Защо събитията в Мали са важни и за Европа
а фона на демонстрации в Беларус, напрежение сред Запада и Русия, надигането на Китай и приближаващите избори в Съединени американски щати, ставащото в една бедна африканска страна като Мали, не е от огромно значение за необятната общност. Но в действителност не е по този начин. Ако страната изпадне в безпорядък, което е все по-вероятно, територията ѝ, която към този момент е в епицентъра на засилваща се световна джихадистка опасност, ще се трансформира в стихия, която ще засегне освен огромни региони от Африка, само че и надалеч отвън континента. Като да вземем за пример Европа. Неслучайно страни като Франция и Съединени американски щати поддържат свои огромни сили в региона на Субсахарска Африка и в частност в Мали, само че обстановката може да се промени скоро на фона на скорошния боен прелом в страната.
FT View: The coup in Mali may not seem too important to you, but it matters a great deal. If the country falls into chaos, it could become a launchpad for terrorism across west Africa and conceivably beyond
— Financial Times (@FinancialTimes)
Военният прелом в Мали се трансформира в казус по време на пандемията. Протести заляха страната през последните седмици, а преди седмица, на 18 август, бойци от една от значимите военни бази, навлязоха в столицата Бамако. Докато блокираха главните пътни артерии, те оповестиха, че правят смяна в страната, а протестиращи излязоха по улиците, с цел да поздравят бойците, станали известни като Национален комитет за избавление на народа. На 19 август денем стана ясно, че са задържани президентът на Мали, Ибрахим Кейта, министър председателят и други министри и публични лица. Малко по-късно в телевизионно послание Кейта разгласи, че се отдръпва и разпуска Народното събрание.
Основните проблеми, които застигнаха Кейта, несъмнено, не са поради ковид – гневът против корупцията в страната и неналичието на триумфи в борбата с радикалните групи в северната част на страната, съществуват от години. Но пандемията, която се популяризира по този начин бързо по света, ускори напрежението до точка на шупване. Семената на настоящия боен прелом (който въпреки всичко остана безкръвен), са посети преди години.
Страната беше разтресена от вълна от принуждение и радикализъм от близо десетилетие, когато рухването на режима на Муамар Кадафи в Либия провокира земетресения из целия регион. Кадафи, който разчиташе най-вече на наемници, имаше на работа хиляди жители на Мали и Нигер, които през 2012 година се завърнаха в страните си. Мнозина от тях са радикални бойци, а други принадлежат към народа на туарегите, които от десетилетия се борят за самостоятелност в северните региони на Мали.
2012 година провокира нов протест и малийското държавно управление беше насила да отстъпи, а във вакуума се настаниха радикални групи, които инфилтрираха локалния протест. Кейта пристигна на власт през 2013 година и завоюва отначало изборите през 2018 (със подозрения за манипулации). През това време обаче публичното отчаяние се трупаше и избиваше на няколко пъти в всеобщи митинги.
По време на седемте години, през които ръководи, критиците на Кейта все по-често го упрекваха в корист с власт и поглъщане на големи средства, които партньорски страни отпускаха за битката против засилващата се радикална опасност в Субсахарска Африка, в чиито епицентър е Мали.
Другата част от обвиняванията включват корупция в политическия хайлайф, обвързван с президента и неговата партия. И тогава се появи Ковид-19. Въпреки че Мали има малко случаи спрямо други страни – към 3000 доказани случаи на инфектирани и 125 умряли в страна с 19-милионно население, пандемията ускори политическите и стопански проблеми. Кейта изиска избори през март, макар рестрикциите, свързани с ограниченията против вируса.
Отвличането и изгубването на главния опозиционен водач, Сумайла Сисе, остава забранен случай и това провокира първите искри, довели до преврата. Наблюдатели на изборите дефинираха присъединяване на по-малко от 24%, а по-късно Конституционният съд анулира резултатите. Новото държавно управление на Кейта се отдръпна след кръвопролитие, осъществено от въоръжена група, шокирало обществеността.
Рестрикциите, наложени поради борбата с ковид през март, доведоха до срив в стопанската система на Мали, която остава една от най-бедните страни в света. Но вируса не спря напредването на радикалните групи и насилието, макар наличието на близо 5000 бойци от Франция, 15 000 мироопазващи сили на Организация на обединените нации (някои от които починаха поради Ковид-19). Новите военни водачи на Мали дадоха обещание „ завръщане към нормалността “, осъществяване на избори „ в скоро време “ и че няма да се предадат на групировките. Военните обявиха също, че интернационалните сили в Мали няма да бъдат гонени. Но превратът провокира мощни реакции както от Африканския съюз, по този начин и от Европейски Съюз, Съединени американски щати и Франция в частност.
Първите реакции пристигнаха от Париж, който е главен състезател в Мали и Субсахарска Африка. Последваха гневни мнения от Държавния секретар на Съединени американски щати, Майк Помпео и от генералния секретар на Организация на обединените нации, Антониу Гутериш. Всички те приканиха да бъдат освободени публични лица, в това число президента Кейта, което за момента наподобява невероятно. Залозите са огромни и всички районни сили знаят това добре.
Mali coup: UN joins global condemnation of military takeover
— BBC News (World) (@BBCWorld)
Мали играе значима роля в района, както и в световната война против екстремизма. Територията, ситуирана в региона прочут като Сахел, я трансформира във връзка сред Западна Африка и Северна Африка. Радикалните групи виждат опциите в Мали и през последните години Ал Кайда и „ Ислямска страна “ укрепиха локалните си структури. Скоро по-късно насилието се придвижи към по-стабилни страни като Нигер и Буркина Фасо. В Буркина Фасо, да вземем за пример, към този момент цели региони са отвън строя, хиляди бяха принудени да изоставен домовете си, а растежът на терористичните офанзиви е от няколко стотин % от 2018 година насам.
Франция – някогашната колониална мощ в региона – изпрати военна помощ през 2012 година в борбата на Бамако против екстремистите, които по това време превзеха градовете в северната част на страната. Съединени американски щати също вземат участие с военна мощ, а през последните две години построиха бази за дронове в прилежащ Нигер, откъдето правят удари по позиции на Ал Кайда и „ Ислямска страна “. Участието на Франция се очакваше да бъде едвам няколко месеца, само че към този момент е определяно като „ безконечна война “, която Париж води в Сахел. През 2020 година френските сили са близо 5000, а към европейската задача, основана особено за Мали, вземат участие няколко страни, в това число и България с дребен контингент от медици.
На този декор избухнаха и всеобщите митинги през последните седмици. Демонстрантите изискваха от президента Кейта дейности за възстановяване на икономическата обстановка, която наред с екстремизма, е измежду главните аргументи за миграционните талази към Европа и Северна Африка. Отстраняването на президента, иронично, само че може да спре промените. Международни наблюдаващи предизвестяват, че превратът може да навреди на търговията със злато, която е от изключителна значимост за стопанската система. Франция може да не желае да работи с превратаджиите, а законите на Съединени американски щати не разрешават разпределяне на помощи за държавни управления, образува след военни преврати.
Военния прелом в Мали към този момент провокира дипломатически призрачен сън за Франция. Само преди седмица и половина починаха шестима французи след засада на бойци, свързани с ИД наоколо до столицата на Нигер. 20 цивилни починаха в същия регион този май. Военните интервенции костват на френския бюджет над 1 милиард $ годишно и френската администрация не желае разтърсвания, които могат да подкопаят тези старания.
Въпреки няколко победи през годините, джихадистите не престават да напредват, а несъответстващите дейности на локалните държавни управления бутат обезверените локални общности в ръцете на радикалите. Присъствието на непознати сили също провокира от ден на ден гняв от година на година и Франция схваща това изцяло. Нужни са дейности и към този момент се оформят две жизненоважни стъпки, с цел да се предотврати безпорядък и злополука, която ще обиден огромни региони от Западна Африка и оттова – южните елементи на Европа.
На първо време анализаторите са единомислещи, че демокрацията, колкото и да беше нежна тя в Мали, би трябвало да бъде възобновена. Съседните страни основателно осъдиха преврата, само че апелите за връщането на Кейта са безсмислени. По-скоро напъните би трябвало да се съсредоточат върху убеждаването на военните да съкратят оферти тригодишен график за завръщането на „ естественото “, както те се показаха в обръщението си. Страната обезверено се нуждае от държавно управление за цялата страна – освен за южните развити региони и да е такова, което може да задейства заблатения кротичък развой.
На второ място – и тук дейна роля могат да вземат страните, които вземат участие с задачи в страната, в това число задачата на Европейски Съюз, е стабилизиране на армията. България, наред с други европейски страни, взе участие в съветването и тренирането на хиляди малийски бойци. Но те са неприятно платени и демотивирани. Международните наблюдаващи предизвестяват, че стъпките би трябвало да се подхващат неотложно, в случай че не желаеме да забележим неустойчивост по цялата южна граница на Европейски Съюз.
FT View: The coup in Mali may not seem too important to you, but it matters a great deal. If the country falls into chaos, it could become a launchpad for terrorism across west Africa and conceivably beyond
— Financial Times (@FinancialTimes)
Военният прелом в Мали се трансформира в казус по време на пандемията. Протести заляха страната през последните седмици, а преди седмица, на 18 август, бойци от една от значимите военни бази, навлязоха в столицата Бамако. Докато блокираха главните пътни артерии, те оповестиха, че правят смяна в страната, а протестиращи излязоха по улиците, с цел да поздравят бойците, станали известни като Национален комитет за избавление на народа. На 19 август денем стана ясно, че са задържани президентът на Мали, Ибрахим Кейта, министър председателят и други министри и публични лица. Малко по-късно в телевизионно послание Кейта разгласи, че се отдръпва и разпуска Народното събрание.
Основните проблеми, които застигнаха Кейта, несъмнено, не са поради ковид – гневът против корупцията в страната и неналичието на триумфи в борбата с радикалните групи в северната част на страната, съществуват от години. Но пандемията, която се популяризира по този начин бързо по света, ускори напрежението до точка на шупване. Семената на настоящия боен прелом (който въпреки всичко остана безкръвен), са посети преди години.
Страната беше разтресена от вълна от принуждение и радикализъм от близо десетилетие, когато рухването на режима на Муамар Кадафи в Либия провокира земетресения из целия регион. Кадафи, който разчиташе най-вече на наемници, имаше на работа хиляди жители на Мали и Нигер, които през 2012 година се завърнаха в страните си. Мнозина от тях са радикални бойци, а други принадлежат към народа на туарегите, които от десетилетия се борят за самостоятелност в северните региони на Мали.
2012 година провокира нов протест и малийското държавно управление беше насила да отстъпи, а във вакуума се настаниха радикални групи, които инфилтрираха локалния протест. Кейта пристигна на власт през 2013 година и завоюва отначало изборите през 2018 (със подозрения за манипулации). През това време обаче публичното отчаяние се трупаше и избиваше на няколко пъти в всеобщи митинги.
По време на седемте години, през които ръководи, критиците на Кейта все по-често го упрекваха в корист с власт и поглъщане на големи средства, които партньорски страни отпускаха за битката против засилващата се радикална опасност в Субсахарска Африка, в чиито епицентър е Мали.
Другата част от обвиняванията включват корупция в политическия хайлайф, обвързван с президента и неговата партия. И тогава се появи Ковид-19. Въпреки че Мали има малко случаи спрямо други страни – към 3000 доказани случаи на инфектирани и 125 умряли в страна с 19-милионно население, пандемията ускори политическите и стопански проблеми. Кейта изиска избори през март, макар рестрикциите, свързани с ограниченията против вируса.
Отвличането и изгубването на главния опозиционен водач, Сумайла Сисе, остава забранен случай и това провокира първите искри, довели до преврата. Наблюдатели на изборите дефинираха присъединяване на по-малко от 24%, а по-късно Конституционният съд анулира резултатите. Новото държавно управление на Кейта се отдръпна след кръвопролитие, осъществено от въоръжена група, шокирало обществеността.
Рестрикциите, наложени поради борбата с ковид през март, доведоха до срив в стопанската система на Мали, която остава една от най-бедните страни в света. Но вируса не спря напредването на радикалните групи и насилието, макар наличието на близо 5000 бойци от Франция, 15 000 мироопазващи сили на Организация на обединените нации (някои от които починаха поради Ковид-19). Новите военни водачи на Мали дадоха обещание „ завръщане към нормалността “, осъществяване на избори „ в скоро време “ и че няма да се предадат на групировките. Военните обявиха също, че интернационалните сили в Мали няма да бъдат гонени. Но превратът провокира мощни реакции както от Африканския съюз, по този начин и от Европейски Съюз, Съединени американски щати и Франция в частност.
Първите реакции пристигнаха от Париж, който е главен състезател в Мали и Субсахарска Африка. Последваха гневни мнения от Държавния секретар на Съединени американски щати, Майк Помпео и от генералния секретар на Организация на обединените нации, Антониу Гутериш. Всички те приканиха да бъдат освободени публични лица, в това число президента Кейта, което за момента наподобява невероятно. Залозите са огромни и всички районни сили знаят това добре.
Mali coup: UN joins global condemnation of military takeover
— BBC News (World) (@BBCWorld)
Мали играе значима роля в района, както и в световната война против екстремизма. Територията, ситуирана в региона прочут като Сахел, я трансформира във връзка сред Западна Африка и Северна Африка. Радикалните групи виждат опциите в Мали и през последните години Ал Кайда и „ Ислямска страна “ укрепиха локалните си структури. Скоро по-късно насилието се придвижи към по-стабилни страни като Нигер и Буркина Фасо. В Буркина Фасо, да вземем за пример, към този момент цели региони са отвън строя, хиляди бяха принудени да изоставен домовете си, а растежът на терористичните офанзиви е от няколко стотин % от 2018 година насам.
Франция – някогашната колониална мощ в региона – изпрати военна помощ през 2012 година в борбата на Бамако против екстремистите, които по това време превзеха градовете в северната част на страната. Съединени американски щати също вземат участие с военна мощ, а през последните две години построиха бази за дронове в прилежащ Нигер, откъдето правят удари по позиции на Ал Кайда и „ Ислямска страна “. Участието на Франция се очакваше да бъде едвам няколко месеца, само че към този момент е определяно като „ безконечна война “, която Париж води в Сахел. През 2020 година френските сили са близо 5000, а към европейската задача, основана особено за Мали, вземат участие няколко страни, в това число и България с дребен контингент от медици.
На този декор избухнаха и всеобщите митинги през последните седмици. Демонстрантите изискваха от президента Кейта дейности за възстановяване на икономическата обстановка, която наред с екстремизма, е измежду главните аргументи за миграционните талази към Европа и Северна Африка. Отстраняването на президента, иронично, само че може да спре промените. Международни наблюдаващи предизвестяват, че превратът може да навреди на търговията със злато, която е от изключителна значимост за стопанската система. Франция може да не желае да работи с превратаджиите, а законите на Съединени американски щати не разрешават разпределяне на помощи за държавни управления, образува след военни преврати.
Военния прелом в Мали към този момент провокира дипломатически призрачен сън за Франция. Само преди седмица и половина починаха шестима французи след засада на бойци, свързани с ИД наоколо до столицата на Нигер. 20 цивилни починаха в същия регион този май. Военните интервенции костват на френския бюджет над 1 милиард $ годишно и френската администрация не желае разтърсвания, които могат да подкопаят тези старания.
Въпреки няколко победи през годините, джихадистите не престават да напредват, а несъответстващите дейности на локалните държавни управления бутат обезверените локални общности в ръцете на радикалите. Присъствието на непознати сили също провокира от ден на ден гняв от година на година и Франция схваща това изцяло. Нужни са дейности и към този момент се оформят две жизненоважни стъпки, с цел да се предотврати безпорядък и злополука, която ще обиден огромни региони от Западна Африка и оттова – южните елементи на Европа.
На първо време анализаторите са единомислещи, че демокрацията, колкото и да беше нежна тя в Мали, би трябвало да бъде възобновена. Съседните страни основателно осъдиха преврата, само че апелите за връщането на Кейта са безсмислени. По-скоро напъните би трябвало да се съсредоточат върху убеждаването на военните да съкратят оферти тригодишен график за завръщането на „ естественото “, както те се показаха в обръщението си. Страната обезверено се нуждае от държавно управление за цялата страна – освен за южните развити региони и да е такова, което може да задейства заблатения кротичък развой.
На второ място – и тук дейна роля могат да вземат страните, които вземат участие с задачи в страната, в това число задачата на Европейски Съюз, е стабилизиране на армията. България, наред с други европейски страни, взе участие в съветването и тренирането на хиляди малийски бойци. Но те са неприятно платени и демотивирани. Международните наблюдаващи предизвестяват, че стъпките би трябвало да се подхващат неотложно, в случай че не желаеме да забележим неустойчивост по цялата южна граница на Европейски Съюз.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ