряте царството небесно пред човеците; тъй като нито вие влизате, нито влизащите пускате да влязат “ (Мат. 23: 13). В загадъчното изложение за звездата за нас, които честваме празника на Рождеството Христово, има огромно успокоение.
„ Ако узнаеш – приказва Йоан Екзарх – що за звезда е тая или каква, дали е една от многото звезди, или е друга някаква, друга от тях, дали е естествена, или е единствено облик на звезда, всички тези знания от къде ще ни дойдат? Не от Писанието ли? Тя не беше една от многото звезди, тъй като мисля, че не беше звезда, а някаква невидима мощ е шествала в звезден облик. “[3] Родилият се Богомладенец ни свидетелства, че всеки би трябвало да одобри дара на Рождеството Христово, дара на Божествената берекет, само че с цел да се случи това, е нужно да извървим изумителен път – пътя след звездата. Всяка душа се нуждае от справочник. Ние би трябвало да живеем с евангелската новина за рождението на Спасителя, да се стараем да придобием мъдрост посредством духовно познание и да резервираме в себе си пълнотата на свещеното слово на Откровението. Мъдреците следвали звездата, само че тя не постоянно е сияела пред тях. В началото Господ е дал пълнотата на Божията берекет, само че след това идва миг, когато е нужно да се вслушваме и да следваме с доверие и смирение Божествената светлина, въпреки и не постоянно да я виждаме пред себе си. В такива моменти нашата душа би трябвало от ден на ден и повече да се укрепява в Бога, без обезсърчение и отчаяние. Така и мъдреците пристигнали до яслите, когато звездата се открила, а техните сърца се изпълнили с наслада. От момента на рождението по плът на нашия Спасител Господ Иисус Христос човешкото сърце е намерено за Бога и Бог е открит за индивида.
„ Чрез този празник е унищожена продължителната омраза и дългата война и настъпил мир, от дълго време предстоящ от ангелите и мечтан от праведните люде, и Павел възклицавал, говорейки: „ Той е нашият мир, Който направи от двата народа един и унищожи преградата, що беше измежду, като с плътта Си унищожи враждата, а с учението – закона на заповедите, с цел да сътвори в Себе Си от двата народа един нов човек, въдворявайки мир... “ (Еф. 2: 14 – 15). Чрез Него е въздигнато блестящото и славно предсказание на кръста – облага Христова, начатък на нашата природа, въоръжение на нашия цар! “ – възкликва св. Йоан Златоуст.[4]
Господ споделил на своите апостоли и възпитаници: „ Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не така, както светът дава “ (Йоан 14: 27). Христос на първо място ни дарува мир на индивида с Бога, със съвестта – мир изпълнен с обич. Този, който носи в себе си същинска християнска настроеност, той знае какво значи мир.
Възлюбени в Господа отци, братя и сестри,
Нашата съществена задача през днешния ден е да задълбочим и усилим молитвата си за мир в света. Своя мир Господ е дал на всяка душа, която търси този мир и която е покорна на Бога. Достатъчно е за индивида да встъпи в положителния път на християнския живот и незабавно цялостен мир ще се възцари в неговата душа.
В актуалното богословие се употребява разбиране, предаващо смисъла на следването след Христос като безспорен императив в живота на християнина – христоцентричност. Днес се ражда Бог Слово, Който би трябвало да стане център на нашия живот. Ако ние правилно и енергично служим на Христа Спасителя и се ръководим от Неговите думи, в случай че вървим по този път, който Сам Той ни показва, като споделя „ Аз съм Пътят и Истината и Животът “ (Йоан 14: 6), в случай че търсим Царството Небесно вътре в самите себе си (Лука 17: 21), то ние ще можем дружно с мъдреците и пастирите фактически да се преизпълним с Божествена наслада и мъдрост.
Честито Рождество Христово!
Благодатна, мирна, по-успешна и здрава 2023 година! Амин.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ