Знаете ли историята на тази грохнала сграда от времето на цар Борис III и кого ще приюти утре?
А допреди 100 години е имало единствено голи камъни - без диря от една от най-красивите елементи на днешната Морска градина, която за съвременниците ни е известна като графичната база на художниците
Всеки ден, разхождайки се по красивата крайбрежна алея на Бургас, подминавате остаряла постройка с тип на казарма с конюшня и не ѝ обръщате внимание. Там се обитава към момента сърф учебното заведение в морския град и може би от време на време виждате сърфисти да излизат от вратите й и да се впускат в морето през лятото. Но надали сте се питали каква тъкмо е била тази неугледна сграда преди век, каква функционалност е изпълнявала и за какво в миналото е била едно от най-важните места за бургаските художници. И надали въобще ще се спрете да я разгледате... досега, в който ние видяхме появилите се строителни огради.
На 1 декември, след броени дни, ще бъде разгласен определения към този момент реализатор на план за рехабилитация на тъкмо тази постройка. Това е тогавашната Графична база към Дружеството на бургаските художници, където по неповторим способ са излизали на бял свят най-пъстрите творби на изкуство по способ, който в 21 век наподобява пропуснат. За него в следващ материал на Флагман ще можете да научите в детайлности. Сега значимото е, че в понеделник се прави първа крачка към възраждането на графиката като жанр в изобразителното изкуство в Бургас и точно тази порутена от годините сграда ще бъде преобразена в най-новия учебен център към филиала на Националната художествена академия.
Графиката е впечатляваща форма на изобразително изкуство, която в последните години е на назад във времето. Една от аргументите е, че Графичната база в Бургас не действа по този начин, както преди
Проектът за новата ѝ визия в действителност е подготвен от дълго време. Но, с цел да оценим това, в което ще бъде превърната тази някогашна конюшна, е значимо да проследим нейната история. Митко Иванов - историк, краевед, откривател, който до неотдавна беше и ръководител на Дружеството на бургаските художници, разказа елементи за нея, с цел да бъде запомнена тя вярно.
Няма сведения по кое време тъкмо е издигната тази постройка на брега на морето. Ясен е единствено интервал - евентуално сред 1920 и 1923 година На това място в тези години не е имало и помен от Морската градина. Било е пусто, без дървета, без шубраци, без алея и с несдържан и неоцапан от човешката ръка плаж от камъни. Първоначално постройката се употребява като конюшна по времето на Цар Борис III. Втората международна война трансформира ненапълно нейното предопределение и тя се употребява като боен обект до 1945 г.
Макар ремонтирана относително скоро, в пространствата мирише на плесен - от влагата, която е просмукана навсякъде
Следвоенната история на обекта е също мътна, само че е ясно, че по времето на социализма е била отдадена като лагер за почивки край морето. Наричали са я „ Кърджалийски лагер ”, защото точно партийнитя секретар на Кърджали е изискал от бургаския си сътрудник по сан някакво място край морето за летен отдих на хората от планината и такова му е било отдадено.
След този интервал постройката стартира същинския си живот. Тук се намесва един от най-големите български художници - бургазлията Тодор Атанасов. Той произлиза от остарял жанр. По линия на татко си е измежду наследниците на Каратанас челник, а по линия на майка си - от Русалиевия жанр. Баба му е племенница на възрожденеца поп Сава Катрафилов. През 1954 година той приключва Висшият институт по изобразително изкуство (понастоящем НХА) и се завръща в Бургас, където съвсем незабавно е назначен в отдел „ Културен отдих и декорация ” към Общината. От 1962 до 1973 година е секретар на Групата на художниците в Бургас. Организира основаването на Художествената изложба на града и от 1967 до 1973 година е неин шеф. През този интервал е определен и за Председател на Окръжния съвет за изкуство и просвета (ОСИК). През 1973 година е определен за виновен секретар на националния Съюз на българските художници. След два мандата се връща в Бургас и още веднъж е определен за Председател на ОСИК.
„ Той е болшевик, само че, в случай че мога по този начин да се изразя, от положителните - от тези, които в никакъв случай не са крали и в никакъв случай не са се гаврили с българския народ. Аз имам голямо почитание към неговата персона. Бил е име в Бургас и региона с голям принос към изкуството и културата на града. Историята помни още разказът за това по какъв начин от София му спускат някакъв млад проектант с връзки - както в този момент бихме се изразили „ парашутист ”. Атанасов въобще не утвърждава такива дейности и съумява да го изгони от работа в границите на седмици, а Централния комитет се преценява с това - сами си правете сметката какъв брой почитан човек е бил в тези години, където не можеш да кажеш нищо на макар властта ”, споделя историкът Митко Иванов.
Тодор Атанасов е значима персона за историята на изкуството и културата в Бургас. В края на 70-те години този голям мъж се качва в полския си Фиат и отпътува за София, където става ръководител на Централния съюз на художниците 
Можем единствено да си представяме по какъв начин Атанасов се е качил в точно такава количка, багажникът ѝ е начело, а дребният мотор - откъм гърба. Официално автомобилът се води четириместен, само че това е много противоречива дефиниция
Тодор Атанасов е основател на основаването на премиите „ Златен орфей ”. Той е и измежду хората в Бургас, които са главен мотор за организирането на Симпозиума на скулптурата в Бургас, творбите от който към момента красят Морската градина на Бургас. Но нещо значимо в сегашния подтекст - той основава Графичната база в Бургас на мястото на Кърджалийския дом.
Това се случва през 1982 година - едвам 3 години преди да почине, изричайки малко преди този момент последните си думи в общественото пространство: „ Пазете Стария Бургас! ”.
Днес кореспондент на Флагман посети Графичната база до крайбрежната алея, с цел да види в какво положение е тя и да покаже на необятната общност за какво е нужен и значим за града идният ремонт. Сградата е в окаяно положение. Влага има по на практика всяка стена, като с всяка минала година тя се усилва и надлежно прави работата на художниците вътре все по-трудна. Околната растителност, част от която се е сляла с екстериора и тук-там с интериора последователно се е трансформирала в рискова. Това се дължи на обстоятелството, че тази част от Морската градина е изкуствено основана - на това място, както описахме нагоре, преди 80-ина години е имало голи скали, които са били посипани с пръст след това и изкуствено залесени.
„ Дърветата са на не повече от 70-80 години и добре помня преди години, когато валеше дъжд по какъв начин някои от тях падаха и оголваха плитката си коренова система. За мен персонално е уместно тя да бъде съборена, а на нейно място да се появи новата постройка, планът за която по този начин или другояче резервира истинският образ. Длъжни сме да пазим старите здания, само че когато са монументи на културата и когато имат изключително значение за историята на града. Тази не е от тях в чисто архитектурен проект ”, сподели още Митко Иванов.
Иначе планът за ремонта на Графичната база е на Националната живописен академия. Той се създава в партньорство с Областна дирекция „ Култура и туризъм ” Одрин и Община Бургас. Сградата ще бъде разпределена условно на две елементи - реконструираната Графична база, която носи името на създателя си Тодор Атанасов и Културно-образователен център и музей. В него ще може да видите част от нещата, които ви демонстрираме през днешния ден.
Всеки ден, разхождайки се по красивата крайбрежна алея на Бургас, подминавате остаряла постройка с тип на казарма с конюшня и не ѝ обръщате внимание. Там се обитава към момента сърф учебното заведение в морския град и може би от време на време виждате сърфисти да излизат от вратите й и да се впускат в морето през лятото. Но надали сте се питали каква тъкмо е била тази неугледна сграда преди век, каква функционалност е изпълнявала и за какво в миналото е била едно от най-важните места за бургаските художници. И надали въобще ще се спрете да я разгледате... досега, в който ние видяхме появилите се строителни огради.
На 1 декември, след броени дни, ще бъде разгласен определения към този момент реализатор на план за рехабилитация на тъкмо тази постройка. Това е тогавашната Графична база към Дружеството на бургаските художници, където по неповторим способ са излизали на бял свят най-пъстрите творби на изкуство по способ, който в 21 век наподобява пропуснат. За него в следващ материал на Флагман ще можете да научите в детайлности. Сега значимото е, че в понеделник се прави първа крачка към възраждането на графиката като жанр в изобразителното изкуство в Бургас и точно тази порутена от годините сграда ще бъде преобразена в най-новия учебен център към филиала на Националната художествена академия.
Графиката е впечатляваща форма на изобразително изкуство, която в последните години е на назад във времето. Една от аргументите е, че Графичната база в Бургас не действа по този начин, както преди Проектът за новата ѝ визия в действителност е подготвен от дълго време. Но, с цел да оценим това, в което ще бъде превърната тази някогашна конюшна, е значимо да проследим нейната история. Митко Иванов - историк, краевед, откривател, който до неотдавна беше и ръководител на Дружеството на бургаските художници, разказа елементи за нея, с цел да бъде запомнена тя вярно.
Няма сведения по кое време тъкмо е издигната тази постройка на брега на морето. Ясен е единствено интервал - евентуално сред 1920 и 1923 година На това място в тези години не е имало и помен от Морската градина. Било е пусто, без дървета, без шубраци, без алея и с несдържан и неоцапан от човешката ръка плаж от камъни. Първоначално постройката се употребява като конюшна по времето на Цар Борис III. Втората международна война трансформира ненапълно нейното предопределение и тя се употребява като боен обект до 1945 г.
Макар ремонтирана относително скоро, в пространствата мирише на плесен - от влагата, която е просмукана навсякъде Следвоенната история на обекта е също мътна, само че е ясно, че по времето на социализма е била отдадена като лагер за почивки край морето. Наричали са я „ Кърджалийски лагер ”, защото точно партийнитя секретар на Кърджали е изискал от бургаския си сътрудник по сан някакво място край морето за летен отдих на хората от планината и такова му е било отдадено.
След този интервал постройката стартира същинския си живот. Тук се намесва един от най-големите български художници - бургазлията Тодор Атанасов. Той произлиза от остарял жанр. По линия на татко си е измежду наследниците на Каратанас челник, а по линия на майка си - от Русалиевия жанр. Баба му е племенница на възрожденеца поп Сава Катрафилов. През 1954 година той приключва Висшият институт по изобразително изкуство (понастоящем НХА) и се завръща в Бургас, където съвсем незабавно е назначен в отдел „ Културен отдих и декорация ” към Общината. От 1962 до 1973 година е секретар на Групата на художниците в Бургас. Организира основаването на Художествената изложба на града и от 1967 до 1973 година е неин шеф. През този интервал е определен и за Председател на Окръжния съвет за изкуство и просвета (ОСИК). През 1973 година е определен за виновен секретар на националния Съюз на българските художници. След два мандата се връща в Бургас и още веднъж е определен за Председател на ОСИК.
„ Той е болшевик, само че, в случай че мога по този начин да се изразя, от положителните - от тези, които в никакъв случай не са крали и в никакъв случай не са се гаврили с българския народ. Аз имам голямо почитание към неговата персона. Бил е име в Бургас и региона с голям принос към изкуството и културата на града. Историята помни още разказът за това по какъв начин от София му спускат някакъв млад проектант с връзки - както в този момент бихме се изразили „ парашутист ”. Атанасов въобще не утвърждава такива дейности и съумява да го изгони от работа в границите на седмици, а Централния комитет се преценява с това - сами си правете сметката какъв брой почитан човек е бил в тези години, където не можеш да кажеш нищо на макар властта ”, споделя историкът Митко Иванов.
Тодор Атанасов е значима персона за историята на изкуството и културата в Бургас. В края на 70-те години този голям мъж се качва в полския си Фиат и отпътува за София, където става ръководител на Централния съюз на художниците Можем единствено да си представяме по какъв начин Атанасов се е качил в точно такава количка, багажникът ѝ е начело, а дребният мотор - откъм гърба. Официално автомобилът се води четириместен, само че това е много противоречива дефиниция Тодор Атанасов е основател на основаването на премиите „ Златен орфей ”. Той е и измежду хората в Бургас, които са главен мотор за организирането на Симпозиума на скулптурата в Бургас, творбите от който към момента красят Морската градина на Бургас. Но нещо значимо в сегашния подтекст - той основава Графичната база в Бургас на мястото на Кърджалийския дом.
Това се случва през 1982 година - едвам 3 години преди да почине, изричайки малко преди този момент последните си думи в общественото пространство: „ Пазете Стария Бургас! ”.
Днес кореспондент на Флагман посети Графичната база до крайбрежната алея, с цел да види в какво положение е тя и да покаже на необятната общност за какво е нужен и значим за града идният ремонт. Сградата е в окаяно положение. Влага има по на практика всяка стена, като с всяка минала година тя се усилва и надлежно прави работата на художниците вътре все по-трудна. Околната растителност, част от която се е сляла с екстериора и тук-там с интериора последователно се е трансформирала в рискова. Това се дължи на обстоятелството, че тази част от Морската градина е изкуствено основана - на това място, както описахме нагоре, преди 80-ина години е имало голи скали, които са били посипани с пръст след това и изкуствено залесени.
„ Дърветата са на не повече от 70-80 години и добре помня преди години, когато валеше дъжд по какъв начин някои от тях падаха и оголваха плитката си коренова система. За мен персонално е уместно тя да бъде съборена, а на нейно място да се появи новата постройка, планът за която по този начин или другояче резервира истинският образ. Длъжни сме да пазим старите здания, само че когато са монументи на културата и когато имат изключително значение за историята на града. Тази не е от тях в чисто архитектурен проект ”, сподели още Митко Иванов.
Иначе планът за ремонта на Графичната база е на Националната живописен академия. Той се създава в партньорство с Областна дирекция „ Култура и туризъм ” Одрин и Община Бургас. Сградата ще бъде разпределена условно на две елементи - реконструираната Графична база, която носи името на създателя си Тодор Атанасов и Културно-образователен център и музей. В него ще може да видите част от нещата, които ви демонстрираме през днешния ден.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ